О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№........................,
град Шумен, 25.09.2019 година
Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Росица Цветкова
като разгледа докладваната от административен
съдия Р. Цветкова адм. д. №427 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.197 и сл. от Административно
- процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба от Н.Х.П. ***. ... №15, вх.3,
ет.3, ап.55 против Решение рег.№372з-2223/16.08.2019 г. на Директор ОД на МВР
град Шумен.
Жалбоподателят счита, че неправилно е прекратено
образуваното производство по подаденото от него заявление, тъй като е
представил пред административния орган всички документи, установяващи правото
му на собственост върху МПС лек автомобил „...“ с рег.№...АХ, придобит чрез
Договор за покупко-продажба на 31.08.2012 г. с нотариална заверка на подписите.
С оглед на това моли да бъде отменено атакуваното Решение на Директора на ОД на
МВР град Шумен и му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на ОД на МВР град
Шумен, в придружителното писмо към административната преписка е изразил
становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде
отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Съдът приема, че е сезиран с жалба по реда
на чл.197 и сл. от АПК, тъй като с оспореното Решение, издадено по реда на чл.56
ал.2 от АПК, административният орган е прекратил административното
производството по подадена молба вх.№372000-11243/11.06.2019 г. до Директора на
ОД на МВР град Шумен от Н.Х.П. за възстановяване на идентификационен номер на
рама на лек автомобил „...“ с рег.№...АХ. Съгласно разпоредбата на чл.56 ал.4 от АПК актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава
десета, раздел ІV – чл.197 и сл. от АПК
Жалбоподателят в настоящото производство е
подал молба вх.№372000-11243/11.06.2019 г. до Директора на ОД на МВР град
Шумен, с която е поискал да бъде възстановен идентификационен номер на рама на
лек автомобил „...“ с рег.№...АХ, тъй като е било установено, че фабрично
изобразения номер на рамата на автомобила бил подправен с друг. За този факт е
било образувано и ДП №946/2018 г. по описа на РУ град Шумен, по което
производство лекият автомобил е бил доброволно предаден на органите от Т.Т., на
която бил предоставен за управление от собственика Н.П.. С Постановление от
07.12.2018 г. наказателното производство било прекратено от прокурор при РП
град Шумен, а с Постановление от 18.10.2018 г. лекият автомобил бил върнат на Н.П.,
тъй като от извършената справка е установено, че превозното средство не е
обявено за издирване, както и няма претенция друг да е собственик.
Във връзка с така депозираното заявление,
със съобщение по реда на чл.30 ал.1 и ал.2 от АПК изх.№372000-13424/10.07.2019
г., Директорът на ОД на МВР град Шумен е поискал от заявителя Н.П., в 3-дневен
срок от датата на получаване на уведомлението, да отстрани нередовностите като
представи доказателства, че той е собственик на процесния лек автомобил, тъй
като е налице разминаване в номера на рамата, а именно е установено пренабиване
върху оригиналния номер от производителя. С оглед дадените указания, заявителят
е представил пред органа свидетелство за регистрация на автомобила, в който той
е вписан като собственик, препис от Договора за покупко-продажба от 31.08.2012
г. и препис от Постановлението на прокурор при РП град Шумен, с което му е
върнато превозното средство.
Въз основа на така представените
доказателства и при преценка на цялата административната преписка,
административният орган приел, че доколкото в свидетелството за регистрация на
лекия автомобил е вписан номер на рама, различен от автентичния номер от
производителя и доколкото действително е установено, че е извършена интервенция
върху този номер чрез пренабиване на нов номер на рамата, то молителят Н.Х.П.
не е представил доказателства, че той е действително собственик на процесното
МПС. Въз основа на това е изведен извода за липса на процесуална предпоставка
по смисъла на чл.5 т.1 от Наредба №8121з-І/02.2018 г. за определяне на реда за
поставяне на нов идентификационен номер на ППС, което е изоставено,
конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на
бюджетна организация, и редът за възстановяване на идентификационен номер ППС,
тъй като молителят не е собственик на автомобила, както изисква посочената
норма. С оглед на това и на основание чл.56 ал.2 във вр. с чл.30 ал.2 от АПК е
прекратил производството с оспореното в настоящото производство Решение.
Решението
е връчено лично на жалбоподателя на 20.08.2019 г., видно от приложената
разписка към него, а жалбата срещу Решението е депозирана на 22.08.2019 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.197 ал.1
от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт. Разгледана по същество, същата
е основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.56 ал.2 от АПК, административният орган прекратява производството в случаите по
чл.30 ал.1 и ал.2 от АПК. Съгласно чл.30 ал.2 от АПК "ако искането не
удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да
отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството".
