Решение по дело №201/2018 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 90
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 6 юни 2018 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20185620200201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                            

                                      

 

град Свиленград, 21.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретаря Ренета Иванова,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 201 по описа на Съда за 2018 година,

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

        ПРИЗНАВА обвиняемия А.А.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2018 година на първокласен път № 8 при км.351+500 в землището на град Любимец, област Хасково, управлявал моторно превозно средство - мотопед марка „Рuсh” с номер на рама 1803148, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА обвиняемия А.А.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, направените по делото от Досъдебното производство разноски за извършена Техническа експертиза в размер 117.30 лв. (сто и седемнадесет лева и тридесет стотинки), вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, платими по сметка на Районен съд - Свиленград.

Вещественото доказателство - мотопед марка „Рuсh” с номер на рама 1803148, да се върне на собственика му - А.А.М. *** или на упълномощено от него лице.

        Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          (Кремена Стамболиева)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                      

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

                                      М О Т И В И

към Решение № 90 от  21.05.2018 година

по АНД № 201/2018 година на Районен съд – Свиленград

        

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Досъдебното производство (ДП) № 116/2018 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 249/2018 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.А.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 04.03.2018 година на първокласен път № 8 при км.351+500 в землището на град Любимец, област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) - мотопед марка „Рuсh” с номер на рама 1803148, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

              В съдебното заседание, проведено на 21.05.2018 година не се явява представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема становище.   

             Обвиняемият А.А.М., не се явява. За него се явява адвокат Р.Б. – служебен защитник от ДП, редовно призована. Пледира пред Съда за налагане на административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи вината обстоятелства.

    Съдът, след като прецени  поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

     Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 298 от 26.04.2018 година на Районен съдСвиленград, обвиняемият М. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

    От Характеристичната справка, изготвена от служител на Полицейски участък – Любимец и приложена в кориците на ДП, става ясно, че А.М. има регистрирана една криминална проява.

    В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият А.А.М. не притежава недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., парични средства по банкови сметки, ценни книжа, дялове в дружество, няма доходи и живее на семейни начала с лице от женски пол и очакват раждането на първото си дете.

 Обвиняемият А.А.М. закупува през 2017 година процесния мотопед от неизвестно лице от град Харманли, област Хасково, като същият е без придружаващи документи и без регистрация. М. от своя страна също не регистрира мотопеда по надлежния ред. На 04.03.2018 година въпреки, че знае, че мотопедът не е регистриран и не следва да се управлява по републиканската пътна мрежа, обвиняемият го привежда в движение и около 14.30 часа го управлява по път І-8 при км.351+500 в землището на град Любимец, област Хасково. По това време и на това място свидетелите Даниел Георгиев Георгиев и Христо Желязков Христов са спрели патрулен автомобил на РУ - Свиленград и извършват контрол по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Около 14.30 часа е спрян за проверка движещия се по посочения път в посока град Любимец, област Хасково, мотопед марка Рuсh”, управляван от обвиняемия М.. Служителите на РУ - Свиленград установяват самоличността на водача, който не носи в себе си никакви документи за мотопеда, като обяснява, че го е закупил преди доста време и не разполага с документи за същия и не го е регистрирал. На обвиняемия е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д и с бланков 166723 от 04.03.2018 година за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Обвиняемият подписва Акта без възражения.

 Процесният мотопед е предаден с Протокол за доброволно предаване от дата 04.03.2018 година. Видно от приложените по делото Протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с Албум и заключение на вещо лице - експерт по назначена Техническа експертиза – Стоян Николов Къналиев, процесният мотопед представлява МПС с 48.8 кубиков двигател – единичен цилиндър, двутактов, марка „Рuсh” и с максимална скорост 45 km/h.

Видно от Писмо на отдел „Административен” при ОДМВР - Хасково, МПС с номер на рама 1803148 не е регистрирано на територията на Република България.

По делото е приложено и експертно изследване на номера на рамата на гореописвания мотопед. Видно от изследването на номера върху нитованата типовата табелка на рамката под седалката и върху двигателя не се установяват следи от интервенция.

Приложена е справка за нарушител, видно от която А.М. няма наложени административни наказания след 2012 година, както и че не е правоспособен водач.

Обвиняемият А.А.М. се признава за виновен на фазата на ДП, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съжалява за извършеното.

Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на  проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства - Протокол за оглед на веществени доказателства от 06.03.2018 година, ведно с Фотоалбум, изготвен по реда и условията на чл. 155 и сл. от НПК; Характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава - изискана в хода на съдебното производство; заключение на вещото лице Стоян Николов Къналиев и т.н. Така също, още и свидетелските показания от ДП, материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Даниел Георгиев Георгиев и Христо Желязков Христов, както и обясненията, дадени от обвиняемия А.А.М., също в хода на ДП пред разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.  

В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания,  които не се опровергават от останалите доказателства.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед и експертиза,  съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени  писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

                При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият А.А.М. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

             Обвиняемият А.А.М. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в село Оряхово, област Хасково. Не е женен, живее на семейни начала с лице от женски пол и очакват раждането на първото си дете. С начално образование е. Не е осъждан. Не работи.

  Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация, с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената „Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях е регистрационен режим, с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното законодателство (ЗДвП и Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на Европейския съюз (ЕС) като общи характеристики на регистрационните номера за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември 1998 година.

Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на разпитаните свидетели Даниел Георгиев Георгиев и Христо Желязков Христов, от обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.

От обективна страна, по делото несъмнено е установено, че обвиняемият А.А.М. е извършил фактически действия по управление на мотопеда, който не е регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в депозираните от него обяснения в ДП. Надлежният  ред за регистрация на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР. Съгласно § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвПМПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвПМотопед е дву- или триколесно ППС, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесния мотопед съгласно дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и вътрешното законодателство на страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС и тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо единствено след тяхната регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2 от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан, преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия А.А.М., с оглед изяснената му съпричастност към ползването на мотопеда.

Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът намери, че от правна страна, обвиняемият А.А.М. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на 04.03.2018 година на първокласен път № 8 пр км. 351+500 в землището на град Любимец, област Хасково, управлявал МПС - мотопед марка „Рuсh” с номер на рама 1803148, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба I-45 от 24.03.2000 година. Този ред изисква поставянето отпред и отзад на регистрационни табели, след извършване на надлежната регистрация - чл. 10, ал. 1 от Наредбата.

            От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия А.А.М. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Същият е съзнавал ясно, че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и е бил наясно с установения ред и правилата за регистрация на ПС, т.е. бил е наясно, че не може да се движи без регистрационни табели и че такива се издават от оправомощените органи след преминаването през съответни процедури по регистрацията. Въпреки това, при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно управлявал мотопеда без регистрация. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият М. е съзнавал противоправността на деянието си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който смисъл е и константната практика на ВКС.

            В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия А.А.М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от М. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият М. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки А.А.М. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.

             При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на А.А.М., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, младата му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение на фазата на ДП, съдействието, което е оказал на органите на ДП, изразеното съжаление, липсата на административни наказания по ЗДвП в рамките на 5 години назад и сравнително добрите му характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете факта, че не е правоспособен водач.

              Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.

Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

             При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи, не притежава парични средства по банкови сметки, ценни книжа и дялове в дружество, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та и движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв. и със семейното му такова – живее на семейни начала с лице от женски пол и очакват раждането на първото си дете.

  С оглед на гореизложеното, при наличие превес на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемият М. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по делото относно доходите на лицето - обвиняемия. В този смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с имотното и семейното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от него.

Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него М. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Обвиняемият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист

             Относно разноските:

            Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по делото на фазата на ДП разноски в размер на 117.30 лв., които следва да заплати в полза на ОДМВР – Хасково, както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на Изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Свиленград.

   Относно вещественото доказателство:

   Вещественото доказателство - мотопед марка „Рuсh” с номер на рама 1803148, находящ се в РУ - Свиленград, следва да се върне на собственика му – обвиняемия А.А.М. или на упълномощено от него лице.

            Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                (Кремена Стамболиева)