Р Е Ш Е Н И Е
№742/27.11.2018г.
27.11.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти
граждански състав
На 27.11 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 4318
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена
молба от Г.И.Д.- лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Т.С.С. , за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на молителките домашно насилие от страна на С.Й.С. – съпруг
на първата молителка и баща на втората.
В молбата е изложено описание на фактите и
обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди
се, че 28.10.2018 год. ответникът упражнил физическо насилие и отправял обидни
думи към Д., като всичко това се случило в присъствието на детето им, поради
което и молителките считат, че съществува пряка и непосредствена опасност за
здравето и живота им.
Към молбата са приложени
декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и други писмени
доказателства.
В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от молителката Д. и процесуания представител.
Ответникът се явява лично и оспорва изложеното в молбата.
Ямболският
районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи,
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
е допустима като подадена в преклузивния едномесечен
срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен
на 28.10.2018 г., пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно
насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която изцяло
възпроизвежда фактите в молбата.
Представено е още СМУ №*** год.,
както и удостоверение за родствени връзки №*** год.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. Д. майка на първата молителка и баба на
втората посочва, че отношенията между родителите са влошени., Не е присъствала
на случката от 28.10.2018 год., но за същата й разказало детето Т., което
заявило, че баща й порязал майка й с нож, а след това я ударил по главата.
Детето се разплакало и го попитало защо я удря.
Основателността
на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно
насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя,
доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а
именно - всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В
настоящия случай съдът намира, с оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителките за извършеното насилие, че е
налице осъществено по отношение на Г.Д. психическо и физическо насилие, а по
отношение на Т.С. – психическо насилие на 28.10.2018 год. по
начина описан в молбата.
Съдът
намира, че в процесния случай, освен декларацията по
чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , която може да служи като единствено основание за издаване
на заповед за защита, твърденията на молителките се подкрепят в пълна степен от
приетото СМУ и показанията на свидетелката
Д., ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Не без значение е обстоятелството, че по делото не бяха
ангажирани доказателства, които по какъвто и да е начин да оборват изложеното в
декларацията на молителя.
Поради
изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства, както и
представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод за извършено от ответника насилие над молителките по времето и начина,
описан в молбата.
При
установеността на извършеното домашно насилие на процесната
дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи , за да гарантира
защитата на молителя. Съдът намира, че следва да наложи на ответника мерките по
чл.5, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца по отношение на Г.Д. и срок от шест
месеца по отношение на Т.С..Тези мерки съдът намира за справедливи и
съответстващи на степента на тежест на извършеното, като отчита, че по
отношение на детето е проявена опосредствена агресия
посредством осъществено пред него насилие от единия над другия родител. Мярката
по т. 4 не следва да бъде налагана, т.к. на настоящия състав е служебно
известно, че в ЯРС е образувано гр. дело
*** г. между същите страни с правно основание чл. 49 от СК, където ще бъдат и
определени мерките относно местоживеене на молителката Т.С., както и относно
упражняване на родителските права.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в
минималния размер от 250 лв. На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва
да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в
размер на 25 лв.Основателно е искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски за производството в размер на 200 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл.
5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен
съд
Р Е Ш И:
НАЛАГА мерки за защита на Г.И.Д., ЕГН ********** и Т.С.С.,
ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на С.Й.С.,
ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА С.Й.С.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.И.Д. и Т.С.С..
ОТСТРАНЯВА С.Й.С. от
съвместно обитаваното с Г.И.Д. и Т.С.С.
жилище, находящо се в гр. Я., ул.*** за срок от
12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на С.Й.С. да приближава Г.И.Д. и Т.С.С., жилището, местоработата
и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. , за срок от дванадесет месеца за първата и шест месеца за втората.
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на С.Й.С., ЕГН ********** глоба в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** да заплати на Г.И.Д., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН ********** разноски за
настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за
наложената глоба и присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да
следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С.Й.С.,
ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от
заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я.
Решението може да се обжалва
пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: