РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Д.М. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7597 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
на предявени от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника „Агенция Пътна инфраструктура”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати на ищеца сумата от 528.61лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 470415161615347/ или
референтен № 50-06010-00641/16/ по описа на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп,
на основание застрахователна полица №4704150800002182/16.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твръди в исковата си молба, че на 16.09.2015 г. са сключили
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с
„УниКредит Лизинг“ ЕАД – гр. София, по силата на която са застраховали
за всички рискове лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 5004 Матик“, с рег.
№ ***, със срок на действие на застраховката от 03.10.2015 г. до 03.10.2016 г.,
за което са издали на застрахования полица № 4704150800002182/16.09.2015 г.
Сочи се, че на 29.03.2016 г. на главен път гр. Плевен – гр. Русе, до летището
на с. Гривица, Р.П.Р. ***, при управление на застрахования от ищеца автомобил
марка „Мерцедес“, модел „ С 500 4 Матик“, с рег. № *** е попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от Агенция
„Пътна инфраструктура“, вследствие, на което са причинени материални щети на
управлявания от него автомобил – увредена предна дясна гума. Излага се, че
мястото на ПТП – то не е посетено от
органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставян, съгласно чл.6, т.4 от Наредба
№ Iз
-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП – та и реда
за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център
към гаранционен фонд. Навеждат се доводи, че съгласно т.6.2 от ОУ към
сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор,
при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние когато съгласно действаща
нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието
застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие
на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник,
врата, преден/ заден капак, панел, страница и таван – т. 6.2.1, а съгласно
т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративни тасове на автомобила, когато
уврежданията са в резултата на преминаване през дупки и неравности по пътното
платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове
при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС. Сочи се, че в настоящия случай
свидетел на настъпилото ПТП е лицето П.Р. ***, чиито показания са дадени в
нарочна писмена декларация. Твърди се, че за настъпилото застрахователно
събитие е образувана щета №
470415161615347/ или референтен № 50-06010-00641/16/ по описа на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп, за която заплатили с преводно нареждане от 25.05.2016 г.
сумата от 752,00 лева на упълномощено от собственика на увреденото МПС лице – Р.П.Р..
Сочи се, че съгласно чл.410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования да размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата. Излага се, че с писмо изх. № Л 02561/22.06.2016 г.,
получено от ответника на 28.06.2016 г. са уведомили същия, че встъпват в
правата на увредения и са го поканили да им възстанови доброволно сумата от
752,00 лева, която не е заплатена до настоящия момент. Навеждат се доводи и, че
съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответен клас път,
организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързото и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от МПС, а съгласно чл.30, ал.14 ответникът осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди се, че в
настоящия случай ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимите
маркировки препятствието /дупката/ на републиканския път, като с бездействието
си е станал причина за възникване на ПТП, при което са възникнали щети на
застрахования от тях автомобил. С оглед на изложеното молят съда да уважи
предявения иск и да им присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание сочи, че са събрани доказателства относно регресната
отговорност от страна на ответника. Излага, че в тази насока са както
изслушаните свидетелски показания, така и приетата СТЕ. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорват твърденията на
водача за неравност на участък от посочения път и, че причината за материалните
щети е попадане в необозначена дупка на пътното платно. Сочи се, че процесното
ПТП не е регистрирано в КАТ и, че твърденията са единствено и само на водачът и
неговия спътник. Твърди се, че на посочения участък от РП І-3, с извънредно
задание №3/15.02.2016 г. към 29.02.2016 г. са извършени съответните СМР и
участъкът е бил в добро експлоатационно състояние. Излага се, че към 31.03.2016
г. при извършените инспекции на РП І-3 на посочения участък /до летище Гривица
– км.77+810/, не са констатирани дупки, които да причинят описаните щети. Сочи
се и, че в материалите по делото липсват доказателства за причинно –
следствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането на гумата на
автомобила.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че по делото не са събрани
доказателства за наличието на неизправност по пътя. Навежда доводи, че от
разпита на свидетеля е станало ясно, че дупката се намира в лявата част на
пътното платно, по посока на движението, а спуканата гума е предна – дясна.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представената по делото
застрахователна полица №
4704150800002182/ 16.09.2015 г. се установява, че лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 5004 Матик“, с рег. № ***, е застрахован и срокът на действие на застраховката е за периода
от 03.10.2015 г. до 03.10.2016 г.
Видно е от приложените по делото
Общи условия към договора за застраховка е, че в т.6 от същите са
регламентирани застрахователните обезщетения, които застрахователят следва да
заплати при настъпило застрахователно събитие в следния смисъл: при щети
настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действаща
нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието
застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие
на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник,
врата, преден/ заден капак, панел, страница и таван – т. 6.2.1, а съгласно
т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративни тасове на автомобила, когато
уврежданията са в резултата на преминаване през дупки и неравности по пътното
платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове
при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС.
Установява се от представеното по
делото Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение е, че водачът на
лекия автомобил – Р.П.Р. е заявил претенция за заплащане на застрахователна
премия, вследствие на настъпило застрахователно събитие на 29.03.2016 г. в
района на летището в с. Гривица, изразяващо се в преминаване през дупка на
главния път Плевен – Русе. Водачът е посочил, че не е могъл да избегне дупката,
тъй като в отсрещното платно имало автомобили. За свидетел на ПТП – то е
посочен П.Р.Р..
Видно е от представената по
делото Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
стандарт“ е, че Р.П.Р. е декларирал пред застрахователя настъпилото ПТП. В
същата декларация като щети е посочил „крива задна джанта и разпрана гума-
предна дясна“. В същата декларация свидетелят на ПТП- то П.Р.Р. е
свидетелствал, че движейки се по пътя от Плевен за Русе в района на летището в
с. Гривица автомобилът е минал през дупка и е било невъзможно същата да се
избегне, тъй като се разминавали с колона от тирове и автомобили. Посочил е, че
гумата е попаднала в огромна дупка.
По делото са представени и снимки
на застрахования автомобил и на увредената гума.
От представената по делото Опис
на претенция №50-06010-00641/ 04.04.2016 г. се установява, че претенцията, която е заявена е за предна дясна
гума. Представена е и фактура за закупена гума от Р.П.Р. в размер на 940 лева.
Установява се, от приложения по
делото доклад за щета № 470415161615347 , че е предложено да се изплати на Р.П.Р.
сумата от 752 лева, които видно от приложеното по делото банково извлечение са
преведени по сметка на лицето.
От представеното по делото
пълномощно се установява, че собственикът на автомобила – „УниКредит лизинг“
ЕАД е упълномощило Р.П.Р. да представлява дружеството пред застрахователя във
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Представени са и копия на документите на МПС, от които се
установява кой е собственикът и ползвателя на автомобила.
Видно е от приложената по делото
регресна покана по щета № 470415161615347
е, че ищецът е отправил покана до ответника на основание чл.410 КЗ да му
възстанови заплатената сума по настъпилото застрахователно събитие.
От представения по делото
Протокол за установяване на извършени количествени по вид работи, съгласно
извънредно задание №3/15.02.2016 г. от
02.03.2016 г. се установява, че към 29.02.2016 г. са извършени следните видове
и количества СМР – на път І-3, от км. 70+000 до 106+000 е изкърпена настилката
със студена асфалтова смес – ръчно.
По делото е представен и доклад
на инспекция по тъна безопасност от 23.03.2016 г. за пътя Бяла- Плевен-
Ботевград, ведно със снимки и констатации за на дефекти и направени
предписания.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. В заключението си
вещото лице установява, че: за да се получат
описаните деформации на предната дясна гума е необходимо косо преминаване на
тази гума и джанта спрямо външната стена на участък с низходяща денивелация
спрямо основаната пътна повърхност. Посочено е, че този участък трябва да е с
широчина по – голяма от 30 см. и с дължина по – голяма от контактното петно на
гумата с асфалтовата повърхност и дълбочина – по – голяма от 11 см. Направен е
извод, че при наличие на данни за аналогично нарушение на пътната настилка е
технически възможно уврежданията по процесния автомобил да възникнат по начина,
описан в опис претенцията и същите могат да са в причинно – следствена връзка с
настъпилото ПТП. В заключението на вещото лице е посочено и, че действителната
стойност на нанесените щети на МПС са в размер на 528,61 лева. Направена е
констатацията, че при оглед на мястото на произшествието не се е констатирало
наличие на низходяща денивелация с дълбочина повече от 11 см., но и, че
съществуват участъци с възстановена асфалтова настилка с размери по – големи от
широчина 30 см. и дължина по – голяма от контактното петно на ходовата гума на
автомобил „Мерцедес“.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Р.П.Р. и П.Р.Р..
Свидетелят Р.П.Р. свидетелства,
че при прибиране от Плевен, в района на летището на с. Гривица, малко преди
завоя е имало две дупки, като първата успял да избегне, но попаднал във втората
дупка, която била дълбока, голяма повече от 20 см. Разказва, че я е видял в
последния момент и не е могъл да я
избегне поради движещите се в отсрещното платно коли. Описва, че се движел с
около 40-50 км./ч. Сочи, че след попадане в дупката гумата се издула и
спаднала, поради което извикал пътна помощ да го прибере. Твърди, че не е имало
знаци или поне той не е видял такива, които да показват, че има препятствие на
пътя. Свидетелства, че дупката е била в дясната част на лентата му, тъй като е
увредил предната дясна гума. Сочи, че по време на инцидента е бил заедно със
сина си.
Свидетелят П.Р.Р. свидетелства,
че през 2016 г. пътували по пътя Плевен – Русе и на големия завой до летището
имало голяма дупка, която не е имало как да се избегне, поради движещите се в
насрещната лента автомобили. Сочи, че дупката била средно голяма, но дълбока и
увредили предната гума на автомобила. Разказва, че не е имало знаци, които да
укажат, че има неравности по пътя, както и, че скоростта с която се е движел
автомобила не е била висока. Свидетелства, че не може да си спомни точно коя
гума е спукана, поради много големия брой на спукани гуми, но че може би е
лявата гума.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на исковата претенция е сума, представляваща изплатено от застрахователя по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение в полза на увредения. За да
е основателна претенцията, намираща основанието си в чл. 410, КЗ, следва по делото да се установят следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане между застрахователя претендиращ регреса и лицето
претърпяло щетите; настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска; то да е причинено от трето лице, което отговаря по правилата на
деликтната отговорност, т.е виновно и противоправно поведение, вследствие на
което и в причинна връзка, с което да са настъпили вреди на водача на МПС;
изплатено на застрахования застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на
действително претърпените вреди.
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства
както, че ищецът е застраховател по
имуществено застраховане на увредения л. а. „Мерцедес“, модел „С 5004 Матик“, с рег. № ***, така и, че застрахователното събитие е
настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Не е спорно и, че е изплатено застрахователно
обезщетение на лицето, управлявало МПС.
Спорно между страните по делото е какъв е механизмът на настъпване на събитието,
наличието на дупка на пътното платно и причинно следствена връзка между
събитието и вредите.
В настоящия случай, протокол за ПТП от
компетентните за това органи не е изготвен. Разпоредбата на
чл. 123, ал.1, т.3, б. а ЗДвП регламентира какви са задълженията на участника при настъпило ПТП, при
което има причинени само имуществени вреди, а именно: да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието. В чл. 125 от същия закон изчерпателно
посочени хипотезите, при които органите на МВР задължително посещават настъпило
пътно- транспортно произшествие, сред
които настоящия случай не попада. Доколкото в случая от събраните доказателства, а и с оглед характера на
увреждането се касае за настъпили единствено имуществени вреди, без участие на
друг водач, то посещението на произшествието от органите
на полицията и изготвяне на протокол от тях не е задължително. Липсата на
протокол за ПТП не може да освободи от отговорност причинителят на вредата.
Същата подлежи на доказване на общо основание.
От събраните по делото доказателства се
установи, че произшествието е настъпило в късните часове на следобед на
29.03.2016 г. по главен път Плевен – Русе, до летището на с. Гривица. При управлението на МПС водачът Р.П.Р. попаднал в
дупка, дълбока около 30 см., която не могъл да избегне, поради движещите се в
насрещното платно МПС. При попадането на предната дясна гума в необозначената
дупка на пътното платно, същата се спукала. Поради естеството на гумата същата
не могла да бъде сменена, поради което водачът на МПС и неговия спътник
повикали пътна помощ. В този смисъл са събраните в хода на производство гласни доказателства,
които съдът кредитира в цялост. Свидетелят Р.Р.
свидетелства, че именно предната дясна гума на автомобила е попаднала в
необезопасената дупка. Същият последователно разказва и какво точно се е случило във
въпросния ден и час, поради което и няма причина показанията му да бъдат
поставяни под съмнение. Макар
другият свидетел да не можа да си спомни точно коя част на автомобила е
попаднала в дупката на пътя, същият последователно описва начина, по който е станало ПТП –то и невъзможността му да
избегнат препятствието по пътя, поради което неговите показания следва да бъдат
цени и не следва да бъдат поставяни под съмнение. В настоящия случай е имало насрещно движение, което изключва предприемане
маневра по навлизане в насрещното платно и избягване на навлизане в дупката. Предвид всичко изложено, съдът приема, че
вина за настъпване на събитието водачът няма, т.е не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание
застрахователят да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. С оглед
изложеното, съдът намира за доказан твърдяния от ищеца механизъм на ПТП, т.е че
вследствие на попадане в дупка на пътното платно, по главен път Плевен – Русе, до летището на с. Гривица на застрахования автомобил
са причинени твърдяните от ищцовото дружество щети, а именно: увредена предна дясна гума.
Съдът счита за неоснователни твърденията на ответника, че
не е установено по безспорен начин мястото на
произшествието, поради това, че същото не е регистрирано в КАТ. Настоящият състав на съда счита, че е спазена нормативната уредба за установяване на ПТП, уредена в
Наредба №Із-41/12.01.2009 г. Съгласно чл. 6, т.4 от наредбата "Не се посещават от органите на МВР-"Пътна
полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС". При така съществуващата нормативна уредба,
увреденото лице не би могло да получи съдействие от органите на МВР-ПП за
съставянето на протокол за ПТП, нито да състави двустранен протокол за ПТП, тъй
като няма друг участник в претърпяното от него ПТП. Предвид това, показанията
на двамата свидетели, без наличието на опровергаващи ги други доказателства, е
достатъчно за да се приеме, за установено мястото на произшествието.
От представения по делото протокол за установяване на
извършени количества по видове работи, от 02.03.2016 г., е посочено, че на път І-3, от км. 70+000 до км. 106+000, е направено изкърпване на настилката.
От друга страна от представения доклад за инспекция по пътната безопасност от
23.03.2016 г. се установява, че не е констатирано на мястото, на което е
станало произшествието да е налице дупка. Това обстоятелство обаче не изключва възможността
около седмица по-късно, когато е станало произшествието, на
пътя да се е отворила дупка, която да е предизвикала увреждането на предната дясна гума на застрахования автомобил. Това може да е
станало било поради некачествено извършен ремонт, било поради естественото
износване на пътя в съответния участък.
Размерът на щетата следва да се определи,
съобразно заключението на вещото лице, а именно 528,61 лева
По
делото не е спорно, че задължението да поддържа изправността на процесния пътен
участък, е възложено по силата чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция
"Пътна инфраструктура", поради което
съдът приема, че чрез своето бездействие и
неизпълнение на законови задължения, се явява отговорна за настъпилата щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за движението по пътищата, лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според
изричната норма на чл. 167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От свидетелските показания по
делото се установява безпротиворечиво, че ПТП неравността по пътя не е била обозначена.
При
това положение и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
обезщетението застрахователят е встъпил в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на
платеното обезщетение и може да претендира плащането
на същата.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена до претендирания размер от 528,61 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл.
80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 560 лв., от които 50 лева ДТ, 150 лева депозит за
вещо лице, 60 лева депозит на свидетел и 300 лева адв. възнаграждение. Съобразно изхода на спора, сторените разноските следва да бъдат присъдени
на страната, която ги е сторила .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Агенция Пътна инфраструктура”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, сумата от 528.61 лв. /петстотин двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по щета
№ 470415161615347/ или референтен № 50-06010-00641/16/ по описа на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп, на основание застрахователна полица
№4704150800002182/16.09.2015 г., за настъпило ПТП на 29.03.2016 г. на главен
път гр. Плевен – гр. Русе, до летището на с. Гривица, вследствие, на което са
причинени материални щети на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 5004
Матик“, с рег. № ***, – увредена предна
дясна гума, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.410, ал.1, т.1
от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Агенция Пътна инфраструктура”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София сумата от 560.00 лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: