Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.01.2021
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на седми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка П.а, като разгледа докладваното
от съдия Иванова гр. д. № 369 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2 от 06.03.2020
г. по гр.д. № 00479/2018 г. Етрополският районен съд е осъдил на основание чл.
108 от ЗС, И.Д.К. и С.М.К. *** владението на полумасивна сграда „сладкарница”
със застроена площ 100 кв.м., построена в УПИ ІХ-203 в кв. 26 по регулационния
план на с. Б., обл. Софийска; отхвърлил е предявените от И.Д.К. и С.М.К. ***
искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 73, ал. 1, предл. 2 от ЗС.
Решението е обжалвано от ответниците в
първоинстанционното производство И.Д.К. и С.М.К. във всичките му части, с
искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли
предявения срещу тях ревандикационен иск, и се уважат предявените от тях
насрещни искове. В жалбата се сочи, че на основание постановление за възлагане
по изп. дело № 20137940400133 на ЧСИ Янко Стоянов жалбоподателите са придобили
правото на собственост върху УПИ ІХ-203, 204, в кв. 26 по плана на с. Б., ведно
с построените в него сгради, в който имот е ситуирана и процесната сграда,
описана в исковата молба като полумасивна сграда, сладкарница, със застроена
площ от 100 кв.м., която сграда е незаконна. В подкрепа на твърдението за
незаконност на сградата в жалбата са изложени пространни възражения срещу
доказателствената стойност на протокола за въвеждане в експлоатация на обект
„сладкарница” в с. Б., приет като доказателство в приложеното гр.д. № 346/2017
г. на СОС, с постановеното по което решение е уважен предявеният срещу тях от
ищеца в настоящото производство установителен иск с предмет процесната сграда.
В тази връзка е изложено оплакване, е съдът не е взел предвид своевременно
направеното оспорване на посочения протокол, като не се е произнесъл по
направените доказателствени искания във връзка с това оспорване, с което е
допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на
фактическата страна на спора, а оттам и до постановяване на неправилно решение.
Въззиваемият Р. „Е.” оспорва жалбата и настоява
обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва твърденията в жалбата, че
жалбоподателите са придобили процесната сграда на посоченото от тях основание,
с възражението, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 346/2017 г. на СОС е
признато за установено между страните, че собственик на тази сграда е Р. „Е.”.
Счита направеното от жалбоподателите възражение за незаконност на процесната
сграда за неоснователно, а също и за неотносимо към предмета на предявения
ревандикационен иск.
За
да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 00479/2018 г. на Етрополски
районен съд е образувано по предявен от Р. „Е.”, представлявана от И. Г. П.,
срещу И.Д.К. и С.М.К., иск са осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху полумасивна сграда, сладкарница, със застроена площ 100 кв.м.,
построена в УПИ ІХ-203, кв. 26 по регулационния план на с. Б., обл. Софийска.
Ищецът твърди в исковата молба, че правото му на
собственост върху така описания имот е установено с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 346/2017 г. на Софийски окръжен съд. Твърди, че от м. април
С отговора на исковата молба ответниците оспорват
исковете. Излагат твърдение, че по силата на постановление за възлагане,
вписано в СВ при ЕРС на 04.11.2014 г., след проведена публична продан по изп.
дело № 20137940400133 на ЧСИ Янко Стоянов, са придобили собствеността върху УПИ
ІХ-203,204 в кв. 26 по регулациония план на с. Б., заедно с построените в имота
полумасивна жилищна сграда с масивни пристройки и плевня, сайвант и метална
постройка, като на 06.04.2015 г. са въведени във владение в имота, предмет на
постановлението за възлагане. Това постановление за възлагане не е отменено и
същото се явява титул за собственост на ответниците и основание за владеене на
имота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са предявили насрещни
искове: - за осъждане на Р. „Е.” да
премахне процесната сграда – полумасивна сграда, сладкарница, със застроена
площ 100 кв.м., построена в УПИ ІХ-203, в кв. 26 по плана на с. Б.; и за заплащане на обезщетение за ползването на
100 кв.м. от УПИ ІХ-203 в кв. 26 по плана на с. Б. в размер на 100 лв. месечно,
за периода от 01.10.2018 г. до окончателното премахване на процесната
постройка, ведно със законната лихва за същия период. Насрещната си претенция
за осъждане на ответната кооперация за премахне процесната сграда, ищците
основават на твърдение, че сградата е незаконно построена в собствения им имот
и подлежи на премахване /не са спазени строителни норми, няма разрешение за
строеж, няма акт за въвеждане в експлоатация, построена е върху терен с
отреждане, което не позволява строителство на сгради с предназначение
„сладкарница”, същата не е и „търпим строеж”/. Според ищците по насрещния иск,
съществуването на незаконно построената от Р. „Е.” сграда представлява пречка те да упражняват в пълен
обем правото си на собственост върху имота, върху който е построена, и те са
принудени да търпят върху имота си незаконната собственост на ответника – трето
за земята лице.
Ответникът по насрещните искове Р. „Е.” е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението за незаконност на
процесната сграда, във връзка с което сочи, че същото е опровергано от
представените документи по гр.д. № 88/2015 г. на ЕРС, а от друга страна,
законността на сградата се установява и от представената заповед № РД – 15-206/08.05.2019
г. на кмета на община Е., с която е одобрено попълването на кадастралния план
на с. Б.. Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищците по насрещния
иск за заплащане на обезщетение за ползването на 100 кв.м. от УПИ ІХ-203 в
размер на 100 лв. месечно, тъй като той е собственик на принадлежащия към
сградата терен по силата на закона.
Въззивният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направените с жалбата възражения, намира
за установено следното от фактическа
страна:
С
влязло в сила на 01.10.2018 г. решение по гр.д. № 346/2017 г. на Софийски
окръжен съд, постановено след отмяна на решение по гр.д. № 00088/2015 г. на
Етрополски районен съд, е признато за установено по отношение на И.Д.К. и С.М.К.,
че Р. „Е.” е собственик на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм., ДВ, бр. 101 от
Представена е нотариална покана от 11.10.2018 г. от
председателя на Р. „Е.” до И.Д.К. и С.М.К., връчена на последните на 19.10.2018
г., с която същите са поканени да предадат владението на незаконно заемания от
тях имот – павилион сладкарница в с. Б., в срок до 48 часа.
Със заповед № РД-15-206/08.05.2019 г. на кмета на Община Е.
е одобрено попълването на кадастралния план на с. Б. в частта на имот пл. №
203, който е включен в УПИ ІХ-203,204, кв. 26, нанасяне на очертанията на
изградената масивна сграда „сладкарница” със застроена площ 100 кв.м.
Според показанията на свидетелите Ц. Ц. и И. Ч., през
По делото няма спор, че ответниците И.Д. и С.Д. са
собственици на дворното място УПИ ІХ-203, в което се намира процесната
постройка, предмет на предявения ревандикационен иск – същите са придобили
правото на собственост върху това дворно място по силата на постановление за
възлагане от 16.10.2014 г. по изп. дело № 20137940400133 на ЧСИ Янко Стоянов.
Останалите приети по делото писмени доказателства, както
и приетото заключение на съдебно-оценителна експертиза, съдът не обсъжда, тъй
като те са неотносими към предмета на спора с оглед направените по-долу правни
изводи.
Въз
основа на така установеното съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за
предаване на владението върху недвижим имот, съставляващ полумасивна сграда
„сладкарница” със застроена площ 100 кв.м., построена в УПИ ІХ-203 в кв. 26 по
регулационния план на с. Б..
Ответниците са предявили насрещен иск с правно основание
чл. 109 от ЗС – за осъждането на Р. „Е.” да премахне процесната сграда, построена
в собствения им имот.
Предявеният
първоначален иск по чл. 108 от ЗС е допустим предвид твърденията в исковата
молба, че ищецът е собственик на имота на конкретно придобивно основание, както
е че ответниците владеят този имот без правно основание.
По предявен ревандикационен иск
ищецът следва да докаже, че е собственик на
имота и че ответникът упражнява фактическата власт върху него, а ако ответникът твърди наличие на правно
основание за владението си, той следва да го установи в процеса.
В случая принадлежността на
правото на собственост върху процесната сграда е установена с влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 346/2017 г. на СОС, с което е признато за установено
по предявен ищеца Р. „Е.” срещу ответниците И.Д. и С.Д. иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК, че ищецът е собственик на тази сграда. Това решение има сила на
пресъдено нещо между страните досежно правото на собственост върху процесната
сграда в патримониума на ищеца Р. „Е.”. С оглед на това всички направени от
ответниците в настоящото производство възражения, свързани с легитимацията на
ищеца като собственик на процесната сграда, са недопустими. Възражението им за
незаконност на сградата и направеното във връзка с това оспорване на приетия в
предходното производство протокол за въвеждане в експлоатация на обект
„сладкарница” в с. Б., е неотносимо към предмета на предявения ревандикационен
иск, предвид придобивното основание, на което ищецът е признат за собственик на
имота с влязлото в сила съдебно решение.
След като правото на собственост
на ищеца върху процесната сграда е установено между страните, предмет на установяване в настоящото
производство е упражняването от ответниците на фактическа власт върху имота без
основание. Следва да са посочи, че ответниците не излагат никакви конкретни
възражения срещу твърдението на ищеца в исковата молба, че те владеят
процесната сграда и отказват да я освободят, поради което фактът, че те
упражняват фактическата власт върху нея следва да се приеме за безспорен. Отделно
от това, упражняването от ответниците на фактическа власт върху сградата се
установява от показанията на водените от ищеца свидетели, които еднозначно
сочат, че още от
С оглед на горното, предявеният
от Р. „Е.” срещу И.Д. и С.Д. иск за предаване на владението върху процесната
сграда е основателен.
Предявеният от ответниците насрещен иск по чл. 109 от ЗС за
осъждане на Р. „Е.” да премахне изградената в УПИ ІХ-203 полумасивна сграда
„сладкарница” със застроена площ 100 кв.м., е допустим предвид твърденията на
ищците по него за извършени от ответника неоснователни действия, които му пречи
да упражнява своето право на собственост върху земята в пълен обем.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС са:
неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.
В случая, видно от изложеното от ищците в насрещната си
искова молба, неоснователните действия, които им пречат да упражняват правото
си на собственост, се изразяват незаконното построяване на сградата, подлежаща
на събаряне, и съществуването й в собствения им имот УПИ ІХ-203, като в
основната си част претенцията е обоснована с твърдението за незаконното
построяване на сградата.
Както бе посочено по-горе, по делото е установено с
влязъл в сила съдебен акт, че Р. „Е.” е собственик на процесната постройка,
чието премахване се иска, като собствеността е придобита по силата на закона -
чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./. Ищците по насрещния иск са придобили собствеността
върху дворно място, в което намира сграда, собственост на трето лице. Тази сграда
е със статут на суперфицарна собственост, при което собственикът на сградата
има право да я държи в чуждия имот, респ. да я използва /както и съответната
част от земята/ по силата на суперфициарното си право. Въпросът дали сградата е
законно построена няма значение за упражняването на това право. С оглед на това не е налице неоснователно действие на ответника Р. „Е.“ по
смисъла на чл. 109 от ЗС.
С оглед на горното, предявеният насрещен иск по чл. 109
от ЗС за осъждане на Р. „Е.” да премахне процесната сграда, е неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд в частите относно предявения иск по чл. 108 от
ЗС и насрещния иск по чл. 109 от ЗС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тези му части.
Въззивният съд намира, че решението в частта, с която
първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по предявения насрещен иск
за заплащане на обезщетение за ползването на 100 кв.м. от УПИ ІХ-203, кв. 26 по
плана на с. Б. /неправилно квалифициран като иск по чл. 73, ал.1, предл. 2 от
ЗС/, е недопустимо. Видно е от съдържанието на насрещната искова молба
/обективирана в писмения отговор на първоначалния иск/, че ищците по насрещния
иск претендират осъждане на ответника да им заплати обезщетение за изпълзване
на 100 кв.м. от УПИ ІХ-203 за периода от 01.19.2018 г. до окончателното
премахване на процесната постройка, в размер на 100 лв. месечно. Така
предявената претенция е докладвана от съда с доклада по делото в с.з. на
26.11.2019 г. като иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС,
като с определение от същото заседание /обективирано в доклада/ съдът е
указал на ищците по така предявения насрещния иск в едноседмичен срок от датата
на заседанието да конкретизират периода на претендираното обезщетение от 100
лв. месечно, да посочат цена на иска и да внесат държавна такса съобразно
цената на иска. Така дадените от районния съд указания са били напълно
законосъобразни с оглед предмета на исковата претенция. Указана е последицата от
неизпълнение на указанията – прекратяване на производството в частта по този
иск. Видно е, че ищците по насрещния иск не са изпълнили указанията в дадения
срок, както и след това до приключване на съдебното дирене. При това положение
съдът е следвало на чл. 129, ал. 3 от ГПК да прекрати производството в частта
по така предявената насрещна претенция за заплащане на обезщетение, но не е
сторил това, а се е произнесъл по същество, отхвърляйки приетия от него
насрещен иск по чл. 73, ал. 1 от ЗС като неоснователен. Така съдът се е
произнесъл с решение по нередовна искова претенция при наличие на основание по
чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на производството по тази претенция –
след като законосъобразни указания за отстраняване на нередовностите на
насрещния иск досежно тази претенция са дадени и същите не са били изпълнени в
указания срок, а последицата от неизпълнението им е била указана. При това
положение въззивният съд не следва отново да дава указания за отстраняване на
нередовности на насрещната искова молба в частта й относно претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване на ищците от ползването на посочената част
от имота, като следва да приложи последицата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, а
постановеното от районния съд решение в тази му част се обезсили.
С оглед изхожда на делото пред настоящата инстанция и
направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да му заплатят направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. №
00479/2018 г. на Етрополски районен съд, В ЧАСТТА, с която И.Д.К. и С.М.К. са
осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат на Р. „Е.” владението върху
полумасивна сграда „сладкарница” със застроена площ 100 кв.м., построена в УПИ
ІХ-203, кв. 26 по регулационния план на с. Б., обл. Софийска, както и В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от И.Д.К. и С.М.К. срещу Р. „Е.” насрещен иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на Р. „Е.” да премахне
горепосочената сграда, построена в собствения им УПИ ІХ-203, кв. 26 по плана на
с. Б..
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 2 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 00479/2018 г. на Етрополски
районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от И.Д.К. и С.М.К. срещу Р.
„Е.” насрещен иск по чл. 73, ал.1, предл. 2 от ЗС, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА И.Д.К. и С.М.К. да заплатят на Р. „Е.” сумата
1200 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.