№ 102
гр. Видин, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320102051 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Р. В. П. от гр. Видин, ж-к „Бенковски“ бл. 4, вх. А, ет.
1, ап. 2 ЕГН ********** против Община-Видин, ЕИК *********, пл.
„Бдинци“ № 2, представляван, с правно основание чл.49, във връзка с чл. 45,
във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Твърди се, че ищцата на 23.05.2019 г., малко преди 8:00 часа сутринта,
пред жилищна сграда на ул. „Гурко“ № 7 в гр. Видин била нападната от
безстопанствено куче /кафяво с черни петна/, обитаващо заедно с други
безстопанствени кучета района на блок „Пирин“ в гр. Видин. Кучето се
нахвърлило върху ищцата и я ухапало по подбедрицата на левия крак, като
раната била разкъсна и дълбока, съответно болките били големи.
Излага се, че се наложило лечение, включващо зашиване на раната,
поставяне на ваксини против бяс и тетанус, като ищцата сочи, че не могла да
ходи дълго време и била в отпуск по болест три и половина месеца. След
зашиването на раната тъканта некротирала и се наложило да бъде изрязана,
като тя ходела всеки ден на превръзки. Излага, че лечението било
продължително и до днес левият й крак е обезобразен и се налага да излиза от
къщи само облечена в панталон.
Поддържа се, че вследствие на нанесената й рана ищцата претърпяла
значителни болки и страдания, огромен стрес, като не могла да спи, не смеела
1
да излезе от къщи, дори когато вече можела да ходи, страх я било, че ще бъде
нападната отново, като излага, че живее съвсем близо до обиталището на
безстопанствените животни.
Сочи се, че Община Видин е отговорна за вредите от безстопанствените
животни, тъй като не е изпълнила законовите си задължения по чл. 35, ал. 4
/неотменен/ от Закона за ветеринарно-медицинската дейност /отм/, по чл. 40,
ал. 4, чл. 41 и чл. 47 от ЗЗЖ, като е била длъжна чрез своите органи да улавя
и изолира безстопанствените кучета, да ги настанява в приюти, да осигурява
безопасността на хората, поради което е налице бездействие на ответника,
което е довело до нанесените на ищцата вреди.
Ищцата посочва, че оценява преживените от нея болки и страдания –
неимуществени вреди на 5000.00 лева.
Иска се съдът да постанови решение, с което осъди Община Видин да
заплати на ищцата сумата от 5000.00 лева – неимуществени вреди в резултат
на ухапването от безстопанственото куче, заедно със законната лихва от
датата на предявяване на иска
Претендират се и направените по делото разноски.
От ответника, в законоустановения срок, е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан, алтернативно
се иска от съда да намали размера на исканото обезщетение.
Излага се, че Община Видин предприема действия по контрол на
популацията на кучетата посредством ОП „Приют за кучета“. Сочи се, че
приютът чрез своите служители редовно залавя безстопанствени кучета и
извършва манипулации като кастриране, чипиране, маркиране и
обезпаразитяване. В подкрепа на горното е представена извадка от
Амбулаторния дневник на Приюта. Излага се в отговора, че от същата е
видно, че Общината извършва всички действия и отговаря на всички законови
изисквания по контрол на безстопанствените кучета, което е показателно за
това, че няма извършени нарушения на закона, изразяващи се в неизпълнение
на задължения. Поддържа се, че Справката обхваща периода от края на 2018
г. до втората половина на 2019 г. и показва всяко едно заловено куче в
хронологичен ред по момента на залавянето, състоянието на кучето,
извършените манипулации и други данни. Сочи се, че информацията от
справката доказва, че твърдението на ищеца за бездействие от страна на
2
Общината противоречи на представените по делото доказателства,
респективно липсва основание, на което Общината да носи отговорност за
твърдения инцидент.
Твърди се, че претенцията на ищцата за нарушение на закона е
неоснователна, тъй като не става ясно коя разпоредба визира, посочвайки
несъществуващия чл. 35, ал. 4 т ЗВМД. Поддържа се, че изискванията на ЗЗЖ
са спазени, тъй като Общината е изградила и стопанисва ОП „Приют за
кучета“, а съгласно чл. 47 от Закона Приютът залавя кучета, извършва
необходимите медицински манипулации и на основание ал. 3 от същия член
кучетата биват връщани по местата, от които са взети.
Сочи се, че искането за неимуществени вреди в размер на 5000 лева е
прекомерно и несъразмерно с оглед липсата на безспорно установени по
делото доказателства.
Алтернативно се иска намаляване на размера на исканото обезщетение.
Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представените по делото писмени доказателства – амбулаторен
лист от 23.05.2019 г., от 27.05.2019, от 30.05.2019 г. и от 31.05.2019 г.; лист за
преглед напациент в спешно отделение, се установява, че вследствие
ухапване от куче на 23.05.2019 г. на ищцата е назначено лечение с
медикаменти. От представените копия на болнични листове с №
Е20196734646/27.05.2019 г. № Е20197758832/11.06.2019 г. и №
Е20197758986/16.07.2019 г. е видно, че ищцата е била в отпуск по болест в
преиода 27.05.2019 г. до 08.08.2019 г. с диагноза „открита рана на други части
на подбедрицата“
По делото е изслушано заключение по назначената съдебно–медицинска
експертиза, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно
изготвено. Вещото лице посочва, че ищцата е получила нараняване на лявата
подбедрица в следствие ухапване от куче и е провела домашно амбулаторно
лечение в продължение на 2.5 месеца. При извършения на 17.01.2022 г.
преглед,вещото лице е установило Цикатрикс с размери 5/4 см. в дисталаната
3
трета на лява подбедрица задно латерално, болезненост при палпация с
характера на непълноценно възстановено кожно покритие. Движения в
гелезнната и колянна стави запазени в пълен обем.
По делото са изслушани и свидетелите Д. С. и П. Цв.. В показанията си
свидетелката С. сочи, че една сутрин излизайки с децата си да ги води на
детска градина е чула пищене и след като се е обърнала в посока на пищенето
е видяла ищцата, която е била паднала на земята и до нея е имало куче, което
ръмжало. Свидетелката твърди, че е изтичала и е започнала да гони кучето.
Свидетелката излага, че ищцата е била дълго време в болнични и че раната й
трудно е зарастнала, а така също и че психически не е била добре.
Свидетелката сочи, че въпросното куче не е имало ушна марка. Поддържа, че
след този случай ищцата се ужасява, когато види куче.
Свидетелката Цв. излага, че не е свидетел на самия инцидент, но е
свидетел на агресивността на въпросното куче. Сочи, че от ищцата е разбрала
за инцидента, месеци след като е била ухапана. Свидетелката излага, че
кучето е бездомно и няма марка на ухото, както и че спи пред гаража на ж-к
„Възраждане“ № 5. Твърди, че кучето не е от квартала, а е дошло от друго
място. Свидетелката посочва, че ищцата й е споделяла че много я е боляло и
че и сега има проблеми с крака-изтръпване, болки, както и че след ухапването
има и кошмари.
Показанията на свидетелите са непротиворчеви,кореспондират по между
си и с писмените доказателства,поради което съдът дава вяра на свидетелите
и кредитира показанията им.
Ответникът обосновава защитата си, като твърди, че служителите на
общината не са бездействали противоправно. В тази връзка, представя
извадка от Амбулаторния дневник на Приюта за периода от края на 2018 г. до
втората половина на 2019 г. и показва всяко едно заловено куче в
хронологичен ред по момента на залавянето, състоянието на кучето,
извършените манипулации и от която е видно, че Общината извършва всички
действия и отговаря на всички законови изисквания по контрол на
безстопанствените кучета, което е показателно за това, че няма извършени
нарушения на закона, изразяващи се в неизпълнение на задължения.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът стига до следните правни изводи:
4
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в
чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по
повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност,
съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното
физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане,а съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д.
№ 2005/2008год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на
преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В случая, Община Видин не доказа изпълнение на нормативно
предвидените й задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените
кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, обн.
ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., за общините, вкл. чрез техните
кметове, съгласно закона, са предвидени редица задължения на общинските
органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на
закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените
места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на
тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да
вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ) Съгласно § 5 от
ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на закона, общинските
съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на
безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно,
в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез
взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение
5
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в
приют или чрез връщане по места), което е задължение на общината, респ.
организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ.
С оглед доказателствата по делото и осъщественото нападение не се
установява изпълнението в пълна степен на задълженията по чл. 40, 41, 47 и
48 ЗЗЖ , нито в тази връзка и предприемане в пълен обем на действия по
изпълнението на мерките и извършването на действия по установяване и
контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета. По делото не се
установява, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за
опазване живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата
грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и
изолирането на скитащи кучета,като в случая определено взетите мерки не са
достатъчни или не са изпълнени надлежно. Макар общината да е предприела
действия по контрол на популацията на кучетата посредством ОП „Приют за
кучета“, както и Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, то липсват данни,с оглед ухапването от
безстопанственото куче, адекватно и в пълна степен да са приложени
нужните мерки – в жилищните квартали и по улиците на града са останали
агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани,
причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Общината е в
неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл.49 от ЗЗД.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на
Община Видин: а/ налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна
на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за предотвратяване агресивно поведение на бездомните кучета към
хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и
осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
6
животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2,
вр.чл.49, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за защита на
животните, както и от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на
неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и
страдания заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното
животно ухапване на лявата подбедрица; в/ налице е причинна връзка между
неимуществените вреди и противоправното поведение на общински
служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията,
произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на
животните.
В хода на делото се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания
в резултат от причинените разкъсно контузна рана с придружаващ хематом от
ухапването от куче в областта на лявата подбедрица. Оздравителният период
при посочените травматични увреждания е в рамките на 3.5 месеца.
Настъпилият инцидент е дал отражение и на психическото състояние на
ищцата – изживяла е силна физическа болка, като все още изпитва страх от
бездомни кучета.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради
което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на
неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е
свързано с преценката на определени конкретно съществуващи
обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи
обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика. Предвид степента на търпените
негативни емоции, техния интензитет, както и периода на възстановяване и
обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от преживяното у
ищцата и все още актуален страх, свързан със случилото се, съдът
,съобразявайки и практиката в други подобни случаи,намира за справедлив
7
спрямо преживените от нея неимуществени вреди размер на обезщетение в
размер на 4000 лв.,като в останалата част, до претендирания размер от 5000
лв. ,искът следва да бъде отхвърлен.
Вземането се дължи със законната лихва,така както е поискано от
страната,а именно от датата на предявяване на иска-01.10.2021 г..
С оглед изхода на спора, на ищцата се дължат направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска ,а именно сумата в общ размер
560 лв./за адв. възнаграждение, за внесена държавна такса и възнаграждение
за вещо лице/..
На ответника се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е бил защитаван в
процеса от юрисконсулт, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК
вр.чл.37 ЗПП в случая следва да се определи възнаграждение в размер на 100
лв.,или съразмерно с отхвърлената част от иска дължимата се на ответната
страна сума възлиза на 20 лв..
Във връзка с изложеното и при компенсация ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата като разноски сумата в общ размер от 540 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община-Видин, ЕИК *********, пл. „Бдинци“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. П. от гр. Видин, ж-к „Бенковски“ бл. 4, вх. А, ет. 1, ап. 2
ЕГН **********, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и стрес от ухапване
от безстопанствено куче на 23.05.2019 г., пред жилищна сграда на ул.
„Гурко“ № 7 в гр. Видин, по лявата подбедрица,изразяващо се в разкъсно-
контузна рана с придружаващ хематом, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния размер от 5000 лв..
ОСЪЖДА Община-Видин, ЕИК *********, пл. „Бдинци“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. П. от гр. Видин, ж-к „Бенковски“ бл. 4, вх. А, ет. 1, ап. 2
ЕГН ********** сумата в общ размер от 540 лв.-направени по делото
8
разноски, съразмерно с уважената част от иска ,и при компенсация,като
отхвърля искането в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9