Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ граждански състав в
открито заседание, на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова
гражданско дело № 805 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба
от Делото е образувано въз основа на подадена
молба от М.М.П. против „М.“ЕАД, в която
се твърди, че е издаден ИЛ по ч.
гр.д.№5715/2014г. По описа на ПлРС за сумата
679,30лв., главница, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014г. ,
25лв. д.т. и 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение,като образувано изп. дело№20177560401316/2017г. на ЧСИ Цв.Н..Позовава се на настъпил факт-изтекла погасителна давност и оттук недължимост на задължението. Изложени са аргументи, че се касае за периодични услуги и се прилага
тригодишната погасителна давност, съгласно ТР№3/2012г. на ВКС.Твърди се, че е
връчена покана за доброволно изпълнение, като задължение е станало общо
1280,44лв., в това число 679,30лв. главница, 210,74лв. законна лихва, 105лв.
неолихвяваеми вземания, 100лв. разноски за изп.д., 185,40лв. такси по тарифа на
ЧСИ.Моли да се постанови решение, с което да се признае по отношение на
кредитора, че длъжникът не дължи посочената сума в размер на 1280,44лв. Претендират
се разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Безспорно е по делото и това е видно
от приложеното ч.гр.д.№5715/2014г. по описа на ПлРС, че е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Мобилтел“ срещу ищеца за следните суми:
сумата от 679,30 лева, ведно със законната лихва, считано от 15,12,2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева за държавна
такса и 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от
следните обстоятелства: неизпълнение на
договорно задължение за заплащане на ползувани далекосъобщителни услуги
по договор №П1806405/03,08,2010 г. за периода 28,02,2012 г. – 28,08,2012
г.
Не е спорно, че е образувано изп.д.№20177560401316/2017г.
на ЧСИ, рег.№756 с район на действие гр.Плевен по молба на кредитора и е
изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, получена на 10.01.2018г.:
общо за сумата 1280,44лв., в това число 679,30лв. главница, 210,74лв. законна
лихва, 105лв. неолихвяваеми вземания, 100лв. разноски за изп.д., 185,40лв.
такси по тарифа на ЧСИ.
Спорен по делото е въпросът за недължимост на
посочените суми поради изтекла
погасителна давност на главницата.
Предявеният иск
по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на
основание заповед за изпълнение. Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда
искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по
тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за
факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж. Определение № 831 от
17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми поради изтекла
погасителна давност. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
вземането- погасяване на същото по давност.
Въпросът за погасителната давност,
уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за всички правоотношения.В случая,
съдът приема, че вземането е периодично, прилага се тригодишна по смисъла на
чл.111, б.В“ от ЗЗД и същата е започнала да тече от датата на последната фактура.Посоченото
в нея вземане е с падеж 17.09.2013г. и е изтекла давност към 18.09.2016г.,
преди образуване на изп. дело.В тази връзка и на осн чл.119 от ЗЗД не се дължат
и всички задължения , начислени върху главницата и в изп. дело.
При това положение следва да се уважи иска поради
изтекла погасителна давност.
Адвокатът на ищеца е пискал да му бъде заплатено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1 ЗА с ДДС. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на
страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. С оглед на това и
доколкото в договора за правна помощ не е посочен изричен размер на
адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Минималният размер, определен съгласно Наредбата, се явява гарантиран винаги, в
съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗАдв./, като в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., предпоставка за
заплащането на този минимален размер е единствено постановяването на позитивно
за страната, представлявана от адвокат, решение. На основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
ответникът следва да заплати на представителя на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 319,63лева. В полза на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК се дължат и разноски в размер на 71,22лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн чл.439 от ГПК за установено по отношение на „С.Г. ГРУП“ООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК148062016, че М.М.П., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата в общ размер на1280,44лв., в това число 679,30лв.
главница, 210,74лв. законна лихва, 105лв. неолихвяваеми вземания, 100лв.
разноски за изп.д., 185,40лв. такси по тарифа на ЧСИ, по изпълнението по изпълнително дело№20177560401316/2017г. на ЧСИ Ц. Н., рег.№756 с
район на действие гр.Плевен, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА„М.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.38, ал.1 от ЗА, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.Л.П. ***, сумата 319,63лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА„М.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П., ЕГН**********, сумата
71,22лв., направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: