Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 55
по описа на съда за
Производството
е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД
против П.В.С., с която са предявени два осъдителни иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми по договор за ипотечен кредит за покупка на недвижим
имот № ******г. и анексите към него: 50
637,92 швейцарски франка, претендирана като част от
вземане за главница в общ размер на 52 650,28 швейцарски франка, за периода от 28.07.2015г. до 10.07.2018г.
(по единия иск) и 288,00 лева, претендирана като част
от нотариални такси в размер на 752,17 лева, за периода 24.04.2018г. до
09.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(12.07.2018 г.) до окончателното им изплащане.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на сключения между страните договор ищецът (кредитодател) се задължил да
предостави на ответника (кредитополучател) кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 59 850,00 лева, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 16 000,00 лева (шестнадесет хиляди лева) по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита - за
покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски
франкове на 43 850 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
Банката в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а
кредитополучателят се задължил да върне предоставените суми, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора. Твърди се, че сумите по договора
са усвоени на 28.05.2008 г. при курс на швейцарския франк към лева 1,184 и че
определен съобразно този курс, размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове е 50 549,00 швейцарски франка.
Твърди
се, че с договор за цесия от 15.07.2008 г. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
прехвърлило на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД вземанията си срещу ответника П.В.С.
по договора за кредит, че след прехвърлянето били сключени три допълнителни споразумения към договора
за кредит – от 02.06.2009 г.,
от 21.05.2010
г. и от 31.01.2011 г.,
както и че с договор за цесия от 25.10.2017 г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД прехвърлило обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД вземанията си срещу П.В.С.,
ведно с ведно допълнителните споразумения към договора. Посочва се, че на
28.05.2018 г. П.В.С. била уведомена от БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД за обратното
прехвърляне на вземането, както и за обявяване предсрочна изискуемост на
вземанията по договора кредит.
В
срока по чл. 367 ГПК от ответника П.В.С. е постъпил
писмен отговор, в който е направено възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Ответникът твърди, че с писмо от 24.09.2012 г. вземанията
по кредита са обявени за предсрочно изискуеми и с изтичане на пет годишен срок (24.09.2017 г.), те са били погасени
по давност, доколкото този срок не бил прекъсван.
В допълнителната
искова молба е направено защитно възражение срещу възражението за погасяване по
давност. То се основава на твърдения и доводи за липса на правни последици
върху вземанията по договора за кредит, доколкото изявлението в писмото от
24.09.2012 г. не е достигнало до ответника, и негов подател е „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД, което дружество
към този момент не е било титуляр на вземанията по договора, доколкото
те са били прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД.
В
допълнителния писмен отговор се прави възражение че цесията прехвърля вземането, а не правоотношението,
както и че цедента и цесионера
в случая са свързани лица по смисъла на §1 ДР на ТЗ, което е от значение за
действието на цесията, като с оглед на това е направен довод действието на
волеизявлението на банката-ищец за пълна предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита, извършено на 24.09.2012 г., я обвързва.
Ищецът „Юробанк България“ АД не изпраща
представител в съдебното заседание, като в писмена молба от процесуален
представител по пълномощие, прави изявление за поддържане на исковете и се моли
за тяхното уважаване, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът П.В.С. взема участие в съдебното заседания чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Д., който оспорва
исковете по наведените срещу тях възражения, моли за отхвърлянето им и за
присъждане на разноските по делото.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Съдът
обяви за служебно известно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство,
вписано в Търговския регистър по партидата на ищеца „Юробанк
България“ АД, а именно: обявена на 11.01.2013 г. промяна в наименованието на
ищеца от „Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ в „Юробанк България“.
От договор за покупка на недвижим имот № ******г. се
установява, че на последната дата между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД (кредитор) и П.В.С. (кредитополучател) постигнали съгласие, по силата, на
което кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 59
850,00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне предоставените суми,
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. От така
разрешения кредитен лимит равностойността в швейцарски франкове на 16 000,00
лева по курс „купува" за швейцарския франк към лева на Банката в деня на
усвояване на кредита се предоставя за покупка на описания в договора недвижим
имот, а равностойността в швейцарски франкове на 43 850 лева по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита се
предоставя за други разплащания. Установява се уговорка в договора, според
която за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, както и че към момента на сключване на
договора същият БЛП е в размер на 4.5% и че дължимите лихви се начисляват от
датата на първото усвояване на сумите по кредита (чл. 3, ал. 1 и 2 от
договора). Налице е и уговорка, според която при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3 от договора). Установява се
уговорка, според която кредитополучателят заплаща следните такси: годишна такса
за управление в размер на 0.5% върху размера на непогасената главница към
началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по
кредита; и административна такса за обработка на документи в размер на 20 лева,
еднократно платима при подаване на молба за кредит (чл. 4 от договора). Уговорено
е погасяването на кредита да се извършва след откриването на заемната сметка
(28.05.2008 г.), ежемесечно (на 372 равни месечни вноски, включващи главница и
лихва, в размер според погасителния план към договора) и във валутата, в която
кредитът е разрешен, като при предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно
погасената главница (чл. 5, чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от договора). От
уговорките на договора се установява, че при усвояване на
кредита или част от него, банката предоставя на кредитополучателя по сметката,
посочена в чл. 2, ал. 1 от договора сума в размер на 5% от размера на усвоения
кредит, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит
кредитополучателят учредява договорна ипотека в полза на банката върху недвижим
имот, конкретно индивидуализиран в договора, както и че кредитополучателят се
задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот (чл. 6, ал. 2, чл. 14 и чл. 15 от договора). В договора е установена
уговорка, според която при непогасяване на която и да е вноска, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, в който
случай изискуемостта настъпвала без да е необходимо волеизявление на страните
(чл. 19 от договора).
С приложение от 14.05.2008 г. към договора за банков кредит
страните приели за установено в отношенията си, че датата на
усвояване на кредита е 28.05.2008 г., че към същата датата приложимият курс
„купува“ за швейцарски франк на Банката към лева е 1,184 и че определен
съобразно този курс, размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове е 50 549,00 швейцарски франка.
От
договор за цесия от 15.07.2008 г. се установява съгласие, по силата на което
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърля на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД
вземанията си по множество договори за кредит, изброени в приложение № 1 към договора. Видно от това приложение, в него е означено и вземането
на банката срещу П.В.С. по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35328/14.05.2008г.
На
02.06.2009 г. в гр. Троян между „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и П.В.С. е
сключено допълнително споразумение към договор за жилищен кредит ******г., по силата на
което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя, приемайки че към датата на подписване
на споразумението те са в размер на 50 136.56
швейцарски франка. Със споразумението е приет период на облекчено погасяване на
кредита, след чието изтичане задълженията ще се погасяват на равни месечни анюитетни вноски. На 03.06.2009 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и П.В.С. е сключено
допълнително споразумение към договор за жилищен кредит ******г., по силата на
което страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, приемайки че
към датата на подписване на споразумението те са в размер на 50 136.56 швейцарски франка, като със споразумението е приет
шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита, след чието изтичане
задълженията ще се погасяват на равни месечни анюитетни
вноски.
На 21.05.2010 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и П.В.С.
е сключено допълнително
споразумение към договор за жилищен кредит ******г., по силата на
което страните се съгласили да предоговорят съществуващите задължения на
кредитополучателя към банката, приемайки че към датата на подписване
на споразумението те са в размер на 51 793,48
швейцарски франка. Със споразумението е прието освен тези задължения,
кредитополучателят да дължи и редовна лихва, както и че в рамките на
шестмесечния период на облекчено погасяване на дълга на равни месечни вноски от
по 200 швейцарски франка, ще се начислява фиксирана годишна лихва в размер на
4.63%, че след изтичане на този период върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва и върху така формирания
общ размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 0.61 пункта.
На 31.01.2011 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и П.В.С.
е сключено допълнително
споразумение към договор за жилищен кредит ******г., по силата на
което страните се съгласяват да предоговорят съществуващите задължения на
кредитополучателя, приемайки че към датата на подписване на споразумението те
са в размер на 52 600,61 швейцарски франка. Със споразумението
е договорен дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга на равни
месечни вноски от по 220 швейцарски франка, през който период върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5.05%. Страните се съгласили, че
след изтичане на периода за облекчено погасяване, върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, и върху
така формирания общ размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен
на сбора на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.92 пункта.
От
договор за цесия от 25.10.2017 г. се установява съгласие, по силата на което
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД прехвърля на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД вземанията си
по множество договори за кредит, изброени в приложение № 1-13 към договора, като видно от приложение №
5, в него е означено и вземането на банката срещу П.В.С. по договора за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 35328/14.05.2008г.
С
уведомление от БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД до П.В.С. до последната е
адресирано изявление за прехвърляне на вземанията договора за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 35328/14.05.2008г. Уведомлението е връчено на П.В.С.
лично на 28.05.2018 г., което се установява от разписка на ЧСИ Велислав Петров
с peг. № 879 и район на действие - ОС Ловеч.
С покана
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до П.В.С. последната е уведомена за допуснато
непогасяване на вземанията по договора (главница, лихви и такса), означен е
размерът на всяко от тях, като е направено изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, при позоваване на чл. 19 от договора, и за изплащане на всички
задълженията към банката в седмодневен срок от получаване на поканата. Поканата
е връчена на П.В.С. лично на 28.05.2018 г., което се установява от разписка на
ЧСИ В. П. с peг. № 879 и район на действие - ОС
Ловеч.
За вземанията на банката по договора за покупка на недвижим имот № ******г. е учредено
обезпечение и ипотека върху закупения недвижим имот, което се установява от нотариален акт №
28, том III, рег.№ 3434, дело № 346/2008 година и нотариален акт № 29, том
III, рег.№ 3436, дело № 347/2008 година и двата на нотариус с рег. № 525 на
Нотариалната камара. Със заявление от 30.04.2018 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД до Служба по вписванията при РС Троян е вписано подновяване на ипотеката.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като пълно
и научно обосновано се установява, че разрешеният 50549,00 швейцарски
франка е усвоен на 28.05.2008 г. по блокираната сметка на кредитополучателя П.
В. С. в швейцарски франкове IBAN *** „ЮРОБАНК и ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, като усвоеният кредит в швейцарски франкове и превалутиран служебно от Банката в лева по търговски курс
„купува“ шверцарския франк към лева на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, като е преведен по открита в Банката
сметка на Кредитополучателя с IBAN ***. По кредита е регистрирано увеличение на
усвоените средства с капитализираните задължения, както следва: на 30.11.2009
г. - 716,10 швейцарски франка; на 25.05.2010 г. - 1179,32 швейцарски франка; на
29.11.2010 г. - 123,43 швейцарски франка; на 31.01.2011 г. - 764,83 швейцарски
франка; на 28.02.2012 г. - 138,33 швейцарски франка, като общият размер на
увеличението е 2922,01 швейцарски франка, който като се прибави към главницата
(с оглед капитализацията, допусната със сключените споразумения) общият ѝ
размер (на усвоената главница) се равнява на - 53471,01 (50549,00+2922,01).
През процесния период са постъпвали средства за погасяване на задълженията по
кредита в размер на 14728,95 швейцарски франка, с които са погасени:
главница - 820,73 швейцарски франка; възнаградителна
лихва - 13234,80 швейцарски франка; наказателна лихва - 4,22 швейцарски франка;
такси - 669,19 швейцарски франка; и застраховки – 0,01 швейцарски франка.
Установява се от заключението, че след 28.05.2012 г. по кредита не са
постъпвали плащания и са останали непогасени 74 анюитетни
вноски (главница и възнаградителна лихва) за периода от
28.05.2012 г. до 10.07.2018 г. При подаване на исковата молба
(12.07.2018 г.) размерът на сумите по кредита към банката по пера с приспадане
на постъпилите средства за погасяване, е както следва: 52650,28 швейцарски
франка (53471,01 - 820,73) - главница; 24154,21 швейцарски
франка (37389,01 - 13234,80) - възнаградителна лихва за периода от 28.05.2012 г. до 28.05.2018 г.; 2676,98 швейцарски франка (2681,20 - 4,22) – обезщетение за забавено изпълнение (наказателна
лихва) за периода от 28.05.2012 г. до 09.07.2018 г.; 1624,05 швейцарски франка (2293,24-669,19) – такси
за периода от 28.06.2012 г. до 09.07.2018 г.; 167,48 швейцарски франка (167,49 - 0,01) – такси
за периода от 25.06.2012 г. до 09.07.2018 г. От
заключението се установява, че размерът на главницата, изчислен за периода от 12.07.2015 г. до 12.07.2018 г. (пет години
преди подаване на исковата молба) е 50637,92
швейцарски франка, а размерът на установените с договора нотариални такси /префакт. разходи/ за периода 24.04.2018 г. до 09.07.2018 г. е 752,17 лева, като за 21.06.2018 г. е 288 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
осъдителни искове са основателни. С тях се иска присъждане на суми по вземания
за главница и за такси, произтичащи от договорно основание - договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35328/14.05.2008г. и споразуменията към него. Договорът
за покупка на недвижим имот и споразуменията към него са валидни
сделки, доколкото установените в тях уговорки не противоречат на повелителни материалноправни разпоредби и на добрите нрави (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Останалите установени от закона пороци за нищожност на сделката не би
могло да се проверят от съда, доколкото те не наведени от ответника в писмения
отговор като основания на възражения за нищожност. Доколкото е сключен преди
влизане в сила на Закона кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП), Обн.,
ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., неприложими към договора
са и разпоредбите на чл. 36-40 ЗКНИП, установяващи особени основания за нищожност и
засилена защита на кредитополучателите, в качеството им на потребители § 4. ДР на ЗКНИП. При
това положение съдът приема, че договорът и споразуменията към него са действителни
и са породили правоотношение. Основаното задължение на ищеца по това
правоотношение е да предостави на ответника кредит в размер на уговорения лимит
(чл. 1 от договора и чл. 430, ал. 1 ТЗ), а това на кредитополучателя - да
я върне отпуснатата сума след изтичане на срока (20.11.2016 г.), ведно с
договорената лихва, на 372 равни месечни вноски, включващи главница
и лихва, в размер според погасителния план към договора) и във валутата, в
която кредитът е разрешен (чл. 5, чл. 6, ал. 1
и чл. 8, ал. 2 от договора и чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ).
Задълженията за главница и лихви, вкл. и санкционни такива са погасявани
частично с внасяните до 28.05.2012 г. суми, поради недостатъчност на
предложеното изпълнение да покрие пълния размер на вноските с възникнал падеж.
Банката правомерно е погасявала както вземанията по анюитетите
с настъпил падеж, така и вземанията за санкционна лихва, формирана върху непогасената
част от главницата, част от тези анюитети. Вземанията
за възнаградителна лихва, за обезщетение за забавено изпълнение и за
застраховки не са предмет на настоящето производство, доколкото от ищеца се
претендира част от вземането за главница. В тази връзка за тях съдът не следва
да формира правни изводи.
По делото се установи, че размерът на главницата до
датата на подаване на исковата молба (12.07.2018 г.) е 52650,28 швейцарски
франка, който е определен при зачетена капитализация, извършена с допълнителните
споразумения към договора и с отчетено приспадане на погашенията с предложеното
от ответника изпълнение до 28.05.2012 г. Ищецът претендира част от това вземане
- само сумата от 50637,92
швейцарски франка, признавайки изтеклата погасителна давност в периода
28.05.0212 г.–27.07.2015 г. за разликата от 2012,36 швейцарски франка. По
делото се установи, че размерът на главницата, изчислен за периода от 12.07.2015 г. до 12.07.2018 г. (пет
години преди подаване на исковата молба), който не е обхванат от общата погасителна
давност, е 50637,92 швейцарски
франка, която сума съответства на претендираната.
Ето защо искът за главното вземане е основателен и следва да се уважи.
Като
кредитополучател ответникът дължи заплащане на всички такси за учредяване,/вписване,
подновяване и заличаване на ипотеката, която се учредява за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит (чл. 14, ал. 2 от договора). Основание за
заплащане на такива такси е налице, доколкото по делото се установи, че
ипотеката е учредена и че е заявено вписване на подновяването й. От
заключението се установи, че за периода от 24.04.2018 г. до 09.07.2018 г. размерът на
таксата, с която е задължена сметката на ответника, е 752,17 лева, като за 21.06.2018 г. е
начислена сума от 288 лв. Не се установява заплащане на тази сума, поради което
искът за нейното присъждане също е основателен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по
давност на вземанията по договора. Тълкуването от ответника на приложимите
разпоредби за погасителната давност (чл. 110 и чл. 114 ЗЗД) е съответно на
техния смисъл, но прилягането им е неправилно, защото е основано на неточна
интерпретация на установените по делото факти, с които следва да се свърже
изискуемостта на вземанията по договора. Предсрочна изискуемост на договора не
е била обявявана на 24.09.2012 г., както счита ответникът. Независимо от
адресирането му до П.В.С.,
изявлението не е достигнало до адресата - няма доказателства за връчване на
писмото, с което то е направено. Освен това, изявлението за предсрочна
изискуемост на кредита не е направено от титуляря на вземанията, защото писмото
изхожда от адв. Ч., в качеството му на пълномощник на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, а към 24.09.2012
г. вземанията по договора са прехвърлени от същото дружество с цесия от 15.07.2008
г. и техен носител е „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД. Ето защо, към 24.09.2012
г. само с изявление от последното
дружество би могло да се обяви предсрочна изискуемост на
вземанията и с настъпването ѝ да се постави начало на срока за
погасяването им по давност (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В тази връзка не може да се
обоснове настъпване на предсрочната изискуемост на 24.09.2012 г. и с това, че
двете дружества са свързани лица, дори това да бе
установено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,
съобразно уважената част от предявените искове. Съдът приема за доказани по
основание и размер следните разноски, сторени от ищеца: 3413,17 лв. - заплатена
държавна такса, 3707,86 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. –
депозит за вещо лице (160 + 90), като общият им размер е 7371,03 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.В.С., с ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да
заплати на „Юробанк България“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******
следните суми, дължими по договор за ипотечен кредит за покупка на недвижим
имот № ******г. и анексите към него: 50 637,92 швейцарски
франка – представляваща част от вземане за главница в общ размер на 52 650,28 швейцарски франка,
за периода от 28.07.2015г. до 10.07.2018г.; и 288,00 лева – представляваща част вземане за нотариални такси в
размер на 752,17
лева, за периода 24.04.2018г. до 09.07.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (12.07.2018 г.) до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П.В.С., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Юробанк
България“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** сумата от 7371,03 лв., представляваща сторени по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: