РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120106792 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. *, *,
представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да осъди Т. П. И., родена на * г., гражданин
на Р. федерация, адрес: *, да заплати на ищеца сумата 305,75 лева главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № * по фактури от
25.11.2019 г. и 25.08.2022 г., с отчетен период 01.08.2019 г. – 18.08.2022 г., 36,12 лева
обезщетение за забава за периода от 26.12.2019 г. до 23.10.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.10.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на имот в гр. Созопол, който е
обект със сезонен характер, и абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № *. Не са
заплатени задължения по две издадени фактури от 25.11.2019 г. и 25.08.2022 г. с отчетен
период 01.08.2019 г. – 18.08.2022 г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковете. Процесуалният
представител е посочил, че претенциите са неоснователни, тъй като отчитането на водомера
не е ставало в присъствие на собственика, не е извършвано редовно отчитане на
потреблението на вода при спазване на нормативните изисквания, а начислените суми не се
основават на реално отчетени и потребени количества вода. Освен това представените
справки-извлечения касаят централен водомер, различен от персоналния абонатен номер *
на ответника. Реално измерено количество вода за този абонатен номер има само 3 пъти
извършено, като посочените данни в представените фактури и извлечения от електронен
карнет са оспорени.
Оспорено е и наличието на облигационно отношение между страните по
делото. Посочено е, че И. не е изпаднала в забава, тъй като не са й изпратени фактурите,
1
чието плащане се търси, нито покана за доброволно изпълнение. Изложени са доводи за
неравноправност на клаузи от Общите условия на ищеца, касаещи автоматично изпадане в
забава и за служебно начисляване на задължения, без потребителят да е уведомен за тях, тъй
като са налице предпоставките на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП.
Посочено е, че претенцията за лихви за период три години преди подаване на
исковата молба е погасена по давност, доколкото във фактурата от 2019 г. са включени суми
за потребление, реално възникнало в по-ранен период от този, посочен от ищеца.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 2 бр. фактури, неносещи подписа на
издател и получател на описаните в тях услуги, издадени на 25.11.2019 г. и 25.08.2022 г. за
отчетен период 01.08.2019 г. – 18.08.2022 г. на обща стойност 305,75 лева, както и справки
извлечения за водомери във водоснабден имот в *, потребителски номер *. В нея е посочено,
че обектът е със сезонен характер, като показанията са отчетени лично от инкасатора. Като
титуляр на партидата е посочена Т. П. И.. Приложено е и заявление за откриване на партида
от 30.07.2019 г., подадено от пълномощник на ответника до ВиК дружеството.
Приложена е справка от Агенция по вписванията по партида на имота към
18.08.2021 г., видно от която процесният имот е собствен на И. от 26.02.2014 г.
Обстоятелството се установява и от приложения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 60, т. I, рег. № 1680, д. № 51 от 26.02.20014 г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
имота има монтирани два броя измервателни уреда. Вещото лице е посочило, че отчетеното
количество вода е фактурирано от ВиК правилно – по цени, определени с решения на КЕВР.
Спазен е редът за начисляване на количества вода от разпределение.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск за главница, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано
от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че
Общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства – справка от Агенция по вписванията и декларация, нотариален акт се
установи, че имотът е собствен на Т. И. от 26.02.20014 г. Ето защо, след като не е
установено по делото ВиК операторът да е бил уведомен, че друг е бил реалният ползвател
2
на имота в процесния период и това да е декларирано писмено, то ответникът се явява
задължено лице.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество
вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства – фактури,
справка извлечение, заключение по приетата съдебно-техническа експертиза, имотът е
водоснабден и към него е била доставяна вода. Спазена е процедурата на чл. 39, ал. 5 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което
се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен
състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало
задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил потребената в
имота вода, не е уведомил ищцовото дружество за промяна в ползването на имота, той се
явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по
отношение на ищеца за сумите по фактури, издадени в периода 25.11.2019 г. и 25.08.2022 г.,
с отчетен период 01.08.2019 г. – 18.08.2022 г. на обща стойност 305,75 лева.
Съдът намира възраженията, наведени в отговора на исковата молба, за
неоснователни. Първата фактура от 25.11.2019 г. е за отчетен период 01.08.2019 г. –
14.11.2019 г., а втората – от 25.08.2022 г. – за период от 14.06.2022 г. до 18.08.2022 г. Видно
от справката – извлечение имотът е със сезонен характер, като за периода 15.11.2019 г. –
13.06.2022 г. няма потребено и начислено количество вода за имота. Посочено е, че
показанията са на база видян от инкасатор водомер, като начисленото количество вода е
основно от разпределение. За конкретния период се установи, че имотът не е бил редовно
отчитан и има извършени четири отчета, посочени във фактурата, отчетени от инкасатор.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора предвижда отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер да се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер, което очевидно в случая не е било спазено между първия и
втория отчет, а пи другите три отчета е спазено. Нормата на ал. 3 пък предвижда в
междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно да начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или при неосигуряване на достъп
повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3 длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Това обаче не е сторено, по
делото не е представен протокол с подобно съдържание. Дори и да се приеме, че ВиК
операторът е извършвал по-рядко отчети, то той е следвало да издава фактура след всеки
извършен отчет, като издаде три броя фактури за този период, което не е сторено. Не е
изпълнена и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия, предвиждаща задължение за
издаване на ежемесечни фактури, освен при договореност в противен смисъл. В чл. 35 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи пък е предвидено, че
„показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца“, като „при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.“. Нередовното
отчитане на потребената вода обаче не освобождава потребителя от задължението му да
заплати стойността й. Видно от справката извлечение посоченото във фактурата количество
3
вода е видяно лично от инкасатора посредством проверка на водомера. Дори и при
нередовно издаване на фактури в нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Общите условия
не е налице основание за освобождаване на потребителя от задължението му за заплати
стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена, тъй като
основание за плащане на сумата е не издаването на фактурата, а наличието на
правоотношение между страните за процесния период и доставянето, съответно ползването
на ВиК услуги в посоченото количество и цена.
Неоснователно се явява наведеното в отговора възражение за погасяване по
давност на задължението по фактурата от 25.11.2019 г. В същата е отразен отчетен период
от 01.08.2019 г. до 14.11.2019 г.. В чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството
(повтарящи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 29.09.2014 г.) е предвидено,
че „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране“. Тогава настъпва изискуемостта на вземането,
обективирано в конкретната фактура. След изтичане на 30-дневния срок потребителят
изпада в забава и оттогава започва да тече погасителната давност за вземането. Фактурата в
случая е издадена на 25.11.2019 г., 25.12.2019 г. е падежът за плащането й. Към датата на
подаване на исковата молба 24.10.2022 г. давността за търсене на вземането за главница и
лихва не е изтекла, поради което и отправеното в тази насока възражение се явява
неоснователно.
По отношение на наведените в отговора на исковата молба възражения за
неравноправност на клаузи от Общите условия с твърдение, че не са индивидуално
договорени, съдът намира същите за неоснователни. Както бе посочено по-горе, основание
за заплащане на потребеното количество вода е не издаването на фактура, а ползването на
услугите. Наведените в отговора възражения са бланкетни, не е посочено кои точно
разпоредби от Общите условия на ищцовото дружество са неравноправни и по какъв начин
рефлектират неблагоприятно в правната сфера на ответника. Следва да се посочи още, че в
голямата си част относимите клаузи на Общите условия приповтарят законовата
регламентация в посочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Основателен се явява акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава,
тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото възлиза в
размер над претендирания.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 720 лева, в които е
включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. П. И., родена на * г., гражданин на Р. федерация, адрес: * да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж. к. *, *, представлявано от Г.Й.Т., сумата 305,75 лева (триста и пет
лева и седемдесет и пет стотинки) главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода до абонатен № * по фактури от 25.11.2019 г. и 25.08.2022 г., с
отчетен период 01.08.2019 г. – 18.08.2022 г., 36,12 лева (тридесет и шест лева и дванадесет
стотинки) обезщетение за забава за периода от 26.12.2019 г. до 23.10.2022 г., ведно със
4
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. П. И., родена на * г., гражданин на Р. федерация, адрес: * да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж. к. *, *, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 720 лева (седемстотин
и двадесет лева), представляваща направените в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5