№ 6776
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20211110139519 по описа за 2021 година
като разгледа докладванoтo заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за да се произнесе, все предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „П“ ЕООД срещу А. В. А. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за възнаграждение за допълнителен пакет
услуги „Ф“ – приоритетно отпускане на кредит, и „Ф“ – възможност за едностранна
промяна в погасителния план, се основават на нищожни клаузи, поради което
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено. Посочените клаузи
преследват забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва.
Това е така, тъй като срещу възнаграждението за допълнителен пакет услуги не се
дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на тези вземания следва
автоматично от момента на сключване на договора. Следователно, не става въпрос за
никакви услуги, защото не се дължат заради определено поведение, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузите да служат за възнаграждение за
1
предоставения паричен ресурс. Чрез същите се цели да бъдат заобиколени
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на
годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.
Съгласно тарифа на „П“ ЕООД, при забава в плащането погасителна вноска
заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи за извънсъдебно събиране
на вземането. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй
като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща
извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и такса за извънсъдебно събиране на
вземането, обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират
сумите, както следва: 150 лв. – възнаграждение за услуга „Ф“, 450 лв. –
възнаграждение за услуга „Ф“.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 23076/05.07.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 150 лв. – възнаграждение за услуга „Ф“, 450 лв. – възнаграждение за
услуга „Ф“, 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жАа, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3