О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ ……/25.02.2019
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет
и пети февруари, две хиляди и деветадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
разгледа докладваното адм. дело № 496 по описа за 2018 г.
на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.224 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК и е образувано в изпълнение на Определение №
1430/04.02.2019 г., постановено по адм.д. 153/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, Трето отделение, с което е отменено Определение №
398/03.12.2018 г. постановено по адм.д. № 496/2018 г. и делото е върнато на
същия съд за повторно произнасяне по молбата на Г.Т.Г., подадена чрез адв.В.Д.- АК Силистра, с
която е отправено искане за преразглеждане на Решение № 410/12.10.2018 г.,
постановено по настоящото дело, в частта му са разноските и се иска присъждане
на неприсъдените разноски за заверяване на преписи от документи и за
транспортни разходи.
Като взе предвид чл.224 от АПК Административен съд Добрич, намира,
че молбата за преразглеждане на Решение № 410/12.10.2018 г. в частта му са разноските и присъждане на неприсъдените
разноски за заверяване на преписи от документи и за транспортни разходи е подадена
от надлежна страна и в едномесечния срок за обжалване на решението, поради
което е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда
правомощие да измени или допълни постановеното решение в частта за разноските,
когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при
определянето им. Видно от мотивите на Решение № 410/12.10.2018 г., постановено
по адм.дело № 496/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, не е налице
пропуск на съда да се произнесе по искането в неговата цялост. Искането за
присъждане на разноски за заверка на документи в размер на 56 лева и за транспортни
разходи от 20 лв. е разгледано, обсъдено и отхвърлено като неоснователно. Неприсъждането
на горепосочените разноски не се дължи и на допусната грешка при определянето
ми.
Не са налице предпоставките за изменение на решението в
частта му за разноските по чл.248, ал.1 във вр. с чл.250, ал.1 от ГПК и поради
следното: Ищецът е претендирал присъждане на направените в настоящото
производство разноски по представен списък в размер на: 10 лв. за държавна
такса, 0,20 лв. такса за заплащане на държавната такса, 56 лв. – заверка на
документи за дело, 300 лв., адвокатско възнаграждение и 20 лв. – транспортни
разходи, съгласно представен договор за правна защита № 069338/17.09.2018 г. и
списък на разноските.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
с Решение № 410/12.10.2018 г., постановено по адм.дело № 496/2018 г. са
присъдени разноските за платеното възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.
и платената държавна такса, ведно с банковия превод за внасянето й, в размер на
10, 20 лв.
Съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на разноски
за заверка на преписи на документи и за транспортни разходи за неоснователна,
така както я е намерил за неоснователна и при постановяването на решението. Съображенията
за това са следните:
Не следва да бъдат присъждани разноски за заверка на документи,
тъй като тази услуга е предвидена в чл. 6, т. 13 от Наредбата, раздел
"Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и
заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата" и
не се дължи в хипотезата на възнаграждение, определено по правилото на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), каквато е настоящата - "Възнаграждения по граждански и
административни дела за една инстанция". С изменението с ДВ, бр. 84 от
2016 г. в т. 13 на чл. 6 е въведено като отделен вид възнаграждение за адвоката
заплащането на цена за услуга по заверяване на преписи от документи,
предоставени от клиента. Видно е, че този вид обслужване недвусмислено е
отнесено към извънсъдебната защита, тъй като е включено към възнагражденията за
съвет, справка и изготвяне на книжа и договори в чл. 6, за разлика от
възнагражденията за съдебно представителство по чл. 7 от НМРАВ. Вярно е, че и
при осъществяване на защитата пред съда адвокатът изготвя в писмен вид
процесуалните си становища и ги обосновава със заверени документи, но чл. 32 от
Закона за адвокатурата допуска такава заверка да се прави не само за доказване
на верността на преписа пред съд, а и в други процедури, когато интересът на
клиента налага това. Възнаграждението по т. 13 на чл. 6 от НМРАВ се дължи, само когато заверяването
на преписите от документи не може да се свърже с процесуално представителство и
да бъде възмездено в рамките на общо уговорен хонорар за защита по делото, тази
услуга следва да бъде заплатена отделно от правния съвет. В останалите случаи,
ако конкретната съдебна защита налага това, тази допълнителна работа може да
бъде отчетена при договарянето на по-висок размер на хонорар по чл. 7 от НМРАВ,
но не и да се начислява и плаща отделно. В конкретния случай, заплащането на
разноски за заверка на документи е неоснователно и поради обстоятелството, че
оригиналите на всички приложени към исковата молба заверени преписи от
документи се съдържат в съдебно дело (нахд № 46/2018 г. по описа на РС Генерал
Тошево), което задължително се изисква в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
като доказателство, относимо за решаване на спора. По тези съображения съдът не
намира каквото и да е основание за присъждане на исканата сума за заверка на
документи.
Не са дължими и разноските, направени за пътни разходи, тъй
като това не са разноски, направени от страната по водене на делото и съответно
не попадат в приложното поле на чл. 78 от ГПК. Освен това по делото не са
представени доказателства за реалното им извършване, т.е. искането е неоснователно поради липсата на
доказателства за извършването на тези разноски. Или с други думи, по делото
няма доказателства, че жалбоподателят е направил отделни от платеното
адвокатско възнаграждение разноски за явяването на неговия процесуален
представител в съда на 25.09.2018 г.
По тези съображения и на основание чл.224 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба на Г.Т.Г., подадена чрез адв.В.Д.- АК
Силистра, с която е отправено искане за за присъждане на разноски за заверка на
документи в размер на 56 лева и за транспортни разходи от 20 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба до Върховен
административен съд, подадена чрез Административен съд –Добрич в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :