№ 632
гр. Пазарджик, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20225220100032 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
В исковата си молба против Л.. ТР. Н., ЕГН********** от с.Б., общ.С.
ищецът „Профи Кредит Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В твърди, че в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
разпореждане по ч.гр.д. № 3733/2021г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
получено от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД на 06.12.2021 г., ищцовото
дружество предявява настоящия иск относно вземанията на заявителя срещу
Л.. ТР. Н. в общ размер на 5450,54 лв., от които главница в размер на 1795.48
лв., договорно възнаграждение в размер на 1002.05 лв., възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1619.97 лв., лихва за
забава в размер на 197.37 лв., законна лихва в размер на 835,67 лв. за периода
от 15.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до27.10.2021г.,
представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№**********.
Твърди, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД произтича от
следните обстоятелства: На 12.09.2017г. бил сключен договор за
потребителски кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД -
като кредитор и Л.. ТР. Н. - като длъжник при следните параметри: сума на
кредита: 1850.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 90.27
лв.; годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %; годишен лихвен процент:
41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита 3249.72
лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за
1
закупен пакет от допълнителни услуги 1767.24 лв.; размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги 49.09 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
било 5016.96 лв. при общ размер на вноска 139.36 лв. Дата на погасяване -
26-ти ден от месеца. Съгласно декларации по т.А към договора неразделна
част от него били Общи условия (ОУ), които бивали предавани при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознали,
приемали, нямали забележки към тях и се задължавали да ги спазват, за което
полагали подписа си под клаузите договора и общите условия. Съгласно
декларации по т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език информация във
формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения
от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценявал доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правили се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлагал дружеството, като при желание за ползването му клиентът
подписвал споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. От своя
страна длъжникът поемал задължение по процесния договор за
потребителски кредит, като сключил същия за срок от 36 месеца, с посочена в
погасителния план месечна вноска. Съгласно т.V от договора Л.. ТР. Н.
пожелал да извърши рефинансиране на негови стари задължения към други
трети лица, което да бъде извършено с част от отпусната сума, както следва:
сума в размер на 1188.17 лева - задължение към „Микро Кредит“ АД; сума в
размер на 648.17 лева - задължение към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 12.09.2019г. превел парична сума в
размер на 13.66 лв. по посочена от длъжника Л.. ТР. Н. банкова сметка.
Общият размер на отпуснатата сума по договора била 1850.00 лв.
На 26.01.2018 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД и Л.. ТР. Н. бил
сключен анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се договорили
да бъде отложена погасителна вноска №3, като тя трябвало да бъде заплатена
в края на погасителния план. Неразделна част от сключения анекс бил нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от 36 на 37
броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът
дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумели договорното
възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника било в размер на 1002.05 лв., дължимо от 26.01.2018 г. до
15.08.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост. Съгласно сключеното
между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК длъжникът дължал
2
възнаграждение в размер на 1767.24 лв.
До момента била заплатена сума от 147.27 лв. и оставали дължими
1619.97 лв.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависило единствено от неговата воля
дали желаел искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желаел да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно отпуснатите допълнителни парични средства.
Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не било пряко
свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния
мир и без договорените допълнителни услуги. На следващо място
сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на длъжника. Не било и задължително условие за
отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят извадил
разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
По отношение основанието за вземането ищецът твърди, че длъжникът
не изпълнявал поетите договорни задължения, като направил само две пълни
и една частична погасителни вноски, видно от приложеното извлечение по
сметка към ДПК № **********, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към договора
за потребителски кредит кредиторът можел да обяви предсрочна изискуемост
с писмено уведомление когато длъжникът просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер. На 15.08.2019г. ДПК №
********** бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ
КРЕДИТ Б." ЕООД. На длъжникът било изпратено уведомително писмо, че
задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената
обратна разписка уведомителното писмо било получено от лице длъжно да
предаде на длъжника Л.. ТР. Н. (неговата майка). Предсрочната изискуемост
била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което е направен опит длъжникът да бъде уведомен. Към
настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК
№ ********** било в общ размер на 424.60 лв.
С плащанията си той бил погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 348.78 лв., 15.82 лв. за погасяване на лихвите за
забава по кредита, 60.00 лв. погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането - съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия
към ДПК.
Предвид изложените по-горе обстоятелства ответникът дължал на
ищеца сумта от 5450.54 лв., от които: главница в размер на 1795.48 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 1002.05 лв., възнаграждение за
3
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1619.97 лв., лихва за
забава в размер на 197.37 лв., законна лихва в размер на 835.67 лв., дължима
от 15.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.10.2021г. Моли
съдът да постанови решение, с което приеме за установено съществуването на
горното вземане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. С
молба е взето становище по иска, като го оспорва по основание и размер. Не
оспорва слючването на договора, но твръди, че същият е нищожен поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим - в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение
по чл. 414 от ГПК от длъжника и исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че на 12.09.2017г. са сключили договор за
потребителски кредит №********** при следните параметри:
- сума на кредита 1850.00 лв.;
- срок на кредита: 36 месеца;
- размер на вноската: 90.27 лв.;
- годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %;
- годишен лихвен процент: 41.17 %;
- лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита 3249.72 лв.
Съгласно раздел VІ „Параметри“ от договора за потребителски кредит
кредитополучателят е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 1767.24 лв., платимо на вноски в
размер на по 49.09 лв.
Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 5016.96 лв. при общ размер на вноска
139.36лв и дата на погасяване - 26-ти ден от месеца.
Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя по
негово искане една или всички от посочените услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
4
Съгласно т.V от договора Л.. ТР. Н. е поискал рефинансиране на негови
стари задължения към други трети лица и това е сторено с част от отпусната
сума, както следва: 1188.17лв са преведени за погасяване на задължение към
„Микро Кредит“ АД и 648.17лв са преведени за погасяване на задължение
към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Остатъкът от 13.66лв е преведен на
12.09.2019г. по посочена от длъжника Л.. ТР. Н. банкова сметка.
На 26.01.2018 г. между страните и подписан анекс № 1 към ДПК
№********** вноска №3 и е изготвен
нов погасителен план, приложен към анекса, според който крайният срок за
погасяване на кредита е 26.10.2020г.
При тези данни съдът приема, че между ищцата и ответното
дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК.
Посочената норма указва, че договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
В договора е посочен общия размер на кредита и условията за
усвояването му. Съдържанието също е съобразено с нормативните
изисквания, предвид, че част от изискуемото такова се съдържа в общите
условия – неразделна част от договора -, подписани на всяка страница от
кредитополучателя.
В решение по гр.д.№623/20г. по описа на ОС-Пазарджик е
анализирано обстойно дали са неравноправни клаузите в договора относно
ГПР, ГЛП и възнагражденията за допълнителни услуги. Посочено е, че с §13а
от ДР на Закона за защита на потребителите са въведени разпоредбите на
относимите директиви, вкл. на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април
1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011г. относно правата на потребителите и за изменение на предходната
директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно
исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите. Решенията на Съда на Европейските общности /СЕС/ с
предмет тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или
тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е
задължително за всички съдилища в страната. С решение С-618/10 от
14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino,
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива
2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за
5
преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите,
състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава-
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на
тази клауза. В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco
Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно
от текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Поради повелителния характер на нормите на Закона
за защита на потребителите уреждащи материята на неравноправния характер
на клаузи в потребителски договор, по отношение на същите намират
приложение указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение е аргументирано с практиката на Съда
на Европейския съюз, създадена във връзка с тълкуването на Директива №
93/13/ЕИО, разпоредбите на която са транспонирани в националното
законодателство съгласно пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП. В тълкувателната част на
цитираното решение, чрез препращане към практиката на Съда на
Европейския съюз, е прието, че в съответствие с Директива № 93/13/ЕИО, в
чл.143, т.1 - т.18 ЗЗП са изброени примерни хипотези на неравноправни
клаузи в потребителски договор и че независимо от изброяването,
неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличие на
общата предпоставка по чл.143 ЗЗП (чл.3, пар.1 от Директивата) - уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
И в настоящия случай, както в посоченото решение на въззивния съд
– доколкото се касае за един и същ кредитор и еднакви по съдържание
договори -то не следва да се приема наличие на неравноправни клаузи.
Фактът ,че клаузите не са индивидуално уговорени, не ги прави
нищожни, като в случая този извод се налага с оглед нормата на чл.143 от
ЗЗП Според чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Практиката приема, че като несъвместими с добрите нрави следва да се
считат договорки относно годишен процент на разходите при съществено
надвишаване възприетия горен праг на петкратен размер на законната лихва -
чл.19, ал.4 от ЗПК. Преценката за противоречие със закона следва да се прави
като се съобрази дали сборът на договорната лихва и другите разходи не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В
настоящия случай с оглед отразеното в договора и при липса на други
доказателства в противния смисъл определеният размер на ГПР – 49,89 не
надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Затова съдът прима, че в тази част договорът е действителен и искът
по отношение на претендираната главница, договорна лихва, лихва за забава
и законната лихва следва да се уважи.
6
С т.VI от процесния договор е уговорено заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1767,24лв. В договора не са конкретизирани предоставените за тази цена
допълнителни услуги на ответника. Не е формирана и отделна цена за всяка
една от услугите. В чл.10а ал.4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в договора
за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за
което се събират съответните такси. Не е изпълнено изискването на чл.10а,
ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират
такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесния договор за кредит. Нещо повече, в процесния договор за
потребителски кредит е определено едно общо възнаграждение за всички
видове допълнителни услуги. Освен това възнаграждението е уговорено и се
дължи независимо от това дали ще се ползват услугите или не, съответно
дали ще се ползва една от тях, част от тях или всички заедно. Т.е. дължи се
възнаграждение само за съществуващата за потребителя възможност в един
момент от действието на договора да ползва някоя от допълнителните услуги.
Принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето
изискват потребителят/кредитополучателят да заплати такса/възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за евенуалното или
хипотетично ползване на такава.
Налага се извода, че е налице неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят/кредитополучателят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 1767,24лв. Предвид това уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява
нищожна като противоречаща на императивни правни норми, а именно на
разпоредбите на чл.10 ал.2, предл. второ и чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК. Ищецът
претендира сумата 1619,97лв и в такъв размер искът в тази част следва да се
отхвърли.
В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски съразмерно уважената част от исковете, а именно 499,26лв.
Неоснователно е в тази връзка възражението за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото
производство, тъй като същото е в минималния нормативно определен
размер.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно 1265,02лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.. ТР. Н.,
ЕГН********** от с.Б., общ.С., че съществува вземане на „Профи Кредит Б.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №
49, бл. 53Е, вх. В в размер на 1795.48лв. главница, 1002.05лв. договорно
възнаграждение, лихва за забава в размер на 197.37 лв., законна лихва в
размер на 835.67 лв., дължима от 15.08.2019 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 27.10.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 23733/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.
В против Л.. ТР. Н., ЕГН********** от с.Б., общ.С. иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за
сумата от 1619,97лв, представляваща възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
23733/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.. ТР. Н., ЕГН********** от с.Б., общ.С. да заплати на
„Профи Кредит Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В разноски съразмерно уважената част от
исковете в размер на 499,26лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на Л.. ТР.
Н., ЕГН********** от с.Б., общ.С. разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете в размер на 1265,02лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8