Определение по дело №120/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25, ал.2 ЗТР и е образувано по жалба на адв.Й. М., в качеството й на процесуален представител на “., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С. С.” № 9 насочена против Отказ № *4319-2/20.03.2014 г. на Длъжностното лице по регистрация /ДЛР/ към Агенцията по В. /АП/.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на атакувания отказ, предвид наличието на всички необходими документи, удостоверяващ факта на наличието на надлежно приемане на представените финансов отчет за 2012 г. от компетентния орган – собственика ка капитала на “..

Към същата не се прилагат доказателства, вън от тези по преписката и обявените в ТР.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след преценка на писмени доказателства, приложени по преписката към атакувания отказ, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявената жалба е процесуално допустима, доколкото липсват доказателства по делото кога атакувания отказ е бил връчен на жалбоподателя, но жалбата е постъпила в едноседмичния срок от постановяване на атакувания отказ, поради което и съдът приема, че е подадена в рамките на предвидения за това срок в ЗТР.

Разгледана по същество същата се явява и основателна, по следните съображения:

На 30.07.2013 г. адв.Й.М., в качеството си на заявител, е депозирала пред АП по електронен път заявление вх.№ *4319, с което е поискала обявяване на следните актове – годишен финансов отчет за 2012 г. на “..

Към заявлението са били приложени общо единадесет документа, приложени и по преписката, всичките представляващи част от отчета, доклад на независим одитор, доклад за дейността на дружеството, два броя протоколи, решение.

От тях /протокола № 01-13/29.07.2013 г. се установява, че на 29.07.2013 г. Съвета на директорите на „В.”, заседаващ в качеството му на едноличен собственик на капитала на “., с правомощията си, съгласно чл.24 от устава на “., е взел няколко решения, вкл. е приело доклада на СД на “. за дейността на дружеството през 2012 г. и е приел и одобрил Годишния финансов отчет за 2012 г.

Следва изрично да се посочи, че според действащия устав на “. /публикуван и в ТР при / „В.” Б. е едноличен собственик на капитала на “., а чл24 от устава изрично сочи, че въпросите от компетентността на Общото събрание, се решават от Съвета на директорите на едноличния собственик „В.”, регистрирано с решение по ф.д. № 1479/1996 г. на ОС Б..

Горният факт, преценен в съвкупност с приложените към заявлението документи оборва изводът на ДЛР при АП, направен в атакувания отказ, че в случая към заявлението не са приложени всички необходими документи /протокол от ОС на акционерите за приемане на представения ГФО, заедно с изискуемите се по чл.232, ал.3 ТЗ документи, свързани със свикването и провеждането на ОС и списък на присъстващите акционери/, т.е. че са спазени изискванията на закона за приемане на представения акт от компетентния орган, което е задължително условие за неговото обявяване в ТР.

В този смисъл безсъмнено се установява от приложените документи, че Съветът на директорите на „В.” е взело изрично решение за одобряване и приемане на ГФО на дружеството “. /протокол от 29.07.2013 г. на заседание на СД на „В.”, което е било редовно свикано /покана от 21.06.2013 г./ и въз основа на надлежно взето решение на СД на “. /протокол от 21.06.2013 г./.

Последните изброени документи, които са приложени, безсъмнено са единствено необходимите в случая документи по смисъла на чл.232, ал.2 ТЗ.

Вън от горното състоятелен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че в гл.14 от ТЗ /Акционерно дружество/ за разлика от гл. 13, регламентираща ООД, не е предвидена възможност в случай, че акционерното дружество се образува от едно лице, това да се отразява и на начина на означението на /арг. от чл.158 и чл.159 ТЗ/.

Ето защо и макар в случая “. от създаването си да има само един акционер, последното обстоятелство е отразено надлежно единствено в учредителния акт /чл.159, ал.2 ТЗ/.

За пълнота само следва да се посочи, че в атакувания отказ и ДЛР не е посочило основанието на предявените от него изисквания към означението на дружеството жалбоподател, което от своя страна е довело и до останалите му аргументи, изложени в отказа.

Такова основание не може да се извлече и от нормата на чл.174, ал.2 ТЗ, от текстът на която става ясно, че също не е въвел специално изискване към означението на в случай, че след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице.

Предвид изложеното преписката да се върне на АП за постановяване обявяване на исканите актове по заявление вх.№ *4319/30.07.2013 г.

Мотивиран от горното и на осн.чл.25 ЗТР, Благоевградският окръжен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Отказ № *4319-2/20.03.2014 г. на Длъжностното лице по регистрация /ДЛР/ към Агенцията по В. /АП/.

ВРЪЩА преписката на Агенцията по В. за постановяване обявяване на исканите актове – годишен финансов отчет за 2012 г. “..

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: