Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.08.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 2234 по описа за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 03,05,2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор
за стоков кредит №348801, по силата на който на банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 845,49 лева за
закупуване на телевизор JVC 43
VF 52 с цена от 779 лева
от „Технополис България“ ЕАД и сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от
18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 66,49 лева. Тези суми
са преведени съответно на търговеца и на застрахователя, а ответникът е получил
стоката, като за покупко-продажбата на същата е съставена фактура №**********
от същата дата, а за сключения договор за застраховка е издаден сертификат
№348801 от същата дата. С.Г. се задължила да върне горната сума ведно с
договорна лихва в размер на 40,33% или 237,60 лева, като общата стойност на
плащанията по договора са 1083,09 лева. Те се дължат на 15 месечни погасителни
вноски – 14 от тях в размер на 72,69 лева, а последната – 65,43 лева. При
забава в плащането е уговорено, че се дължи надбавка в размер на 10 процентни
пункта. Поради това за периода от 28,05,2018г. до датата на подаване на
заявлението е начислена сумата от 48,33 лева. Сумата, която длъжникът е заплатил
е 22,59 лева, с която е погасена част от договорната лихва. Вземанията по този
договор за прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 11,04,2108г. и
допълнително споразумение към него от 20,12,2018г., за което длъжникът е
уведомен. За събиране на дължимите суми от 845,49 лева главница, 215,01 лева
договорна лихва за периода от 28,05,2018г. до 03,08,2019г., 48,33 лева
обезщетение за забава за периода от
28,05,2018г. до датата на подаване на заявлението е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ето защо моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Претендира направените
по делото разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявения иск. Не оспорва твърденията, че между ответника
и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен описания в исковата молба договор, както и че между
кредитора и ищеца са сключени посочените в исковата молба сделки. Оспорва
обаче, че вземанията на кредитора, произтичащи от договора му с ответника, не е
предмет на договора за цесия, тъй като не е включен в допълнителното споразумение
от 20,12,2018г. Възразява, че договорът за цесия е нищожен, тъй като
противоречи на забраната на чл. 26, ал.1 от ЗПК, съгласно който такова
прехвърляне е допустимо, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност. В настоящия случай такава уговорка липсва. Не е изпълнено и
императивното изискване на чл. 26, ал.4 от ЗПК, съгласно което кредиторът е
задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането, но само лично.
От това следва, че договорът за цесия е нищожен и вземането не принадлежи на
ищеца. Евентуално възразява, че цесията не е била надлежно съобщена на
длъжника. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1179/2019г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми, както и че същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя,
поради което е допустим.
На 03,05,2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника е сключен договор за стоков кредит №348801, по силата на който на
банката е предоставила на кредитополучателя стоков кредит в размер на 845,49
лева за закупуване на телевизор JVC 43
VF 52 с цена от 779 лева
от „Технополис България“ ЕАД и сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от
18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 66,49 лева. Тези суми
са преведени съответно на търговеца и на застрахователя. Не е спорно, че
ответникът е получил стоката, като за покупко-продажбата на същата е съставена
фактура №********** от 03,05,2018г. За сключения договор за застраховка е
издаден сертификат №348801 от 03,05,2018г. С.Г. се задължила да върне горната
сума ведно с договорна лихва в размер на 40,33% или 237,60 лева, като общата
стойност на плащанията по договора са 1083,09 лева. Те се дължат на 15 месечни
погасителни вноски – 14 от тях в размер на 72,69 лева, а последната – 65,43
лева. Крайният срок за връщане на заетата сума е 03,08,2019г. При забава в
плащането е уговорено, че се дължи надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ищецът
признава, че задълженията са изпълнени частично до размер от 22,59 лева, с
която е погасена част от договорната лихва.
Ответникът не твърди
и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения, а от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на дължимите суми е този, посочен в
исковата молба.
Вземанията по този договор са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 11,04,2108г. и допълнително
споразумение към него от 20,12,2018г. В
чл.16 от общите условия е предвидена възможност кредиторът да прехвърли правата
си по договора за кредит на трето лице, поради което възражението, че такава
уговорка липсва е неоснователно.
Липсват доказателства, че извършената
цесия е била съобщена фактически на длъжника. Ищецът, обаче, е положил
дължимата грижа да направи това. Изпратено е уведомително писмо от 11,01,2019г.,
но известието за доставянето му се е върнало с отбелязване, че адресатът е
непознат. Последващото уведомление е от 30,09,2019г., като в обратната разписка
към товарителницата е отбелязано, че няма такова лице на адреса. Поради това ответната
страната не е изпълнила задължението си по чл.10, ал.4 от общите условия да
уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си. Косвено доказателство в
тази насока е невъзможността ответникът да бъде открит на същия адрес за
връчване на заповедта за незабавно изпълнение и за връчване на съдебни книжа в
настоящото производство, въпреки многократното му търсене от връчител при
частен съдебен изпълнител и от призовкаря при Районен съд Асеновград. Ето защо
и на основание чл. 15 от ОУ към договора за кредит изпратеното уведомление за
извършената цесия на този адрес следва да се счита за връчено.
Ето защо предявеният иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1179/2019г., е основателен и следва да бъде уважен.
Като акцесорна следва да се уважи и
претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД за установяване, че се дължи и обезщетение
за забава в размер на 48,33 лева, за периода от 28,05,2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда 03,06,2019г. и в размер на законната лихва от тази дата
до окончателното му заплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
разноски в размер на 350 лева юрисконсултско възнаграждение, 25 лева държавна
такса, 307,62 лева възнаграждение за особен представител и 150 лева за
съдебно-счетоводна експертиза. Същият следва да заплати и разноските в
заповедното производство или 75 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.А.Г., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен
директор, сумата от 845,49 лева (осемстотин четиридесет и пет лева и
четиридесет и девет стотинки) главница и сумата от 215,01 лева (двеста и
петнадесет лева и една стотинка) договорна лихва за периода от 28,05,2018г. до
03,08,2019г., дължими договор, сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, за стоков кредит №348801 от 03,05,2018г. за закупуване на
телевизор JVC 43 VF 52 с цена от 779 лева от „Технополис
България“ ЕАД и сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64,
ведно с обезщетение за забава в размер на 48,33 лева (четиридесет и осем лева и
тридесет и три стотинки) за периода от
28,05,2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 03,06,2019г. и
в размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №681 от 03,06,2019г. по
ч.гр.д.№ 1179/2019г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА С.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к.“Люлин 10“, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен
директор, сумата от 832,62 лева (осемстотин тридесет и два лева и
шестдесет и две стотинки), направени по производството разноски и сумата от 75
лева (седемдесет и пет лева), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: