№ 11
гр. Карнобат, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. И.а
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. И.а Административно
наказателно дело № 20242130200048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Община Сунгурларе с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе, ул. „Г. Д.” №2,
против Наказателно постановление № НЯСС-167/19.12.2023г. на
Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1, т.3
от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. По съображения,
изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, като излага допълнително
доводи за отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна по жалбата не изпраща представител в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН и е процесуално допустима.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
На 10.10.2022г. от страна на представители на ДАМТН е извършена
проверка на състоянието на язовир „Над шосето”, находящ се в землището на
с.П., общ.Сунгурларе. Съгласно класифицирането по степен на потенциална
опасност съгласно чл. 141б от ЗВ язовирът е поставен в Първа висока степен
на потенциална опасност. Същият е собственост на Община Сунгурларе
съгласно Акт за общинска собственост №58/04.12.1998г.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 06-01-
143/10.10.2022г. и с него е дадено задължително предписание в тежест на
собственика да се обезпечи работата на основания изпускател , като се
изпълни техническото решение, предложено от оператора на язовира със срок
за изпълнение 06.03.2023г.
Видно от представената по делото заповед № 779/22.12.2021г. на
председателя на ДАМТН, задължителните предписания в констативния
протоко са дадени от надлежно оправомощено от председателя на ДАМТН
длъжностно лице–Д.М., която съгласно т.5 от заповедта може да дава
предписания на собствениците на язовирните стени и на съоръженията към
тях и да определя срок за тяхното изпълнение.
На 06.04.2023г. св. Д. Д. извършва проверка на язовир „Над шосето ” в
присъствието на представител на Община Сунгурларе. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол №06-01-50/06.04.2023г., в който са
описани констатациите на проверяващите относно състоянието на язовира, в
това число и по отношение на неизпълнението на дадените задължителни
предписания при предходната проверка.
Съгласно заповед № 2010-181/23.03.2023г. на председателя на ДАМТН,
св.Д. се явява оправомощено лице да следи за спазването на мерките за
осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях –т.49 от същата досежно упълномощените лица и т.2
от възложените правомощия.
И двата констативни протокола, представени по делото са копия, които
не носят подписите на участвалите при проверката лица, но самото
извършване на двете проверки, техните дати и факта, че в тях е взел участие
представител на Община Сунгурларе се потвърждава от показанията на св. Д.
в съдебно заседание.
За констатираното неизпълнение на задължителното, дадено в
2
Констативен протокол № 06-01-143/10.10.2022г., е съставен Акт за
установяване на административно нарушение №06-010/03.07.2023г. За
съставянето на акта е поканен представител на Община Сунгурларе, но
поради неявяване на такъв, актът е съставен в отсъствието му, след което е
изпратен по пощата за запознаване и подписване.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел Д. Д., които съдът цени като
непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът приема следното :
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на
последното. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в отсъствието на жалбоподателя, но съобразно изискванията на
закона, след като представител на Община Сунгурларе е надлежно поканен.
Предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което той
удостоверил с подписа си.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение е допуснато нарушение, но то не следва да се
квалифицира като съществено. Това е така, тъй като в акта е посочено, че се
съставя против Общинска администрация Сунгурларе, която по закон не е
юридическо лице, като същевременно е посочен ЕИК и седалище и адрес на
управление на Община Сунгурларе, като от съдържанието на акта става ясно,
че актът се съставя срещу Община Сунгурларе в качеството й на собственик
на язовир „Над шосето“ и адресат на дадените задължителни предписания.
Същевременно актът е връчен на представител на Общината, поради което
следва да се приеме, че правото на лицето да разбере в извършването на какво
нарушение се обвинява и да реализира правото си на защита не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно цититраната разпоредба не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Оттук следва, че по-дългият давностен срок от една годинa за съставяне на
АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и
3
приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога
личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са
налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и
за самото деяние. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-
краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи
установят извършване на нарушение и личността на нарушителя.
В случая изтичането на дадения срок за изпълнение и неуведомяване на
ДАМТН не значи автоматично неизпълнение на предписание, доколкото
нарушението и неговите признаци следва да бъдат доказани по несъмнен
начин. Това може да бъде извършено едва след повтoрна проверка на място и
обход на язовира от съответните специалисти.
В процесния случай такава проверка за изпълнение на предписанията е
била извършена на 06.04.2023г. и именно от тогава започва да тече 3-
месечният срок по чл. 34 ЗАНН и той е спазен.
Нарушението по чл. 190а, ал.2 вр.ал.1, т.3 ЗВ и обстоятелствата, при
които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази насока
следва да се посочи, както в констативния протокол от 06.04.2023г., така и в
съдебно заседание чрез разпита на св. Д. се установи, че изходна шахта на
основния изпускател не е открита.
Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение, че язовир „Над
шосето“ не подлежи на контрол. В случая отговорността на Община
Сунгурларе е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание.
Предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ на
самостоятелно оспорване по реда на АПК, като с издаване на предписанието
не се повдига административно-наказателно обвинение на лицето и не се
установява извършването на административно нарушение. По делото липсва
спор, че издаденото предписание не е обжалвано и влязло в сила. Поради
което възражението, че язовирът не е подлежал на контрол е следвало да бъде
релевирано в производство по оспорване на административния акт и след
като той вече е влязъл в сила това възражение е преклудирано в настоящото
производство.
Независимо от горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
4
141а, ал.3 ЗВ изключва от контрол язовири, които отговарят на три
кумулативно изисквания: малките язовири, по смисъла на чл. 141а, ал.2 ЗВ, за
които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална
опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на
язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не
застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от
допълнително посочени четири условия. В случая язовир „Над шосето“ не
отговаря на второто условие, а именно по отношение на неговата потенциална
опасност е установено, че той е с Първа степен на потенциална опасност.
По отношение на възражението за маловажност на деянието съдът
намира следното: В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен
контрол.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат
способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
В процесния случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде
приложена доколкото засегнатите с извършеното нарушение обществни
отношения са свързани с опазване живота и здравето на населението, както и
с тяхната собственост. Неизпълнение на задължение за поддържане на
безопасна техническа експлоатация на водно съоръжение-язовир, би могло да
има изключително тежки, непоправими последици за неопределен брой
субекти и не би могло да се приеме за маловажен случай. Този извод не се
променя в зависимост от това дали към момента на проверката язовирът е
5
завирен или не, след като това обстоятелство подлежи на промяна и то за
кратки срокове, при независещи от човека и неподлежащи на негов контрол
фактори, каквито са тежките, опасни климатични условия.
Съгласно чл. 200, ал.1, т.39 ЗВ физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ или задължение
по чл. 190а, ал. 2 ЗВ наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в
размер от 1000 до 20 000 лв.
Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя.
С издаденото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000лв., което е в минимален размер.
Безспорно налагайки имуществена санкция в минимален размер
администартивно-наказаващият орган се е съобразил със смекчаващо
отговорността обстоятелство, каквото представлява незавирения язовир по
време на проверката, независимо, че не е изложил мотиви за това. По
изложените съображения наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 63, ал.5 във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
167/19.12.2023г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Сунгурларе
6
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе, ул. „Г. Д.” №2,
за нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на
основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Сунгурларе, ул. „Г. Д.” №2 да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор със седалище гр.София, бул. „Г.М.
Д.”№52А сумата от 80лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7