Решение по дело №442/2019 на Окръжен съд - Пловдив

         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       

                     

                   № 260033

 

                                                               гр.Пловдив, 23.09.2020г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при секретаря Розалия Тодорова и в присъствието на прокурора …….... ............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 442 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното: 

 

 

Обективно съединени искове на основание чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени от С.М.Ж., като синдик на „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК ********* против И.С.И., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 9093,86лв  с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 05.06.2019г до окончателното ѝ изплащане,  представляваща сбор от стойността на извършени от „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в н., СМР на договорно основание на собствен на И.С.И.С.И.Склад № 1 с площ от 4,00кв.м., подробно индивидуализирани по приложение към исковата молба л.6 и л.7 от делото, представляващо неразделна част от настоящото решение, находящ се в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло *, сграда в ПИ 56784.522.965 в гр.*******, ул. „*.*****“ № **, както и сумата от 2768,38лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.06.2016г   - 04.06.2019г. При условията на евентуалност, ако не се установи наличието на договорно основание за извършване на процесните работи претендира заплащането им, ведно със законната лихва, начиная от 05.06.2019г, от ответника, който не му ги е бил възложил, но е знаел, иск на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, ведно със сумата от 2768,38лв на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът И.С.И. от гр. Пловдив оспорва и първоначалните и предявените при условията на евентуалност искове, като ги счита за неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претеднира разноски.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че за него е открито производство по несъстоятелност по реда на чл.630 ал.2 от ТЗ с решение от 15.10.2018г  по т.д. № 324/2017 на ОС – Пловдив и е назначен синдик. Синдикът е установил, че дружеството е било строител/инвеститор на процесния обект – „Обществено – жилищен комплекс“ – реконструкция, пристрояване, надстрояване и ново строителство, тяло *, с площ от 2 202кв.м. в гр. ******* ул. „ *. ***** № ** и е изпълнил всички СМР в обекта за своя сметка. Посочва, че ответникът е свързано лице с длъжника, тъй като е син на едноличния собственик на капитала му В.И. и така е придобил право на строеж на склада, без да заплати описаните в приложението към исковата молба работи. Обектът е бил въведен в експлоатация на 10.06.2014г с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 86 от същата дата, от който момент притежаваното от ответника право на строеж върху склада се е трансформирало в право на собственост без той да е заплатил извършените от ищеца СМР, индивидуализирани по пера в пролижениато към исковата молба. Поради това, ако между страните е имало договор, ищецът търси заплащане на извършените работи на договорно основание – възнаграждение за работа, а ако не е имало договор, претендира присъждане на сумата на извъндоговорно основание – извършените работи са без възлагане от ответника, но с неговото знание.

Ответникът е оспорил твърденията, че е подставено лице на ищеца и че е целял да увреди неговите кредитори, каквито към 2009г той не е знаел дружеството да има. Не спори, че е син на В.И.- едноличен собственик на капитала на несъстоятелния длъжник, но твърди, че е придобил правото на строеж, което се е трансформирало в право на собственост и той е заплатил цената, както и с лични средства е подпомагал дейността на дружеството и е заплащал задължения към негови кредитори. Оспорва за неговия склад да са извършвани довършителни работи с които той да се е обогатил. Заявява, че не може категорично да каже дали е имал сключен договор с дружеството, но дори да е имал такъв прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за плащане на работи, тъй като същите са извършени много преди въвеждането на обекта в експлоатация на 10.06.2014г -  окончателният доклад на фирмата, осъществявала строителен надзор е с дата 31.05.2014, следователно работите са извършени и преди тази дата. Оспорва до него да е изпращана покана за задължения, произтичащи от неоснователно обогатяване.

С допълнителната искова молба ищецът се е позовал на констатациите в съставен на дружеството ревизионен доклад на 28.01.2019г, в който е установено, че дружеството е извършвало довършителни СМР за тела „А“, „Б“, „В“ и „Г“, които не са му заплатени, следователно е извършило безвъзмездна доставка на строителни услуги по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗДДС. Посочено е, че отчетените от дружеството разходи за извършено строителство към 10.06.2014г са в размер на 2 071 657,24лв.

С допълнителния отговор ответникът заявява, че правото му на строеж се е трансформирало в право на собственост през 2011г, със завършване на грубия строеж и от този момент тече погасителната давност. Заявява, че не е запознат с коментирания от ищеца ревизионен доклад, който е за цялата сграда, а не само за тяло „*“, в което е собственият му склад.

 

Въз основа на така изразените от двете страни становища по делото, с изготвения по делото проект за доклад съдът даде правна квалификация на предявените първоначални искове като такива по чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на евентуалния иск за заплащане на извършените работи - чл.59 от ЗЗД. Съдът намира, че правилната разпоредба, под която следва да квалифицира спорът по евентуалния иск е всъщност тази на чл.61, ал.1 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощно, в който смисъл е налице дадено разрешение с Решение № 51 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1334/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л.Ц.. Промяната на правната норма не води до необходимост от разместване на разпределената доказателствена тежест и даване на различни, от вече дадените на страните указания с проекта за доклад, поради което няма пречка съдът да разгледа спора по същество.

Така по двата основни иска за заплащане на СМР на договорно или извъндоговорно основание съдът указа на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи извършването им и поради това допусна извършването на поисканата от него по делото техническа експертиза. Същата беше приета, без възражения от страните, а съдът също възприема изводите ѝ, като изградени на извършена проверка върху цялата строителна документация, въз основа на която в частност е изграден процесния склад. От нея вещото лице установява, че в изграждането на целия обект за участвали, освен ищеца, още две други дружества – „Тивамекс и ко“ АД – гр.Стара Загора и „ВАИМИ“ООД – с. Брани поле, а същото е изрично отразено и в приетия по делото Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 31.05.2014. От вещото лице е посочено, че не може да установи конкретните работи по делото от кое от трите дружества са извършени, поради липса на представени пред него данни, поради което е извършило остойностяване на процесните дейности на база извършено изследване на всички извършени по обекта дейности и осреднени към двата процесни обекта.

Съдът намира, че ищецът не доказа по делото да е извършил работите, чиято стойност претендира от ответника, като това не се установява и от приетия по делото Ревизионен доклад № Р -16001617001091-092-001 от 28.01.2019г, издаден на дружеството в несъстоятелност, тъй като в него конкретни извършени работи не се коментират. Поради това съдът намира за неоснователни както първоначалния предявен иск за заплащане на сума на договорно основание, така и съединения с него при условията на евентуалност втори иск за същата сума на извъндоговорно основание. Двата иска следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане.

За пълнота на изложението съдът допълва, че от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че към 2012г всички инсталационни работи са били извършени и приети, а те са част от претендираните от ищеца извършени от него работи. Вещото лице продължава, че за съставянето на Акт 15 не е задължително единствено извършване монтаж на врати, но всички останали работи, описани в приложението на ищеца, са били извършени, за да бъде приет обектът. Приемането е извършено на 31.05.2014г, поради което общата 5-годишна давност за предявяване на главния и евентуалния иск изтича на 31.05.2019г. Те са предявени на 05.06.2019г, т.е. след изтичне на погасителната давност, което ги прави неоснователни, като погасени по довност. Изключение правят претенциите за монтирани врати, за които няма доказателства кога са поставени, но по отоншение на тях ищецът не доказа той да ги е закупил и монтирал, за да се преценя дали е налице възлагане за тази конкретни работи от ответника, а ако такова липсва дали са в негов интерес и поради това дължи заплащането им на ищеца.  

Предвид отхвърляне от съда на предявените обективно съединени искове, ищецът дължи заплащането на държавна такса от масата на несъстоятелността в размер на 474,49лв по сметка на ОС – Пловдив.

Ответникът не установява да е извършил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р         Е          Ш         И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.Ж., като синдик на „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* искове да бъде осъден И.С.И., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 9093,86лв с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 05.06.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща сбор от стойността на извършени от „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в н., СМР на договорно основание на собствен на И.С.И.  обект Склад № 1 с площ от 4,00кв.м., подробно индивидуализирани по приложение към исковата молба л.6 и л.7 от делото, представляващо неразделна част от настоящото решение, находящ се в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло *, сграда в ПИ 56784.522.965 в гр.*******, ул. „*.*****“ № **, както и сумата от 2768,38лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.06.2016г   - 04.06.2019г, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.Ж., като синдик на „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* искове да бъде осъден И.С.И., ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 9093,86лв с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 05.06.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща сбор от стойността на извършени от „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в н., СМР на обект Склад № 1 с площ от 4,00кв.м., подробно индивидуализирани по приложение към исковата молба л.6 и л.7 от делото, представляващо неразделна част от настоящото решение,  находящ се в „Обществено – жилищен комплекс“, тяло *, сграда в ПИ 56784.522.965 в гр.*******, ул. „*.*****“ № **, собственост на И.С.И., като работите са извършени от дружествто в интерес на  И.С.И., без той да ги е възлагал за изпълнение, но като е знаел, както и да бъде осъден да заплати сумата от 2768,38лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.06.2016г   - 04.06.2019г, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Палас – 27“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 474,49лв от масата на несъстоятелността.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: