РЕШЕНИЕ
№ 1035/02.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №82 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Т.Н.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0254-000444/16.12.2018г., издадена от полицейски инспектор в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, незаконосъобразна, неправилна и издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че заповедта изхожда от материално некомпетентен орган. Твърди, че не е мотивирана и не съдържа предпоставките по чл.172 т.2 б.”и” от ЗДвП – задължителен реквизит по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Излага съображения за наличие на несъответствие между визираните в правната норма предпоставки и възпроизведените в заповедта. Хипотезата на приложената правна норма касаела лице „употребило” наркотични вещества или техни аналози, а жалбоподателят бил санкциониран за това, че управлявал МПС „под въздействието” на такива. Употребените от законодателя изрази имали различен смисъл и отразявали различни емоционално-физически състояния, характеризиращи се с определени външно изразени признаци, които органът следвало да възприеме и да отрази в акта си. В случая освен, че имало несъответствие между фактически описаното и правната норма, липсвало и описание на физико-психическото състояние на жалбоподателя. В този смисъл ПАМ била неправилна и приложена при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на чл.59 т.5 от АПК в разпоредителната част на заповедта не се посочвало кое СУМПС се отнема.Допуснати били и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В обстоятелствената част на акта не бил посочен индивидуалният референтен номер на техническото средство Drug Check 3000, не ставало ясно дали е надлежно утвърдено и технически годно. Не било изложено също къде, как и кой е направил теста. Незнайно защо в акта бил цитиран издаденият талон за медицинско изследване. Също така протокол с резултатите от теста не бил връчван на жалбоподателя и никъде не било отразено, че е възразил против тях. Не бил посочен и конкретен срок на мярката. Определеният такъв в заповедта „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца” бил неясен, тъй като се касаело за бъдещо неясно и несигурно събитие. Ако се приемело, че срокът е 18 месеца, то органът не се мотивирал защо следвало да се приложи максималният такъв за налагане на ПАМ, а това правело заповедта необоснована.
По изложените съображения, доразвити в писмени бележки от процесуален представител, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. Претендира разноски.
Ответникът – полицейски инспектор в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Видно от Акт за установяване на административно нарушение с.Д, №802279/16.12.2018г., съставен на Т.Н.Т., е констатирано, че на 16.12.2018г. около 17.45 часа на автомагистрала „М.” до пътен възел с ПП I-5 (Е-85) , посока на движение от гр.П. към гр.С., управлява лек автомобил „М. А. с рег. №Х…, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug Check 3000, скалата на което е отчела употреба на кокаин (СОС). Така отчетеното показание е било показано на водача и свидетеля. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с №0058076 В АУАН е посочено, че Т.Н.Т. е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 16.12.2018г.
За извършената на 16.12.2018г. проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е съставен Протокол с рег.№254р-3433 от 17.12.2018г. В същия е отразено, че проверката е започнала в 18.15ч. и е приключила в 19.00ч.
Приложен е издаденият талон за медицинско изследване, в който е отразено, че извършената предварителна качествена проба с Drug Check 3000 показва положителен резултат СОС (кокаин). Жалбоподателят е вписал , че не приема показанията от теста, за което е положил и подписа си. Видно от отразеното в талона, жалбоподателят е бил уведомен, че до 30 минути от връчването му трябва да се яви в ЦСМП – Димитровград. Талонът е бил връчен на жалбоподателя срещу подпис в 19.10 часа.
Видно от писмо изх.№343/07.06.2019г. на ЦСМП-Хасково, на 16.12.2018г. в 19.18 часа на Т.Н.Т. е извършен преглед за медицинско изследване преди вземане на кръв за проба за алкохол и/или наркотични вещества. Към писмото е приложен фиш за спешна медицинска помощ, видно от който лицето е отказало да му бъде взета кръв за химическо изследване за алкохол и/или наркотични вещества. Отказът е отразен и в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 16.12.2018г. , както и в амбулаторен журнал под №14064, 19.18 часа.
От полицейски инспектор в РУ-Димитровград Н. П. Н. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН с.Д, №802279/16.12.2018г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Видно от Удостоверение рег.№272000-2586/22.02.2019г., издадено от Началник сектор КАПОЧР към ОДМВР-Хасково, инспектор Н. П. Н. е служител на РУ-Димитровград при ОДМВР-Хасково, назначен на длъжност полицейски инспектор в група „Пътен контрол”, считано от 01.09.2006г. и към настоящия момент заема същата длъжност.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 17.12.2018г. , а жалбата срещу нея е подадена на 31.12.2018г. по пощата като е депозирана чрез РУ-Димитровград.
По искане на жалбоподателя е изискана информация от ДАМТН относно обстоятелството представлява ли техническо средство дрегер Drug Check 3000 и подлежи ли на проверка за годност от ДАМТН. В отговор е изпратено писмо изх.№57-00-72-(1)/08.07.2019г. от Председателя на ДАМТН, в което се сочи,че съгласно Закона за измерванията (ЗИ) на задължителен метрологичен контрол подлежат средствата за измерване, които се използват в случаите по чл.5 от закона и са определени в Наредбата за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол. Посоченото устройство
Drug Check 3000 не попада в обхвата на ЗИ, тъй като за него няма определени изисквания в наредбата.
С писмо ИАЛ -30099/09.07.2019г. от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) по искане на жалбоподателя е изпратена информация относно дрегер Drug Check 3000. В писмото се сочи, че Drӓger Drug Check 3000 е ин витро диагностично медицинско изделие съгласно Директивата 98/79/ЕС за ин витро диагностичните медицински изделия и по смисъла на Закона за медицинските изделия (ЗМИ), с който в националното законодателство са транспонирани европейските директиви за медицински изделия (§2 от ДР на ЗМИ). Предпоставките за пускането на пазара и/или в действие на такива изделия са:нанесена „СЕ” маркировка по реда на чл.15 от ЗМИ и наличие на документ - Декларация за съответствие, удостоверяващ съответствието на изделието със съществените изисквания по Директива 98/79/ЕС, издаден от производителя. Съгласно ЗМИ, когато медицинските изделия са с оценено съответствие и с нанесена СЕ-маркировка, могат да бъдат пускани на пазара/в действие и не подлежат на процедура по регистрация в ИАЛ. В ИАЛ е подадена информация за пускане на пазара в РБългария на Drӓger Drug Check 3000 като са представени Декларация за съответствие от производителя и Инструкция за употреба (ръководство за работа) на български език в съответствие с чл.16 ал.3 от ЗМИ. Заверени копия от посочените документи са приложени към писмото.
По делото е изискана и представена от РУ-Димитровград Заповед №8121з-392/21.04.2016г. на Министъра на вътрешните работи относно допълване негова заповед, определяща технически средства за извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Видно от заповедта, сред тях е включен тест за установяване употребата на упойващо и наркотично вещество Drӓger Drug Check 3000. Заповедта е издадена след като Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП) -МВР е била уведомена от ИАЛ с писмо IAL 15352/02.04.2016г., че медицинското изделие може да бъде използвано от службите за контрол.
Представени са и Методически указания рег.№32860-17590/09.05.2016г., издадени от Директора на ГДНП относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест Drӓger Drug Check 3000, съобразно процесуалните изисквания при провеждане на досъдебно производство за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.Н.К. и Д. А.С. ***, първият от които съставил АУАН с.Д, №802279/16.12.2018г., а вторият – свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Свидетелят К. *** като мл.автоконтрольор. На 16.12.2018г. бил на работа с колегата си Д.С..Оперативният дежурен ги изпратил на автомагистрала „Марица” преди пътния възел с I-5, Е-85 като им подал автомобил и регистрационен номер, който трябвало да спрат, тъй като получил сигнал, че управлява рисково. Автомобилът бил спрян, водачът установен, на място бил тестван за употреба на алкохол, отчетен в рамките на допустимото. След това бил отведен в РУ-Димитровград, където му бил извършен тест за употреба на наркотици и техните аналози. Според свидетеля тестът отчел кокаин. Дадена била възможност на водача да даде кръвна проба като бил отведен в „Спешна помощ”, където пред дежурен доктор отказал. Свидетелят сочи, че тестовете се съхраняват в РУ-Димитровград. Метеорологичните условия не позволявали тестът да бъде извършен на пътя. Тестът се отварял и се показвал на водача. Свидетелят отворил теста пред жалбоподателя, след което му обяснил какво трябва да направи. След процедурата тестът отчел употреба на наркотични вещества. След това отишли в „Спешна помощ” , където водачът отказал кръвна проба. Не възразил, че е употребил. Обяснено му било, че ако се съмнява в точността на теста, да даде кръв, което отчитане ще е точно, но той казал, че няма смисъл. Свидетелят разяснява, че тест за наркотици се прави винаги, когато имат съмнение като в случая разбрали,че водачът е карал рисково по автомагистрала „Тракия” и е имало разпри, а освен това бил отчетен и алкохол, макар и в рамките на допустимото. Свидетелят не си спомня за конкретни външни белези, сочещи, че жалбоподателят е употребил наркотици, но заявява, че фактът на рисковото шофиране е достатъчен като е без значение кой е подал сигнала. Сочи, че преди теста не е питал лицето дали е употребило храни и напитки, но водачът споделил, че наистина е употребил кокаин. Последното обстоятелство не било вписано в протокола, но там нямало място за подобно отразяване. За резултата от теста изчакали необходимото време, докато отчетат всички линии като всичко било показано във фотоалбума. Резултатите били показани на водача и той не възразил, дадена му била възможност и за кръвна проба. Свидетелят заявява, че когато има употреба за наркотици и алкохол над 1,2 промила, водачът задължително се води в ЦСМП и пред дежурен лекар да откаже пробата. Жалбоподателят тръгнал доброволно и там взел последно решение – пред доктор. Докторът казал, че състоянието му не позволява да бъде задържан, но това не означавало, че не е употребил наркотици. Свидетелят заявява, че е изчакал необходимото време за резултата от теста. Вземал се секрет от устата, лицето търкало тампона в устата си достатъчно време, което било до две минути, а за отчитането се изчаквало до 5,6,7 минути. Когато скалата отчитала, че има употреба на наркотици, се викал дежурен , който снимал като всичко ставало пред очите на тествания. Снимките се изготвяли от специална служба, можело и на другия ден. На въпроса защо тестовете не се съхраняват в полицейските автомобили, свидетелят отговаря, че този въпрос не се решава от него, като сочи, че външните условия не са достатъчни за правилното съхранение на тестовете. В случая тестът не бил направен на мястото, където бил спрян водачът, а в РУ-Димитровград.
Свидетелят С. заявява, че работи като мл.автоконтрольор в група „Пътен контрол” в РУ-Димитровград. Спомня си конкретния случай, когато бил на работа с колегата си Х.К.. Изпратили ги от оперативната дежурна част по сигнал, че водач се движи от гр.Пловдив към Димитровград по автомагистрала „Марица” на пътния възел от Димитровград с първокласен път Е-85. Спрели въпросния автомобил за проверка , тъй като сигналът бил за рисково шофиране. Всичко с управлението на МПС и документите било наред Извършили проверка с дрегер , който отчел малка стойност алкохол в издишвания въздух в допустимите граници. Докладвано било на оперативно-дежурната част и оттам било разпоредено да съпроводят водача до районното управление, за да му се извърши проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества. Проверката била извършена от колегата му К., а С. бил свидетел. Проверката се извършила с еднократен тест Drug Check 300, който отчел употреба на кокаин от водача и за това му бил съставен акт. Свидетелят сочи,че не е чул лично жалбоподателят да е казал, че е употребил кокаин. Единствено казал, че по пътя е пил бира. Свидетелят заявява, че тестът трябвало да се съхранява при определен температурен диапазон, но не може да цитира точния такъв. Тестът се извършвал в районното, тъй като първо се изисквало да бъде на хоризонтална повърхност. В случая било дъждовно и било абсурдно тестът да се извърши на магистралата. Тестът се отварял пред водача, вадела се касетата, обяснявало му се, че се взема проба от слюнката, давал му се съответният тампон , който той собственоръчно започвал да търка в устата по венците и след това се поставял в другата част на касетата. Времето за резултата било различно. При някои водачи резултатът ставал за 3,4,5 минути, а при други се налагало да се изчака 10-15 минути, може би било от съставката на слюнката. За конкретния случай свидетелят не си спомня точно колко продължило самото натриване и след колко време бил отчетен резултата. Според свидетеля минали минимум 5 минути от началото на проверката. При започване на проверката свидетелят бил в стаята, намираща се почти срещу тяхната служебна на КАТ. Веднъж излязъл и отишъл до тяхната стая, докато чакали резултата от теста. Не било нужно да присъства през цялото време на проверката. Не бил там, когато вече чакали да се овлажни лакмусовата лентичка и да бъдат ясни резултатите. През това време вече излизал, тъй като се съставял и протокол за самата проверка. Свидетелят заявява, че не му е направило впечатление лицето да е имало някакви видими признаци, че управлява под въздействието на наркотични вещества, когато го спрели. Шофирането му било нормално, а спирането било по сигнал. Сочи, че Drug Check имали срок на годност като всеки тест няма индивидуален номер, а номерата са партидни – т.е. цялата партида е с един номер. За всеки Drug Check се заснемала проверката след приключването ѝ и след това се изземвал с протокол от разследващ полицай. В конкретния случай снимката я изготвили те. Ако имало на работа лица, занимаващи се с обработване на местопроизшествие, те идвали и ги снимали в работно време. В извънработно време те ги фотографирали с работната станция за отдалечен достъп, т.нар. „таблет”. След това снимките се сваляли от лицата от техническата лаборатория. В случая жалбоподателят ги придружил до полицията със собствения си автомобил, тъй като в момента нямало данни да е неправоспособен. Бил в адекватно, нормално състояние. Водачът казал, че в близките 20 минути не е употребявал напитки.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №272з-2219/20.09.2018г. Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол” в РУ при ОДМВР-Хасково – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1 б.”б” от посочената разпоредба. Видно от Удостоверение рег.№272000-2586/22.02.2019г., ответникът заема длъжността полицейски инспектор в група „Пътен контрол” в РУ-Димитровград при ОДМВР-Хасково.
Предвид горното оплакването на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на оспорената заповед е неоснователно.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
Не се установява при издаването на заповедта
да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя несъответствие
между визираното в заповедта правно основание за налагане на ПАМ и изложените в
тази връзка фактически обстоятелства. Описаното от фактическа страна изцяло
кореспондира с приложената правна норма. Отразеното в заповедта, че
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества по
никакъв начин не променя обстоятелството, че управлението на МПС е след
употреба на такива, като фактът на установената употреба на кокаин е изрично
посочен в обстоятелствената ѝ част.
Неоснователно е и оплакването, че в
заповедта не е посочено кой е индивидуалният референтен номер на техническото
средство, дали същото е надлежно утвърдено и технически годно, къде, как и кой
е направил теста. Тези обстоятелства са извън релевантните такива за прилагане
на процесната ПАМ и невписването им в оспорения акт не представлява нарушение с
характер на съществено, което да е в състояние да обоснове отмяната му, нито води
до немотивираност на същия.
Съдът намира за неоснователно и твърдението, че протокол с резултатите от теста не е връчван на жалбоподателя. Видно от приложените Методически указания относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест Drӓger Drug Check 3000, подобно изискване не е въведено. Наред с това от съставеният в случая и приложен към преписката протокол за извършената проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества е видно, че същият е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 16.12.2018г. Връчен му е също и издаденият талон за медицинско изследване, в който са отразени резултатите от теста, което сочи, че жалбоподателят е бил запознат с тях. Неотразяването в заповедта, че последният е възразил срещу тези резултати не представлява процесуален пропуск при издаването ѝ, доколкото подобно изискване към съдържанието ѝ ЗДвП не предвижда. В случая, за да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП, а оплакването за допуснато нарушение на чл.35 от АПК е неоснователно.
Съдът не споделя и оплакването, че не ставало ясно кое точно СУМПС се отнема. В обстоятелствената част на заповедта притежаваното от жалбоподателя СУМПС е индивидуализирано с конкретния му номер и той съвпада с посоченият за отнемане в диспозитива ѝ.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
В случая ПАМ е
приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на МПС след
употреба на кокаин, което обстоятелство
е констатирано със съставения на 16.12.2018г. АУАН с.Д, №802279. Жалбоподателят не оспорва
описаната в същия фактическа обстановка, вкл. че при извършената му проверка тестът
е отчел наличието на наркотично вещество.
Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК.
Доводите на жалбоподателя се свеждат единствено до това, че използваният при проверката Drӓger Drug Check 3000 не представлява техническо средство, а дори и да се приеме за такова, то не е надлежно въведено за употреба от органите на МВР, а освен това е и технически негодно. Тези доводи съдът не възприема.
Действително от изпратената информация от Изпълнителната агенция по лекарствата се установява, че Drӓger Drug Check 3000 представлява „ин витро диагностично медицинско изделие”. Установява се също така, че тестът е с оценено съответствие и с нанесена СЕ-маркировка, което сочи, че може да бъдат пуснат на пазара/в действие т.е. изделието, дори и да е медицинско такова, може да бъде използвано от службите за контрол, в потвърждение на което е и представеното писмо № IAL 15352/02.04.2016г. на ИАЛ, адресирано до ГДНП – МВР. Именно във връзка с последното и съобразно разпоредбата на чл.1 ал.4 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба №30/27.06.2001г.) – понастоящем отменена, Drӓger Drug Check 3000 е включен в обхвата на техническите средства за извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, видно от представената Заповед №8121з-392/21.04.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че това е станало на основание отменена наредба, а именно Наредба №30/27.06.2001г. Тази наредба е действаща до отмяната ѝ с НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, видно от §6 от ДР на същата.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Не се споделя виждането на жалбоподателя, че срокът на процесната ПАМ следвало да е конкретно определен. В случая самият законодател е определил времевите параметри на ПАМ, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което за административния орган не е налице задължение да обосновава и мотивира срока на прилагане на същата.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Наред с горното и
с оглед твърдението за нищожност на оспорената заповед е необходимо да се
посочи следното:
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл. 146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че в случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.
Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не може да се приеме, че липсва волеизявление на административния орган. В случая то е ясно и разбираемо изразено, при липса на каквито и да е съмнения относно разпоредените с акта последици. В случая не се установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорената заповед, визирани в хипотезата на приложимата правна норма. Не може да се приеме също, че заповедта е лишена от всякакво законово основание или че не може да бъде издадена въз основа на никакъв закон, нито че правните последици от нея са нетърпими от правовия ред, за да се направи извод за нейната нищожност. По тези съображения оспорването в частта му относно твърдяната нищожност на оспорената заповед е неоснователно.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на производството на
жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0254-000444/16.12.2018г., издадена от полицейски инспектор в РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: