№ 4002
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110210600 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 10600 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Л. Ш., депозирана чрез адв. Камен М. от
САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № 1747922,
издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя Т. Л. Ш. на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от Т. Л. Ш., депозирана чрез адв. Камен М. от САК, се сочи,
че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, неправилен,
неоснователен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон,
при непълнота на доказателствата. На следващо място, оспорват се
фактическите и правните констатации в електронния фиш, като се твърди, че
процесното административно нарушение не е извършено от жалбоподателя.
Претендира се за цялостна отмяна на издадения електронен фиш.
Въз основа на подадената жалба е било образувано НАХД №
13354/2020 г. по описа на СРС, НО, 106 състав и на 18.03.2021 г. е
постановено решение, срещу което е подадена касационна жалба и което с
Решение № 4753 от 16.07.2021 г. на Административен съд - София град, III
касационен състав по КНАХД № 3982/2021 г. е отменено и делото е върнато в
1
СРС за ново разглеждане. Вследствие на това е образувано и настоящото
производство по НАХД № 10600/2021 г. по описа на СРС, НО,
103 състав.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят Т. Л. Ш., редовно призована, не се явява. Взема становище по
същество на делото чрез писмено искане, с което моли съда да отмени
атакувания електронен фиш и да присъди съдебни разноски за всички
съдебни инстанции в полза на процесуалния представител адв. Камен М. от
САК.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо към административно -
наказателната преписка изразява становище по същество на делото, като сочи,
че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен
начин, както и че при издаването на атакувания електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е отправена
молба до съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания
електронен фиш като правилен и законосъобразен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
10.02.4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Автоматизираното техническо средство TFR1-M № 4835, с радар № 653 било
преминало последваща проверка на техническата годност на дата 28.03.2017
г. със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от
проверка № 9-38-17/28.03.2017 г.
На 19.09.2017 г., в 11:27 часа, в гр. София, по бул. „Александър
Малинов“ срещу АМВР, с посока на движение от Околовръстен път към
магазин „Хит“, се движело моторно превозно средство – **. На бул.
„Александър Малинов“ срещу АМВР горепосочената мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M № 4835, с радар № 653, прикрепена към служебен
автомобил с рег. № СА 6403 ММ, заснела цитираното моторно превозно
средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 103 км./ч.
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. - 100 км./ч.),
при ограничение на скоростта от 50 км./ч., валидно за населено място.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по
2
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
Т. Л. Ш.. С оглед на това бил издаден
процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 1747922, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на жалбоподателя Т. Л. Ш. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км./ч., а установената скорост на автомобила - 100 км./ч. (след приспадане
на максимално допустимата грешка на системата от 3 км./ч.), т.е. допуснато
било превишение на разрешената скорост с 50 км./ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 1747922, справка за собствеността на автомобила,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол
от проверка № 9-38-17/28.03.2017 г., Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи на Република България, протокол за
използване на АТТС, справка - картон на водача, часови график, проект на
организация на движението в процесния пътен участък, разпечатка от АИС -
АНД, както и веществените доказателства - снимков материал.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
3
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът,
като провери изцяло обжалвания електронен фиш и като взе предвид
разпоредбите на закона, намира, че административно - наказателното
производство, водено срещу жалбоподателя Т. Л. Ш., в качеството на
собственик на автомобила марка *** следва да бъде прекратено поради
изтичане на абсолютната предвидена в закона давност за административно -
наказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН липсата на особени
правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления (респ. електронни фишове) обуславя
приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН липсва изрична уредба на
института на погасителната давност за административно - наказателно
преследване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК, изискваща прекратяване на производството при
изтичане на абсолютната погасителна давност.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към правилата на НК по
отношение на обстоятелствата, които изключват отговорността на лицето,
сред които влиза и изтичане на предвидената давност от извършване на
нарушението. От твърденията в обжалвания електронен фиш е видно, че
нарушението, вменено на жалбоподателя Ш., е извършено на 19.09.2017 г. С
оглед предвиденото за нарушението административно наказание „Глоба“, при
определяне на абсолютната давност следва да се съобразят сроковете,
визирани в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК към момента на
извършване на деянието. Срокът, посочен в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК е три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК изтичането на срок,
надхвърлящ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срок изключва
административно - наказателното преследване, т. е. абсолютната давност за
административно - наказателно преследване за вмененото на жалбоподателя
нарушение е четири години и половина и е изтекла на 19.03.2022 г. Съгласно
правилата на наказателния процес, приложим в настоящото производство,
наличието на изтекла давност е пречка за съда да се произнесе по същество в
случаите, когато липсва направено изявление, че лицето желае
производството да продължи, въпреки че е изтекъл максимално предвиденият
давностен срок. В случая доколкото изрично в жалбата е отправено искане за
отмяна на обжалваното НП и в съдебно заседание жалбоподателят Ш. не се
явява и не прави изрично изявление производството по делото да продължи,
то няма пречка същото да бъде прекратено.
По изложените съображения съдът намира, че административно -
наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл.
4
84, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, а обжалваният
електронен фиш отменен поради настъпването на правопогасяващ
юридически факт, а именно изтичане на предвидената от закона давност за
административно - наказателно преследване.
При този изход от делото и предвид направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя изрично искане за присъждане на разноски
по делото, съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът счита, че разноски следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. Жалбоподателят
претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СРС по НАХД № 13354/2020 г. по описа на СРС, НО, 106 състав и по
НАХД № 10600/2021 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, както и пред
Административен съд - София град по КНАХД № 3982/2021 г. по описа на
АССГ, III касационен състав. Видно от представените договори за
процесуално представителство, правна защита и съдействие, в производствата
пред СРС и АССГ на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА), съгласно
който адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В случая жалбоподателят е декларирал, че със своя процесуален
представител – адв. Камен М. са близки семейни приятели. Според чл. 38, ал.
2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от ЗА гласи, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В
случая минималният размер на възнаграждението е 300 лева съгласно чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед цитираната нормативна уредба в полза на адв. Камен М. от
САК, осъществил безплатна адвокатска помощ в производствата по НАХД №
13354/2020 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, КНАХД № 3982/2021 г. по
описа на АССГ, III касационен състав и НАХД № 10600/2021 г. по описа на
СРС, НО, 103 състав, следва да бъде
5
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева за
всяка инстанция, т. е. в общ размер на 900 /деветстотин/ лева, която сума
следва да бъде заплатена от Столичната дирекция на вътрешните работи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА административно - наказателното производство по
НАХД № 10600/2021 г. по описа на СРС, НО, 103 състав.
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 1747922, издаден от СДВР - МВР, с който на Т. Л. Ш. на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ
на адв. ** М. от САК, със съдебен адрес: *** сумата в общ размер на 900
/деветстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА за процесуално представителство пред първата инстанция /по
НАХД № 13354/2020 г. по описа на СРС, НО, 106 състав и НАХД №
10600/2021 г. по описа на СРС, НО, 103 състав/ и пред касационната
инстанция /по КНАХД № 3982/2021 г. по описа на АССГ, III касационен
състав/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6