Р Е Ш Е Н И Е

№260003

гр. Пловдив, 17.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 21/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано ***.**** г.  В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, при нарушение на целта на закона и формата. Иска се отмяна на заповедта и присъждането на разноски.

Постъпил е отговор по жалбата от ответната страна, с която се взема становище за нейната неоснователност. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 72 ЗМВР, както и че са били налице  достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК,  за което е било образувано и досъдебно производство. Иска се отхвърляне на жалбата, представят се доказателства, прави се доказателствено искане.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П.Т. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. Като мотивировка на заповедта е посочено, че за лицето има данни, че е съпричастно към извършване на кражба, престъпление по чл. 194 НК, обр. ЗМ проверка № ***/**.

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта като основание за задържането е посочено само "за лицето има данни, че е съпричастно към извършване на кражба, престъпление по чл. 194 НК, обр. ЗМ проверка № ***/***". Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Посочването на съпричастност към кражба, представлява правна квалификация, а в заповедта следва да е описано какво фактически е извръшил. Записаният номер на ЗМ проверка (различен от този на досъдебното производството, което е било образувано към момента на задържането), не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона, тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства за това каква е била тя. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.

Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова препращане липсва, като от нито един от документите, съдържащи се в административната преписка, не може да се направи извод, че за жалбоподателят са налице каквито и да било данни за съпричастността, му към престъпление по 194 НК.

Тук е мястото да се посочи, че писмото от РП-Пловдив, в което има данни за привличане на обвиняем, не може изобщо да се цени в тази насока, защото самата оспорвана заповед не препраща към него. Принципно, процесната заповед не може и да препрати към привличането на жалбоподателя за обвиняем, тъй като то е направено на *** г. – два дни след самото задържане и след изтичането на неговия срок в 17:00 на ****г.

На следващо място, безспорно е, че целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване (чрез заличаване на улики, местопрестъпление и т.н.), като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган издател на акта. Представеното в тази насока писмо за образуване на досъдебно производство, предхожда издаването на заповедта с шест дни, отнася се за досъдебно производство с № ***/***, за което няма данни каква връзка има с посочената в заповедта ЗМ проверка № ***/***г. и не се съдържа информация за фактите, въз основа на които е предприета спорната мярка точно по отношения на жалбоподателя. В този смисъл: Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г.; Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.; Решение № 1501 от 10.08.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1135/2020 г.; Решение № 449 от 17.02.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. д. № 3453/2019 г.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, поради което следва да бъдат присъдени 400, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 НМРАВ лева и 10 лева за ДТ.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.Т., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице с рег. № **** от *** г., издадена от И.В.К. *** към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на П.Х.Т. в помещение за временно задържане на 01РУ гр. Пловдив.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на П.Х.Т., ЕГН **********, сумата от 410.00 лева разноски.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                            /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

М.К.