№ 19851
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110106017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявена е искова молба от „ПИ“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Буная" № 8, ет. 5, ап. 12, представляван от Г. Г.ев
срещу З. Ж. Г., с ЕГН: **********, с която са предявени първоначално обективно евентуално
съединени искове с правно основание: чл. 38, ал. 1 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 26,
ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на джиро от 13.12.2021 г.
на алонж към Временно удостоверение № 15.
Ищецът „ПИ“ АД, представляван от Г. Г.ев твърди, че на общо събрание на
акционерите на „Пиринска туристическа компания“ АД, проведено на 31.01.2023 г.
ответницата и акционер в дружеството З. Г. представила копие на Временно удостоверение
№ 14, удостоверяващо притежаваните от нея 17 900 броя поименни акции с право на глас,
както и копие на Временно удостоверение № 15, към което бил прикрепен алонж № 1 и
съдържащ джиро за прехвърляне на поименни акции, според което ищцовото дружество –
акционерът „ПИ“ АД е прехвърлило притежаваните от него 14 200 броя акции на номинална
стойност или за сума в размер на 14 200 лева в полза на З. Г., която към момента на
прехвърлянето е представлявала дружеството е качеството на изпълнителен директор.
Твърди се, че Г. Г.ев, в качеството си на акционер и на представляващ дружеството „ПИ“ АД
е оспорил представеното от З. Г. временно удостоверение с прикрепен към него алонж, като
е представил временни удостоверения № 16 и № 17, удостоверяващи притежаваните 17 900
броя акции с право на глас на Г. Г.ев и 14 200 броя акции с право на глас на „ПИ“ АД.
Навеждат се следните основание за нищожност на джиро от 13.12.2021 г.:
1
1. За извършената сделка – прехвърляне на акции не е било взето решение от органа
на управление на „ПИ“ АД (съгласно устава Съвет на Директорите) за даване на съгласие за
разпореждане с активи на дружеството – иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД .
2. Прехвърлителната сделка е безвъзмездна и е извършена в полза на свързано лице
по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ. Твърди се, че към датата на джирото не е постъпило
плащане по сметка на дружеството, a внесената на 05.08.2022 г. от Г. сума в размер на 14 200
лева е изтеглена на същия ден и няма данни да е постъпила на каса. Дори и да се приеме, че
акциите са продадени за сумата от 14 200 лева, то определената продажна цена е уговорена
във вреда на представлявания, доколкото пазарната стойност на поименните акции са на
значително по-висока цена – иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД.
3. Липса на каузално правоотношение, във връзка с което да е извършено джирото –
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД.
Предявен е кумулативно съединен осъдителен иск, с който е направено искане за
предаване на временното удостоверение на основание чл. 471, ал. 2 ТЗ поради
недобросъвестното му придобиване от ответницата.
Излагат се твърдения, че акциите на дружеството са винкулирани, а прехвърлянето
им е следвало да бъде вписано в книгата на акционерите, поради което джирото не е
противопоставимо на останалите акционери и на акционерното дружество.
Ответницата З. Г. е депозирала отговор в законоустановения срок, с който оспорва
основателността на предявените искове. Не оспорва, че в периода от 02.09.2021 г. до
07.10.2022 г. е била изпълнителен член на Съвета на директорите и законен представител на
„ПИ“ АД, както и че на 13.12.2021 г. дружеството се е разпоредило с притежаваните от него
акции в „Пиринска туристическа компания“ АД, като джиросва временно удостоверение №
15/14.08.2017 г. на З. Г.. Твърди, че джиросването на временното удостоверение е извършено
въз основа на договор за покупко-продажба на 14 200 акции св право на глас, за което е
извършено плаща на 05.08.2022 г. Твърди се, че „Пиринска туристическа компания“ АД е
информирано за извършеното прехвърляне на 11.10.2022 г. и 21.10.2022 г. Оспорва
предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че посочената норма не е
приложима при органното представителство на търговско дружество, като валидността на
действията на управителя не е поставена в зависимост от решението на общото събрание на
дружеството. Освен това приложима била нормата на чл. 301 ТЗ, предвид което „ПИ“ АД е
потвърдило сключената сделка, тъй като не се е 2 противопоставило веднага след узнаване
за сключването й. Ответницата счита, че разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не е приложима към
търговското представителство. Сочи каузата, с оглед на която е извършено джирото –
валиден договор за покупко-продажба и в тази връзка оспорва да е налице
недобросъвестност или груба небрежност от страна на З. Г.. Във връзка с възражението, че
акциите са винкулирани сочи, че същите са прехвърлени на друг акционер, поради което не
е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Устава. Прави възражение за нищожност на
временно удостоверение № 16 с твърдения, че същото е антидатирано и е съставено за
целите на процеса. Освен това сочи, че обезсилването на временно удостоверение № 15 и
2
издаването на временно удостоверение № 16 е нищожно поради невъзможен предмет и
неспазване на процедурата по чл. 560 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с първоначално обективно евентуално
съединени искове с правно основание: чл. 38, ал. 1 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 26,
ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 471, ал. 2 ТЗ.
По главния иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдяното основание за недействителност на
договора, в т.ч. сключване между страните на договора, описан в исковата молба при
твърдените в нея условия – осъществено от З. Г., в качеството си на изпълнителен директор,
договаряне самa със себе си.
По евентуалния иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже: наличието на учредена представителна власт в полза на З. Г. по отношение на
„ПИ“ АД, което е безспорно по делото, както и упражняване на представителната си власт
във вреда на представлявания, като с оглед твърденията – че е продала на себе си 14 200
броя акции, без да заплати продажната им цена, с което е увредила дружеството, евентуално
че определената продажна цена е уговорена във вреда на представлявания, доколкото
пазарната стойност на поименните акции са на значително повисока цена.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното основание за нищожност
на договора, в т.ч. сключване между страните на договора, описан в исковата молба при
твърдените в нея условия – липса на каузално правоотношение, въз основа на което е
извършено джиросването на 14 200 броя акции с право на глас на „ПИ“ АД.
По предявения осъдителен иск по чл. 471, ал. 2 ТЗ, ищецът следва да докаже
недобросъвестността на ответника.
По горепосочените искове, предявени в условията на евентуалност ответникът следва
да докаже възраженията си.
Във връзка с възражението за нищожност на временно удостоверение № 16
ответникът следва да докаже твърдените основания за нищожност.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните с доклада по делото на осн. чл. 140,
т. 3 от ГПК, обективиран в определение № 19857 от 05.06.2023 г. по настоящото дело, отдели
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти: че в периода от 02.09.2021
г. до 07.10.2022 г. ответницата е била изпълнителен член на Съвета на директорите и законен
представител на „ПИ“ АД, както и че на 13.12.2021 г. дружеството се е разпоредило с
притежаваните от него акции в „Пиринска туристическа компания“ АД, като джиросва
временно удостоверение № 15/14.08.2017 г. на З. Г..
3
Настоящият съдебен състав при проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба и с оглед направения отвод за недопустимост на евентуалните искове
намира, че са налице основанията по чл. 130 ГПК, като исковата молба следва да бъде
върната.
По отношение на исковете с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 44
ЗЗД и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД:
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на
установителен иск е наличието на правен интерес у ищеца (арг. от чл. 124, ал. 1 ГПК).
Като отсъствието на която и да било положителна процесуална предпоставка или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка води до недопустимост на самия
процес (така: ТР № 101/1967 г. на ОСГК на ВС). Правният интерес винаги е конкретен и той
следва да се преценява според всички обстоятелства по делото. Предявените установителни
искове касаят нищожността на извършено джиро на временно удостоверение, по което в
качеството на джирант се явява ищецът, а джиратар е ответникът. Джирото по правната си
същност представлява едностранна, формална и абстрактна правна сделка с транслативен
ефект, а документът, върху който е обективирано, е диспозитивен частен документ, тъй като
материализира самото волеизявление. В случая обект на прехвърлителната сделка е
временно удостоверение. То е ценна книга, която материализира не само правото да се
получат записаните от притежателя на удостоверението акции – чл. 167, ал. 2 ТЗ, но и
всички членствени права на акционера (така: Решение № 72 от 8.07.2020 г. по т. д.
№ 500/2019 г., II т. о. на ВКС). Аргумент за последното се основава на разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 от ТЗ, която постановява, че Прехвърлянето на временно удостоверение има
действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. Следователно в настоящия
случай спорът касае наличието на членствени правоотношения между ответника по делото
и трето лице - „Пиринска туристическа компания“ АД, по акциите, които са прехвърлени
чрез джирото, чиято нищожност ищецът иска да бъде прогласена.
Предвид тази констатация, настоящата съдебна инстанция счита, че за да е налице
правен интерес от установяването по отношение на ответника нищожността на
прехвърлителната сделка, доколкото ищецът се домогва по този начин да установи липсата
на членствено правоотношение между ответника и третото лице по прехвърлените акции, е
нужно и третото лице да бъде обвързана от съдебното решение. За да постигне тази цел
обаче страна по спора следва да бъде и самото дружество, чийто акции са прехвърлени,
защото наличието, респ. липсата на членствено правоотношение е между акционера –
ответник и самото дружество, за да бъде то обвързано от субективните предели на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение и следователно да му бъде противопоставимо (така:
Решение №257/11.04.2017г. на ВКС, по т.д. №2745/2015г., първо т.о., Решение
№13/02.08.2018г. на ВКС, по т.д. №1014/2017г., второ т.о.). В настоящия случай макар
първоначално да не е посочено третото лице като ответник, то е конституирано на основание
чл. 218 от ГПК с Определение № 39241 от 02.11.2023 г. по настоящото дело. Третото лице-
помагач е обвързано от силата на пресъдено нещо на съдебното решение на основание чл.
4
223, ал. 1 от ГПК в отношенията му с насрещната страна (това се приема както в съдебната
практика: например Определение № 60358 от 15.10.2021 г. по ч. т. д. № 1432 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, така и в правната доктрина: Сталев, Ж. –
Сила на пресъдено нещо в гражданския процес, с. 295). Между третото лице-помагач и
страната, която то подпомага не е налице сила на пресъдено нещо, а само задължителна
сила на мотивите (арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК). Макар и да е конституирано третото-лице
помагач, за ищеца по настоящото дело правният интерес от установяване на
недействителността на прехвърлителната сделка се изразява в защита на членствените му
права в третото лице-помагач. Следователно за да може да се постигне тази цел следва
именно третото лице-помагач в настоящото производство да бъде обвързано от силата на
пресъдено нещо, доколкото членственото правоотношение е между него и ищеца. Поради
това акционерното дружество, в което ищецът твърди, че притежава акции, обект на
недействителна прехвърлителна сделка, следва да бъде ответник по делото.
Също така настоящата съдебна инстанция счита, че настоящите искове са
недопустими поради липса на правен интерес поради нуждата от използване на специалния
иск по чл. 71 от ТЗ за нарушени членствени права. Водещ признак на акцията е титул на
членственото правоотношение с акционерно дружество, издало акцията. Както беше
посочено по-горе временното удостоверение материализира всички права по членственото
правоотношение, поради което след учредяване на акционерното дружество то също
представлява титул за правата на притежателя му по членственото правоотношение.
Домогвайки се да докаже недействителността на прехвърлителната сделка, ищецът оспорва
преминаването на правото на собственост върху временното удостоверение, а от там и на
правата по акциите, чието право да бъдат получени временното удостоверение
материализира. Следователно крайната цел на ищеца се изразява не в отричане на
преминаването на собствеността върху самите движими вещи-документи, а спорът касае
членствени правоотношения с трето лице - „Пиринска туристическа компания“ АД. Поради
това за ищеца съществува възможност да търси защита на собствените си членствени права
в същото трето лице, ако счита, че те са нарушени, чрез специалния иск за защита на
членствените права по чл. 71 от ТЗ, доколкото целеният краен резултат е промяна на
отразените членствени права по партидата на третото лице акционерно дружество в
търговския регистър (така: Определение №745/25.11.2014г. на ВКС по ч.т.д. №312/2014г.,
второ т.о, Решение №257/11.04.2017г. на ВКС, по т.д. №2745/2015г., първо т.о., Решение
№ 271 от 25.09.2019 г. по в. т. д. № 366 / 2019 г. на Апелативен съд – Пловдив,
Определение № 8325 от 10.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 6723/2023 г. на СГС, постановено по
обжалвано Определение № 17321 от 15.05.2023 г. по настоящото дело, с което е отхвърлена
молба за допускане на обезпечение на предявените искове, както и Определение № 8 от
25.07.2017 г. по ч. т. д. № 8 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Посредством иска по чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може да защити наруше‐
ните си членствени права от органите на дружеството с изключение на Общото събрание, за
чиито актове е предвиден искът по чл. 74 от ЗС (така: ТР № 1 от 06.12.2002 г.. по т.д. №
5
1/2002 г. на ОСГК на ВКС). Нарушаването на членствени права може да има различни
форми, поради което искът по чл. 71 може да бъде установителен, осъдителен или
конститутивен, но безспорно при него е налице правен интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка. Правният интерес при този иск се изразява в твърдяното от
ищеца неблагоприятно въздействие върху правната му сфера на определени актове или
действия, респ. бездействия на органите на дружеството. Съгласно съдебната практика на
ВКС с установителния иск по чл. 71 ТЗ се бранят действителни членствени права, оспорени
от дружеството при вписване в книгата на акционерите на прехвърляне, каквото не е извър‐
шено, и без да има искане да се задължи дружеството да впише в книгата на акционерите
правата върху притежаваните акции, тъй като книгата на акционерите следва да се приведе
в съответствие с действителните членствени права на даден акционер или съдружник, след‐
ствие на уважаването на установителния иск по чл. 71 ТЗ (така: Определение. № 40 от
22.10.2008 г. по т. д. № 415/2008 г. на ВКС, II ТО). В този случай неблагоприятното
въздействие върху правната сфера на ищеца се изразява в отразяване на прехвърляне на
акции, а съответно и на членствените правоотношения по тези акции, каквото прехвърляне
в действителност не се е осъществило. При отразяване на такова прехвърляне ищецът би бил
лишен от членствените си право по тези акции, доколкото без вписване в книгата на
акционерите правата му по тези акции не са противопоставими на дружеството (арг. от чл.
185, ал. 2 ТЗ). Освен това ВКС приема, че съединяването на иск по чл. 26 от ЗЗД с иска по
чл. 71 ТЗ е допустимо, когато е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 71 от
ТЗ, а такъв има, когато органите на дружеството с действията си нарушават членствени
права на акционера или отричат съществуването им (така: Решение № 220 от 14.02.2012 г.
по к. т. д. № 839 / 2010 г. на Върховен касационен съд). Също така, ако искът по чл.71 ТЗ
бъде уважен, това би довело до възстановяване в пълен обем на членственото
правоотношение между ищеца и дружеството, респ. обвързване на всички джиратари и
дружеството със сила на пресъдено нещо.
Предвид възприетото в теорията разбиране, че всяка акция представлява отделно
членствено правоотношение, ако дружеството отрича собствеността върху определени
акции, то отрича и съществуването на членствено правоотношение между лицето, което
твърди, че е собственик на тези акции, и дружеството. В настоящия случай не е приложима
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 93/12.11.2012 г. по т.д.№ 1069/2011 г. на
ВКС, ТК, I ТО, тъй като то касае защита на правата на заложен длъжник, а не защита на
членствените права в самото акционерно дружество.
Следователно макар ищецът да е прав, че съединяването на искове не е
задължително, то при преценката на всеки предявен иск съдът следва да проверява
наличието на правен интерес от съответния иск, като преценката следва да бъде конкретна и
винаги да съобразява фактическата обстановка по делото и търсената защита, респ. доколко
избрания от ищеца способ е годен да постигне тази защита.
За наличието на правен интерес съдът следи служебно и следва да прекрати дело по
всяко време на производството, ако констатира, че не е налице правен интерес от водене на
6
процеса. Настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице правен интерес от
предявяване на исковете за прогласяване на нищожността на извършената разпоредителна
сделка без те да бъде съединени с иска по чл. 71 от ТЗ, тъй като избраният способ за защита
не е годен да постигне крайната цел. В съответствие с изложената по-горе практика
настоящата съдебна инстанция приема, че при оспорване на действителността на
прехвърлителна сделка на акции, респ. временни удостоверения, ищецът търси защита не на
правото си на собственост върху движимите вещи – акции, а на членствените си права в
дружеството по тези акции. В този случай ищецът, който твърди, че е действителния
собственик на акциите, може да търси защита срещу дружеството по реда на специалния иск
по чл. 71 от ТЗ. Предвид обстоятелството, че насрещна страна по членственото
правоотношение е дружеството, а не лицето, за което се твърди, че е придобило акциите по
недействителна правна сделка, членствените права на действителния акционер могат да
бъдат засегнати единствено от самото дружество, тъй като членствените права са
относителни субективни права.
Следователно, ако ищецът счита, че наличието на недействителна правна сделка
нарушава неговите членствени права, за него е налице правен интерес за защита по
специалния ред за защита на членствени права, но не и от предявяване на иск за
прогласяване на нищожност на разпоредителната сделка. Самото наличие на недействителна
правна сделка с прехвърлителен ефект по отношение на притежаваните от него акции още
не засяга членствените му права, такова засягане би имало, ако акциите, които ищецът
твърди, че притежава, са записани на името на трето лице в книгата на акционерите. Но
тогава правният спор е между действителният собственик на акциите и дружеството, тъй
като то е отрекло членствените му права, отбелязвайки прехвърляне на акциите на друго
лице, което в действителност не ги е придобило, тъй като сделката не е породила правния си
ефект или той впоследствие е отпаднал.
Следователно ищецът има интерес от обвързване със сила на пресъдено нещо самото
дружество, като бъде установено по отношение на него, че третото лице не е придобило
акциите, които са записани на негово име. Тъй като с този иск биха се засегнали правата на
приобретателя по недействителната сделка той също следва да бъде страна в процеса като
ответник заедно с дружеството, за да бъде обвързано от силата на пресъдено нещо на
решението. Въпреки това самото претендиране на собственост върху акциите от страна на
приобретателя по недействителната сделка не е годно да засегне членствените права на
действителния собственик, тъй като задълженото лице по тях е дружеството-страна по
правоотношението.
Спецификата на членствените правоотношения налага извод за необходимост от
използването на специалния иск за защита на членствени права дори когато на страната на
ответника е конституирано и дружеството най-малкото по още две съображения към вече
изложените. На първо място, това е правилото, че специалният закон дерогира
приложението на общия (lex specialis derogat legi generali), и на второ място, това е
обстоятелството, че поради спецификата на членствените права са установени специални
7
права, включително разлика местна подсъдност и особено исково производство по
търговски спорове (чл. 365 и сл. от ГПК), за спазването на които следва да бъде предявен иск
по чл. 71 от ТЗ.
Настоящата инстанция е обвързана от заявеното в исковата молба основание на иска,
т.е. фактите, от които ищецът извежда своето право, които в настоящия случай не включват
действия на органи на дружеството, нарушаващи членствени права на ищеца и
следователно съдът не следва да квалифицира предявения иск като такъв по чл. 71 от ТЗ и
съответно да го препрати на компетентния съд поради принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес (чл. 7 от ГПК).
По отношение на осъдителен иск по чл. 471, ал. 2 ТЗ:
По отношение на кумулативно съединения иск с правно основание чл. 471, ал. 2 ТЗ
за връщане на временните удостоверения също настоящата съдебна инстанция счита, че не е
налице правен интерес от предявяването на този иск и следователно производството следва
да бъде прекратено като недопустимо, а исковата молба върната на основание чл. 130 ГПК.
На първо място, искът по чл. 471, ал. 2 ГПК не касае хипотеза, в която е спорна
собствеността върху заповедната ценна книга, чието връщане се иска, а ситуация, в която
едно лице се е сдобило с документа, представляващ ценната книга на заповед, без да има
правно основание за държането й и без да е придобил правата по нея. В настоящия случай
ответникът претендира титулярството на правата по заповедната ценна книга, чието
връщане се иска, а именно – временно удостоверение. За ищеца е налице друг ред за защита,
като съгласно съдебната практика това е производството по чл. 560 и сл. от ГПК за
обезсилване на ценни книги.
Производството по чл.560 ГПК е предвидено, за да предпази носителя на правото,
материализирано в ценната книга, от неблагоприятни последици в случай, че е лишен от
владението й въпреки волята си или същата е унищожена, тъй като в посочените случаи
това лице, изгубвайки държането на ценната книга, губи и възможността да получи плащане
срещу нея. Следователно целта на производството по обезсилване на ценни книжа е да
предпази носителя на правото по тях от правните последици от изгубване на държането им,
като съдебното решение по това производство замества ценната книга, за да даде
възможност на носителя на правото по нея да го упражни, а чрез обезсилването на ценната
книга я лишава от нейния легитимиращ ефект, за да лиши лицето, което държи ценната
книга без основание, от възможността да упражни правата по нея.
Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 172 от 15.04.2020 г. по
к. ч. т. д. № 226 / 2020 г. на Върховен касационен съд и Определение № 745 от 25.11.2014
г. по ч.т.д. 3121/14 г., ВКС, ТК, 2 ТО липсва правен интерес от предявяване на иска за
фактическо връщане на временни удостоверения, тъй като всяко загубване на фактическата
власт върху ценна книга, включително върху временно удостоверение, се защитава по реда
на обезсилавнето й, предвиден в чл. 560 и сл. от ГПК. Основна характеристика на акцията, а
8
съответно и на временното удостоверение, е характерът им на титул за правата по
членственото правоотношение с дружеството, поради което макар документът, върху който
са материализирани, да е движима вещ, то за титулярите на тези права липсва правен
интерес от възстановяването на самия документ предвид, че крайната им цел е
възстановяване на възможността за упражняване на членствените права. В хипотеза, в която
прехвърлянето на акции, респ. временни удостоверения, е недействително, но
приобретателят отказва да върне документите, отново заинтересованото лице следва да
прибегне към производството по чл. 560 ГПК (така: Определение № 60462 от 22.12.2021 г.
по к. ч. т. д. № 1768 / 2021 г. на Върховен касационен съд), ако обаче има спор за
собственост върху акциите, респ. временните удостоверения, този спор следва да бъде
решен не в охранителното производство по чл. 560 ГПК, а в производство по чл. 71 от ТЗ,
тъй като касае наличието, респективно липсата на членствено правоотношение.
С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице правен
интерес от предявяването на този иск и следователно производството следва да бъде
прекратено като недопустимо, а исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и в
тази част на основание чл. 130 ГПК.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Той претендира присъждането на такива, като е доказал, че
реално е сторил разноски в размер на 3350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
поради което на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
искова молба с вх. № 29392/02.02.2023 г., подадена от „ПИ“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. "Буная" № 8, ет. 5, ап. 12, представляван
от Г. Г.ев срещу З. Ж. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Буная”, № 6,
ет. 1, ап. 2.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6017/2023 г. по описа за 2023 г., СРС, II
9
Г.О., 53-ти състав.
ОСЪЖДА „ПИ“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. "Буная" № 8, ет. 5, ап. 12, представляван от Г. Г.ев на основание чл. 78, ал. 4
ГПК да заплати на З. Ж. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Буная”,
№ 6, ет. 1, ап. 2 сума в размер на 3350 /три хиляди триста и петдесет/ лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10