Р Е Ш Е Н И Е № 228
гр. Троян, 08.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на девети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа
докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 960 по
описа на ТРС за 2019 год., за да се
произнесе - съобрази:
Предявен е иск
по чл. 124 от ГПК, във вр.
с чл. 439 ГПК от Н.П.Г. *** против С.Р. ***. Ищецът е отправил искане
до съда да бъде признато
за установено по отношение на
ответника, че по изп. лист от 30.08.2001 г. /изп.
дело № 58/2015 г. на СИС при ТРС/, издаден по НОХ дело № 61/2001 г. не дължи
сумата 10 550 лева поради изтекла петгодишна погасителна давност. В с. з. ищеца се представлява от адв. К.Н. от ЛАК, който поддържа иска.
Ответника С.Р. е представила отговор, с който
оспорва предявения иск, като твърди, че изложените обстоятелства не отговарят
на истината, като намира, че прекратяване на изп.
дело по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК може да се извърши само с
постановление на съдебния изпълнител, а такова не е представено по делото. Р.
не се явява в с. з., представила е молба, с която моли съда да не уважава иска.
Не е ангажирала доказателства
След като прецени събраните
по делото доказателства по реда на
чл. 235 ал. 2, вр.
чл. 12 ГПК, настоящия съдебен състав, намира следното:
Не се оспорва от страните, че по издадения в полза на С.Р. изп. лист по НОХ дело № 61/2001 г. на ЛОС, в СИС при ТРС е
било образувано изп. дело № 142/2001 г.
Видно от приложения изп. лист от
30.08.2001 г., Г. е погасявал чрез вноски задължението си по образуваното изп. дело, което надлежно е отразявано от
съдия-изпълнителя. На посочения изп. лист е отразено
от съдебния изпълнител, че последното изп. действие
по делото е на дата 14.08.2009 г.
С молба от 03.09.2015 г. до ДСИ, С.Р. е поискала да бъде
образувано ново изп. дело с цел събиране на цялата
дължима сума, която й е била присъдена и е била предмет на прекратеното изп. дело № 142/2001 г. на СИС при ТРС. По молбата е
образувано ново изп. дело под № 58/2015 г., което е
приложено в настоящето производство. Установява се от приложеното изп. дело № 58/2015 г. по описа на СИС при ТРС, че ищеца Н.Г.
е в качеството си на длъжник. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен
лист за сумата от 10 000 лева, представляваща претърпени неимуществени
вреди и 500 лева – имуществени вреди. Посочения изп.
лист е издаден по НОХ дело № 61/2001 г. на ОС – гр. Ловеч и е в полза на взискателя С.Р..
Предвид на изложената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на иска по чл. 439 от ГПК е установяването
на факти, изключващи изпълняемото право. Ищецът по
този иск има правен интерес
да установи, че изпълняемото право не съществува,
докато срещу него като длъжник
е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Предявеният отрицателен
установителен иск се основава на
твърдението на ищеца, че процесното вземане е
погасено поради изтичане на петгодишна давност. С този иск се търси
съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради
изложения
факт.
Съгласно TP № 2/15 по т. д. № 2/2013 г. на ВКС „Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК (чл.
330 ал. 1 б. „д" от ГПК (отм.)),
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.”
Безспорно
в настоящия казус следва да се приеме за доказан факта, че последното
изпълнително действие се е състояло на 14.08.2009 г., т. е. на 14.08.2014 г.
погасителната давност е изтекла.
Новото изпълнително дело 58/2015 г. е
образувано на дата 03.09.2015 г.
следователно към този момент законовия давностен срок е изтекъл.
Оспорването на вземането е възможно само на
основание на факти, настъпили след издаване на
изпълнителното основание - издаването на
изпълнителния лист. Такъв факт е и настъпила погасителна давност и позоваването
на това. Извършването на изпълнителни действия по второто изпълнително дело по
никакъв начин не заличава изтеклия давностен срок или
правото на ищеца да се позова на него.
Относно направеното възражение в писмения
отговор от Р., че прекратяването на изпълнително дело се извършва с
постановление на съдебния изпълнител, а такова не е представено в настоящия
процес – имайки предвид законово регламентираните срокове, изп. дело
142/2001 г. е унищожено, но дори и да беше представено постановлението на
съдия- изпълнителя по този ред, то следва да се отбележи, че същото само
констатира настъпването на определени факти, то нито спира, нито прекъсва
давността.
С оглед
горното следва да се приеме,
че процесните суми не се
дължат от ищеца на ответника, в който
смисъл и предявените иск следва да
се уважи изцяло като
основателен и доказан.
Ищецът изрично, чрез
своя пълномощник, е заявил, че не претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, поради което съда не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното
съда
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.Р.Р., ЕГН **********, адрес: *** /понастоящем с адрес в
Испания/, че Н.П.Г., ЕГН ***********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. Кр. Н./, не дължи сумата 10 500 – десет хиляди и петстотин
лева – главница, по издаден изпълнителен лист
от 30.08.2001 г. от Ловешки окръжен съд по НОХД № 61/2001 г., ведно със законната лихва
от 10.11.2000 г., както и сумата 50,00 – петдесет лева – съдебни разноски
/сумите са предмет на изпълнително дело № 58/2015 г. на СИС при ТРС/, поради изтекла погасителна
давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право.
Решението може
да се обжалва
пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: