Р Е Ш Е Н И Е №260181/14.4.2021г.
гр. Ямбол, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 758 /
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София, представлявано
от адв. Ц.- САК, срещу Х.М.Х. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните били
сключени договори за мобилни услуги. Договор за мобилни услуги № *** г. на
клиента бил предоставен мобилен телефон *** с уговорена месечна стандартна
такса в размер на 20,99 лв. на месец с вкл. ДДС. С приложение към договора на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***. Договор за мобилни услуги
№ *** г. на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер *** с уговорена
стандартна месечна такса в размер на 20,99 лв. на месец с вкл. ДДС. С
допълнително споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги № *** г. за
мобилен номер ***, влизал в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 60,99 лв. на месец, с вкл. ДДС, като за
целия срок на договора се ползвал промоционален месечен абонамент с месечна
абонаментна такса в размер на 40,99 лв. с вкл.ДДС. Към периода на процесните
фактури спрямо ползваните от Х.М.Х. мобилни номера се прилагали следните
условия, за номер ***, условията , договорени в договор за мобилни услуги № ***
г., за номер ***, условията , договорени в приложение към договора за мобилни
услуги от 20.04.2016 г., изм. с ДС към договор за мобилни/ фиксирани услуги
№ *** г.
и за номер ***, условията, договорени в договор за мобилни услуги № ***
г. Ответника не изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 2 бр.фактури, издадени в периода м. април 2017 г.-
м.май 2017 г., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента. Фактура
№ *** г. била издадена за отчетен период 01.04.2017 г.-30.04.2017 г., по два
мобилни номера и включвала задължения за месечни абонаментни такси, разговори,данни,съобщения и други таксувани
услуги в общ размер на 118,87 лв., след приспадане на 20,63 лв. надвнесено
плащане за задължение от преходен отчетен период и по фактура № *** г., като била издадена за
отчетен период 01.05.2017 г.- 30.05.2017 г., също за два мобилни номера и
включвала месечни абонаментни такси, разговори, данни и други таксувани услуги
на обща стойност 101, 11 лв.
Изскуемостта на
вземанията на мобилния оператор по всяка от фактурите била настъпвала
петнадесет дни след издаването им.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение
срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била
връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да предяви граждански иск, поради
което се предявява настоящият установителен иск.
Поради това се иска
да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 219,98 лв.,
както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по
заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по
настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
Отговор на исковата молба е депозиран от ответника,чрез особения му
представител. Счита
се,че иска бил допустим,но неоснователен.
Оспорва се съществуването и изискуемостта на вземането, като се счита, че
ответника не дължи същото. От представените по делото доказателства от ищеца,
не се установявало в пълнота възникването на облигационна връзка между страните
за ползваните от ответника три абонатни номера на оператора. От същите не
ставало ясно правното основание, от което произтичало вземането на ищеца. В
тази връзка се оспорва наличието на договорни отношения между страните, като се
твърди, че ответника не е бил абонат на услугите на ищеца, не бил ползвал
същите, нито пък бил приел ОУ на оператора. Поради липсата на правоотношение
между страните, не се дължало заплащане на услугите, нито пък на размера им.
Оспорват се всички представени с исковата молба писмени доказателства, които не
установявали нито факта на предоставяне на услугите, нито пък размера им.
Оспорва се и настъпването на предсрочната изискуемост на дълга, като не били
налице предпоставките за това. Липсвало изявление за упражняване правото на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, което да било достигнало до
длъжника. Прави се възражение за нищожност на клаузите от договорите и ОУ, като
неравноправни, нарушаващи правата на потребителите и противоречащи на добрите
нрави. Условията по договорите били изготвени предварително от по-силната
страна, те обслужвали само оператора, без абоната да можел да им влияе, при
което последния бил поставен в неравностойно положение. Освен това потребителя
не бил подписал и приел ОУ, които били предварително изготвени, като това
нарушавало изискванията за добросъвестност при сключването на договора. Счита
се, че на ответника не били реално представени мобилни услуги, реално ползвани
такива от същия и правилно отчетени. Представените по делото от страна на ищеца
два броя фактури, били съставени от самия него и в същност били частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства,
поради което нямали материална доказателствена сила. Само по себе си наличието
на тези документи, удостоверяващи претендираните суми, не можел да се обоснове
извод за тяхната дължимост. Още повече, че същите се разминавали със сочените в
исковата молба суми и не съдържали информация относно формирането на цените за
претендираните като доставени мобилни услуги, респ. относно цената на иска.
Твърди се, че така представените по делото писмени доказателства, не
удостоверявали подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника, неговото
съществуване и изискуемост.
Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, като
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като в
заповедното, така и в исковото производство.
В с.з. ответника не се явява, като не се явява и назначения му от съда
особен представител,като последния с писмено молба моли за отхвърляне на
исковете,като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото са представени договор за мобилни
услуги № ***г., приложение- ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от дата 20.04.2016 г., декларация – съгласие от 20.04.2016 г., договор за
мобилни услуги № ***г., приложение- ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от дата 30.04.2016 г., декларация – съгласие от 20.04.2016 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги № ***г., декларация –
съгласие от 26.12.2016 г., приложение- ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от дата 26.12.2016 г. Представени са и издадените фактури, цитирани
от ищеца, с настъпил падеж.
В представените декларации-съгласие към договорите за мобилни услуги и ДС, ответника
потребител декларирал,че получил подписан от представител на оператора ОУ на
Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребители на фиксирани
телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал да ги спазва,като същите
били приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от потребителя към момента
на подписването на тези декларации,както и за в бъдеще такива. Също така
декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията по чл.4,ал.1 ЗЗП.
От заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че процесните фактури № *** г.,
фактура № ***г. и кредитно известие № *** г., били осчетоводени н „дневника на
продажбите“ на ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД. Размерът на
неплатените задължения на ответника, към ищеца към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК- 13.11.2019 г., били в общ размер на 219, 98 лв.,
като по първата фактура били в размер на 139, 50 лв., по втората фактура били в
размер на 101, 11 лв., като с кредитното известие е приспадната сумата от 20,63
лв. В процесните фактури били начислени абонаментни такси и ползваните услуги
извън плана, потребени през отчетния период 01.04.2017 г.- 31.05.2017 г.,
като количеството/ времетраенето било
описано в т.2.1- т.2.2 и таблица № 3, като задълженията за посочените номера
били таксувани съобразно приложимите условия. Към момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, задължението по фактура № *** г., било намаляло от
139, 50 лв. до 118, 87 лв., след приспадане на върнатите предплатени месечни
абонаментни такси,фактурирани в кредитно известие № *** г. На 22.04.2017 г.
било извършено последното плащане в размер на 113, 03 лв., с което било
погасено падежиралото към тази дата задължение по фактура, предхождаща
процесните. В периода от издаване на първата процесна фактура от 01.05.2017 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение по
чл.410 ГПК в съда- 13.11.2019 г., ответника не бил извършвал доброволни
плащания.
Експертизата е приета
,като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо
необходимата правоспособност затова
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне
на услуги, приложение и ДС. Същите са сключени в писмена форма,по ясен и
разбираем начин,подписани са от ответника,като подписите под тях не са
оспорени,като преди подписването им същия подписал и декларация съгласие. С
оглед на това настоящия съдебен състав приема, че същите са валидни и пораждат правни
последици, като не споделя възражението на особения
представител на ответника в тази насока. Изпълнението на
задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени
времето на разговорите, брой смс- и, използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани автоматично от
системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди
същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление,като това
обстоятелство се установява и от изслушената ССЕ. В тази насока съдът се
споделя възраженията на особения представител на ответника. Същия е оспорил
експертизата, като се позовава, че заключението се основавало само на
документация представена от ищеца. В настоящия случай съдът намира, че
експертизата е обективно изготвена, като заключението е напълно и ясно, като
вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, като не
възниква никакво съмнение за неговата правилност.
Въпреки така
предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради
което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема предявения иск за
доказан по основание, посредством представените фактури и кредитно известие за дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството,
че ответника, не е
представил доказателства, че сумите са недължими.
В тази насока съдът, намира за неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че
посочените фактури не са правилно отчитани. Не са представени
доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди
от ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане
не е погасено. По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от
представените писмени доказателства – фактури и заключението на ССЕ се установи, че за исковия период ответника е
потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност общо 219, 98
лв. Също така съдът
приема за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника,че не била настъпила изискуемостта на задълженията. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил
правото си да прекрати договорите едностранно. Клаузата дерогира общото правило
на чл.
87, ал. 1 ЗЗД,
като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се
уважат.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
По възражението на особения представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК такива се претендират в размер на
360,00 лв. –договорено адвокатско възнаграждение. Съобразявайки се с определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение според Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,съдът намира,че същото е в минимален размер съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.1,т.1,като върху възнаграждението е начислено ДДС в
размер на 20 %,като от представените доказателства в тази насока,се установява,че пълномощника на
ищеца адв.Ц.-САК е регистриран по ЗДДС. С оглед на това възражението на
особения представител на ответника се явява неоснователно.
Водим от горното ЯРС,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.М.Х. ***, ЕГН **********, дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 219,98
лв. – главница, представляващи задължения по договор за мобилни услуги № *** от
20.04.2016 г., договор за мобилни услуги № *** от 30.04.2016 г. и Допълнително
споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
- 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Х.М.Х. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото
разноски пред настоящата истанция в размер на 845,00 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: