№ 178
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110151399 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. против „фирма“ ЕООД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 229.07лв., представляваща мораторна лихва за периода от
12.06.2018г. до 30.04.2021г.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва пътникът да
е пристигнал навреме за полета, както и наличието на валидно сключен договор за превоз.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети като доказателство електронен самолетен билет, както и
извлечение от имейл, съдържащо информация за действителните часове на излитане и
кацане на полетите, изпълнявани от ответника.
Като доказателство по делото е приета електронна кореспонденция, водена между
ищеца и ответника във връзка с изплащане на дължимото обезщетение.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
1
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на представителна власт на
пълномощника, подал исковата молба. Видно от представеното пълномощно – л. 18 от
делото ищцата е упълномощила К. Л. да я представлява пред ответника във връзка с
претенции за процесния полет, включително да инициира и съдебни производства, в това
число и да преупълномощава адвокати с правата по пълномощното. Представено е и
пълномощно - л. 16 – л. 17 от делото, с което К. Л. от своя страна е преупълномощил адв.
В. с правата да завежда искове във връзка с претенцията за закъснелия полет. Нещо повече,
съгласно приетото в Решение №44/18.06.2020 по дело №962/2019 на ВКС, ТК, II т.о.”
Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за
сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на
упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може
да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед
разпоредбата на чл. 32 ГПК при наличие на някоя от предпоставките на чл. 43 ЗЗД: 1/ ако
пълномощникът е изрично овластен да преупълномощава трети лица; 2/ когато
преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя. …в
решение № 586/1996г. на ВКС „пълномощник, който няма качество на процесуален
представител, тъй като не е от кръга на лицата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. „а“ – „д“ ГПК отм.
, понастоящем чл. 32, т. 1 – 4 ГПК, може да предяви иска, но не може по-нататък да бъде
процесуален представител на ищеца”. В определение № 337/14.05.2013г. по ч. т. д. №
2081/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че не може да бъде споделена тезата, че след като
преупълномощителят не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, той не може да преупълномощи
лице, притежаващо съответните качества по чл. 32 ГПК за представителство пред съд;
изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото
процесуално представителство, а не по отношение на пълномощника, на когото страна е
възложила преупълномощаването. В определение № 765/10.07.2012г. по ч. т. д. № 232/2012г.
на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 33/28.02.2013г. по гр. д. № 1284/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
и др. е възприето разбирането, че в материалния закон /чл. 43 ЗЗД/ са уредени две
предпоставки за преупълномощаване: при изрично овластяване на пълномощника да
преупълномощава или когато преупълномощаването е станало необходимо за запазване
интересите на упълномощителя”. Ето защо, възраженията на ответника в тази връзка са
неоснователни.
За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата
на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен превозвач,
какъвто е и процесният случай, иск за обезщетение съгласно Регламента може да се предяви
по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на
излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз при прилагане на
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Бр. I“) – аргумент от
Решение на СЕС от 9 юли 2009 година по дело C-204/08.
2
Регламент (ЕО) № 261/2004, определящ общи правила относно обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда, както и при отмяна или голямо закъснение
на полети се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на
държава от ЕС, към която се прилагат договорите за ЕС, както и за пътници, заминаващи от
летище, намиращо се в държава извън ЕС, до летище на територията на държава от ЕС, към
която се прилагат Договорите за ЕС, ако опериращият въздушен превозвач на полета е
превозвач от ЕС.
Мястото на пристигане на самолета е в Б. и е налице закъснението на полета с повече
от три часа. В този смисъл, след като българският съд е сезиран със спора, приложимо се
явява правото на Общността, респективно българското право.
Предявени са искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004
г. на Европейския Парламент и на Съвета.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване : 1. Валиден договор за превоз; 2.
Закъснение на полета в крайния пункт на пристигане от повече от 3 часа и 3. Пътникът да
се е явил за качване на борда.
В Регламент (ЕО) № 261/2004г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл.7 от Регламента. Едното основание е отмяна на полет
(чл. 5), а другото е при отказан достъп на борда (чл.4), като при всяко от тях задълженията
на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.
При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО)
261/2004г., Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за
българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент.
Съобразно тези разясненията, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на
пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение като
същите имат правата по чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.
В настоящия случай от представения по делото електронен билет, включително и в
превод на български език, е видно, че между страните е налице договор за въздушен превоз
за полет (номер) от летище М., (населено място) до летище (населено място), Б., който полет
следвало да се извърши от ответника "фирма" АД на 03.06.2018г. Ето защо, неоснователни
са възраженията на ответника за липса на валидно сключен договор за превоз.
С проекта за доклад съдът е задължил ответника да представи списък на пасажерите,
допуснати до борда на полет (номер) на 03.06.2018г., от който да е видно кога ищцата се е
явила на гишето за регистрация. Ответникът е бил предупреден за последиците от
неизпълнение на дадените указания. Въпреки дадените указания, ответникът не е
представил такъв списък. Ето защо, на основание чл. 161 ГПК, съдът приема за доказано, че
3
ищцата се е явила на време за регистрация и изпълнение на полета.
Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на
правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този начин
да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от регламента, когато те
страдат, поради закъснение на полет, от загуба на време, равна на или по-голяма от три часа,
което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за
пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на
пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото
закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния
контрол на въздушен превозвач. В настоящия случай такива обстоятелства не се твърдят от
страна на ответника.
Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се обективира при
достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е постановил, че с оглед на
обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението трябва да се преценява по
отношение на предварително планираното време за пристигане в тази дестинация по
разписание (Решение по дело Sturgeon и др., точка 61 и Решение по дело Nelson и др., точка
40).
Понятието „краен пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент
№ 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при
директно свързващи полети дестинацията на последния полет.
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е приел за безспорно,
че закъснението е било над 3 часа. Установява се от приложеното извлечение от интернет
страницата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, че
разстоянието от летище М. до летище (населено място) е 1611 км.
Неоснователно е и възражението на ответника за настъпила погасителна давност.
Регламентът не определя давностни срокове за предявяване на искове пред националните
съдилища. Този въпрос е предмет на националното законодателството на всяка държава
членка относно давностните срокове за предявяване на искове – Тълкувателно решение на
СЕС по дело С-139/11. Двугодишният давностен срок за предявяване на искове съгласно
Конвенцията от Монреал не е приложим за искове, предявени съгласно Регламента, и не
засяга националното законодателство на държавите членки, тъй като определените от
Регламента мерки за обезщетяване попадат извън приложното поле на Конвенцията, понеже
са насочени към компенсиране на понесено от пътниците неудобство, като същевременно те
допълват системата за обезщетяване, определена с Конвенцията. Поради това в различните
държави членки могат да се прилагат различни крайни срокове. Ето защо и на това
основание приложимо се явява българското право.
Според чл.111, ал.1, б. „б“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Според Решение № 82 от
4
2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1799/2014 г., II т. о. вземанията за обезщетения се погасяват с
кратка тригодишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземането на ищеца за обезщетение е станало
изискуемо от момента, в който е следвало да се осъществи полета, тоест от 03.06.2018 г., а
заявлението е подадено на 27.05.2021г., тоест преди изтичане на тригодишния давностен
срок, поради което неоснователно е и това възражение на ответника.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва.
Съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 обезщетението следва да се изплати в
седемдневен срок. Полетът е следвало да се изпълни на 03.06.2018г., поради което
ответникът е изпаднал в забава на 11.06.2018г. Ищецът претендира обезщетение от
12.06.2018г. За периода 12.06.2018г. до 30.04.2021г. мораторната лихва възлиза на 229.10
лв., изчислена с интернет калкулатор, поради което искът за лихва следва да бъде уважен до
предявения от ищеца размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски в размер на 375 лв. по
настоящето дело и 325 лв. по заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „(фирма)” ЕООД, ЕИК (номер),
със седалище и адрес на управление: (населено място), (улица), че дължи на М. К.,
гражданин на Р. Ф., родена на (дата на раждане)г., по предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент
и на Съвета сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет (номер) от
летище М., (населено място) до летище (населено място), Б., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 229.07 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2018г. до 30.04.2021г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29985/2021г. на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място), (улица) да заплати на М. К., гражданин на Р. Ф., родена на (дата на
раждане)г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 375 лв. представляваща направените
по настоящето дело разноски, както и сумата от 325 лв., представляваща направените по ч.
гр. д. № 29985/2021г. на СРС, 35 с-в разноски.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6