Решение по дело №603/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 214
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Радка Георгиева Стоянова
Дело: 20235620100603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Свиленград, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100603 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс” АД против С. М. П..
Ищецът твърди, че на 30.05.2017 г. в района гр. Свиленград на ул. „Васил Левски“ до
дом № 39 е реализирано ПТП с участието на МПС Форд Фокус с рег. № Х 9783 АМ,
собственост на Д.П.Д. и управлявано от ответника С. М. П., и МПС Фолксваген Шаран с
рег. № Х 2200 ВМ, собственост и управлявано от С. Г. К.. Твърди, че според протокол за
ПТП № 1577057/31.05.2017 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието
се дължат на вина и противоправно поведение на ответника, който извършвал маневра
движение назад без да се убеди, че пътят зад него е свободен и ударил МПС Фолксваген
Шаран с рег. № Х 2200 ВМ, в следствие на което нанесъл материални щети на същото, като
напуснал и мястото на произшествието без да изчака съответната служба на МВР. Твърди,
че МПС Форд Фокус с рег. № Х 9783 АМ било застраховано по застраховка Гражданска
отговорност при ищцовото дружество с полица № BG/02/116001777263, която била валидна
към датата на ПТП. Твърди, че собственика на увреденото МПС завел щета под №
********* и след направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 289,74 лв. на собственика на увредения автомобил. Твърди, че в протокола за
ПТП № 1577057/31.05.2017 г. било констатирано, че ответникът е напуснал мястото на
ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверката за алкохол. Твърди, че
съгласно чл. 500 КЗ има право да получи от ответника заплатеното застрахователно
обезщетение, като изпратил покана на ответника да заплати сумата, но до момента не била
изплатена. Поради това иска от съда да осъди ответника да им заплати сумата от 304,74 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 289,74 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. М. П., в който
взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че има извършено от
него виновно произшествие, но не е напускал мястото на ПТП. Твърди, че е дал кръвна
1
проба, както и че няма издадени фишове или наказателни постановления за процесния
случай. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От представения по делото протокол за ПТП №1577057 от 31.05.2017 г. се
установява, че на 30.05.2017 в 15,00 часа, в гр. ************ е възникнало ПТП между лек
автомобил „Форд Фокус“ с peг. № Х9783АМ, собственост на Д.П.Д., управляван от
ответника С. М. П. и лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с peг. № Х2200ВМ, собственост С.
Г. К., управляван от него. Като причини за ПТП в протокола е посочено, че при движение на
лек автомобил „Форд Фокус“ при извършване на маневра назад, без да се убеди, че пътя зад
него е свободен, удря лек автомобил „Фолксваген Шаран“, който е спрял. В протокола за
ПТП е посочено, че лекият автомобил на ответника е напуснал ПТП и е открит на 31.05.2017
г.
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че за
лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № Х9783 АМ е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, застрахователна полица № BG/02/11601777263, валидна
в периода 27.06.2016 г.- 26.06.2017 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства искане за оценка по
застраховка „гражданска отговорност“ на МПС по щета № **********/02.06.2017 г., доклад
№ 171001625501/12.07.2017 г., калкулация на щета № **********/02.06.2017 г. с № на
полица BG/02/11601777263 и опис на щета №2 от 07.06.2017 г., от които е видно, че са
увредени следните части на лек автомобил „Фолксваген Форд“ с рег.№ Х2200ВМ: задна
броня, врата на багажник и десен вътрешен стоп, който е за подмяна. Застрахователното
обезщетение е определено на 289,74 лв. и същото е заплатено на третото увредено лице – С.
Д. К. с платежно нареждане на 20.07.2017 г.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че по делото
безспорно се установи наличието на застрахователен договор, възникването на
застрахователно събитие и изплащане на застрахователно обезщетение, наличие на вреди,
противоправно и виновно поведение на ответника, причинна връзка между тях.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновния водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т.д. № 768/2010
г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените
му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в
2
корелативна връзка. Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, което обаче в конкретния случай
налага извод за основателност на възражението на ответника за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК началният момент
на давностният срок при предявяване на регресен иск е от момента на извършване на
плащането на обезщетението на правоимащия. ( в този смисъл Решение № 2 от 2.02.2011 г.
на ВКС по т. д. № 206/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 144 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. №
532/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 53 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 356/2008 г., I т. о.,
ТК). Съгласно т.14 на П №7/1978 г. на ПлВС за регресните искове важи общата петгодишна
давност по чл. 110 и сл. ЗЗД
В конкретния случай плащането от ЗД „Бул Инс“ АД е извършено на 20.07.2017 г., а
датата на предявяване на иска е 29.09.2022 г. – към тази дата е изтекла петгодишната
давност. Следователно искът е погасен по давност.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски. На процесуалния
представител на ответника адв. М., на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 400 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс” АД, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер” № 87, срещу С. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ************, иск с
правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за сумата от 304,74 лв. (триста и четири лева и 74 ст.),
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение в размер на
289,74 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски за заведена щета № ********** по полица №
BG/02/116001777263 за сключена гражданска отговорност, във връзка с ПТП на 30.05.2017
г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. М. от АК Разград с л.н **********, с адрес на кантората гр.
Свиленгра, бул. „България“ № 55 на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400
лв.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4