Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……………./06.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети
март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12458 по описа за
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
В.Ж.В., ЕГН **********,
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.М. срещу Е.В.В., ЕГН: ********** ***, искови
претенции с
правно основание чл.59,
ал.9 и чл.150 СК, за изменение на
постановената с влязло в законна сила съдебно решение по
гр.д. № 445/2014г. по описа на ВРС мярка досежно
режима на лични контакти на детето М. с бащата, както и за намаляване на
присъдената в полза на детето месечна издръжка, както следва:
първоначално определения размер на издръжката от 200 лева да се намали на 120 лева
месечно.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: страните са били съпрузи, по силата на сключения между
тях граждански брак на 10.10.2010г.. От него имат родено едно дете – М. В.В., ЕГН ********** род. на ***г..
С влязло в сила решение по гр. дело № 445 по описа за
В рамките на срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва заложените
в исковата молба фактически твърдения. Предявява насрещен иск за изменение на
постановената с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 445/2014г. по
описа на ВРС мярка досежно режим на лични контакти на детето М. с бащата, с правно основание чл.59, ал.9 СК.
Искът в този смисъл е основан на твърдения, че бащата не полага необходимите за
възрастта на детето грижи, тъй като след престой при него, детето се връща
болно. Предложеният от ищеца режим на лични контакти не е в интерес на детето.
Оспорва, че бащата не е в състояние да заплаща определения размер на
издръжката. Твърди се, че същият развива търговска дейност, разпоредил се е
безвъзмездно в полза на своята майка с недвижими имоти със значителна пазарна
стойност. Семестриалната такса за обучението му възлизала на 1200 лева. Същевременно с напредване възрастта на
детето, нуждите от издръжка са се увеличили. Посещава школа по народни танци и
уроци по конна езда, за които се заплащат суми. От 21.03.2015г. е останала без
работа. Моли за отхвърляне на исковете. Моли за постановяване на положително
решение по насрещния иск, като бъде изменена постановената по-рано по гр.д. № 445/2014г. по описа на ВРС, мярка относно
лчните контакти на детето с бащата,
както следва: до навършването на 6-годишна възраст на детето бащата да го вижда всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 9.00 ч. до 13.30 ч., без преспиване,
като контактите да се осъществяват в присъствие на майката, на 26 декември
всяка година, от 9.00ч. до 13.30ч., без преспиване, като контактите да се
осъществяват в присъствие на майката, в понеделник по време на Великденските
празници от 9.00ч. до 13.30ч., без преспиване, като контактите да се
осъществяват в присъствие на майката; след
навършването на 6-годишна възраст до навършване на 14 -годишна възраст на
детето бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване при бащата и без присъствие на
майката, на 26 декември всяка година, от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване и
без присъствието на майката, в понеделник по време на Великденските празници от
10.00ч. до 18.00ч., без преспиване и без присъствието на майката; след навършването на 14 -годишна възраст на
детето бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване при бащата, на 26
декември всяка година от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване, в понеделник по
време на Великденските празници от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване, както и
15 /петнадесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
като бащата предоставя възможност на майката на всеки 5 /пет/ дни от този режим
на лични отношения през летния период да вижда дъщеря си за по един час, от
11.00ч. до 12.00ч..
В рамките на
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът по насрещния иск е депозирал отговор
на исковата молба. Оспорва всички заложени в насрещната искова молба
фактически твърдения и моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в
отношенията между страните, че се родители на детето М. Влентин В., род. на ***г.,
това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане, издадено на
12.11.2014 г. въз основа на акт за раждане №228/09.04.2012 г. от Община Варна
/л.11/.
С Решение
№2091/17.04.2014 г. по гр.д.№445/2014 г. по описа на ВРС, ХХІ състав, поправено
с Решение №2532/13.05.2014 г., сключеният между страните на 10.10.2010г.
граждански брак е прекратен по взаимно съгласие. Упражняването на
родителските права по отношение на детето М. В.В., ЕГН ********** е
предоставено на майката Е.В.В., ЕГН **********, като е определен режим
на лични отношения на бащата В.Ж.В., ЕГН ********** с детето М., както следва: бащата
В.Ж.В., ЕГН ********** може да вижда и взима детето М. съответно: до навършване
на 3 – годишна възраст на детето бащата може да го вижда всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, като
контактите да се осъществяват в присъствието на майката, а след навършване на 3
– годишна възраст на детето, бащата може да го вижда всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, както и един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата е осъден да заплаща в
полза на детето М. В.В., месечна издръжка в размер на 200 (двеста)
лева, считано от 01.03.2014г., с падеж
до 10-то число на текущия месец, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законна причина за отмяна или изменение на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка неизплатена вноска, до окончателното и изплащане.
Видно е от Трудов
договор №000 00001/09.07.2015 г. /л.12/, че считано от 10.07.2015г. В.В. е
започнал работа при Д. А. ЕООД, на длъжността „технически сътрудник”.
От Служебна
бележка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда”
изх.№1038/26.06.2015г. /л.13/ се установява, че в периода
09.04.2014г.-25.06.2015г., бащата е бил регистриран като безработно лице,
търсещо работа.
От представените
Обобщен рапорт за проведена семейна консултация на Е.В. и В.В. 2012-2013
от дата 17.10.2013 г.; Медицинско
направление №001173, по Амбулаторен лист №003724/17.08.2015 г.;
Психиатрично освидетелстване от
Д-р М.Т. от 17.08.2015 г. на М. В.В.
на
От страна на
ответницата са представени множество документи, удостоверяващи извършени
разходи във връзка с отглеждането на детето М. /л.65-227/.
От приложените
на л.71-73 Справки от Служба по вписванията – В. и П. се установява,
че В.В. притежава недвижими имоти, с част от които през м.11.2014г. се е разпоредил
безвъзмездно в полза на трето за спора лице. Не е спорно, че надареното лице е
неговата майка, това е видно и от справка от НБД Население от 03.02.2016 г.
относно родствени връзки на В.Ж.В..
От постъпилите Справки
за осигурителния доход на ищеца и ответника за периода от 01.01.2015 г. до
29.01.2016 г., е видно, че считано от 10.01.2016г. бащата не осъществява трудова
дейност. Майката, считано от 04.2015г. не реализира доходи от трудова дейност.
От Писмо
изх.№452/18.02.2016 г. от Варненски свободен университет, се установява, че
бащата е студент първи курс задочно обучение за учебната 2015-2016г., като
семестриалните такси са в размер от 960 лева на семестър, които се заплащат
редовно от бащата.
От Писмо
изх.№3551/24.02.2016 г. от «М.» ЕАД, се установява, че посоченият тел. №
********** в обявата /л.43/ за продажба на парцел в с. Ш. с цена 39 900
евро, е собственост на В.В..
От представения
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна се установява, че грижите
за детето, предоставяни и от двамата родители са на необходимото ниво. Двамата
родители полагат старания в грижите си по детето. Детето М. се чувства еднакво
добре и демонстрира своята силна привързаност по отношение и на двамата си
родители. Установена е силно изградена емоционална връзка както с майката, така
и с бащата от страна на М.. Възможността за редовни и пълноценни контакти на
детето с двамата родители би повлияла благоприятно върху психиката на М. и би
благоприятствала нейното правилно развитие. Становището на ДСП е, че не
съществуват пречки за по-разширен режим на контакти между М. и нейния баща,
който да предполага и нощуване на детето в дома му по време на месечните им
срещи. По отношение на режима на контакти през летния сезон предвид ниската
възраст на детето е препоръчително той да бъде осъществяван в по-кратки
интервали, два или три пъти през летния сезон, като неговата продължителност не
следва да надвишава тридесет дни. След навършване на
За доказване
твърденията на страните по делото са ангажирани гласни доказателства – св.Б.К.
(без родство) и св. М.А. (майка на ответницата), ценени от съда с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК. И двамата разпитани свидетели сочат за съществуващи
нормални отношения между бащата и детето, в показанията им не се съдържат данни
бащата да притежава неподходящи родителски качества, които да представляват
заплаха за увреждане развитието на детето, нито данни за нежелание от негова
страна да подържа отношения със своя баща. От показанията на св. К., които
съдът кредитира изцяло като достоверни, предвид непосредствените му впечатления
за детето, се установява, че ищецът е грижовен баща, детето се чувства много
добре при него и двамата много се обичат. Св. А. заявява също, че когато детето
се връща от престой при баща си е в настроение и не е виждала нещо смущаващо.
Често се е връщало изморено и неотпочинало, поради неспазване на режима за
почивка. Когато детето е било 30 дни при бащата през лятото, като се е върнало
се чувствало некомфортно, било травмирано. Отказвало да се храни само, като се
притеснявало да изцапа себе си или пода. Започнала да заеква и концентрацията й
била нарушена.
При така
установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни
изводи:
Спорен между
страните е въпросът, ответникът какъв размер издръжка следва да заплаща на
малолетната си дъщеря М., както и режимът на
лични контакти на бащата с детето.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, ако се изменят обстоятелствата, при които са
определени мерките относно личните отношения между децата и родителите, по
молба на единия от родителите съдът може да измени постановените по-рано мерки
и да определи нови. Важна предпоставка, обуславяща основателност на иска за
промяна на мерките относно режима на лични отношения между детето и родителя,
на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е изменение на
обстоятелствата, при които тези мерки са били постановени и които съществено
засягат интересите на детето, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при
която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като
съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на
детето. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/1974 год., под “интереси на
децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на
закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на
детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при
евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано
мерки.
Поддържането на
лични отношения между детето и бащата, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, се налага както в интерес на детето, така
и в интерес на родителя, като съдържанието на тези мерки зависи от конкретните
обстоятелства. В случая, от доказателствата по делото не установяват изложените
в отговора на исковата молба и в насрещния иск твърдения, при осъществяван разширен
режим на лични контакти с детето М., бащата да създава с поведението си
предпоставки за увреждане на интересите на детето. Напротив, установи се , че
между детето и баща му съществува силна привързаност, както и че за нормалното
психическо и емоционално развитие на детето е нужно то да поддържа интензивни
контакти с баща си, за да не се изгуби връзката родител - дете.
От друга
страна, обаче, събраните по делото доказателства установяват, че е налице
новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение на режима на лични
контакти на детето М., с неговия баща. В случая, от постановяването на решение
№ 2091/17.04.2014г. по гр.д.№ 445/2014 г. на ВРС до настоящия момент е изминал
период от време, през който детето несъмнено е пораснало – М., вече е на четири
години и посещава детско заведение. Това ново обстоятелство следва да бъде
взето предвид от съда, тъй като несъмнено обуславя един по пълноценен личен
контакт с бащата, включително с преспиване. Горните обстоятелства не обосновават
спазването на този режим всяка седмица, а не както е в утвърдената съдебна
практика два пъти в месеца, с което се дава еднаква възможност и на двамата
родители за общуване с детето в почивните дни. Действително разширените
контакти между детето и неговия баща, създават възможност бащата да изразява
своята обич и привързаност, а също и детето да развива чувствата си към него,
тъй като то ще израства не само под грижите и обичта на майка си, но и при
подкрепата и бащината обич на баща си, след раздялата на родителите. Бащата
безспорно следва да има разширен режим на лични контакти с детето си, за да се
ангажира с неговите нужди, да се опита да отговори на тях и да положи усилия за
задоволяването им. Необходимо е на майката също да се даде възможност да контактува
с детето си в почивните дни от месеца, независимо, че то е при нея през
делничните дни, тъй като това е по силата на решението за предоставяне на
родителските права. Поради служебната ангажираност на майката, каквито са
констатациите в социалния доклад, както и ангажираността на детето, когато е на
детска градина в делничните дни те не разполагат с необходимото време за
пълноценно общуване помежду си извън дома, за развлечения, забавления и
посещения на подходящи за възрастта на детето мероприятия.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че режимът на ежемесечните лични контакти
на бащата с детето следва да се определи два пъти месечно, а именно всяка първа
и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с
преспиване при бащата, като последният взема детето от дома на майката и го
връща обратно там. Само така би се осигурила една нормална обстановка за
отглеждане на детето, като по този начин ще бъде осигурена възможност на детето
да контактува равностойно и с двамата си родители, като расте под грижата и
обичта и на двамата.
По отношение на
режима на лични отношения между бащата и детето през официалните празници и
личните празници, съдът намира, че бащата следва да осъществява лични контакти
с детето и по време на Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, вкл. и на рождения ден на детето, като родителите редуват същите
както следва: всяка четна година детето ще е на Коледните и Великденските
празници при майката, а на рождения си ден /05.04/ и
Новогодишните празници – при бащата, и обратно на всяка нечетна година детето
ще е на Коледните и Великденските празници при бащата, а на рождения си ден /05.04/ и
Новогодишните празници – при майката. Всяка четна година бащата ще има право
да взема детето в деня следващ рождения му ден за времето от 10ч. до 18 ч..
Съдът споделя
съображенията на ДСП за редуциране продължителността на определения 30 дневен режим
през лятото. Така определения летен режим води до несъразмерно дълъг непрекъснат
престой на детето при бащата и отделянето му от майката за неприемливо дълъг
период от време, с оглед неговата възраст. Детето се чувства добре при баща си,
но до навършване на 7 годишна възраст режимът през лятото следва да се
осъществява на интервали от по 10 дни. След навършване на 7 годишна възраст,
детето ще бъде при бащата 20 дни през лятото без прекъсване, когато майката не
е в редовен годишен отпуск.
Предложеният от
ответницата вариант неоправдано ограничава възможността на бащата да бъде с
детето във времето, като няма основания за такова ограничаване и това не е в
интерес на детето, поради което насрещният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли. Следва да се отбележи, че детето има двама родители, които имат
правото и задължението да полагат грижи за него, като конфликтните отношения не
следва да се пренасят върху детето и да рефлектират на контактите му с
родителя, при когото то не живее. Каквото право има майката да празнува
семейните Великденски, Коледните и Новогодишните празници с детето си, същото
право има и бащата, поради което мотивите на ищцата в тази връзка са
несъстоятелни и неоснователни.
Няма законно
основание за определяне на ограничен режим на лични контакти на ответника с
детето, както се поддържа от ищцата, като в тази насока е и писмено становище
на ДСП Варна, отдел Закрила на детето.
Предвид
изложените съображения, съдът намира предявения от В.В. иск по чл.59, ал.9 СК
за частично основателен, като определеният с бракоразводното решение режим на
лични отношения между бащата и малолетното дете М. следва да се измени.
С оглед на това, следва да се определи следния
режим – бащата В.Ж.В., ЕГН ********** ще има право на лични контакти с
малолетното си дете М. В.В., ЕГН **********, род. на ***г., както следва: Всяка
първа и трета седмица от месеца с преспиване при бащата от 18 часа в петък до
16.00 часа в неделя, като бащата взема детето от дома на майката и го връща
обратно там. До навършване на 7 годишна възраст от детето, бащата ще взема
детето два пъти по 10 дни през лятото с преспиване, когато майката не е в
платен годишен отпуск, а след навършване на 7 годишна възраст 20 дни през
лятото без прекъсване когато майката не е в платен годишен отпуск.
Родителите ще
редуват помежду си Великденските, Коледните и Новогодишните празници, вкл. и
рождения ден на детето, като всяка четна година детето по време на
официално обявените Коледните и Великденските празници ще е при
майката, а на рождения си ден /05.04/ и по време на официално обявените
Новогодишните празници – при бащата, и обратно на всяка нечетна година детето по време на
официално обявените Коледните и Великденските празници ще е при
бащата, а на рождения си ден /05.04/ и по време на
официално обявените Новогодишните празници – при майката. По време на
официалните празници, бащата ще взема детето в 18.00
часа в последния работен ден от дома на майката и ще го
връща в 16.00 в последния почивен ден в дома на майката. Майката ще
бъде с детето и всяка четна година в деня следващ рождения ден на детето. Всяка
нечетна година бащата ще има право да взема детето в деня следващ рождения му
ден за времето от 10ч. до 18 ч..
С така
определения режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на
малолетното дете са защитени в пълен обем, като се държи сметка за неговото
емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и
разширяване на връзката родител - дете.
В останалата
част досежно искането за изменение на режима на лични контакти предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на
предявения иск по чл.150 СК за намаляване размера на присъдената на детето
месечна издръжка от 200 лв. на 120 лв., съдът намира следното:
За бащата няма
данни да има задължения за издръжка към други лица от същия ред, както и да е във
временна или продължителна нетрудоспособност. Няма данни да
има някакво заболяване, което да го прави ограничено работоспособен и да
изисква повече средства за лечение и медикаменти.
За да се уважи
претенцията за намаление на определената с предходното съдебно решение издръжка
на малолетното дете, която бащата е осъден да заплаща от 200лв. месечно на 120
лв. месечно, следва да се установи наличието на трайни промени в
обстоятелствата, при които е определен първоначалният й размер. Това означава,
че следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното
дете или трайна съществена промяна във възможностите на бащата да я дава в
присъдения размер. В конкретния случай, от данните по делото не се установява
бащата да има трайно намалени възможности да изплаща присъдената с предходното
съдебно решение издръжка от 200 лв. Събраните доказателства сочат, че бащата
макар за него да липсват доказателства да е трудово ангажиран, се е разпоредил
безвъзмездно с притежавани недвижими имота на висока стойност в полза на своята
майка. Същевременно, същият заплаща годишно около 2000 лева за обучението си. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 СК, основно задължение на родителите е да издържат
и да се грижат за своите ненавършили пълнолетие деца, което означава, че е необходимо
да се престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са
достатъчни за правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните
нужди. Установените по делото факти сочат, че малолетното дете М., е със
завишени нужди, което положение не позволява намаляване на издръжката му, тъй
като това би довело до накърняване неговите интереси, а същите следва да бъдат
защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно.
От друга
страна, следва да се отбележи, че ищецът е в трудоспособна възраст, която му
позволява да реализира доходи над средната работна заплата за страната, като
липсват твърдения, нито данни за причини, намаляващи неговата работоспособност.
Предвид
изложените съображения, съдът намира предявеният иск по чл.150 СК за намаляване
на присъдената на детето с решението по гр.д.№445/2014г. на ВРС месечна
издръжка от 200 лв. на 120 лв. за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
крайното решение на съда по спора, съдът намира, че разноските по делото следва
да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ постановените мерки относно режима на личните отношения между
детето М. В.В., ЕГН **********, род. на ***г. и неговия баща В.Ж.В., ЕГН **********, определени с решение № 2091/17.04.2014 г.
по гр.д. № 445/2014г. по
описа на ВРС, като ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения:
- Бащата В.Ж.В., ЕГН **********
ще
има право на лични контакти с малолетното си дете М. В.В., ЕГН **********, род.
на ***г., както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при
бащата от 18 часа в петък до 16.00 часа в неделя, като бащата взема детето от
дома на майката и го връща обратно там. До навършване на 7 годишна възраст от
детето, бащата ще взема детето два пъти за по 10 дни през лятото с преспиване,
когато майката не е в платен годишен отпуск, а след навършване на 7 годишна
възраст 20 дни през лятото без прекъсване когато майката не е в платен годишен
отпуск.
- Родителите ще
редуват помежду си Великденските, Коледните и Новогодишните празници, вкл. и
рождения ден на детето, като всяка четна година детето по време на
официално обявените Коледните и Великденските празници ще е при
майката, а на рождения си ден /05.04/ и по време на официално обявените
Новогодишните празници – при бащата, и обратно на всяка нечетна година детето по време на
официално обявените Коледните и Великденските празници ще е при
бащата, а на рождения си ден /05.04/ и по време на
официално обявените Новогодишните празници – при майката. По време на
официалните празници, бащата ще взема детето в 18.00
часа в последния работен ден от дома на майката и ще го
връща в 16.00 в последния почивен ден в дома на майката. Майката ще
бъде с детето и всяка четна година в деня следващ рождения ден на детето. Всяка
нечетна година бащата ще има право да взема детето в деня следващ рождения му
ден за времето от 10ч. до 18 ч., като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от В.Ж.В., ЕГН **********,
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.М. срещу Е.В.В., ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл.150 СК, за намаляване на присъдената с влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д. № 445/2014г. по
описа на ВРС в полза на детето месечна
издръжка, както следва: първоначално определения размер на издръжката от 200 лева да се намали на 120 лева
месечно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.В.В., ЕГН: **********
*** срещу В.Ж.В., ЕГН **********, адрес: *** насрещен иск с правно
основание чл.59, ал.9 СК за изменение на постановената по-рано по гр.д. № 445/2014г. по описа на ВРС, мярка относно
лчните контакти на детето с бащата,
както следва: до навършването на 6-годишна възраст на детето бащата да го вижда всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 9.00 ч. до 13.30 ч., без преспиване,
като контактите да се осъществяват в присъствие на майката, на 26 декември
всяка година, от 9.00ч. до 13.30ч., без преспиване, като контактите да се
осъществяват в присъствие на майката, в понеделник по време на Великденските
празници от 9.00ч. до 13.30ч., без преспиване, като контактите да се
осъществяват в присъствие на майката; след
навършването на 6-годишна възраст до навършване на 14 -годишна възраст на
детето бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване при бащата и без присъствие на
майката, на 26 декември всяка година, от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване и
без присъствието на майката, в понеделник по време на Великденските празници от
10.00ч. до 18.00ч., без преспиване и без присъствието на майката; след навършването на 14 -годишна възраст на
детето бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване при бащата, на 26
декември всяка година от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване, в понеделник по
време на Великденските празници от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване, както и
15 /петнадесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
като бащата предоставя възможност на майката на всеки 5 /пет/ дни от този режим
на лични отношения през летния период да вижда дъщеря си за по един час, от
11.00ч. до 12.00ч..
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: