№ 2285
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507447 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20111593/21.12.2023 г., постановено по гр. д. № 41799/2019 г. на СРС,
49 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - за
признаване за установено, че ответниците О. Р. О., ЕГН ********** и М. М. П., ЕГН
********** дължат на ищеца сумите, както следва: 1 076,14 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2015 год. до
м.04.2017 год. и 226,88 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2015 год. до 27.06.2018
год., както и сума за дялово разпределение за периода от м.06.2015 год. до м.04.2017 год. в
размер на 61,25 лева и 14,66 лева – лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2015 год. до 27.07.2018 год., при квоти, както следва: за О. Р. О. 1 / 2 част
от задължението, а именно: сумата от 538,07 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2015 год. до м.04.2017 год. и 113,44 лева -
лихва за забава за периода от 31.07.2015 год. до 27.06.2018 год., както и сума за дялово
разпределение за периода от м.06.2015 год. до м.04.2017 год. в размер на 30,62 лева и 7,33
лева - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.07.2015 год. до
27.07.2018 год.; за М. М. 1 / 2 част от задължението, а именно: сумата от 538,07 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.06.2015 год. до м.04.2017 год. и 113,44 лева - лихва за забава за периода от 31.07.2015 год.
до 27.06.2018 год., както и сума за дялово разпределение за периода от м.06.2015 год. до
1
м.04.2017 год. в размер на 30,62 лева и 7,33 лева - лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2015 год. до 27.07.2018 год.
Въззивна жалба в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК срещу решението е
подадена от ищеца, с която оспорва решението в тази част като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда относно липсата на облигационно отношение
между ответницата О. Р. О., доколкото същата с извършеното извънсъдебно плащане и с
изявленията си в открито заседание, не оспорва да ползва имота и да дължи сумите, които се
претендират от нея и в искания размер. Счита, че не е налице хипотезата на плащане от
страна на трето лице, както аргументира първоинстанционния съд, доколкото същата се
явява съсобственик на процесния имот. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови
ново решение, с което изцяло уважи предявените спрямо ответника претенции. Претендира
и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********., е предявил искове за
признаване за установено, че ответниците О. Р. О., ЕГН ********** и М. М. П., ЕГН
**********, дължат сумите, както следва: 1 076,14 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2015 год. до м.04.2017 год. и
226,88 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2015 год. до 27.06.2018 год., както и сума за
дялово разпределение за периода от м.06.2015 год. до м.04.2017 год. в размер на 61,25 лева и
14,66 лева – лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.07.2015
год. до 27.07.2018 год., като всяка дължи част от задължението, съответстваща на квотата й
в съсобствеността, а именно по 1 / 2 част от общото задължение. Твърди се, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява чрез сключването на писмен
договор при общи условия, какъвто за процесния имот е сключван и е приложен към
исковата молба. Ищецът твърди, че за процесния период в имота на ответниците е доставена
топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответниците не са я заплатили.
Твърди се, че за сградата където е имотът, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Бруната България" ООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
2
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата О. Р. О. иска сключване на извънсъдебно
споразумение с ищеца. В съдебно заседание твърди, че е заплатила нейната част от
претендираните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. М. П. чрез назначения й особен представител
адв. Д. оспорва исковете.
В съдебно заседание ищецът потвърждава, че има плащане от ответницата О. Р. О. в
размер на 889,05 лева, с която сума са погасени следните задължения: главница в размер на
568,70 лева, мораторна лихва в размер на 131,98 лева, съдебни разноски в размер от 41,37
лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева. Ищецът потвърждава, че остават
непогасени следните задължения: 568,69 лева – главница, 109,56 лева – мораторна лихва в
размер от 109,56 лева и 241,37 лева – съдебни разноски, 121, 28 лева – законна лихва.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на
нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът е длъжен,
в случай, че ищецът установи посочените по – горе обстоятелства, да докаже точното във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за заплащане на
потребена топлинна енергия.
Според дадената в § 1, т. 43 ДР ЗЕ (действал до 16.07.2012 г.) обща легална
дефиниция на "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди", такъв е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет; Според сега действащата т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (във всичките му редакции – от обнародването на
закона в ДВ бр. 107/09.12.2003 г. до последното изменение на нормата с ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна енергия за стопански/небитови нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност (небитови
3
клиенти).
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката
(ЗЕ). Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на
производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ с топлоносител водна
пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и
"небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а "битов клиент" е
клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е
клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ
разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на директива 2003/54/ЕО, съгласно която
"битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация,
като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент"
означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови
собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са
нуждите, за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл
въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида
на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод
доставката на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както
правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение
по договор за доставка на ТЕ за битови нужди. В конкретния случай по делото не се
установи доставяната в процесния имот ТЕ да е била ползвана от ответника във връзка с
осъществявана от него търговска дейност, поради което и следва извод, че от момента, в
който държавата е придобила собствеността върху процесното жилище, между нея и ищеца
е възникнало договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на
собственик на недвижим имот в топлоснабдената сграда (респ. на потребител на ТЕ), има
задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот.
По делото от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
4
че ответниците са съсобственици на процесния имот-магазин, чието предназначение е за
извършване на търговска дейност. Също така няма спор, че между ищеца и ответника М. М.
е сключен писмен договор №24317/339918 от 20.01.2015 год. по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди в същия магазин със срок на договора от
пет години, считано от 01.01.2015 год. Следователно, 5 – годишния срок изтича на
01.01.2020 год., което е след процесния период, за който се претендират сумите, както и след
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно на 04.07.2018 год. За процесния
период 06. 2015 год. до 04. 2017 год. е налице сключен писмен договор и ответниците в
случая за обекта, който притежават-магазин са "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от
2012 г. /. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за
действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди/стопански нужди/, е императивна.
Установеното в нея правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от
страните. Възражението на въззивника – ищец е неоснователно, досежно извода, че О. О. не
се намира в облигационни отношения с дружеството. Аргумент в тази насока е именно
императивния характер на нормата, която предвижда в този случай писмена форма за
действителност между топлопреносното предприятие и клиента за стопански нужди,
какъвто между ищеца – въззивник и ответницата О. О. не е представен, поради което и не
може да се направи обоснован извод, че последната е страна по такъв.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция, от една
страна, доколкото плащането е осъществено по партида на процесния имот, то основанието
му следва да е именно за погасяване на сумите за доставена топлинна енергия, и от друга
страна, че задължението може да бъде изпълнено и от всяко трето лице съгласно чл.73 ЗЗД.
Доколкото сумата е достатъчна за да покрие претендираната ½ част от задълженията спрямо
ответницата, за която е установено, че се намира в облигационни отношения с ищеца –
въззивник, то частичното плащане удовлетворява кредитора за исканата част. Последният и
не оспорва факта на извършване на плащането, размера на заплатената сума, както и че със
същата са покрити задълженията в размер на 1 / 2 от общия размер на дълга.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е
ограничен от рамките , същата се явява неоснователна и не следва да се уважава.
Предвид изложеното, въззивната жалба на ищцовото дружество се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111593/21.12.2023 г., постановено по гр. д. №
41799/2019 г. на СРС, 49 състав.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от предварително внесения депозит сума в размер на 300 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на
особения представител на ответницата М. М. П., ЕГН ********** адв. Г. Д. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „*******.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД, трето лице-
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6