Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Н., 11.06.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1688 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 12 489, 02 лева; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 5 607, 37 лева и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1 079, 75 лева, като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.против ответника М.А.Ю. с ЕГН **********,***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: Между страните по делото на ***г. имало сключен договор за потребителски заем с номер ***за сумата от 13 000 лв., както и за закупуване на застраховка за сумата от 3 607 лв. Сумата, предмет на договора била изплатена от кредитора по начина, уговорен в самия договор (чл.1), с което от ищцовата страна изпълнила задълженията си по него. Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагане на подпис под нарочно изявление в този смисъл. Така по силата на договора за ответника възникнало задължение да погаси заема на 74 месечни вноски – всяка по 311, 30 лв., които съставлявали изплащане на главницата, ведно с оскъпяването, съгласно годишния процент на разходите от 16, 62 % и годишния лихвен процент от 14, 10%, посочени в параметрите на договора. Но ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2018 г., като към тази дата изплатил шест месечни вноски. Съгласно условията на договора (чл.5) вземането на кредитора станало изискуемо в пълен размер за останалите 68 броя месечни вноски в размер на 18 096, 39 лева. Наред с това ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1079, 75 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 05.12.2018 г. до 11.10.2019 г. Опитите за контакт с длъжника не довели до резултат, затова ищецът подал заявление до съда по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №1450/2019 г. по описа на РС – Н.. Длъжникът не бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за връчване на заповедта и предвид това съдът дал указания на ищцовото дружество да предяви установителни претенции. Затова ищцовото дружество предявява настоящите искове, като моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи 12 489, 02 лева - главница; 5 607, 37 лева - възнаградителна лихва и 1 079, 75 лева - мораторна лихва за периода 05.12.2018 г. до 11.10.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлениетопо чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в двете производства. В условията на евентуалност, ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението, то ищцовата страна предявява осъдителна претенция и моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми и направените разноски.
Съдебните книжа са връчени редовно на ответника (чрез негов родственик със задължение да ги предаде). В срока на отговор не е депозиран такъв, ответникът не е посочил доказателства или направил доказателствени искания, нито изразил становище по исковете.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства в заверени копия: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сключен на ***г.; кратък медицински въпросник за приемане и застраховане от същата дата; сертификат ***за застраховка „Защита на плащанията” и общи условия към договора за застраховка, сертификат ***за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти” и общи условия; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; декларация за предоставяне на лични данни; извлечение по кредит ***и писмо до ответника от 08.04.2019 г. Към делото е приложено и ч.гр.д №1450/2019 г. на РС – Н..
От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 13 000 лв. С договора е уговорен и размер на премия за застраховка „Защита на плащанията” от 3 607, 50 лв. Страните са се споразумели, че кредитът ще бъде погасен на 74 погасителни вноски, с размер на всяка една месечна погасителната вноска от 311, 30 лв. Договорът е сключен при годишен процент на разходите от 16, 62% и дължима лихва от 14, 10 %. Общата стойност на плащанията по договора за кредит възлиза на сумата от 23 036, 20 лв. В чл.5 от договора страните са уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Кредитната сума е била преведена от ищцовата страна на ответника в деня на сключване на договора, като в самия договор е уговорено, че с полагането на подписа си в договора, ответникът удостоверява, че е получил сумата по кредита по негова банкова сметка.
***ра ответникът заплатил шест месечни вноски, като преустановил плащанията на 05.11.2018 г., като към този момент той заплатил 753, 97 лв. от дължимата главница; 821, 33 лв. от дължимата договорна лихва и и шест броя вноски по сключената застраховка, всяка от които по 48, 75 лв. Така неизпълнената част от задълженията на ответника възлизали на сумите от 12 246, 03 лв. – главница и 5 607, 37 лв. – договорна лихва.
На 08.04.2019 г. ищцовата страна е изпратила на ответника писмо с уведомление за това, че предвид преустановяването на плащането от страна на ответника, съгласно договорните условия цялото вземане по договора е станало предсрочно изискуемо, и е отправило покана до ответника за плащане на цялата сума по договора в определен срок, както и предупреждение, че след това ищецът ще пристъпи към принудително събиране на сумата. Няма данни по делото дали това писмо е било получено от ответника и кога. За неиздължените вземания по договора за кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Н., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №1450/2019 г. Издадена е заповед за изпълнение №844 от 01.11.2019 г. за претендираните от ищцовата страна суми по договора – главница, договорна лихва и лихва за забава. Доколкото ответникът не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес, за да му бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се налагат следните правни изводи: Предявената искова молба е основателна и доказана частично. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит, по който на ответника е била предоставена кредитна сума от 13 000 лв., която е била и усвоена. Установява се от представените по делото писмени доказателства (които не са оспорени), че ответникът е направил погасяване на шест месечни вноски в посочените по-горе размери на главница, договорна лихва и застрахователна премия. Не се открива в случая наличие на договорни клаузи в сключения договор, които да са в разрез с разпоредбите на ЗПК, или които да са неравноправни. Съдът счита, че по делото с категоричност е установено, че ответникът има задължения към ищцовата страна по силата на сключения договор за кредит. Видно е от данните по договора, погасителния план и представеното извлечение, че дължимата по договора главница (след приспадане на извършените плащания на главницата) е в размер на 12 246, 03 лв. Ищцовата страна претендира в случая дължима главница в размер от 12 489, 02 лв. Но разликата от 242, 99 лв. не се доказва да е дължима. В случай, че тази разлика представлява сума по застраховка, то следва да се отбележи, че сума за застраховка не е била претендирана нито с подаденото заявление по чл.410 от ГПК, нито с настоящата искова молба. Предвид това ищцовата претенция за главница следва да се уважи за размера от 12 246, 03 лв., а в останалата част до пълния размер от 12 489, 02 лв. претенцията за главница, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, а именно за сумата от 242, 99 лв. Сумата за главница следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.10.2019 г. до окончателното плащане (така, както е поискано със самото заявление). Също така се доказва, че дължимата от ответника договорна лихва е в размер на 5 607, 37 лв., която претенция, като основателна и доказана следва да се уважи изцяло. Без съмнение ответникът дължи и обезщетение за забава на ищцовата страна за незаплатената главница, което за претендирания период 05.12.2018 г. до 11.10.2019 г. възлиза на сумата от 1 058, 01 лв. В този размер претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи, а в останалата част до пълния размер от 1 079, 75 лв. следва да се отхвърли, а именно за сумата от 21, 74 лв.
При този изход на процеса ответникът дължи на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, като по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на 429, 18 лв., а в настоящото исково производство от общо направените разноски от 483, 52 лв. (383, 52 лв. – дължима държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение) ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата от 478, 68 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Ю. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., сумите от: 12 246, 03 лв. (дванадесет хиляди двеста четиридесет и шест лева и три стотинки) – главница; 5 607, 37 лв. (пет хиляди шестстотин и седем лева и тридесет и седем стотинки) – възнаградителна лихва и 1 058, 01 лв. (хиляда и петдесет и осем лева и една стотинки) – законна лихва за забава за периода от 05.12.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното плащане, по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., против М.А.Ю. с ЕГН **********,***, искова молба в останалата част, а именно за сумите 242, 99 лв. (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) – главница; и 21, 74 лв. (двадесет и един лев и седемдесет и четири стотинки) - законна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 11.10.2019 г., по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***г.
ОСЪЖДА М.А.Ю. с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М. направените разноски по ч.гр.д. №1450/2019 г. по описа на РС – Н. в размер на 429, 18 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки).
ОСЪЖДА М.А.Ю. с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М. направените разноски по настоящото установително производство в размер на 478, 68 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: