Решение по дело №4318/2018 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№742/27.11.2018г.                                      27.11.2018 година                               град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ямболският районен съд,                                                      ХV-ти граждански състав

На 27.11                                                                                                    2018 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                     Председател: Марина христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 4318 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Г.И.Д.- лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Т.С.С. , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителките  домашно насилие от страна на С.Й.С. – съпруг на първата молителка  и баща на втората.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че 28.10.2018 год. ответникът упражнил физическо насилие и отправял обидни думи към Д., като всичко това се случило в присъствието на детето им, поради което и молителките считат, че съществува пряка и непосредствена опасност за здравето и живота им.

Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от молителката Д. и  процесуания  представител.

            Ответникът се явява лично и оспорва изложеното в молбата.

     Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен на 28.10.2018 г., пред родово и местно компетентен съд.

За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.

Представено е още СМУ №*** год., както и удостоверение за родствени връзки №*** год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св.  Д. майка на първата молителка и баба на втората посочва, че отношенията между родителите са влошени., Не е присъствала на случката от 28.10.2018 год., но за същата й разказало детето Т., което заявило, че баща й порязал майка й с нож, а след това я ударил по главата. Детето се разплакало и го попитало защо я удря.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно -  всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящия  случай съдът намира, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителките за извършеното насилие, че е налице осъществено по отношение на Г.Д. психическо и физическо насилие, а по отношение на Т.С. – психическо насилие на 28.10.2018 год. по начина описан в молбата.

Съдът намира, че в процесния случай, освен декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителките се подкрепят в пълна степен от приетото СМУ и  показанията на свидетелката Д., ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Не без значение  е обстоятелството, че по делото не бяха ангажирани доказателства, които по какъвто и да е начин да оборват изложеното в декларацията на молителя.

Поради изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства, както и представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че може да се направи обоснован извод за извършено от ответника  насилие над молителките по времето и начина, описан в молбата.

При установеността на извършеното домашно насилие на процесната дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи , за да гарантира защитата на молителя. Съдът намира, че следва да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от ЗЗДН, за срок от дванадесет  месеца по отношение на Г.Д. и срок от шест месеца по отношение на Т.С..Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като отчита, че по отношение на детето е проявена опосредствена агресия посредством осъществено пред него насилие от единия над другия родител. Мярката по т. 4 не следва да бъде налагана, т.к. на настоящия състав е служебно известно, че в ЯРС  е образувано гр. дело *** г. между същите страни с правно основание чл. 49 от СК, където ще бъдат и определени мерките относно местоживеене на молителката Т.С., както и относно упражняване на родителските права.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в минималния размер от 250 лв. На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.Основателно е искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за производството в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

     НАЛАГА мерки за защита на Г.И.Д., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на С.Й.С., ЕГН **********, КАТО:

        ЗАДЪЛЖАВА С.Й.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.И.Д. и Т.С.С..    

   ОТСТРАНЯВА С.Й.С. от съвместно обитаваното с Г.И.Д. и Т.С.С. жилище, находящо се в гр. Я., ул.*** за срок от 12 месеца.    

        ЗАБРАНЯВА на С.Й.С. да приближава Г.И.Д. и Т.С.С., жилището, местоработата  и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. , за срок от дванадесет месеца за първата и шест месеца за втората.

НАЛАГА  на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на С.Й.С., ЕГН ********** глоба в размер на 250 лв.

     ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** да заплати  държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв.

     ОСЪЖДА  С.Й.С., ЕГН ********** да заплати на  Г.И.Д., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********  разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв.

    Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и присъдената държавна такса.

    Да се издаде заповед за защита.

    Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

    Предупреждава С.Й.С., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

    Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я.

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.

                                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: