Р Е Ш
Е Н И Е № 389
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 16.12.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и втори
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №528 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано на основание подадена въззивна жалба от Р.б./Б./ЕАД срещу
постановеното решение №72/31.05.2019 г. по т.д. №195/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик в
отхвърлителната му част и в частта му за разноските.
Съгласно решението, ответниците Т.К.Б., Д.А.Т., А.Д.Т., З.6. ООД,
Г.Г. ЕООД, в
качеството им на поръчители, са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца Р./. ЕАД сумата от 1 900 евро, представляваща вноска с настъпил
падеж на 05.12.2014 г. - част от непогасена главница с
настъпил падеж по договор
за инвестиционен кредит № …/…г. Със същото решение е отхвърлен иска за
разликата над 1 900
евро до
9 400 евро и съответно - за вноските с настъпил падеж на 05.01.2015 г.,
05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 05.04.2015 г. и 05.05.2015 г., както и е отхвърлен предявеният частичен иск за сумата от 90 600 евро – като
част от главницата по същия договор, предсрочно изискуема, считано от 26.05.2015 г./датата на решението за обявяване в несъстоятелност на
длъжника „Т. – т. – Т.“ ООД/.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е останал
жалбоподателят Р.б./Б./ЕАД, който го обжалва, тъй като не е съгласен с изводите
на първоинстанционния съд за предсрочна изискуемост и за срока
по чл.147,ал.1 от ЗЗД. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не съответства на материалния закон, процесуалните правила и съдебната
практика на ВКС по подробни съображения. Моли да се отмени, като се уважи
предявения иск в пълен размер 100 000 евро, представляващи част от общо
дължимата главница по процесния
договор. Претендира направените разноски.
Ответниците Т.К.Б., Д.А.Т., А.Д.Т., З.6. ООД,
Г.Г. ЕООД, действащи чрез процесуалния си представител
адвокат В.К., са представили отговор, в
който считат въззивната жалба за неоснователна. Молят да се остави без уважение,
като се потвърди решението в обжалваната
му част по подробни съображения. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена по пощата на 04.07.2019 г. Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 20.06.2019 г. Ето защо е спазен
предвиденият в закона двуседмичен срок
за въззивно обжалване. Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се
пристъпи към разглеждането и по същество.
Видно
от исковата молба, предявен е частичен осъдителен иск в общ размер 100 000
евро, представляващи част от вземания за главница по договор за банков
инвестиционен кредит в размер 208 000 евро, от които:
- 90 600
евро предсрочно изискуема главница,
- 9 400 евро
редовно падежирали главници, формирани от неплатени вноски с падежи за периода 05.12.2014
г. – 05.05.2015 г./изменен период в първото с.з./,
ведно
със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът-банка се
позовава на
договор за инвестиционен кредит №… от …
г. и Общи условия за микрокредитиране на МСП, съгласно
които отпуснала на кредитополучателя Т. Т. Т. ООД кредит в размер 300 000
евро с краен срок за погасяване
20.08.2017 г. Целта на кредита е рефинансиране на съществуващ кредит и
покупка на УПИ в курорта Я. Б., ведно с построената в него масивна сграда.
Договорът е
изменен с дванадесет анекса. Обезпечен е с поръчителството на петима поръчители
– ответниците по делото съгласно посочени договори за поръчителство и анекси,
които са се съгласили да отговарят солидарно за всичките задължения на
кредитополучателя по договора за кредит и анексите към него. Учредени са и две
ипотеки.
Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и анексите, но
кредитополучателят и поръчителите са спрели плащанията. Не са платили дължими
вноски за периода от 05.06.2014 г. до
05.11.2015 г. вкл., което е неизпълнение на договорни задължения и за което
неизпълнение отговарят.
Твърди, че кредитополучателят е обявен в
неплатежоспособност с начална дата 19.03.2014 г. с решение №134 от 11.11.2014
г. по т.д.№60/2914 на Окръжен съд Пазарджик и е открито производство по несъстоятелност.
От този момент е настъпила изискуемостта на вземанията и започва да тече срокът
за предявяване на вземанията на банката, както и започва да тече шестмесечният
сроку в който кредиторът трябва да предприеме действия срещу основния длъжник,
за да се запазят правата му срещу поръчителите. На 10.12.2014 г. са предявени
вземанията на банката в производството по несъстоятелност за длъжника, с което
поръчителите остават задължени в определения давностен срок.
Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем не лишава банката от възможността след настъпване на датите, представляващи
уговорени падежи на обявените за предсрочно изискуеми погасителни вноски, да
претендира плащането им от поръчителите.
Относно вноските с настъпил падеж към датата
на предсрочната изискуемост срокът по чл.147 от ЗЗД започва да тече от падежа
на всяка погасителна вноска.
С
обявяване на посоченото решение в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ
се считат за уведомени поръчителите за
предсрочната изискуемост.
С
уточнение към исковата молба ищецът
посочва, че за вземанията по договора за инвестиционен кредит е
инициирал заповедно производство-ч.гр.д.№797/2014 по описа на РС В. и поради
постъпило възражение от длъжниците се е развил исков процес - т.д.№45/2015 на
Окръжен съд Пазарджик, в.т.д.№65/2017 г. на Апелативен съд Пловдив,
т.д.№3165/2017 г. на Върховен касационен съд. В установителното производство са
уважени падежиралите вземания до 25.06.2014 г. Настоящото производство се отнася до отхвърлените вземания – за част
от тях и за главницата. Последната уважена падежирала вноска е с падеж
05.06.2014 г. Затова и претендираната
главница е с начална дата 05.06.2014 г., а след изменение на периода в първото
с.з.- 05.12.2014 г. Ищецът посочва и, че е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителният лист, издаден в заповедното
производство съгласно определение №372
от 27.05.2015 г. по в.ч.гр.д.№450/2015 по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Ответниците възразяват срещу исковата молба в
подадените от тях отговори. Молят да се прекрати производството, като
недопустимо, евентуално да се отхвърли исковата молба, като неоснователна.
Позовават се на заповедно и образувано
исково производство по чл.422 от ГПК в резултат на възражения от длъжниците.
Считат, че поръчителството е отпаднало след
изтичане на първоначалния падеж на главното задължение - 20.08.2017 г., поради
което е отпаднало солидарното им задължение на основание чл.147, ал.2 от ЗЗД. В
тази връзка твърдят, че не са подписали анекс №… към процесния договор за
инвестиционен кредит, с който се удължава действието на правоотношението.
Позовават се и на чл.147, ал.1 от ЗЗД за
погасяване на поръчителството, тъй като не е бил заведен иск срещу длъжника
в 6 месечен срок от настъпване падежа на вземанията, като са
изложили подробни аргументи. В тази връзка, считат, че молбата за предявяване на вземания
не може да се приравни на искова молба, с която да е предявен иск срещу
длъжника по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Ако се приеме обратното считат, че към
момента на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност с
молба от 10.12.2014 г., които вземания са изчислени към 08.12.2014 г., ищецът
не е разполагал с цялото вземане, тъй като не е настъпила предсрочна
изискуемост нито по чл.60,ал.2 от ЗКрИ, нито по чл.617 от ТЗ. Обективно е
съществувало вземане до размера на падежиралите вноски към този момент-не
повече от 5 400 евро падежирала главница. За над тази сума не е предявен
иск по смисъла на чл.147,ал.1 от ЗЗД. Вземането
за цялата предсрочно изискуема главница е възникнало по силата на
решението за обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност на 26.05.2015 г. и 6 месечният срок е изтекъл на 26.11.2015 г. при
бездействие на кредитора.
Считат, че ищецът не е уведомил поръчителите за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем на основание чл.2.4.2 във връзка с 10.3 от договора за
банков кредит за предсрочна изискуемост.
Считат, че отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист, издаден в
заповедното производство, приравнява издадената заповед за изпълнение на
заповед по чл.410 от ГПК и само временно лишава кредитора от възможността му да
я приведе в изпълнение.
В допълнителната искова молба ищецът допълва
първоначалната искова молба във връзка с
възражението, че молбата за предявяване на вземания не може да се приравнява
на искова молба, като посочва, че е
образувал заповедно производство за
вземанията, произтичащи от процесния договор за инвестиционен кредит, а
впоследствие и установително производство по чл.422 от ГПК. Позовава се на
чл.712 от ТЗ по отношение на 6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД.
Алтернативно моли, ако се приеме, че изискуемостта на вземанията не е настъпила
по силата на закона и не е предявена претенцията към грлавния длъжник, да се
счита, че искът срещу главния длъжник е предявен в заповедното, респ.в исковото
производство.
В допълнителния отговор ответниците са развили
съображения, че за спазването на
6-месечния срок не е достатъчно формално заявяване на претенция от
кредитора срещу длъжника, като са мотивирали, че претенциите следва да са идентични по основание и размер.
По делото и в двата случая ищецът с
молбата за предявяване на вземания и със заявлението по заповедното
производство е заявил различни претенции, които не са идентични с претенциите
срещу поръчителите в настоящото производство. Поддържа се, че ответникът Г.Г. ЕООД не е подписал анекс №…
към процесния договор и по отношение на
него срокът на договора не е продължен.
В първото съдебно съдебно заседание
ищецът посочва, че предсрочната иискуемост за ответниците-поръчители е
настъпила на 26.05.2015 г. с решението за обявяване в несъстоятелност на главния длъжник, като се позовава на
чл.617,ал.1 и чл.712 от ТЗ.
По
делото са събрани писмени доказателства
и е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на представените
договор за инвестиционен банков кредит №…
от … г., както и пет договора за поръчителство от 15.10.2008 г.,16.10.2008 г.,
18.09.2009 г., ведно с анекси към всеки един от тях, се установява валидно
правоотношение между банката ищец и главния длъжник-кредитополучателят Т. Т. Т. ООД, както и сключването на договори
с поръчителите-настоящи ответници, които са се задължили да отговарят за
изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя по договора за банков
кредит от 17.09.2007 г. и анекси.
Установява се, че банката е образувала
заповедно производство-ч.гр.д.№797/2014 по описа на Районен съд В. срещу
кредитополучателя и поръчителите, като е издадена заповед за незабавно изпълнение №… от … г. Поради
постъпили възражения е образувано исково производство за вземанията,
произтичащи от договорите за
инвестиционен банков кредит и поръчителство, ведно с анекси към тях. Така с
влязло в сила на 22.05.2019 г. решение №293 от 28.07.2017 г. по в.т.д№65/2017
г. на Апелативен съд Пловдив е признато съществуването на вземане на банката
спрямо поръчителите за главница в размер на 5 400 евро падежирали вноски
към 25.06.2014 г. при условие на солидарност.
Установява се, че срещу главния
длъжник е образувано производство по несъстоятелност – т.д.№60/2014 г. по описа
на Окръжен съд Пазарджик с молител кредитор. С решение №134 от 11.11.2014 г. е
открито производство по несъстоятелност на длъжника Т. Т. Т. ЕООД, обявена е
неплатежоспособността му и началната дата на това състояние - 19.03.2014 г.
Впоследствие е постановено и решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност
от 26.05.2015 г.
С молба от 10.12.2014 г. банката е
предявила вземанията си в производството по несъстоятелност, в т.ч. и
вземанията си за главница в срока по чл.656 от ТЗ - в едномесечен срок от вписване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Вземанията
са включени в списъка на синдика по
чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ и одобрени от съда по несъстоятелността с определение от
01.04.2015 г. Основават се настъпила предсрочна изискуемост и заповед за
незабавно изпълнение №… от … г. по
ч.гр.д.№797/2014 г. на Районен съд В., видно от молба с вх.№8887/10.12.2014 г.,
приложена като доказателство по делото. Не са оспорени съгласно данните от
компютърната разпечатка за движението на делото по несъстоятелността и данни от
публичния Търговски регистър. Приети са по смисъла на закона.
При така установените обстоятелства по
делото следва да се приеме, че кредиторът банка е пристъпил към обявяване на
главния длъжник в несъстоятелност, в хода на производството по чл.625
кредиторът банка е образувал заповедно
производство за вземанията си срещу главния длъжник и поръчителите, като е
издадена заповед за незабавно изпълнение, кредиторът банка е предявил вземанията
си срещу главния длъжник, основаващи се на процесния договор за инвестиционен
банков кредит и издадена заповед за изпълнение, в производството по
несъстоятелност и тези вземания са приети по смисъла на чл.693 от ТЗ, образувал
е исково производство по чл.422 от ГПК за същите вземания срещу поръчителите,
приключило на 22.05.2019 г. На тази основа следва да се преценят оплакванията
във въззивната жалба, свързани с
приложението на чл.617 от ТЗ и специалното основание по чл.147,ал.1 от ЗЗД за прекратяване на
поръчителството.
Така по отношение на главния длъжник са
постановени две решения във времето–първото, за откриване на производство по
несъстоятелност от 11.11.2014 г., второто, за обявяване в несъстоятелност от
26.05.2015 г.
Решението за обявяване в несъстоятелност има
действие по отношение на всички на
основание чл.712 от ТЗ. От датата на постановяването му всички парични и
непарични задължения на длъжника стават
изискуеми съгласно чл.617,ал.1 от ТЗ. Така, считано от датата на второто
решение - 26.05.2015 г. всичките парични задължения на главния длъжник са
станали изискуеми и от датата на обявяването му в Търговския регистър има
действие за всички лица.
В
същото време в ТЗ е уредено действието на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Съгласно чл.637 от ТЗ, с откриване на производство по
несъстоятелност, което в случая е станало на 11.11.2014 г., се спират съдебните
и арбитражни дела срещу длъжника по
имуществени и търговски спорове. Не могат да се предявяват искове срещу него.
Всички вземания на кредиторите срещу длъжника се предявяват в производството по
несъстоятелността по реда и в сроковете за предявяване на вземанията, уредени в
глава четиридесет и трета от ТЗ. В
случая кредиторът банка е предявил своите вземания срещу главния длъжник и
същите са приети в производството по несъстоятелност. При посочената нормативна
уредба няма възможност след решението за откриване на производство по
несъстоятелност, както и след решението
за обявяване в несъстоятелност да се завеждат искови дела срещу длъжника.
В чл.147,ал.1 от ЗЗД е уредено специално
основание за прекратяване на поръчителството. Съгласно разпоредбата,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца. Налице са
две предпоставки, за да се приеме, че поръчителството остава и поръчителите са
задължени-1.настъпване на падежа на главното задължение и 2.предявяване на иск
срещу длъжника в шестмесечен период, считано от настъпване на падежа. Тези
препоставки следва да бъдат съобразени със специалните правила в ТЗ при
положение, че срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност. В
случая след изтичането на сроковете по чл.685,ал.1 и съответно чл.688,ал.1 от ТЗ кредиторът не може да реализира вземанията си срещу главния длъжник, тъй
като след откриване на производство по несъстоятелност срещу главния длъжник не
могат да се образуват съдебни и
арбитражни производства. С предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност на 10.12.2014 г. банката кредитор е упражнила правата си срещу
главния длъжник в съответствие с реда и в едномесечния срок по чл.685,ал.1 от ТЗ. Вземанията са приети. Ето защо в конкретния случай следва да се приеме, че
са изпълнени предпоставките за оставане на поръчителството. Основанието на
приетите вземания и основанието на настъпилата изискуемост по чл.617,ал.1 от ТЗ
е едно и също –процесният договор за инвестиционен банков кредит. С предявяване
на вземанията си по този договор и приемането им в пълния им размер, банката
кредитор е упражнила правата си срещу главния длъжник.
С подписването на договорите за
поръчителство и анекси към тях, поръчителите са се съгласили да отговарят солидарно с главния длъжник за
всички парични задължения на главния длъжник, произтичащи от договора за
инвестиционен банков кредит за срока и при условията в този договор. Те са се
задължили да отговарят за всички
последици от неизпълнение на главното задължение, включително и за разноските
по събиране на вземането и др., посочени в чл.1 от договорите за поръчителство.
Налице е съгласие на поръчителите да изпълнят задълженията по договора на
банков кредит към момента на сключване на договорите за поръчителство, а оттук
и валидни договори за поръчителство. Тези договорите не са отпаднали по силата на чл.147,ал.1 от ЗЗД. При положение, че поръчителите отговарят за задълженията на
кредитополучателя, те носят отговорност за дължима главница по кредита. Решението на главния длъжник за обявяването му в
несъстоятелност има действие спрямо поръчителите.
Във връзка с размера на задължението по
делото е назначена съдебно счетоводна
експертиза размера на непогасената главница към 26.05.2015 г. Тя възлиза на
208 686,26 евро, от които 25 300 евро падежирали, но неплатени 22 вноски
на основание чл.2.1 от анекс №…към
договора за кредит. В констативната част вещото лице
е посочило, че падежиралата главница е възлизала общо на 29 800 евро, а
редовната - 183 386,26 евро. За периода 05.08.2013 г. – 29.01.2015
г./датата на последното погашение по кредита/ са платени 4 500 евро
главница. Така са останали 25 300 лв. падежирала главница и редовна
главница 183 386,26 евро, или общата сума 208 686,26 евро.
Назначена е и допълнителна задача за
усвояване на кредита и за размера на падежиралите вноски по главница за
процесния период 05.12.2014 г. – 05.05.2015 г., като се посочва, че размерът е
11 400 евро, като няма данни тези сума да са заплатени.
При така установената фактическа обстановка
искът за 9 400 евро редовно
падежирали главници, формирани от
неплатени вноски с падежи за периода 05.12.2014 г. – 05.05.2015
г./изменен период в първото с.з./, се явява
основателен. Ищецът претендира по-малка сума от установената сума от вещото лице.
Сумата от 90 600 евро предсрочно изискуема главница /като част от
сумата 208 000 евро главница/, също се явява дължима, като част от редовната главница 183 386,26
евро, установена от вещото лице към посочената дата.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и
следва да се уважат, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018 г. -
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Основателни
са аргументите на жалбоподателя във въззивната жалба. Ето защо, обжалваното
решение в отхвърлителните му части следва да се отмени, като се постанови друго, с което се уважат исковите
претенции на банката.
По
отношение на разноските:
С оглед резултата по делото на жалбоподателя се дължат направените
разноски пред първата и въззивната инстанциа, вкл.и юрисконсултско
възнаграждение.
Пред първата инстанция той е направил разноски за ДТ 7 823,32 лв., за вещо лице общо 500 лв. или 8 323,32 лв. Дължи се и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лв. или общо 8 773,32 лв.
За настоящото производство са направени
разноски за ДТ 3 837,34 лв. Дължи
се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. или общо 4 287,34
лв.
Водим от гореизложеното
Пловдивският апелативен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №72/31.05.2019 г. по т.д. №195/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик в
отхвърлителната му част и в частта му за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.К.Б., Д.А.Т.,
А.Д.Т.,З.6. ООД, Г.Г. ЕООД, в качеството им на поръчители, да заплатят
солидарно на Р./. ЕАД сумата от 90 600 евро –
като част от непогасена главница по договор
за инвестиционен кредит № …/…г.и анекси към него, която е предсрочно изискуема, считано от
26.05.2015 г. - датата на решението за обявяване
в несъстоятелност на длъжника Т. – т. – Т. ООД, както и сумата, явяваща се разликата над 1900 евро до 9 400
евро или сумата 7 500 евро
- вноски по договора с
настъпил падеж на 05.01.2015 г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 05.04.2015 г. и
05.05.2015 г., които суми са
част от главницата по договора в размер на 208 000 евро,
ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Т.К.Б., Д.А.Т.,
А.Д.Т., З.6. ООД, Г.Г. ЕООД
да заплатят на Р./. ЕАД направените
разноски за две инстанции – 8 773,32 лв. за първата инстанция и
4 287,34 лв. за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.