Както беше отбелязано по-горе, с полученото
от жалбоподателя известие за доставяне се установява, че уведомлението за
отстраняване на нередовности е получено на 02.08.2019 г. и в указания срок жалбоподателят
е представил изисканите от органа доказателства, установяващи правото на
собственост върху процесното МПС. С оглед на това съдът намира, че административният
орган е изпълнил законовото си задължение по реда на чл.30 ал.2 от АПК, като е
посочил конкретно на заявителя какви доказателства следва да посочи и в какъв
срок.
Съдът намира обаче, че неправилно е прието
от административния орган, че неизпълнение на изискването на чл.5 т.1 от
Наредба №8121з-1/02.01.2018 г. е процесуална предпоставка да бъде разгледана
молбата на жалбоподателят за възстановяване на идентификационния номер на
рамата на ППС. Чл.5 от посочената Наредба гласи: „На възстановяване подлежи
идентификационен номер на ППС:…“ в конкретно предвидените пет хипотеза на
същата разпоредба, като в т.1 е посочено „за което е установено подправяне,
заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на
собственика по законовия ред“. Следователно текстът на посочената норма
предполага изпълнение на всички изисквания в т.1 на чл.5 от Наредбата, за да
бъде възстановен идентификационния номер на ППС, а не предвижда процесуална предпоставка
за допустимост на молбата. Следователно с оглед посочената норма и доколкото
жалбоподателят е представил в указания от административния орган доказателства,
т.е. изпълнил е задължението си по реда на чл.30 ал.2 от АПК, то компетентният
административен орган е бил длъжен да се произнесе с Решение по същество, а не
да прекрати производството. Цененето на доказателствата по отношение правото на
собственост на автомобила е произнасяне по същество на подаденото заявление,
тъй като нормата на чл.5 т.1 от Наредба №8121з-1/02.01.2018 г. предвижда
основателност на искането, а не недопустимост.
Няма пречка и правилно административният
орган е поискал по реда на чл.30 ал.2 от АПК заявителят да представи още
доказателства за правото си на собственост върху автомобила. Но доколкото това
задължение е изпълнено в срока, то административният орган е следвало да се
произнесе по съществото на постъпилата молба за възстановяване на
идентификационния номер на рамата, като цени всички доказателства по преписката
и съответно извърши преценка дали са налице законовите основания по смисъла на
чл.5 т.1 от Наредба №8121з-1/02.01.2018 г., за да бъде възстановен
идентификационния номер на ППС.
От така установеното фактическо и правно
положение, съдът намира, че административният орган незаконосъобразно на
основание чл.56 ал.2 от АПК е прекратил административното производство, тъй
като жалбоподателят е изпълнил указанията в дадения от административния орган
срок и при това положение нормата на чл.5 т.1 Наредба №8121з-1/02.01.2018 г.
предполага произнасяне по същество от компетентния орган по депозираната молба
от Н.Х.П. с вх.№372000-11243/11.06.2019 г. до Директора на ОД на МВР град
Шумен, с която се иска да бъде възстановен идентификационен номер на рама на
лек автомобил „...“ с рег.№...АХ.
Доколкото настоящото производство касае
преценка за правилност на административен акт, с който е преграден пътя на
административното производство, то не следва да бъде обсъждан спора по същество
и в частност налице ли са доказателства, установяващи правото на собственост за
молителя върху процесното ППС.
Доколкото с жалбата е направено искане за
присъждане на разноски, то такива следва да бъдат присъдени, като ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата общо в размер
на 410.00 лв., от които договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 400.00 лв. и внесена дължима държавна такса в полза на
АдмС град Шумен в размер на 10.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.200 ал.1
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Решение рег.№372з-2223/16.08.2019 г.
на Директор ОД на МВР град Шумен.
Връща преписка на Директора на ОД на МВР
град Шумен за произнасяне по същество по подадена молба от Н.Х.П., с ЕГН **********,
с вх.№372000-11243/11.06.2019 г. до Директора на ОД на МВР град Шумен, с която
се иска да бъде възстановен идентификационен номер на рама на лек автомобил „...“
с рег.№...АХ, при спазване на указанията, дадени с настоящия съдебен акт.
Осъжда ОД на МВР град Шумен да заплати на Н.Х.П.
***. ... №…, вх.., ет.., ап.. направените по делото разноски в размер на 410.00
/четиристотин и десет лева/ лв.
На основание чл.200 ал.2 от АПК определение
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Р България от страните, участващи в
административното производство.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :