РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-В.
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1431, по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебната делба.
Предявен
е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Р.Д.В., с ЕГН:**********,*** против
Т.Д.В. с ЕГН **********
и Г.И.В., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес ***, с искане да бъде допуснати до делба
съсобствените между страните недвижими имоти, представляващи: масивна
едноетажна сграда - гараж, с
идентификатор 10450.502.872.3, на застроена площ от 54кв.м., брой етажи- един, самостоятелен обект за търговска дейност,
с идентификатор 10450.502.872.2.1, намиращ се на първи етаж в сграда № 2 /пълен
идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на обекта-едно, застроена площ от
22.50кв.м. и самостоятелен обект за
търговска дейност с идентификатор 10450.502.872.2.2, намиращ се на първи
етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на
обекта-едно, застроена площ от 14кв.м., които обекти и сгради са разположени в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.872 по кадастралния план одобрен със
заповед № РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК /номер по предходен план парцел
XIV-4006, в
кв. 92/, при квоти 1/3 за Р.Д.В. по наследство, ½ ид.част за Т.Д.В. - по
наследство и 1/6 за Т.Д.В. и Г.И.В. придобита в режим на СИО.
Ищецът
Р.В. излага, че с ответника Т.В. са съсобственици на процесните
недвижими имоти, като сградите са строени в
различни
периоди, върху имот собственост на Д.Т.В., починал на 23.11.2003 г. и съпругата
му К.С.В., починала на 13.2.2011 г., техни родители. Твърди се, че двете масивни постройки от обща
застроена площ от 37 кв. м. са пригодени за ползване като магазини и са строени
на два етапа през 1999 г. и през 2004 г.. Ищецът сочи, че с нотариален акт №
88, т.VII
рег. № 1471/2005 г. на РС – Велинград, след смъртта на техния баща Д.В., майка
му - К.С.В., му е прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид. части от процесните
сгради. Твърди, че ответникът е оспорил направеното прехвърляне, за което е
образувано гр.дело № 658/2008 г. и с Решение № 404/13.10.2011 г. по гр.д. №
324/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд нот.акт № 88/2005 г. е отменен за 1/3
ид.част. Излага се, че през 2008г. Държавата предявила искове с правно
основание чл. 27, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на придобитото от него имущество
по възмезден начин, като то включвало и придобитото с гореписания нотариален
акт- 4/6 ид.части от процесните имоти. С Решение № 637 от 19.07.2010 г. по
гр.д№ 161/2010г. на Пловдивски апелативен съд, влязло в законна сила на
06.07.2011г. били отнети в полза на държавата прехвърлените му възмездено 4/6
ид.части от двете масивни постройки, пригодени за ползване като магазини, с
обща застроена площ от 37.16кв.м. и 4/6 ид.части от масивната едноетажна сграда
- гараж, със застроена площ от 54.38кв.м. Поддържа се, че първо по ред е
вписано Решение № 404 от 13.10.2011г. постановено по гр.д.№ 324/2011 г. на ОС
Пазарджик, с което се отменя нотариален акт № 88 т. VII, per. № 1471/2005г. на
СВ при PC Велинград в частта за 1/3 ид.част от извършеното разпореждане и с
оглед конкуренцията на вписванията, то последващото вписване на Решение N° 637
от 19.07.2010г. по гр.д.№ 161/2010г. на Пловдивски апелативен съд е относимо и
противопоставимо не за 4/6 ид.части, а само за 1/3 ид.част от процесиите имоти,
частта в която нотариалния акт, с който е прехвърлена собствеността върху имотите
не е отменен. Сочи си, че през 2012 г. ответникът В. предявил иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, и с Решение № 154 от 07.05.2012г. по гр.д.№ 1880 по
описа за 2011 г. на PC Велинград съдът признал Т.В. за собственик на още 1/6
ид.част от сградите и отменил нотариален акт № 88 т. VII, per. № 1471/2005г. на
СВ при PC Велинград за тази част. Излага се, че с решение на ОС Пазарджик, по
дело със страни ищец- Т.В. и ответник - Държавата, е прието за установено по
отношение на Държавата, че Т.В. е собственик на ½ ид.част от двете масивни постройки, пригодени
за ползване като магазини, с обща застроена площ от 37.16кв.м. и ½ ид.част от масивната едноетажна сграда -
гараж, със застроена площ от 54.38кв.м., като собствеността е доказана с
влезлите в сила решения посочени по-горе. С оглед на изложеното се поддържа, че
собствеността върху процесиите имоти към 2014г. е както следва: ½ ид.част за Т.Д.В., придобита по наследство,
2/6 ид.части за Р.Д.В., придобити по наследство от баща му Д.Т.В., починал на
23.11.2003г. и 1/6 ид.част за Държавата, която част се формира след отчитане
поредността на вписването на Решение № 637 от 19.07.2010г. по гр.д.№ 161/2010г.
на Пловдивски апелативен съд, с което независимо, че е постановено да се
отнемат придобитите с нотариален акт № 88 т. VII, per. № 1471/2005г. на СВ при
PC Велинград 4/6 ид.части от сградите, то същото има действие само за 2/6
ид.части от тези имоти, тъй като с вписаното преди него Решение № 404 от
13.10.2011г. постановено по гр.д.№ 324/2011г. на ОС Пазарджик е установено
друго съотношение в съсобствеността и е отменен нотариалния акт, отчитайки
верните квоти, а с постановеното Решение № 342 от 16.07.2014г. по гр.д.№
409/2014г. по описа на ОС Пазарджик, което е водено само между Т.В. и
Държавата, квотата на държавата е редуцирана до 1/6 ид.част. Твърди се, че с
Постановления от 14.06.2018г. Държавата, представлявана от Директора на НАП
Пловдив се разпорежда в полза на Т.В. със собствеността си в процесиите обекти,
но с квота каквато не притежава, тъй като продава на ответника ½ ид.част
от процесиите сгради. Твърди се, че ответникът В. притежава ½ част по наследство, видно от влезлите в сила
съдебни решения - Решение № 404 от 13.10.2011г. постановено по гр.д.№
324/2011г. на ОС Пазарджик и Решение 154 от 07.05.2012г. по гр.д.№ 1880 по
описа за 2011г. на PC Велинград, а ищецът притежава по наследство от баща си
1/3 ид.част от горните сгради. С оглед възмездия характер на сделката
съсобственик в горните сгради става и съпругата на ответника-Г.В., поради което
същата следва да участва като страна в настоящето производство. Твърди се, че
ответниците не са склонни доброволно да поделят имотите и не зачитат правата му
затова е налице правен интерес от настоящия иск. Моли се процесните недвижими
имоти да бъде допуснат до съдебна делба при квоти при квоти 1/3 за Р.Д.В. по наследство, 1/2ид.част за Т.Д.В.
- по наследство и 1/6 за Т.Д.В. и Г.И.В. придобита в режим на съпружеска
имуществена общност.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който излагат, че
ищецът няма правен интерес от предявения иск и молят по тази причина да бъде
отхвърлен. Поддържа се, че исковата молба е нередовна, тъй като не ставало ясно
при какви квоти следва да се допусне делбата. Алтернативно се поддържа, че
предявеният иск е неоснователен, като се твърди да е налице съсобственост при
режим на СИО по отоншение на процесните имоти единствено между ответниците.
Оспорват се твърденията на ищеца, че в собствеността върху процесните имоти той
участва с 2/6 идеални части, придобити по наследство, като и че притежава по
наследство от баща си 1/3 ид.ч., както и че разпореждането, извършено от Държавата в полза на ответника Т.В. с
постановленията от 14.06.2018г. е нищожно за размера над 1/6 ид. ч. от
процесните сгради. Ангажира доказателства. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК,
приема за установено следното от правна
и фактическа страна:
Искът
за делба по чл. 34 от ЗН
има за предмет прекратяването на съществуваща между страните съсобственост,
като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК.
По този иск ищецът следва да установи по безспорен начин съществуването на
съсобственост между страните на посочените в исковата молба основания относно
процесния недвижим имот, както и всеки един от елементите, подлежащи на
доказване в първата фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот/ вещ,
между кои страни и при какви квоти от правото на собственост, следва да се
допусне делбата.
Между
страните няма спор, че са наследници на Д.Т.В., починал на 23.11.2003 г. и
съпругата му К.С.В., починала на 13.02.2011 г.- техни родители, което се
установява от представените по делото – удостоверения за наследници. Не се
спори и че по силата на наследствено правоприемство от родителите си страните
по делото са придобили процесните недвижими имоти, което се установява и от
представените по делото нотариални актове и постановените влезли в сила
решения, по който въпрос е формирана и сила
на пресъдено нещо. Безспорно е и, че по силата на влязло в сила на 18.11.2011
г. Решение № 404/13.10.2011 г. по гр.д. № 324/2011 г. на Пазарджишкия окръжен
съд, нотариален акт № 88, т.VII
рег. № 1471/2005 г. на РС – Велинград, с който К.С.В. е прехвърлила на ищеца
4/6 ид. части от процесните сгради е отменен за 1/3 ид. ч., като е признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът е нейн собственик и ищецът е
бил осъден да предаде владението върху нея. Няма спор и че ищецът след отмяната
на нотариалния акт се е легитимирал като собственик на ½ ид. ч. от
процесните имоти по силата на извършената прехвърлителна сделка, обективирана в
него и по силата на наследствено правоприемство на наследодателя- Д.Т.В., а
собственик на останалата ½ ид. ч. е ответникът по силата на наследствено
правоприемство от наследодателите- Д.Т.В. и К.С.В.. Не се спори и че с Решение
№ 637 от 19.07.2010 г. по гр.д № 161/2010г. на Пловдивски апелативен съд,
влязло в законна сила на 06.07.2011г. били отнети в полза на държавата притежаваните
от ищеца по настоящото дело 4/6 ид.части от двете масивни постройки, пригодени
за ползване като магазини, с обща застроена площ от 37.16 кв.м. и 4/6 ид. части
от масивната едноетажна сграда - гараж, със застроена площ от 54.38кв.м..
Безспорно е и обстоятелството, че с влязло в сила на 18.08.2014 г. Решение №
342 от 16.07.2014г. по гр.д.№ 409/2014г. по описа на ОС Пазарджик е признато за
установено по отношение на Държавата, че ответникът Т.В. е собственик на
½ идеална част от процесните имоти.
При съобразяване изложеното съдът приема, че с
оглед събраните по делото писмени доказателства посочени по- горе по делото се
установи, че ищецът не притежава дял в съсобствеността върху процесните имоти.
От обстоятелството, че с влязло в сила решение в полза на Държавата е било
отнето имущество от ищеца в настоящото производство, което той не притежава, а
именно за разликата от ½ идеална част до 4/6 ид. ч. не следва извод, че
по силата на постановеното Решение № 342 от 16.07.2014г. по гр.д.№ 409/2014г.
по описа на ОС Пазарджик същият е станал собственик на някаква идеална част от
процесните имоти независимо от поредността на вписванията на исковите молби.
Напротив при съобразяване силата на пресъдено нещо следва да се приеме, че
ищецът не притежава никакъв дял в съсобствеността, доколкото не се твърди Решение
№ 637 от 19.07.2010 г. по гр.д № 161/2010г. на Пловдивски апелативен съд, а още
по- малко доказва същото да е обезсилено, отменено или изменено в някаква част,
а по силата на същото притежаваните от него права върху процесните имоти са
били отнети изцяло в полза на Държавата.
За
пълнота следва да се посочи, че противопоставимостта в полза на ищеца възниква
от момента на вписването на исковата молба. Правните последици от вписването
защитават ищеца от конкуриращи права на трети лица само в определен в закона
период от време – до 6 месеца след влизане в сила на съдебното решение – чл.
115, ал. 2, изр. второ ЗС. Съгласно разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и 2 ЗС
препис от влязлото в сила съдебно решение трябва да бъде отбелязано към
вписаната искова молба. Отбелязването трябва да бъде извършено в 6-месечен
преклузивен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение. При спазване
на това изискване за ищеца с вписаната искова молба се поражда възможност да
продължи осигурената му по-ранна защита от възникналата противопоставимост
спрямо трети лица при вписване на исковата молба. Ако ищецът пропусне да поиска
отбелязване на преписа от съдебното решение, той изгубва с обратна сила правото
си да се ползва от възникналата противопоставимост спрямо третите лица от
вписаната искова молба. Иначе казано счита се, че от
вписването на исковата молба е възникнало единствено чисто оповестително
действие, поради това правата на трети лица, придобили конкуриращи права върху
спорния имот по време на висящия проце, ще могат да му бъдат успешно
противопоставени. С изтичането на 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2, изр. първо
ЗС не се преклудира възможността съдебното решение да бъде вписано и отбелязано
към исковата молба, но поради неспазване на законовия срок ще се счита, че
противопоставимостта спрямо трети лица е възникнала от момента на
отбелязването, а не от вписването на исковата молба – чл. 115, ал. 4 ЗС. Едва
от вписването на съдебното решение ще възникне оповестително-защитно действие,
което съответства по своето съдържание на противопоставимостта от вписването на
исковата молба.
В
настоящия случай се установява, че всички решения са вписани в преклузивния
срок. По делото обаче не са представени никакви доказателства по отношение на
това кога са вписани исковите молби, по които са образувани делата и съответно
са постановени съдебните актове, поради което съдът е в невъзможност да извърши
преценка за това от кой момент породилите се права по съдебните решения са
противопоставими на трети лица. Ето защо твърденията на ищеца относно
поредността на вписване на исковите молби по представените по делото влезли в
сила решения е ирелевантно в настоящия случай, доколкото не се установява от
кой момент същите са породили оповестително-защитно действие. Отделен е
въпросът, че това действие би защитило единствено ответникът по настоящото
дело, доколкото безспорно се установява, че именно той е бил ищецът по
предявените искове (с
изключение Решение № 637 от 19.07.2010 г. по гр.д № 161/2010г. на Пловдивски
апелативен съд),
поради което и единствено той би могъл да се позовава и ползва от него, а ищецът
в настоящото дело не твърди да е придобил каквито и да е права от него по време
на висящността на процесите за да може да се позовава на защитното действие на
вписаната искова молба, респ. вписаното съдебно решение.
Предвид
горните съображения съдът намира, че ищецът не доказа пълно и главно по делото,
че притежава дял в съсобствеността по отношение на процесните имоти, поради
което искът за делба следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
разноските
При
този изход на делото ищецът следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да понесе
отговорността за разноски, сторени от ответниците или следва да бъде осъден да им
заплати сумата от 5 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените
доказателства по делото. Претенцията за присъждане на възнаграждение за един адвокат
в размер на 1000 лв. е неоснователна, доколкото по делото не са представени
никакви доказателства за заплащеното й, като липсва договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно уговореното и евентуално изплатено
възнаграждение, или други доказателства в тази насока, а единствено е налице
пълномощно за учредяване на представителна власт на адвоката, поради което не
се доказва такива разходи да са сторени от тях. На основание чл. 9 ТГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Велинград сумата от 100 лв., представляваща държавна
такса по предявения иск.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Д.В., с ЕГН:**********,***, против Т.Д.В. с ЕГН ********** и Г.И.В., ЕГН: **********,
и двамата с постоянен адрес ***, иск за делба на недвижими имоти,
представляващи: масивна едноетажна
сграда - гараж, с идентификатор 10450.502.872.3, на застроена площ от
54кв.м., брой етажи- един, самостоятелен
обект за търговска дейност, с идентификатор 10450.502.872.2.1, намиращ се
на първи етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор 10450.502.872.2/, брой нива на
обекта-едно, застроена площ от 22.50кв.м. и самостоятелен обект за търговска дейност, с идентификатор
10450.502.872.2.2, намиращ се на първи етаж в сграда № 2 /пълен идентификатор
10450.502.872.2/, брой нива на обекта-едно, застроена площ от 14кв.м., които
обекти и сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор 10450.502.872 по
кадастралния план одобрен със заповед № РД 18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК
/номер по предходен план парцел XIV-4006, в кв. 92/.
ОСЪЖДА Р.Д.В.,
с ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.В.
с ЕГН ********** и Г.И.В., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5 лв., представляваща сторените от
ответниците разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Р.Д.В., с ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 9 ТГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Велинград сумата от 100 лв., представляваща държавна такса по
предявения иск за делба.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните с
въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- В.