Определение по дело №457/2019 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

21.08.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

                                                                                       МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от председателя Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 457

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД - гр. Варна, ЕИК *********, подадена чрез адв. А.Т. от САК, срещу протоколно определение от 16.04.2019г., постановено по т. д. № 1723/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по жалба с вх. № Е-12-00-174/11.04.2019г. срещу Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „ВГ -4“ ЕООД - ищец в първоинстанционното производство, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск за присъждане цена на произведената от ищеца „ВГ-4“ ЕООД и доставена, но неплатена от ответника ел. енергия за месец октомври 2015г., ведно с обезщетение за забава за плащане за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на задължението. Неплащането на преференциалната цена за процесните количества ел. енергия е резултат от изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, което е довело до изменение на сключения между страните договора за изкупуване на ел. енергия № 91/17.02.2010г. в частта относно подлежащите на изкупуване по тази цена количества енергия. Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.

С оглед така очертания правен спор по делото, за да направи преценка относно наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съставът на ВнАпС съобрази следното:

Основание за спиране на исковото производство поради висящ административен спор е налице, когато решението по административното дело има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. Връзка на преюдициалност ще е налице, в случаите, когато валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за възникването/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. / в този смисъл определение по ч. гр. д. № 795/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о./

С решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл. 21 от ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011г., е определена преференциална цена за продажба на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена в размер на 188.29лв/Мвтч /т.8/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в размер на 172.95лв./Мвтч. С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „ в срок до 31.07.2015г., в съответствие със ЗЕВИ КЕВР приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“. В изпълнение на законово задължение, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при определената цена – 188.29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172.95лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.1.8/. Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г. е издадено след отмяна по съдебен път на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. в частта по т.1.7.

 

Висящото административно производство в Административен съд – София град е образувано по жалба вх. № Е-12-00-174/11.04.2019г. срещу Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 КВтч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 час по т.8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение № Ц-13 от 28.06.2006г.

Както беше посочено по -горе в мотивите, спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Т. е. спори се относно тълкуване и прилагане на разпоредба на индивидуален административен акт – решение № СП-1 от 31.07.2015г. – т.1.7 и т.1.8, относими към определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Евентуалната отмяна на СП-5 от 28.03.2019г., сама по себе си няма да даде отговор относно тълкуването на разпоредбата в значимата за спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на индивидуални административни актове. /в този смисъл са и мотиви в определение № 360 от 10.07.2019г. по търг.дело № 2655/18г., І т.о./

На следващо място обжалваното пред административния съд решение е предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, според който обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че искането за спиране на изпълнението на определени решения, сред които посоченото попада, е недопустимо. /в този смисъл определение № 442 от 30.07.2015г. по ч.търг.дело № 1386/15г., ІІ т.о./

Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави извода, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ срещу протоколно определение от 16.04.2019г., постановено по т. д. № 1723/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по жалба с вх. № Е-12-00-174/11.04.2019г. срещу Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, и

ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.