Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
…….2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16938/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.С.С., А.С.С., В.С.С. и М.А.С., с която са предявени срещу ОЗКЗ.АД, искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 13.03.2017 г., вследствие на което е
починал С.Ц.С. – баща и съпруг на ищците. Претендират законната лихва от
исковата молба и направените по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, осъществило се на 13.03.2017 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на пешеходеца С.Ц.С. – техен
баща (на първите трима ищци и съпруг на последната). От загубата са понесли неимуществени
вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, посочен от
ищците, оспорва да е настъпил сблъсък между застрахования автобус и пешеходеца,
оспорва водачът на автобуса да е извършил противоправно деяние, твърди, че вина
за произшествието носи изцяло само пострадалия, евентуално се позовава на
съпричиняване. Оспорва претенциите и по размер.
Третото
лице помагач оспорва исковете по съображенията, изложени от ответника.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол за оглед и
фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното производство), първоначалната авто-техническа експертиза и
показанията на свидетеля И.Н., че на 13.03.2017 г., около 09.55 часа в гр.
София на кръстовище образувано от бул. „Цар Борис ІІІ” и ул. „Софийски герой” е
настъпило ПТП, при което автобус, марка „Мерцедес”, модел „О405”, ДК № ******,
с водач С. А. С., преминава през кръстовището и в непосредствена близост до
пресичащия пешеходец С.Ц.. С., като в резултат на съприкосновението пешеходецът
пада на пътното платно. Автобусът преди момента на настъпване на събитието се е
движил със скорост от около 35 km/h, а пешеходецът –
със спокоен ход. Посоката на движение на автобуса е била от бул. „Акад. Ив.
Гешов” към бул. „Г. Делчев”, движел се е равномерно, праволинейно, в лявата
лента за движение, преминавайки през кръстовището без намаляване на скоростта
или спиране. На кръстовището е имало монтирана светофарна уредба, която
съгласно показанията на свидетеля Н., е подала сигнал за пресичащите пешеходни
жълта светлина, когато свидетелят и пострадалия са започнали да пресичат, а
след две-три крачки е светнала и зелена светлина за тях. В този момент
свидетелят е възприел приближаващият се без промяна в скоростта и без намерение
да спира автобус и е преустановил своето пресичане, за разлика от пострадалия,
който не е видял автобуса, продължил е и е бил ударен. След преминаване на
автобуса свидетелят е видял пострадалия паднал на улицата и заедно с други е
помогнал да бъде преместен на тротоара до пристигане на бърза помощ. Съгласно
заключението на вещото лице инж. И.Т., ПТП е настъпило на прехода между жълта и
зелена светлина на светофара, като пешеходците са започнали пресичане на жълт
сигнал, преди да светне зелена светлина, а автобусът е използвал също жълтия
сигнал, за да премине, а в самия момент на преминаване на кръстовището вече е
светела червена светлина за него. Съдът кредитира експертизата, изготвена от
вещото лице инж. И.Т., тъй като същата в най-голяма степен съответства на
събраните гласни и писмени доказателства и житейски логично обяснява механизма
на настъпване на произшествието, за разлика от повторната експертиза, която не
дава логично обяснения за механизма (от нея не става ясно защо на регулирано
със светофар кръстовище едновременно са преминавали пътни потоци в конфликт). Съгласно
заключението на вещото лице инж. И.Т. причина за настъпване на произшествието
са както действията на водача на автобуса, който не е задействал спирачната
система своевременно и със закъснение от светлинния сигнал е преминал през
кръстовището, така и действията на пешеходеца, който в предприел пресичане в
момент, в който все още светлинната сигнализация не му е разрешавала да извърши
това и от лявата му страна е приближавал процесния автобус. Поради това съдът
приема, че водачът на автобуса е извършил нарушение на чл.120, ал.1, т.1 ЗДвП,
в причинна връзка с което е настъпило процесното произшествие.
Установява
се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че непосредствено след
произшествието пострадалият е приет в болница с диагноза: счупване на дясната
бедрена кост, контузия на гръдния кош и сътресение на мозъка, които травматични
увреждания са причинна връзка с процесното произшествие. Счупването е настъпило
при падане на пострадалия на земята, а не от директния удар с автобуса, поради
това е без значение с каква сила е настъпил удара, съответно наличие/липса на
следи от удар по самия автобус или травмиране на тялото на пострадалия в зоната
на удара. Съдът приема, че независимо дали лек удар е причинил залитане и
падане, наличието на минимално съприкосновение, установено от свидетелските
показания, е събитието, довело до падане на пострадалия и получаване от него на
травматични увреждания. Видно от данните от аутопсията, обсъдени от вещото
лице, в следствие на счупването и проведената оперативна интервенция
пострадалият е развил мастна емболия, довела до дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, причинили смъртта на пациента. Поради това съдът приема, че
смъртта на пострадалият е в пряка причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
Видно от
представеното удостоверение за наследници, ищците са дъщеря и синове, съответно
- съпруга на пострадалия.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД
– установи се деянието на водача на автобуса; неговата противоправност –
нарушение на чл.120, ал.1 ЗДвП, вината на водача и причинната връзка между
произшествието и смъртта на бащата и съпруга на ищците.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автобус, марка
„Мерцедес”, модел „О405”, ДК № ****** е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила
и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от загубата на родител и съпруг.
От
показанията на свидетеля С.С., семеен приятел, се
установява особено близката връзка между ищците и починалия – с ищците А.С. и М.
са живеели заедно в едно домакинство с ищеца, а К.С. и В.С., макар да не са
живеели заедно с тях, имали изключително близка връзка с баща си и цялото
семейство понесло много тежко загубата на баща си.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (80 г.),
възрастта на ищците (76 г., 58 г, 53 г. и 42 г.), обстоятелството, че са били
близки, същността на връзката между съпрузите и между родител и дете,
невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на по 120000 лв. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител или съпруг са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от показанията на свидетеля Н. и
авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Т. се установява,
че пострадалия е предприел пресичане на жълта светлина на светофара – преди
включване на зеления разрешителен сигнал, като след навлизане и преминаване
през част от пътното платно е светнала зелена светлина за пешеходеца. Поради
това съдът приема, че преминаването му е започнало противоправно – в нарушение
на чл.113, ал.1, т.3 ЗДвП и не е спазил общото си задължение чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП – преди да навлезе на платното за движение, да съобрази приближаващото се
пътно превозно средство. Съгласно заключението на вещото лице причина за
настъпване на произшествието са действията както на водача на автобуса, така и
на пешеходеца. Поради това и като съобрази конкретното поведение на двамата
участника, съдът приема, че пешеходецът в равна степен с водача е допринесъл за
настъпване на произшествието и определените обезщетения следва да се намалят с
1/2 – до сумата от 60000 лв. за всеки ищец.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете следва да се уважат до сумата
от по 60000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до предявения
размер. Върху определените обезщетения следва да се присъди законната лихва от
исковата молба.
По
разноските:
На ищците следва да се присъдят
направените разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от иска – за
сумата от 160 лв., а на ищците К.С. и А.С. – разноските за държавна такса.
На процесуалния представител на ищците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съразмерно
с уважената част от иска – за сумата от 5412 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 516 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса в размер на 8300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати на К.С.С., ЕГН:**********, на А.С.С., ЕГН:**********,
на В.С.С.,
ЕГН:********** и на М.А.С., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от по 60000 лв. за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на С.Ц.С. при произшествие, осъществено на 13.03.2017
г., заедно със законната лихва от 29.12.2017
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 160 лв. общо, представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 150000
лв.
ОСЪЖДА ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати на К.С.С., ЕГН:**********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 300 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати на А.С.С., ЕГН:**********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1000
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати на адв. В.В.О., ЕГН:**********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 5412
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН:**********, на А.С.С., ЕГН:**********, на В.С.С., ЕГН:********** и на М.А.С., ЕГН:**********, да заплатят на ОЗКЗ.АД, ЕИК:********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 516
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 8300 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението е
постановено с участие на трето лице помагач на страната на ответника – С.А.С.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: