Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260026
Б., 17.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав,
в публичното заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело
№ 1436 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК.
С определение от 16.09.2020г. по гр.д. №
34805/2020г. по описа на РС-С. е прекратено
производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Б..
Г.И.Г. ***,
с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. А.С.С. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение
на „Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район В., ул.В. №*, че като солидарен длъжник не дължи сумата от общо
5239.32лв., включваща сумата-главница от
4371.18лв. по договор за кредит Актив № * *-*-* от 21.11.2007г., сключен между
ЦКБ АД и ищеца, който отговаря солидарно като поръчител, както включва и сумата
от 242.85лв., представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода
от 14.12.2019г. до 01.07.2020г., както включва и сумата от 485.69,
представляваща неолихвяеми вземания/присъдени лихви/,
както включва и сумата от 139.60лв., представляваща присъдени разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№ *+/2009г. по
описа на РС-Б. на основание Заповед № *+ от 20.07.2009г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ *+/2009г.
по описа на РС-Б., на основание които е образувано изпълнително дело № *+ по описа по описа на ЧСИ С. Л., с рег. *+на
КЧСИ, с район на действие СОС, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение, както и да се присъдят направените разноски по делото, за които не
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.С. от САК, поддържа предявения иск, моли да бъде уважен
изцяло, тъй като незаплатената до момента сума по договора за кредит е погасена
по давност. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2
от ЗА като при определянето му се вземе предвид, че е извършено производство по
обезпечаване на предявения иск.
Ответникът - „Ф. И. А.“ЕООД с
ЕИК: *********, чрез пълномощник юрк. И. С. У./пълномощно
от 20.06.2018г.-л.23/, е направил възражение по иска и е представила писмен
отговор с вх.№ 267166 от 18.12.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 16.12.2020г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска като твърди, че същият не е
погасен по давност като подробно излага съображения за това, че са налице
обстоятелства, които установяват прекъсване и спиране на давността. На
08.01.2010г. по молба на ЦКБ АД е образувано изпълнително дело №1/2010г. по
описа на ЧСИ Янко Стоянов № 794. На 21.01.2010г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на ищеца заедно със Заповедта за изпълнение. На 31.08.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца. На 29.12.2010г. с договор за цесия ЦКБ АД е прехвърлило вземането на
ответника, за което ищецът е уведомен с писмо. В периода от 20.01.2011г. до
08.11.2018г. по сметка на ответника са извършени редовни, месечни, доброволни
плащания за погасяване на дълга. До настъпване на перемция
по изпълнително дело №1/2010г. по описа на ЧСИ Янко Стоянов, давност не е текла
до 31.08.2012г. Ищецът е погасявал доброволно дълга от 12.04.2016г. до
08.11.2018г., с което е признал вземането. Моли да се отхвърли иска и се
присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.У. оспорва иска и поддържа направените възражения в
писмения отговор. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.408/. Представя писмени
бележки с вх.№ 261246 от 26.02.2021г., изпратени по пощата с п.кл. от 24.02.2021г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не е спорно
между страните, а и от представения по делото изпълнителен лист от 20.07.2009г.
по ч.гр.д. № *+/2009г. по описа на РС-Б. се установява, че на основание
издадена Заповед № *+ от 20.07.2009г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ *+/2009г. по описа на РС-Б. ищецът Г.И.Г. и
лицата И. И. Д. и И. В. И. са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора Централна кооперативна банка АД сумата от 18302.43
лв. – редовна главница, сумата от 274.63лв.-просрочена главница за периода от
23.02.2009г. до 09.07.2009г. и 690.03лв.-просрочена лихва от 07.11.2008г. до
11.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2009г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 388.10лв.-разноски по
делото.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства: копия
от изпълнителен лист по ч.гр.дело №*+/2009г. по описа на РС-Б., от Заповед №*+
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.07.2009г.
по ч.гр.дело №*+/2009г. по описа на РС-Б. и от договор за кредит Актив № *
*-*-* от 21.11.2007г.
От приложеното заверено копие от
изпълнително дело №20107940400001 по описа на ЧСИ рег.№*-Я. С., което след
прехвърляне на архива му е образувано като изпълнително дело №20169280400782 по
описа на ЧСИ рег.№*-М. С. , с район на
действие СОС, се установява, че по молба от 07.01.2010г. от ЦКБ АД е направено
искане за образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения
изпълнителен лист, издаден срещу ищеца и още две лица /И. Д. и И. Н./.
По изпълнителното дело е приложена
покана за доброволно изпълнение до ищеца, с която е поканен да заплати на ЦКБ АД
дължимите суми, за които е образувано изпълнително дело №1/2010г. В
исковата молба ищецът признава, че като съдлъжник е
получил същата, както е получил и препис от изпълнителния лист и Заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№*+/2009г. по описа на РС-Б., която не е обжалвал и същата
е стабилизирана.
Страните не спорят и за това, че по
посоченото по-горе изпълнително дело, частният съдебен изпълнител на 12.10.2011г.
е конституирал като взискател “Ф. И. А.“ ЕООД на
основание представен договор за цесия от 29.12.2010г. От приложеното
уведомително писмо с обратна разписка, се установява, че ищецът Г.Г. е уведомен за прехвърленото вземане на 31.01.2011г.
Видно от приложените писмени
доказателство по изпълнително дело №1/2010г. по описа на ЧСИ № 794, с район на
действие СОС, се установява, че на 18.01.2010г. ЧСИ е наложил запор на
получаваното от ищеца трудово възнаграждение от И. ООД-гр.П., като същият е
приет съгласно писмо от 25.01.2010г.-л.199. Следващ запор на трудовото
възнаграждение на ищеца е наложен на 31.08.2010г. С молба с вх.№ 1634 от
07.06.2013г. ответникът е направил искане за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищеца, което получава в „С. М. –*“ ЕООД, след което е
изпратено запорно съобщение от 26.06.2013г.
Ответникът е направил повторно искане с молба с вх.№ 4180 от 27.03.2014г. за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца, което получава в „С. М.
–*“ ЕООД, след което е изпратено запорно съобщение от
29.04.2014г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца,
получавано от „С. М. –*“ ЕООД и на 10.3.2015г. съгласно приложеното копие от запорно съобщение.
По молба на ответника е изпратено напомнително
запорно съобщение до работодателя на ищеца на
15.12.2015г.
С
Постановление от 04.04.2019г. е прекратено
изпълнителното производство по изпълнително дело №20169280400782 по описа на ЧСИ
рег.№*-М. С. , с район на действие СОС,
тъй като е прието, че в 2-годишния срок от последното извършено изпълнително
действие по делото, а именно на 31.08.2010г. до 31.08.2012г. ответникът е
бездействал по отношение на всеки един от тримата солидарни длъжници
за осъществяване на изпълняемото право, за което е
прието, че на 31.08.2012г. е прекратено изпълнително дело №20107940400001 по описа на ЧСИ рег.№794-Я.
С. преобразувано под № №20169280400782
по описа на ЧСИ рег.№*-М. С. , с район
на действие СОС. Горното постановление е в сила от 08.06.2019г. На 04.11.2019г.
ответникът е получил оригинала на изпълнителен лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№*+/2009г. по описа
на РС-Б..
Ответникът отново на основание издадения изпълнителен
лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№*+/2009г. по описа на РС-Б. с молба с вх.№ 19486
от 13.12.2019г. е поискал образуването на изпълнително дело срещу ищеца и съдлъжника И. И. Д., за което с Разпореждане от 13.12.2019г.
е образувано изпълнително дело №20*+ по описа на ЧСИ с рег.№927-С. Л., с район
на действие СОС. На 13.12.2019г. е наложен запор върху откритите банкови сметки
и трудови възнаграждения на длъжниците и е насрочил
опис на движимото имущество на ищеца, находящо се в
гр.П.. С молба от 07.02.2020г. ответникът е поискал налагане на запор върху дружествените
дялове на ищеца на „Г. Б. п. и.“ ЕООД. На 28.02.2020г. е наложен запор на лек
автомобил, собственост на ищеца. На 09.10.2020г.
е постъпило искане от ответника за налагане на запор на дружествени дялове от две
ЕООД-та, собственост на ищеца. С Разпореждане от 23.11.2020г. е спряно
изпълнението по изпълнително дело №*+ по описа на ЧСИ № 927, с район на
действие СОС съгласно представена от
ищеца обезпечителна заповед, издадена по настоящето дело за спиране на
изпълнението.
Видно от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 260812 от 09.02.2021г., изготвена от
вещото лице Д.В., се установява, че след направена проверка по описаните
по-горе изпълнителни дела и счетоводна документация при ответника, е установила,
че в периода от 20.01.2011г. до 08.11.20018г. дължимите суми по договора за
кредит са погасявани доброволно от длъжниците и чрез
принудително изпълнение, като в табличен вид вещото лице е посочило кой и кога
е извършил плащания. Ищецът Г.Г. има извършени
плащания през 2011г., през 2016г., през 2017г. и през 2018г.
Няма данни и твърдения ищецът или
другият съдлъжник/И. Д./ да са удовлетворили чрез
плащане или по друг начин изцяло вземането на ответника по издадения срещу тях
изпълнителен лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№ *+/2009г. по
описа на РС-Б..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира,
че така предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.439, ал.2 от ГПК е допустим.
Ищецът като
солидарен длъжник е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяване на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позова на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 от ГПК.
На следващо
място, с отрицателният установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането. По време на висящността
на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи
твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез
предявяване на отрицателен установителен иск. Следва
да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата
на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва
да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само
тогава, когато титулярът на вземането, за което е
изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Предявеният иск
е допустим, защото към момента на приключване на съдебното дирене по делото е
налице висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист
е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване
на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това
условие е налице – срещу ищеца е образувано изпълнително
дело №*+ по описа на ЧСИ с рег.№927-С. Л., с район на действие СОС,
като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като
не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило
и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 от ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили
факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето
защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим. Съдът счита, че искът е допустим, за
това, че вземането на ответника по процесният
изпълнителен лист е неудовлетворено, за което той може винаги да инициира ново
изпълнително производство срещу ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС,
отразена в Определение № 513 от 24.11.2016г. по дело № 1660/2016г. на ВКС,
ТК, І т.о.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.2 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Разпоредбата
на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от
01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като
влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не
се провежда. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение № 956
от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая ищецът основава исковата претенция на
обстоятелството, че е изтекла давността за вземането след образуване на
изпълнителното дело. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на
юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя
приложимост на защитата по реда на чл.439 от ГПК.
Нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл.416 от ГПК , когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза
в сила. Не е налице изрична правна норма, която
да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено
със сила на пресъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок / сега променен на едномесечен/, заповедта влиза в сила, като
се получава ефект, близък до
силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането
са основанията по иска с правно
основание чл.424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства.
В този смисъл са разясненията, дадени с Определение № 480 от 19.07.2013 г. по
ч. гр. д. № 2566/2013 г. на
ВКС, ГК, IV ГО. Извън иска по чл.424 от ГПК длъжникът не може да
се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност
да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта
за изпълнение на основание чл.423 от ГПК. Този
режим се различава от регламентирания
в ГПК (отм.); във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа
на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше
възможност за предявяване искове – чл.252 от ГПК (отм.); чл.254 от ГПК(отм.); чл.255 от ГПК (отм.), които не
се преклудират със специални срокове.
В действащия ГПК с изтичане
на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта се получава крайният
ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК
(отм). С оглед на това съдебната практика,
постановена по отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма отношение
към процесния случай, като следва да намери
приложение актуалната задължителна съдебна практика, постановена във връзка с
регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице
постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК, влязла в
сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК. В случая изпълнителния лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№ *+/2009г.
по описа на БРС е издаден на основание Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за вземания, произтичащи от
сключен договор за кредит и поръчителство между ищеца и ЦКБ АД.
Съгласно чл.116,
б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищеца, отразено в исковата молба, че след налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищеца на 31.08.2010г. по образуваното срещу него изпълнително дело №20107940400001 по описа на ЧСИ рег.№*-Я. С., с район на
действие СОС на основание издадения
изпълнителен лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№ *+/2009г.
по описа на БРС, което на 31.08.2012г. е прекратено по силата на закона и от
01.09.2012г. до 01.09.2017г. е изтекла погасителната давност по вземанията, тъй
като всички поискани от ответника /като взискател/
изпълнителни действия, респективно извършените такива са незаконосъобразни и
законът приема, че такива все едно не са извършени, респективно поискани, по
следните правни съображения:
Основателно е
възражението на ответника за това, че от образуване на първото изпълнително
дело №20107940400001 по описа на ЧСИ рег.№*-Я. С., с район на действие СОС до
26.06.2015г. давност за вземането не е текла съгласно ППВС №3/18.11.1980г.,
според което след образуване на изпълнителното дело давността за вземането
спира да тече.
Спирането на давността по същото трябва
да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година,
която е извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а именно от
26.06.2015г. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 170 от
17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. по описа на ВКС, ІV ГО.
От 26.06.2015г. до наложения запор на
банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжниците,
насрочения опис на движимото имущество на длъжниците,
находящи се в гр.П. на 13.12.2019г. по изпълнително дело №*+ по
описа на ЧСИ рег.№927, с район на действие СОС и
след това до направеното искане от ответника като взискател
на 07.02.2020г. за налагане на запор на дружествени дялове на ищеца,
представляващи 100% от капитала на посочени ЕООД-та по описаното по-горе
изпълнително дело не е изтекла петгодишната погасителна давност.
Освен това настоящият съдебен състав
намира, че на отделно самостоятелно основание петгодишната давност е прекъсната
на 07.06.2013г., на 27.03.2014г., когато
ответникът е направил искания за налагане на запор на трудовото възнаграждение
на ищеца, което получава в „С. М. –*“ ЕООД, както и с наложения запор на
26.06.2013г., на 29.04.2014г. и на 15.12.2015г. на трудовото му възнаграждение от „С. М. –*“
ЕООД по изпълнително дело №1/2010г. по описа
на ЧСИ № 794, с район на действие СОС.
Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД-От прекъсване
на давността започва да тече нова давност. Според чл.117, ал.2 от ЗЗД –Ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години.
Освен това от приетата по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице Д.В., която съдът кредитира
като компетентна и обоснована, се
установи, че в периода от 12.04.2016 година до 08.11.2018г. са налице
доброволни плащания от ищеца по описаното по-горе изпълнително дело,
които представляват признание на
дълга по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД, тъй като следва да се изходи от
конкретно обективираната воля на длъжника съобразно
критериите по чл.20 от ЗЗД, приложими за едностранните волеизявления. Длъжникът
е получил покана за доброволно изпълнение, в която са отразени дължимите суми,
бил е запознат с размера на задължението, поради което не може да се приеме, че
признанието касае само конкретно платените суми. Тези доброволни плащания към
кредитора от 12.04.2016 година до 08.11.2018г. са
прекъснали давността, като признание за цялото вземане, по смисъла на чл.116,
б.“а“ от ЗЗД.
Обстоятелството, че взискателят
е приел частичните плащания по изпълнителното дело (след наложените запори) не
може да бъде приравнено на бездействие на кредитора и неподдържане висящността на изпълнителния процес. Постъплението на суми
именно по изпълнителното дело, както въз основа на реализиране на конкретен
изпълнителен способ, така и доброволно от страна на длъжниците
поддържа висящността на изпълнителния процес и
прекъсва, както погасителната давност, така и срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение № 315 от
15.05.2020г. по т.д.№2143/2019г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
С оглед на гореизложеното
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще
следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в общ
размер от 500лв., включващи: сумата от 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 400лв. за платен депозит за вещо лице.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.439 от ГПК от Г.И.Г. ***, с ЕГН: ********** срещу „Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ул.В. №*, за признаване на
установено, че Г.И.Г. като солидарен длъжник не дължи на „Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК: *********
сумата от общо 5239.32лв./пет хиляди двеста тридесет и девет лева и 32
стотинки/, включваща сумата-главница от
4371.18лв./четири хиляди триста седемдесет и един лева и 18 стотинки/ по
договор за кредит Актив № * *-*-* от 21.11.2007г., сключен между ЦКБ АД и
ищеца, който отговаря солидарно като поръчител, както включва и сумата от
242.85лв./двеста четиридесет и два лева и 85 стотинки/, представляваща законна
лихва върху главницата, дължима за периода от 14.12.2019г. до 01.07.2020г.,
както включва и сумата от 485.69лв./четиристотин осемдесет и пет лева и 69
стотинки/, представляваща неолихвяеми
вземания/присъдени лихви/, както включва и сумата от 139.60лв./сто тридесет и
девет лева и 60 стотинки/, представляваща присъдени разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 20.07.2009г. по ч.гр.д.№ *+/2009г. по описа на РС-Б.
на основание Заповед № *+ от 20.07.2009г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ *+/2009г. по описа на РС-Б., на
основание които е образувано изпълнително дело № *+ по описа по описа на ЧСИ С. Л., с рег. *+на
КЧСИ, с район на действие СОС, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Г.И.Г. ***, с ЕГН: ********** да
заплати на „Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район В., ул.В. №* сумата от 500лв./петстотин
лева/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И. Ц./