РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Перник , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500119 по описа за 2021 година
С решение № 176/30.12.2019г., постановено по гр.д. № 332/2019г. по описа на
Радомирския районен съд е отхвърлен предявеният иск от С. Г. М. против М. К. Х. с правно
основание чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лв., представляваща
обезщетение за нанесени му имуществени вреди, вследствие причинено от М. К. Х. на
23.03.2019 г. пътно – транспортно произшествие, при което при управление на МПС – лек
автомобил марка „Ф.“, с ДК № **** в гр. Р. по ул. „М. Г.“ с посока на движение ул. „Р. Д.“ с
несъобразена скорост, съобразно релефа на местността, е причинила следните имуществени
вреди: метална гаражна врата на стойност 300 лв., бетонов трегер на стойност от 200 лв., два
метални кола на стойност 200 лв., оградна мрежа на стойност от 350 лв. и оградна мрежа с
бетонова ограда на стойност от 200 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 23.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба от С. Г. М., чрез адв. Бл. Б.
от АК-П., против първоинстанционното решение. В жалбата са изложени съображения за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в решението съдът не е обсъдил всички
доказателства, събрани по делото, както и че не са обсъдени направените от ищеца доводи и
възражения. Прави се искане същото да бъде отменено и искът да се уважи. В открито
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата М. К. Х. в срок е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа,
че същата е неоснователна, излага доводи за правилност на първоинстанционното решение и
моли същото да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
1
Третото лице – помагач на страната на ответницата -„Групама застраховане“ ЕАД,
гр.С., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.03.2019г. в 13.40 часа, ответницата, управлявайки лек
автомобил марка „Ф.“, с ДК № ****, в гр. Р. по ул. „М. Г.“ с посока на движение ул. „Р. Д.“
с несъобразена скорост, съобразно релефа на местността, е изгубила контрол над
управлявания от нея автомобил и е навлязла в собствения му недвижим имот, находящ се в
гр.Р., ул.“Б.“ № **. С това е причинила пътно-транспортно произшествие и е нанесла
имуществени вреди върху притежавания от ищеца имот, възлизащи на обща стойност от
1250лв. и изразяващи се в унищожени метална гаражна врата, бетонов трегер, два метални
кола, оградна мрежа и оградна мрежа с бетонова ограда.
Ответницата е оспорила иска с твърдения, че ищецът е обезщетен за причинените му
имуществени вреди, като от ЗАД „Групама застраховане“ ЕАД му е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 634,19лв., което не е поискал да бъде
преразгледано. Оспорила е степента на повреда и стойността на претърпените от ищеца
имуществени вреди, като в случая ставало въпрос за повредено, а не за унищожено
имущество, както и че не била взета предвид степента на неговото овехтяване. Направила е
искане за привличане като трето лице - помагач по предявения срещу нея иск на ЗАД
„Групама застраховане“ ЕАД.
Третото лице – помагач на страната на ответницата - ЗАД „Групама застраховане“
ЕАД, е изразило становище за неоснователност на иска, тъй като с оглед на постъпило
уведомление за настъпило застрахователно събитие от ищеца, на същия е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 634,19лв. Твърди, че претендираното от
ищеца обезщетение е завишено и не отговаря на действителната стойност на претърпените
вреди.
За да отхвърли иска, районният съд е приел, че вследствие на причинената от
ответницата вреда, ищецът е направил искане до застрахователното дружество за изплащане
на застрахователно обезщетение на 29.03.2019 г., които вреди ЗАД „Групама застраховане“
ЕАД е определил на стойност от 634.19 лева и така опредената сума е преведена от
застрахователя по сметка на ищеца. Съдът е кредитирал извършената по делото съдебно-
техническа оценителна експертиза, в която вещото лице е посочило, че причинените щети са
на стойност 604.00 лева. Районният съд е приел, че пълното удовлетворяване на увреденото
лице чрез извършеното от застрахователя плащане, има за своя правна последица погасяване
на исковата претенция, което настъпва поради обезщетителния характер на прякото право за
реалното обезщетяване от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния
пълен размер, какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право. Съдът е приел, че
ищецът не е доказал по-висок размер на вредите над изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение, поради което е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Решението на районния съд е валидно.
По отношение допустимостта на обжлваното решение, въззивният съд се произнася в
обжалваната му част, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК.
2
С въззивната жалба, въззивната страна е обжалвала изцяло постановеното от
първоинстанционния съд решение. В жалбата не са наведени доводи за недопустимост на
решението. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по иск, с който е бил надлежно сезиран и в производството са били налице
всички процесуални предпоставки за допустимост на иска, предвид на което и се налага
извод, че постановеното от първоинстанционния съд решение е допустимо.
По отношение законосъобразността на обжалваното решение, въззивният съд на
основание чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е
обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и че не са обсъдени направените от
ищеца доводи и възражения в първоинстанционното производство. В жалбата е направено
възражение във връзка с това, че за да бъдат възстановени претърпените имуществени
вреди, ищецът следва да бъде обезщетен като му се заплати тяхната равностойност към
момента на постановяване на съдебното решение. В открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, проведено на 04.11.2019г., процесуалният представител на ищеца
е навел довод, че вредите, за които застрахователят е обезщетил ищеца, не са действително
претърпените от него вреди, а само част от тях.
Съдът счита така предявеното във въззивната жалба възражение за неоснователно.
Съгласно чл. 499, ал. 2, изр. 1 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Разпоредбата обаче не съдържа
правило, въз основа на което да бъде определяна действителната стойност на причинената
вреда. От своя страна, задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е застраховка за причинените от водачите на моторното превозно средство
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Тази отговорност е имуществена, поради което и самата застраховка има
имуществен характер. Затова, доколкото няма специално установени правила, за нея се
прилагат общите такива за имущественото застраховане. По силата на чл. 386, ал. 2 от КЗ
при имуществените застраховки обезщетението трябва да бъде равно на размера на
действително претърпяната вреда към деня на настъпване на събитието. Тази разпоредба
има същия смисъл като тази на чл. 499, ал. 2 от КЗ, в случаите, когато се касае за
имуществени вреди, които настъпват в момента на пътнотранспортното произшествие. И
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ обаче, както и тази на чл. 499, ал. 2 от КЗ не съдържат
правило, въз основа на което да се определя размера на вредата.
Такова правило се съдържа в разпоредбата на чл. 400 от КЗ. При обезщетение за
имуществени вреди застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Първото понятие е определено в разпоредбата
на чл. 400, ал. 1 от КЗ и според него за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и със същото
качество. Второто понятие е определено в разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ и съобразно
него за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Кой от двата способа по чл. 400, ал. 1 и ал. 2 от
КЗ ще бъде възприет за определяне на застрахователната сума, е въпрос на отношенията
между застрахования и застрахователя и се определя в сключения между тях
застрахователен договор.
В случая в застрахователната полица не е посочено по кой от двата способа се
3
определя застрахователната сума при причинени имуществени вреди. Затова трябва да
намери приложение установената с разпоредбата на чл. 400, ал. 3, изр. 1 от КЗ презумпция,
по силата на която, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума е
определена съгласно действителната стойност на имуществото. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а
действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност (пазарната
цена) към деня на настъпване на събитието, тъй като следва да бъде взето предвид и
качеството на повреденото имущество, тоест степента на изхабяването му, към този ден.
От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа
оценителна експертиза, се установява, че стойността на нанесените имуществени вреди,
вследствие процесното ПТП, като е отчетено и овехтяването му, се равнява общо на 604лв.
По делото безспорно е установено, че с уведомление за щета от 29.03.2019г.
въззивникът е направил искане до ЗАД „Групама застраховане“ ЕАД за изплащане на
застрахователно обезщетение по валиден и действащ застрахователен договор, сключен
между въззиваемата и застрахователя. По повод подаденото уведомление застрахователното
дружество е съставило констативен протокол и е определило стойност на причинените от
ПТП-то имуществени вреди в размер на 634.19 лева. Така определената стойност на щетата
е изплатена по сметка на въззивника на 09.04.2019 г.
Въззивникът, следователно, е напълно обезщетен за претърпените от него
имуществени вреди следствие от процесното ПТП, като застрахователят му е изплатил
обезщетение, съобразено с действителната стойност на причинените щети. С това плащане е
настъпил правопогасителният ефект, на само по отношение на прякото право на увреденото
лице да търси обезщетение за причинените му вреди направо от застрахователя, но и по
отношение на деликтното право на въззивника да търси обезщетение за причинените му
вреди по общия ред на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, тъй като съгласно Тълкувателно
решение № 2 /2010 г. от 06.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС
всяко едно от тези права следва да се счита за погасено само след окончателно
удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане на пълния размер
на тези вреди.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищеца възражение в
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 04.11.2019г.,
относно това, че вредите, за които застрахователят е обезщетил ищеца, не били
действително претърпените от него вреди, а само част от тях, настоящият състав намира
същото за неоснователно. В хода на производството пред първа инстанция, както и пред
настоящата, не са представени доказателства, които да установят наличие на други
причинени вреди, различни от тези, за които въззивникът е бил обезщетен с изплатеното му
застрахователно обезщетение.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на районния съд в обжалваното решение
като правилни, законосъобразни и основани на събраните по делото доказателства.
Като се е позовал на т.2 от Тълкувателно решение № 2 /2010 г. от 06.06.2012 г., по
тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, районният съд правилно е приел, че при
наличие на пълно удовлетворяване на увреденото лице чрез изплатено от застрахователя
обезщетение, се погасява притезателното право на увредения, което настъпва поради
обезщетителния характер на прякото право за реалното обезщетяване от застрахователя на
вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер, какъвто погасителен ефект
настъпва и за деликтното право. От своя страна погасяването на прякото право води до
отсъствие на подлежаща на обезщетяване вреда - елемент от фактическия състав на чл.45,
4
ал.1 от ЗЗД, което обуславя и неоснователност на предявения иск.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, безспорно е доказано
наличие на пълна идентичност между причинени и обезщетени вреди. Налице е изпълнение
на паричното задължение, произтичащо от непозволено увреждане, като причинените на
въззивника от въззиваемия имуществени вреди са напълно обезщетени с изплатеното му
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсва
подлежаща на обезщетяване вреда, като елемент от фактическия състав на чл.45, ал.1 от
ЗЗД, предвид на което и правилно искът е отхвърлен.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като такива не са
поискани.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/30.12.2019г., постановено по гр.д. № 332/2019г. по
описа на Радомирския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5