Р Е Ш Е Н И Е № 102
Гр. София, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 258 по описа за 2019 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Н.А.М. ***” АД обективно съединени искове за плащане
на сумата 30000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинено при ПТП,
настъпило на 03.01.2019 г., телесно увреждане, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2019 г. – датата, на
която е изтекъл срокът за произнасяне от застрахователя, до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди следното: Ищцата пострадала при ПТП,
настъпило на 03.01.2019 г., когато
около 18.15 ч. в гр. Г.на ул. „Паулица“ А.Н.С., движейки се назад при
управление на собствения си автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СО7247ВН
реализирал ПТП с ищцата, която била пешеходка. За пътния инцидент бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1/03.01.2019 г. и образувано ВДП № 1/2019
г. на Военно-окръжна прокуратура – София. Вина за ПТП имал водачът на лекия
автомобил, който не съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП и
задължението водачите на МПС да не поставят в опасност живота и здравето на
хората, да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, и да управлява МПС със скорост, съобразена с
конкретната пътна обстановка. В резултат на ПТП на ищцата било причинено телесно
увреждане, описано в исковата молба, където са описани и характерът и
интензитетът на търпените болки и страдания и видът и продължителността на
проведеното лечение. Към датата на ПТП относно лекия автомобил, управляван от
А.Н.С., имало действащ, сключен с ответника,
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите,
поради което с претенция с вх. № ОК-422183/12.07.2019 г. ищцата депозирала
искане пред застрахователя за обезщетение за вредите, търпени в следствие на
ПТП, като въз основа на нея застраховатилят образувал щета, но не се произнесъл
със становище.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на деликт,
твърди, че се касае за случайно деяние по чл. 15 НК, за което не е подаден
сигнал и не е посетено от пътна полиция, съответно оспорва доказателственото значение
на КП, тъй като длъжностното лице било удостоверило факти само по данни на
ищцата, без да ги е възприело лично. Оспорва и размера на исковете като вавежда
възражение за прекомернст на търсеното обезщетение за неимуществени вреди и излага
подробни съображения в тази насока съобразно медико-биологичния характер на
твърдяното увреждане и липсата на данни
за настъпили усложнения. Навежда и евентуално възражение за съпричиняване от
страна на ищцата поради това, че е пресичала на необозначено за целта място,
евентуално – престоявала е на пътното платно като не е направила необходимото,
за да избегне удара, въпреки че е имала възможност за това, освен това не се е
съобразила посоката и скоростта на приближаващото МПС и се е поставила в повишен
риск.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото
писмени доказателства – уведомление до ВОП – София, докладна записка до началника
на РУ – Г.и констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на
03.01.2019 г. патрулиращите служители на
РУ – Г.около 21.00 ч. получили сигнал от ОДЧ при РУ – Годеч, че е постъпил
сигнал от дежурен в ЦСМП „П.“ за постъпило лице - Н.А.М., която съобщила, че
била бутната от автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от А.Н.С. ***, при
което получила фрактура на китката на лявата ръка. А.Н.С. бил отведен в
сградата на РУ – Г.и тестван с техническо средство за съдържание на алкохол в
кръвта, като пробата дала отрицателен резултат. За случая била уведомена РС
„Военна полиция“ – София. Установява се още, че на 04.01.2019 г. било
образувано военно досъдебно производство /по настоящото дело няма надлежни
данни дали и как е приключило това производство/, а на 17.01.2019 г. бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразено, че по
данни на Н.А.М. и С.М. лек автомобил
с рег. № СО7247ВН при движение на заден ход е ударил М.. За ПТП не бил постъпил
сигнал на тел. 112 и ПТП не било посетено от пътна полиция.
От показанията на свидетелите се
установява следното: От показанията и на двамата свидетели – М. /съпруг на
ищцата/ и С. /сочен като виновен за ПТП водач/ се установява, че семейството на
ищцата и това на сочения за виновен водач С. са съседи – живеят на една и съща улица. От
показанията на свид. М. се установява, че ПТП настъпило на 03.01.2019 г., като
пред дома на свидетеля и ищцата бил спрян автомобил на техен приятел, който им
бил докарал багаж и двамата /ищцата и сведетелят/ сваляли багажа – свидетелаят
бил вътре в автомобила и подавал багажа на ищцата, а тя била отвън. Пътното
платно на мястото било с широчина по-малко от пет метра и било разрешено
спирането на автомобили само отдясно, откъм четните числа. Имало по една лента
за движение във всяка посока, които не били отделени с осова линия. Автомобилът
бил спрян на кръстовището пред къщата, до тротоара, когато се задал друг
автомобил. Ищцата и съпругът ѝ изчакали той да премине и след като
автомобилът ги задминал и продължил направо, продължили с разтоварването. Междувременно
задминалият ги автомобил се върнал на заден ход, при което, според свидетеля, ударил
ищцата и тя паднала и си счупила ръката. Установаява се още, че след ПТП ищцата
била закарана до „Бърза помощ“ от шофьора на автомобила, а впоследствие в „Пирогов“,
където направили рентгенова снимка на ръката й, гипсирали я и казали да отиде
на преглед след един месец. Когато отишла на контролния преглед след един месец,
се установило, че ръката е зараснала накриво. Трябвало да й се направи операция, но семейството нямало средства и не била
направена такава. В тази част – относно неправилното зарастване на ръката и
необходимостта от операция съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй
като наличието на такова усложнение и необходимостта от лечението му следва да
бъде установено със съответните медицински документи и експертно заключение, а
по делото липсват данни в такава насока. През месеца преди контролния преглед ищцата
не ползвала ръката, лежала и изпитвала силни болки. Към момента още изпитвала
болки и не можела да ползва ръката пълноценно, чувствала се нетрудоспособна и „маловажна“.
От показанията на свид. С. се установява следното: ПТП настъпило на 03.01.2019
г. Свидетелят се прибирал към дома си, било мрачно, уличните лампи не светели, той
започнал маневра на заден ход, за да пракира пред дома си, видял, че има две
коли, паркирани на улицата в посока, насрещна на посоката на движение, колите нямали
никакви светлини. Подминал едната кола, но при следващата се чул лек удар, поради
което свидетелят придвижил автомобила си един метър напред, слязъл и видял, че
ищцата стои изправена до паркиралия автомобил и се оплаква от болки в ръката, а
вратите на автомобила са отворени. До автомобила имало много бутилки. Според
свидетеля той закачил отворената врата на автомобила, вратата бутнала бутилките и една от тези бутилки
спънала ищцата.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява
следното: Установява се, че в резултат на ПТП ищцата е получила следното
травматично увреждание: закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост,
което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на левия горен
крайник. Увреждането е причинило на пострадалата болки и страдания за период от
около 2 - 4 месеца, които първоначално са били по-силни, а впоследствие са намалели
до пълното им изчезване. За в бъдеще при физическо натоварване на крайника и
при промяна на времето може да се появят болки, което съсояние ще се наблюдава
доживотно. Установаява се още, че ПТП е настъпило в зоната на населено място -
гр. Годеч, на улица „Пуалица” пред дом № 27 по време на смрачаване, като
платното за движение по улица „Пуалица” било двупосочно. В зоната на платното
за движение по улицата престоявал лек автомобил, от който в присъствието на
водача се извършвали товаро-разтоварни дейности, като били отворени вратите
на автомобила, а в пътническия отсек се
намирали водачът на автомобила и свидетелят М.. Поради противоречия в
свидетелските показания обаче /свид. М. твърди, че имало директен удар между
задната габаритна част на лекия автомобил, управляван от А.Н.С., и ищцата била изведена
от равновесие и паднала на терена и си счупила ръката, а свид. С. твърди, че
ударът настъпил между задната част на неговия автомобил и врата на другия
автомобил, вследствие на което паднали намиращите се до последния бутилки, една
от които спънала ищцата и тя паднала на
терена и си счупила ръката/ и липса на други данин по делото вещите лица не могат
да определят точния механизъм на ПТП – и двата варианта са възмжони, но не може
да се определи кой е по -правдоподобен. От техническа гледна точка причините за
настъпване на ПТП и в двата варианта следва да се търсят в субективните
действия на водача А.Н.С., който преди да започне движение назад не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност и затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство. Установява се също, че водачът А.Н.С.
започнал движение на заден ход с цел да паркира автомобила в дома си, който се
намирал на отсрещната страна на улицата по отношение мястото на престояване на
автомобила, около който се намирала ищцата. За тази маневра от техническа
гледна точка за захождане на автомобила към паркомястото са необходими не
повече от 10 метра по дължина, в което пространство се намирала и пешеходката Н.А.М..
Пешеходката имала директна видимост към маневриращия автомобил от началото на
маневрата му и е имала обективна възможност да го възприеме като участник в
движението и да предотврати падането върху терена, ако не е престоявала върху
платното за движение, при което с поведението си е създала опасност и пречки за
движението.
Не се спори относно наличието
на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно управлявания от А.Н.С. автомобил, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 20000 лв., до който следва да бъде уважен, а разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Съдът намира за основателно
възражението на ответника относно доказателственото значение на съставения за
ПТП констативевн протокол – от него не може да се установи надлежно механизмът
на ПТП /същият не е и подробно описан в протокола/, тъй като, видно от самия
протокол, той не възпроизвежда факти, възприети непосредствено от съставителя
на протокола, а е съставен само по данни на пострадалата и съпруга й.
Показанията на свидетелите не
кореспондират помежду си относно конкретния механизъм на ПТП, а по делото
липсват дурги данни за това.
Съобразно гореизложеното по
делото не се установи конкретният механизъм на ПТП. Установи се обаче по безспорен
начин, че от съприкосновението на управлявания /на заден ход/ от А.Н.С. лек
автомобил - било директно с ищцата, било с автомобила, до който същата се
намирала, последната била изведена от равновесие и паднала на земята, при което
си наранила ръката. Установи се също, че от техническа гледна точка причините
за настъпване на ПТП и в двата възможни варианта са субективните действия на
водача А.Н.С., който преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност и затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство.
Съответно съдът приема, че са
налице елементите на фактическия състав
на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по
делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата е
причинено телесно увреждане, което ѝ е причинило болки и страдания; установи се, че
деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от А.Н.С.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените
на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се
и вината на А.Н.С.. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП
е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от А.Н.С. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата. Установи се, че ищцата не е пресичала на
необозначено за целта място. Поведението на ищцата – разтоварване на багаж от
спрял пред дома ѝ автомобил не може да се възприеме нито като престояване
на пътното платно без да направи необходимото, за да избегне удара, въпреки че
е имала възможност за това, нито като несъобразяване с посоката и скоростта на
приближаващото МПС, тъй като не съществува забрана за извършване на товарно-разтоварни
работи от престояващ/паркиран автомобил. В случая автомобилът е бил в престой
/по смисъла на чл. 93 ЗДвП/, а съгласно чл. 95, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците
могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Установи се по
делото, че автомобилът, управляван от А.Н.С., първо е подминал спрелия пред
дома на ищцата автомобил, като ищцата и съпругът ѝ изчакали преминаването
му, а впоследствие този автомобил дал заден ход. Последното обаче ищцата не е
могла и не е била длъжна да предвиди /поради което и съдът не коментира заключението на вещите лица в частта относно
предотвратимостта на ПТП от ищцата/.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 20000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
има предвид на първо място видът и характерът на полученото от ищцата телесно
увреждане - закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост, което е
причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник. Следва също
да се отчете, че това увреждане е причнило на ищцата болки и страдания за
период от около 2 - 4 месеца, които първоначално са били по-силни, а
впоследствие са намалели до пълното им изчезване /но за в бъдеще при физическо
натоварване на крайника и при промяна на времето може да се появят болки, което
съсояние ще се наблюдава доживотно/. Следва да се вземе предвид, че не се
установи по делото да е настъпило някакво усложнение от увреждането.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 20000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причиненото ѝ телесно
увреждане /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен и следва
да бъде уважен частично. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава – същото се дължи от 13.10.2019 г. – датата, от която ответникът
е изпаднал в забава /тъй като претенцията пред застрахователя е депозирана на
12.07.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 12.10.2019 г.
и от следващия ден ответникът е в забава/. Съобразно гореизложеното акцесорният
иск следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск за
периода от 13.10.2019 г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния
предявен размер и изцяло за периода от един ден – 12.10.2019 г., следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира само присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на
възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Пълният размер на това възнаграждение - при уважаване на исковете изцяло, би
бил такъв от 1430 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно съразмерно
с уважената част от исковете и поради неголямата фактическа и правна сложност
на делото /която не налага присъждане на възнаграждение над минималния размер/ следва да се присъди
възнаграждение в размер на 953.33 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено
на адв. Т., следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства за
регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се присъди на адв.
Т., е 1334.67 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 2000 лв. за възнаграждение на адвокат, в
размер на 30 лв. за възнаграждение на призован свидетел и в размер на 300 лв.
за възнагаждения на вещи лица, горните разноски се претендират и с представените
по делото списъци по чл. 80 ГПК. Ищцата е направила възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Платеното в
случая адвокатско възнаграждение е в размер на 2000 лв., но предвид невисоката
фактическа и правна сложност на делото същото е прекомерно и следва да бъде
намалено до минималния размер /в каквато насока е изложеното по-горе и относно
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата/ на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пълният размер на
възнаграждението - при отхвърляне на исковете изцяло, би бил такъв от 1430 лв.,
съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди
такова в размер на 476.67 лв. Следва да се присъди и ДДС /представени са
доказателства за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да
се присъди на ответника за направени разноски за адвокатско възнаграждение, е
572 лв. Следва да се присъдят съразмерно с отхвърлената част от исковете и
разноски в размер на 110 лв. за възнаграждения на вещи лица и на призован
свидетел.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 800 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 200 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да плати на Н.А.М. с
ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
чрез адв. М.Н. - Т. сумата от 20000 /двадесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинено при ПТП,
настъпило на 03.01.2019 г., телесно увреждание, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск от 13.10.2019 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.М. с ЕГН **********, съдебен адрес:
*** – чрез адв. М.Н. – Т. ***” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.П.и К. К., обективно съдединени
искове за плащане на сумата 30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинено при
ПТП, настъпило на 03.01.2019 г., телесно увреждане, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 12.10.2019 г. до
окончателното плащане, за разликата
над уважения размер на главния иск от 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ до
пълния му предявен размер от 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от
13.10.2019 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО акцесорния ИСК за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сума от
30000 лв. на главния иск за периода от един ден – 12.10.2019 г.
ОСЪЖДА
„БУЛ ИНС” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С. П.и К. К., да плати на адв. М.Б.Н. – Т. от САК с адв. № ********** сумата от
1334.67 лв. /хиляда триста тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска защита на Н.А.М. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Н.А.М. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. М.Н. – Т. ***” АД с ЕИК
., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
С. П. и К. К., сумата от 572 лв. /петстотин седемдесет и два лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 110 лв. /сто
и десет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на
вещи лица и на призован свидетел съразмерно с отхвърлената част от исковете
ОСЪЖДА „Б.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати по сметка на
СОС държавна такса за производството по делото в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/ върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения
на вещи лица/ в размер на 200 лв. /двеста лева/ съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: