Решение по дело №1974/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Г.Х.К., чрез адв. Ж.М.Г. срещу Решение № 1110/21.07.2023 г., постановено по АНД № 823/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 22-0819-006628/12.01.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция.

Заявеното касационно основание за обжалване е неправилност и незаконосъобразност и постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че съдът не е съобразил, че разпитаният свидетел е посочил че на г-н К. не е връчван талон за медицинско изследване, нито г-н К. бил отказал такъв талон да му бъде връчен, не му било обяснено и, че може да даде кръвна проба и в кое лечебно заведение. Намира, че са били нарушени правата му да даде кръвна проба и това било квалифицирано като отказ. Това представлявало нарушаване на процесуалните правила достатъчна за отмяната на НП. Сочи и, че НП е издадено от некомпетентен орган, на съображение, че заповедта с която е оправомощен органът да издава НП е издадена от министър, който към момента на издаването на НП вече не заема този пост.

Направен е извод за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1110/21.07.2023 г., постановено по АНД № 823/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 22-0819-006628/12.01.2023г. на Началник група в ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция. С НП на Г.Х.К. е наложени две административни наказания „глоба“ в размер на 50лв. и на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушения, съответно по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: Г.Х.К. е бил правоспособен водач на МПС. На 19.07.2022г. около 11.56ч., в гр.Варна, на бул. „Република“ в района на магазин „Д.“ г-н К. управлявал лек автомобил Опел Корса с ДК № **, собственост на А.Т.К. . Орган на ОДМВР Варна спрял г-н К. за проверка и след преглед на представените от него документи го помолили да даде проба за наркотични вещества. Г-н К. отказал да бъде тестван. След това контролните органи му обяснили последиците от отказа и му издали талон за медицинско изследване, което г-н К. отказал да подпише, поради което се наложило същото да бъде съставено и връчено при отказ с подпис на един свидетел. Впоследствие след изтичането на релевантните срокове г-н К. дал кръвна проба за изследване, резултатът от която бил отрицателен. Било констатирано и, че водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан. За констатираните нарушения на г-н К. бил съставен и връчен АУАН, подписан без възражения. На констатациите от АУАН и след като било установено, че г-н К. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, за което било получено писмо от ВМА му било издадено НП.

Въззивният съд, приел, че АНО е издал законосъобразно НП, при спазването на процесуалните разпоредби и на материалния закон. На тези мотиви го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Видно от съдържанието на въззивната жалба не е посочена различна фактическа обстановка от описаната в НП, не е поискано събиране на доказателства за установяване на факти, различни от установените от АНО. Бланкетно е посочено нарушението при издаване на НП – „съществени процесуални нарушения“. От пледоарията по същество на процесуалният представител на г-н К. се констатира, че е оспорена компетентността на контролните органи предвид факта, че министърът издал заповедта за упълномощаването им към момента на проверката вече не заема този пост. Посочено е и, че г-н К. е подал възражение до АНО, което не било обсъдено при издаването на НП и е направен извод, че последното е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд е дал мотивиран отговор на първото възражение, който касационния състав намира за съответен на материалния закон. Предвид регламентацията дадена в чл.19, ал.2, т.4 вр. чл.25 от Закона за администрацията министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт, това е нормативно установен субект на правото и неговите правомощия не се създават или изчерпват с назначаването или прекратяването на назначаването на конкретното физическо лице.

На второто възражение въззивният съд не е дал отговор, но предвид неподдържането му пред касационната инстанция е ирелевантно за разглеждания от нея спор.

В касационната жалба е посочено, че въззивният съд не е съобразил показанията на свидетел (без да са конкретизирани името на свидетеля и датата на съдебното заседание), които посочил, че на г-н К. не е връчван талон за медицинско изследване нито, че г-н К. е отказал такъв талон да му бъде връчен. Касационната инстанция извърши проверка в протоколите от откритите съдебни заседания проведени от въззивния съд и констатира, че такива показания не са дадени от свидетелите. Показанията на г-н И. не съдържат твърдения, от които да бъде направен извод, че г-н К. не е отказал да бъде тестван и или да получи талон за изследване. И. е заявил, че не е свидетел на отказ от страна на г-н К. да разпише документите представени му от контролните органи и, че той не е „чул лицето да прави отказ“. Това обаче не влече извод, че г-н К. не е направил отказ да му бъде направена проверка за наркотици и да му бъде връчен талон за медицинско изследване. Това, че г-н И. не е възприел всички настъпили факти, не означава че те не са се случили. За тези факти дава подробна информация свидетеля А. . Последният е посочил, че г-н К. е отказал да даде проба за наркотици и, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване, който г-н К. е отказал да му бъде връчен. Факта на посоченият отказ е удостоверен от г-н И. с подпис. Въззивният съд е посочил в мотивите на съдебното решение, че кредитира свидетелските показания на г-н А. като непротиворечиви, конкретни и логични и, че свидетелските показания на г-н И. „със сигурност потвърждават факта на отказа“ (стр.2, абз. последен от решението), от което се извежда извод, че съдът е обосновал съдебния акт след преценката на всички събрани в хода на съдебното обжалване и административно наказателното производство доказателства.

Касационната инстанция намира, че е правилен изводът на въззивният съд, че деянието е съставомерно на посочената от АНО разпоредба и, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.

На горните съображения Решение № 424/17.03.2023 г., постановено по АНД № 624/2022 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния ответник, поради което съдът не обсъжда такова.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1110/21.07.2023 г., постановено по АНД № 823/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: