№
гр. Варна, 22.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и шест ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7718
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Р.И.Х., ЕГН ********** срещу Г.Д.Х., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 575,70
евро, предявена като частичен иск (за внесените с вносна бележка от 22.05.2014 г. и вносна бележка от 01.07.2014 г. суми) от сумата от 7 875,70
евро, представляваща сбор от погасени суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13/13.04.2009 г., сключен между Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“
АД и заплатена от ищеца в качеството му на ипотекарен гарант, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното ѝ заплащане.
В исковата молба ищецът излага, че между Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“
АД гр. София бил сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13/13.04.2009 г., по силата на който ответницата е получила стандартен ипотечен кредит в размер на сумата от 68 000
евро за покупка и довършителни работи на недвижим имот при условия и срок на погасяване 20.03.2044 г., уговорени в договора и Общите условия на „УниКредит Булбанк“
АД. За обезпечаване на вземането на банката ищецът, като ипотекарен гарант, учредил в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“
АД първа по ред договорна ипотека върху собствен недвижим имот, представляващ апартамент №78 /седемдесет и осем/, находящ се в бл.140, вх.4, ет.2, втори микрорайон по плана на ж.к. „Младост“
гр. В., с площ от 78,40 кв.м., ведно с избено помещение №6, ведно с 7,0368% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Тъй като ответницата не погасявала кредита, ищецът започнал до го изплаща, като извършил плащания по нейната кредитна клиентска сметка №70001516724797, клиентски № *********, в общ размер от 7 807,53
евро, както следва:
1. С вносна бележка от 16.04.2013 г. - сумата от 1 148.55 евро;
2. С вносна бележка от 19.04.2013 г. - сумата от 25.52 евро;
3. С вносна бележка от 20.12.2013 г. - сумата от 1 556.92 евро;
4. С вносна бележка от 16.01.2014 г. - сумата от 650.84 евро;
5. С вносна бележка от 13.03.2014 г. - сумата от 850 евро;
6. С вносна бележка от 22.05.2014 г. - сумата от 2 810 евро и
7. С вносна бележка от 01.07.2014 г. - сумата от 765.70 евро.
Твърди се, че с искова молба, предмет на гр.д. №5377/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, 25 състав, ищецът е предявил срещу ответницата Г.Д.Х. по съдебен ред част от своето вземане от 640 евро от горепосочената сума общо от 7 807,53
евро, по което към настоящия момент има постановено първоинстанционно решение №1914/07.05.2019 г. за сумата от 640 евро, предявена като частична.
Твърди, че за ищеца е бил налице правен интерес от изпълнението на чуждото задължение, тъй като съществувала реална опасност поради непогасяването му от задълженото лице -кредитополучател Г.Х. да настъпят неблагоприятни имуществени последици по отношение на ищеца-ипотекарен гарант, каквито в последствие за съжаление и са настъпили, тъй като получил съобщения за насрочена публична продан по изпълнително дело №20153110401335 на ДСИ при ВРС Л. Станев. Поради това, докато договорът бил в сила ищецът заплащал и други вноски по кредита, а не само претендираните за връщане.
С горното обосновава правния си интерес от завеждането на суброгационния иск по чл.155 ал.2 ЗЗД вр. с чл.74 ЗЗД, според който изпълнилият чуждо задължение (в случая чрез конкретно плащане), като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. На това основание ищецът претендира от ответницата заплащането на исковата сума от 3 575,70 евро., с която твърди, че ответницата се е обогатила за негова сметка.
Назначеният на ответника от съда особен представител е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, в който от фактическа страна признава обстоятелството, че между ответника и „Уникредит Булбанк“ АД е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице от 13.04.2009год., по силата на който Г.Х. е получила ипотечен кредит в размер на 68 000 евро за покупка и довършителни работи на недвижим имот. Не оспорва, че за обезпечаване на кредита в качеството си на ипотекарен гарант ищецът е учредил в полза на Банката първа по ред договорна ипотека върху негов собствен недвижим имот, находящ се в гр.В.
Оспорва твърдението на ищеца, че е внасял в полза на Г. Х. по нейната кредитна клиентска сметка в „Уникредит Булбанк“ АД вноски по кредита в общ размер на 7 807.53 евро. Оспорва представените като доказателства от страна на ищеца, седем броя вносни бележки, издадени от „Уникредит Булбанк“ АД, филиал „Подаръци” Варна 2 от 16.04.2013 год., 19.04.2013год., 20.12.2013год., 16.01.2014год., 13.03.2014год., 22.05.2014год. и 01.07.2014год. /без печат/, като се твърди, че Р.Х. не е заплащал посочените в тях суми, както и че вносна бележка от дата 01.07.2014 год., не е подписана от ищеца. В тази връзка моли да бъде открито производство по чл.193 от ГПК. На осн. чл. 183 от ГПК отправя искане оспорените вносни бележки да бъдат представени в оригинал.
Извън срока за отговор от ответника чрез упълномощен лично от него процесуален представител също е депозиран отговор на исковата молба, в който излага следното:
Оспорва изцяло основателността на иска, като моли съда да го отхвърли изцяло. Твърди, че е налице основание за преводите. Ответницата и ищеца са роднини племенница –
чичо, а процесният кредит е изтеглен от ответницата по молба и изцяло в интерес на ищеца - Р.И.Х..
Твърди, че договорът за кредит и последвалата покупко-продажба са действителни и реални, но са сключени поради устната договорка с ищеца именно той да изплаща кредита и след препродажбата на апартамента в гр. Б. на трето лице да си възстанови средствата, тоест да реализира суброгационното си право.
От фактическа страна излага следното:
Към януари 2009 г. Г.Х., брат ѝ И€ Х. и съпругът ѝ С. Ц. били служител на „Консорциум Реми Груп“
АД с ЕИК *********, под ръководството на Р.Х.. В началото на 2009 г. Р.Х. ги помолил за помощ да купят апартаменти от сградата в гр. Б., която той строил тогава, чрез ипотечни кредити, като ги убедил, че му трябват купувачи, за да си осигури финансиране, което му е нужно, като по този начин ще спести и ДДС, тъй като апартаментите ще се продадат преди Акт 16. Тъй като апартаментите били незавършени нямало желаещи купувачи. Фирменото кредитиране през тези години било ограничено. Казал им, че кредитите им са уредени, уговорени с ръководен кадър на УниКредит Булбанк и просто трябва да се уредят документално. Р.Х. им обещал, че ще плаща месечните вноски по кредитите до тяхното погасяване, а парите ще си възстанови след препродажбата на апартаментите, след което ще им даде част от печалбата, а друга част ще остане за него. В тази връзка сочи, че преводите, които е правил ищецът са изцяло в тази връзка, при ясно негово знание за реалната обстановка и кога ще възстанови средствата си. По това време ответницата била бременна и за отпускането на нейния кредит служителите от банката поискали солидарен длъжник (майка ѝ) и ипотекарен гарант (Р.Х.), който ипотекирал допълнително по същия кредит имота си във гр. В.. Вноските по ипотечния кредит се внасяли от служители на „Консорциум Реми Груп“
АД, от И. Р. Х. и Д. Р. Х. синове на ищеца Р.Х..
Твърди, че към момента сградата, в която се намира апартаментът, във връзка с който е теглен ипотечния кредит, е все още незастроена и ежедневно се руши, като перспектива за нейното завършване няма, а поради непогасяване на въпросния ипотечен кредит, същият е обявен за предсрочно изискуем и ответницата е осъдена от банката. Ангажиментът за построяването на сградата, респективно апартамента е на „Консорциум Реми Груп“
АД, респективно на ищеца. Основният ангажимент на ищеца бил да построи и въведе в експлоатация сградата, което да улесни препродажбите към трети лица и с получените средства да се изплатят кредитите и да се възстановят неговите средства. Тази договорка не била изпълнена поради виновното поведение на ищеца.
Твърди, че в случая е налице абсолютно реален и валиден договор за заем, абсолютно реална и валидна сделка за покупко-продажба на недвижимия имот, а между страните има съглашение ищецът да обезпечи задължението и да го погасява до препродажбата към трето лице на въпросния апартамент, от продажната цена на който да си възстанови средствата. Ответницата закупила имота с единствения мотив след продажбата му да реализира обещания процент печалба съвместно с ищеца. Ответницата не е получила имота безвъзмездно, тъй като реално сумата от кредита се изплаща на дружеството „Консорциум Реми Груп“
АД и така е платена цената, като по този начин е кредитирано дружеството.
В заключение сочи, че вътрешните отношения между ищеца и ответницата не дават на първия право към момента да иска отстраняване на настъпилото негово обедняване, т. к. съгласно вътрешните отношения се е задължил към ответницата да изпълни нейния дълг към банката, като възстанови средствата си едва след препродажба на имота на трето лице след дострояването на сградата и въвеждането ѝ в експлоатация. В тази връзка твърди, че съществуващото правоотношение между страните отлага възникването на регресните права на ищеца, като сочи, че невъзможността към днешна дата да се ползва това жилище, вкл. и да бъде продадено и със средствата да се погаси кредитът, се явява отлагателното условие спрямо регресното право на ищеца.
Излага още, че закупеният имот от ответника не може да се ползва по предназначение, защото сградата, в която се намира не е достроена и въведена в експлоатация, към момента строителството е преустановено и сградата се руши. Ответникът както и съдебен изпълнител реално не могат да се разпоредят с имота и със средствата да се погаси кредита, което води до олихвяване на дълга и практическото му погасяване е невъзможно към момента, което от своя страна влече обедняване за ответника със всеки изминал ден заради трупащите се лихви и разноски поради ненавременното изпълнение от страна на ищеца на уговорката му с ответницата да изплаща кредита и да си възстанови средствата след препродажба на имота на трето лице.
В съдебно заседание ответникът възразява срещу доклада на съда, като твърди, че възраженията му са правоотлагащи по смисъла на ТР №3/2016 г. от 22.04.2019 г.на ОСГТК на ВКС, а не както ги е приел съдът - такива по общите правопораждащи юридически факти.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, ал.2 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“ АД гр. София
бил сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13/13.04.2009
г., по силата на който ответницата е получила стандартен ипотечен кредит в размер на сумата от
68 000 евро
за покупка и довършителни работи на недвижим имот
при условия и срок на погасяване 20.03.2044 г., уговорени в договора и Общите условия на „УниКредит Булбанк“ АД;
че за обезпечаване на вземането на банката ищецът, като ипотекарен гарант учредил в полза
на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД първа по ред договорна ипотека върху собствен недвижим имот, представляващ апартамент №78 /седемдесет и осем/, находящ се в бл.140
вх.4 ет.2, втори
микрорайон по плана
на ж.к. „Младост“ гр.
В., с площ
от 78,40 кв.м.,
ведно с избено помещение №6, ведно
с 7,0368% ид. части
от общите части
на сградата и от правото на строеж; че тъй като
ответницата не е погасявала кредита, ищецът започнал до го изплаща, като извършил плащания по нейната кредитна клиентска сметка №70001516724797,
клиентски № *********, в общ
размер от 7 807,53 евро, както
следва: с вносна бележка от 16.04.2013 г. - сумата от 1 148.55 евро; с вносна бележка от 19.04.2013 г. - сумата от 25.52 евро; с вносна бележка от 20.12.2013 г. - сумата от 1 556.92 евро; с вносна бележка от 16.01.2014 г. - сумата от 650.84 евро; с вносна бележка от 13.03.2014 г. - сумата от 850 евро; с вносна бележка от 22.05.2014 г. - сумата от 2 810 евро и с вносна бележка от 01.07.2014 г. - сумата от 765.70 евро.
Същото се потвърждава и от приобщените към доказателствения материал по делото Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13 от 13.04.2009г. банка
„Уникредит Булбанк“АД, седем
броя вносни бележки за внесени суми
по сметката на Г.Д.Х., както
следва от 16.04.2013г.–1148.55 евро;
от 19.04.2013г.-22.52 евро; от
20.12.2013г.- 1556.92 евро; от
16.01.2014г. – 650.84 евро; 13.03.2014г. – 850 евро;
22.05.2014г. – 2810 евро;
01.07.2014г. – 765.70 евро и справка от АВ.
Съгласно разпоредбата на чл.
155, ал. 1 от ЗЗД
ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ
на трето лице
и приобретателят плати
или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Съгласно ал. 2, изр. първо
на същия член
същите права има
и собственикът, който
е заложил или
ипотекирал своя вещ
за чуждо задължение.
С плащането на част от вноските по кредита за ищеца е възникнало суброгаторното право
на ипотекарния гарант да претендира връщането им от кредитополучателя, предвид че извършеното е за изпълнение на чуждо задължение.
Настоящия иск е предявен като частичен за сумата от
3575,70 евро от 7807,53 лв., внесени с вносни бележки от 22.05.2014г. за 2810 евро
и от
01.07.2014г. за 765.70 евро, който
е втори подред иск за сочената главница от общо
7807,53 евро. Въз основа на предходна искова молба е било
образувано гр.д.№ 5377/2018 г. на ВРС, поради което настоящото производство е било спряно до влизане в сила на решението по това дело
на осн. чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК, във
вр. със задължителните указания към съдилищата дадени с т.
3 от ТР 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Представено е по настоящото производство постановеното по гр.д.№5377/2018 г. на ВРС Решение №1914/07.05.2019 г., потвърдено с Решение №1049/22.11.2019
г., постановено по в.гр.д.№1247/2019
г. на ВОС,
Г.О, по силата на което ответницата Г.Д.Х., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на Р.И.Х., ЕГН:
********** сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ евро,
представляваща частична претенция от сумата от 7 807.53 евро, представляваща сбор от погасени суми на 16.04.2013г,
19.04.2013г.,
20.12.2013г., 16.01.2014г.,
13.03.2014г.
, 22.05.2014г. и
01.07.2014г. от ищеца
в качеството му на ипотекарен гарант по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/ 13/13.04.2009г., сключен между Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“ АД,
която сума е заплатена на вноски, ведно
със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 13.04.2018г. до окончателното ѝ заплащане, на основание чл.155,ал.2 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
С т. 2 на ТР 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг
исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В настоящия случай е спорно дали
отлагателното възражение на ответницата, че процесните суми
не са изискуеми с оглед на вътрешните отношения между нея и ищеца е преклудирано на осн.
цитираното тълкувателно решение, доколкото същото е правоотлагащо.
По така изразеното становище от ответника съдът намира същото за ненамиращо подкрепа в соченото тълкувателно решение. Вярно е, че съгласно мотивите, изложени в т. 2 от него ВКС
е приел „макар
и с предявяване на частичния иск
за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК
с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия
исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той
да разполага и с други
защитни средства, нерелевирани при
разглеждането на частичния иск“. Тези възражения обаче не следва да бъдат такива по общите факти,
а такива следващи от естеството само
на останалото вземане. В случая се твърди от ищеца, че не е настъпила изискуемост не само на оставащата част
от вземането, а и на присъдената (доколкото се твърди, че цялото вземане не е изискуемо). Такова възражение и твърдение не е навеждано в производството по гр.д.№ 5377/2018 г. на ВРС и съдът дори
е приел, че цялата част
от вземането е дължима и съответно изискуема, като е присъдил предявената част от исковата сума
в размер на
640,00 евро.
Това
е така, защото със същото тълкувателно решение е прието, че „Силата на пресъдено нещо
на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко,
както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или
отречено от съда
спорно право - не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация“.
В случая ответникът се домогва да въведе ново
правоотношение между него
и ищеца, незаявено в производството по гр.д.№ 5377/2018 г. на ВРС, което
съгласно цитираната част
от тълкувателното решение се явява преклудирано, поради разпростиране на силата на пресъдено нещо
и върху незаявените основания.
В Тълкувателно решение №3/2016 е прието още, че „правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също
не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната
изискуемост.“ В обсъжданата от ВКС хипотеза обаче се касае
само до отлагане изискуемостта на останалата част от вземането, а не на незаявени своевременно правоотношения, които касаят изискуемостта на цялото вземане, какъвто е процесния случай.
Идеята на въпросното тълкувателно решение е при
еднакви общи юридически факти да няма
противоречащи си съдебни актове. Тъй като
юридическите факти са общи по отношение на изискуемостта на вземането в настоящото и предходното съдебно производство, то съдът
намира, че те са обхванати от силата на пресъдено нещо
от предходното решение и не подлежат на преразглеждане в настоящото производство, въпреки че по естеството си са правоотлагащи.
Доколкото от ответницата не се оспорва факта, че ищецът е заплатил един
нейн дълг, бидейки ипотекарен гарант, то е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 155, ал.2
от ЗЗД и за платилия ипотекарен гарант е възникнало субрагационното право
да търси от длъжника изпълненото в негова полза.
Тъй като в настоящото производство бяха представени неоспорени доказателства за извършеното плащане, то съдът намира, че ответницата дължи
на ищеца заплатената от него сума
в размер на 3575,70
евро от цяло
вземане в размер на 7807,53 лв., внесени с вносни бележки от 22.05.2014г. за 2810 евро
и от
01.07.2014г. за 765.70 евро, поради което и предявения иск се явява
основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в производството. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 279,74 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 700,00 лв., 250,00 лв. за особен представител, или общо 1 229,74 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН: ********** с адрес *** 575,70 евро (три хиляди петстотин седемдесет и пет евро и седемдесет евроцента), внесени с вносни бележки от 22.05.2014г. за 2810 евро и от
01.07.2014г. за 765.70 евро, представляваща частична претенция от сумата от 7 807.53 евро, представляваща сбор от погасени суми на 16.04.2013г, 19.04.2013г., 20.12.2013г., 16.01.2014г., 13.03.2014г. , 22.05.2014г. и
01.07.2014г. от ищеца в качеството му на ипотекарен гарант по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/ 13/13.04.2009г., сключен между Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“
АД, която сума е заплатена на вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
21.05.2019г. до окончателното ѝ заплащане, на основание чл.155,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1229,74 лв. (хиляда двеста двадесет и девет лева и седемдесет и се четири стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: