Определение по дело №301/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал.1 т.1, във вр. с чл.81 ал.3, във вр. с чл.24 ал.4 т.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Е. К. от Г.К., чрез повереника му – А. И. Б. от АК – К., против Определение № 27/21.01.2015 год., постановено по Н.ч.х.дело № 33/2015 год. по описа на К. районен съд, с което е прекратено производството по същото дело, образувано по тъжба на жалбодателя Д. Е. К. срещу М. М. М. от Г.К., за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК. В жалбата се твърди, че посоченото определение на първоинстанционния съд е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди се в жалбата също, че мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване на производството – че тъжбата е подадена след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, са направени при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обстоятелството, относимо към въпроса откога започва да тече шестмесечния срок, в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от общ характер, е не само деня на узнаване за извършване на престъплението, но и датата на последното произнасяне на прокурора. В случая неправилно била тълкувана разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК, като било прието, че без значение е времето, през което прокуратурата се е произнасяла по образуваната преписка, и то не се включвало в шестмесечния срок, тъй като досъдебно производство не било образувано. Счита, че след като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство, от този момент за пострадалия започвал да тече преклузивния срок по чл. 81 ал.3 от НПК, каквато била и трайно установената практика на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС – К.. В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – подс. М. М. от Г.К., в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание 250 ал.5, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.01.2015 год. в Районен съд- К. е постъпила тъжба от Д. Е. К. от Г. К. срещу М. М. М. от Г.К., с която на последния е повдигнато по частен ред обвинение за извършено на 25.05.2014 год. в Г.К. престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК. Въз основа на така депозираната тъжба е било образувано Н.ч.х. дело № 33/2015 год. по описа на РС – К., към което е било приложено Н.а.х.дело № 1019/2014 год. по описа на К. районен съд, образувано срещу М. М. М. по УБДХ.

С Определение № 27/21.01.2015 год., на основание чл. 81 ал.3, във вр. чл. 24 ал.4 т.2 от НПК съдията-докладчик е прекратил производството по делото. За да постанови прекратителното си определение, съдията-докладчик е приел, че на 25.05.2014 год. частният тъжител К. и подс.М. са участвали в конфликт, възникнал между тях. Приел е също, че видно от материалите по приложеното Н.а.х.дело № 1019/2014 год. по описа на РС – К., с Постановление от 29.08.2014 год. прокурор от РП – К. е отказал да образува досъдебно производство по преписка с вх. № 1035/2014 год. по описа на РП – К., респ. преписка с вх. № 2628/2014 год., образувана по подадена писмена жалба от М. М. М. до РУ „Полиция” – К. относно факти, възникнали на 25.05.2014 год., като е прекратил същата, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Съдията – докладчик е направил извода, че тъжбата е подадена след изтичане на преклузивния 6-месечен срок от узнаване на извършване на престъплението, който в случая течал от датата на деянието – 25.05.2014 год., съвпадаща с деня на узнаването за тъжителя, тъй като същият е присъствал на случилото се на 25.05.2014 год. Съдът е посочил в определението си, че не следва да се установява дали и кога частният тъжител е получил препис от Постановление на РП – К. от 29.08.2014 год. по преписка с вх. № 1035/2014 год. по описа на РП – К., тъй като жалбата за проверката е подадена не от тъжителя, а и за деянието на 25.05.2014 год. не е било образувано досъдебно производство.

При тези данни, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно. Така, установява се по делото, че на 20.01.2015 год. Д. К. е подал до Районен съд- К. тъжба, с която е повдигнал срещу М. М. от Г.К. обвинение за извършено от последния на 25.05.2014 год. в Г.К. престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК спрямо тъжителя. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК, частната тъжба за извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. И тъй като в подадената до РС – К. тъжба от Д. К. /доколкото в нея се съдържат твърдения за извършено спрямо него престъпление от частен характер/ се сочи, че престъпление срещу него е извършено от подс.М. на 25.05.2014 год., а тъжбата до първоинстанционния съд е подадена на 20.01.2015 год., обосновано и законосъобразно с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че тъжбата е подадена след изтичане на шестмесечния срок по чл. 81 ал.3 от НПК и е прекратено производството по делото. Това е така, тъй като безспорно в случая е, че датата на узнаване от жалбодателя за извършеното престъпление е 25.05.2014 год., като сочи, че именно на тази дата е пострадал от престъпление, извършено срещу него от подсъдимия. Т.е. шестмесечния срок за подаване на тъжба е започнал да тече от тази дата и съобразно разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НПК за изчисляване на сроковете, същият е изтекъл на 25.11.2014 год. В този срок жалбодателят К. не е подал тъжба, а такава е подал в Районен съд- К. едва на 20.01.2015 год. При тези обстоятелства, безспорно тъжбата е подадена извън посочения шестмесечен срок, който е преклузивен и с изтичането му се е погасило правото на жалбодателя да иска образуването на наказателно дело от частен характер.

Действително, в приложеното към частната жалба Решение № 1/09.02.2010 год. по нак.дело № 673/2009 год. по описа на ВКС на Република България, Второ наказателно отделение, е прието, че обстоятелството, относимо за решаване на въпроса откога започва да тече преклузивния шестмесечен срок, в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само деня на узнаване за извършване на престъпление, но и датата на последното произнасяне от прокурора, като е неправилно времето, през което прокуратурата се е произнасяла по образувана преписка, да се включва в шестмесечния срок, когато досъдебно производство не е образувано. Прието е в цитираното решение също, че е достатъчно гражданите да сезират компетентния орган, който може да прецени дали се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение, респ. след като прокуратурата прецени, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство, то от този момент за пострадалия започва да тече преклузивния срок по чл.81 ал.3 от НПК. Приемайки принципно така даденото в посоченото решение на ВКС разрешение на въпроса откога започва да тече преклузивния шестмесечен срок, в който пострадалия следва да подаде тъжба за престъпление, което се преследва по частен ред, настоящият състав счита, че за да намери това разрешение приложение и в настоящия казус, то е било необходимо именно пострадалият /т.е. частния тъжител К., а не друго лице/, да е сезирал компетентен орган за извършване на проверка и преценка има или не извършено престъпление от общ характер, което в случая не е сторено от жалбодателя. Това е така, тъй като безспорно е установено от материалите по Н.а.х.дело № 1019/2014 год. по описа на РС – К., че преписка с вх. № 1035/2014 год. по описа на РП – К., респ. преписка с вх. № 2628/2014 год. по описа на РУ „Полиция” - К. е образувана по жалба на подс.М. М. срещу частния тъжител Д. К., за извършено от последния спрямо М. престъпление. С други думи, частният тъжител К. е бездействал за периода от 25.05.2014 год. /датата на извършване на твърдяното деяние от подс.М./ до 20.01.2015 год. /датата на подаване на тъжбата от К. в компетентния съд/, при което не е възможно и допустимо да извлича благоприятни за себе си последици от това бездействие, респ. да се ползва от датата на постановлението на РП – К. от 29.08.2014 год., с което е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписката по подадената от подс.М. жалба.

При това положение, и като не е спазен от частния тъжител преклузивния шестмесечен срок за подаване на тъжбата, то се налага изводът, че тъжбата не отговаря на условията на чл.81 ал.3 от НПК, поради което така образуваното въз основа на нея наказателно производство подлежи на прекратяване, съгласно разпоредбата на чл.24 ал.4 т.2 от НПК.

Като е достигнал до същият краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт - Определение № 27/21.01.2015 год. на съдията – докладчик по Н.ч.х.дело № 33/2015 год. по описа на РС – К., поради кое‗о следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание чл.250 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 27/21.01.2015 год. на съдията – докладчик по Н.ч.х.дело № 33/2015 год. по описа на РС – К., с което на основание чл.81 ал.3, във вр. с чл.24 ал.4 т.2 от НПК е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.