№ 242
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100900186 по описа за 2024 година
Предявен e иск от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу ЗК „ Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* с правно основание чл.499,ал.7 КЗ
във вр. с чл.127 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2016 г. в гр. София настъпило
ПТП между лек автомобил " Мерцедес ГЛ“ с рег. № СА **** СР, управляван
от Р.С. и лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № Е **** КН, управляван
от Д.Д.. В резултат на произшествието настъпила смъртта на едно лице и
пострадали повече от едно лице. Било заведено наказателно производство-
НОХД №2319 по описа на СГС за 2018 г., което завършило с влязла в сила
присъда, която признала Р.С. и Д.Д. за виновни за настъпване на процесното
произшествие при условията на независимо съпричиняване. С полица №
BG/06/115002790980 сключена към ищцовото дружество по отношение на лек
автомобил "Мерцедес ГЛ“ била застрахована отговорността на Р.С..
Вследствие на настъпилото ПТП и въз основа на сключената застраховка
срещу ищцовото дружество били заведени две граждански производства- гр.д.
№ 10368/2019 г. по описа на СГС-1-24 състав с ищци Л. В., И. Г. и М. Г.а-
наследници на починалата вследствие на въпросното ПТП В.И., с предмет-
претенции за обезщетяване на неимуществени вреди. С ищците били
сключени споразумения по силата на които ДЗИ- Общо застраховане ЕАД
изплатило на всеки от тях обезщетение в размер на 105 000 лева. Второто
производство било гр.д. № 9307/2018 г. по описа на СГС с ищец Д.М., с
предмет- претенция за обезщетение на неимуществени вреди, поради травми,
причинени й вследствие на процесното ПТП. С ищцата било сключено
споразумение по силата на което ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ й изплатило
обезщетение в размер на 30 000 лева. Сочи се, че произшествието протекло
1
при следния механизъм: Р.С. при управление на лек автомобил " Мерцедес
ГЛ“ по бул.“ Ботевградско шосе“, с посока от улица „ Челопеченско шосе“ към
ул. „ 8-ма“ и в райна на № 431 нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движел с превишена скорост – 86 км/ч. при разрешена скорост за
населено място 50 км./ч. и по непредпазливост при условията на независимо
съпричиняване с Д.Д., който управлявал лек автомобил „ Фолксваген Голф“ и
предприел маневра „завой наляво“, като навлязъл в пътната лента, по която се
движел автомобила на С.. Сочи се, че в решението на ВКС, с което е оставено
в сила потвърдителното решение на САС по отношение на присъда по НОХД
№2319/2018 г. на СГС, било прието, че Д.Д. имал по- голям принос за
настъпване на ПТП, но поради обстоятелството, че пострадалите били
членове на неговото семейство, на двамата водачи им били наложени еднакви
наказания. В хода на наказателното производство се установило и че В.И.-
починала вследствие на процесното ПТП, пътувала без поставен предпазен
колан, поради което изпаднала от купето на автомобила, което допринесло за
настъпването на по- тежки травми, довели до летален за нея изход. Твърди се,
че поради нарушение от страна на Д.Д. на разпоредбата на чл.137д, ал.2,т.1 от
ЗДвП, гражданската му отговорност можело да бъде квалифицирана не само
като принос към настъпването на деликта, но и като принос към настъпването
на вредите от деликта. Сочи се, че по отношение на лек автомобил „
Фолксваген Голф“ има сключена валидна застрахователна полица към ЗК „
Лев инс“ АД. Твърди се, че процесният деликт бил предизвика и от
поведението на водача Д.Д., поради което следвало дружеството застраховало
неговата гражданска отговорност да понесе част от финансовата тежест за
причинените неимуществени вреди. Счита, че участието на водача,
застрахован към ответното дружество представлява 60% от общия обем
фактори, довели до настъпването на произшествието и на вредите от него.
Сочи, че с покана от 14.09.2022 г. е поканило ответното дружество доброволно
да заплати част от изплатените обезщетения за неимуществени вреди, но
плащане не постъпило. Моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сума в размер от 207 000 лева, явяваща се 60% от общо изплатените
суми за обезщетения за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП
от 11.05.2016 г., от които по 63000 лв. за обезщетенията, платени на Л. В., И. Г.
и М. Г.а, понастоящем Д. и 18000 лв. за платеното на Д.М., както и 33470,81
лева, представляваща лихва върху главницата от 29.09.2022 г. / датата на
изтичането на 15 дневния срок за доброволно изпълнение от получаването на
поканата/ до подаването на исковата молба в съда/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество, с който предявеният иск е оспорва като неоснователен и
недоказан с бланкови възражения - оспорва се механизма на процесното ПТП,
твърденията относно степента на участие на Д.Д. в настъпването на
инцидента и тази степен да е по-висока от тази на другия водач, тъй като не е
имал възможност и не е бил длъжен да предвиди поведението на деликвента и
да съобрази собствените си действия така, че да избегне настъпването на
2
сблъсък, поради което и двамата водачи имат вина в равна степен. Оспорват се
исковете по размер без конкретни възражения, а с доводи да не съответстват
на понятието „справедливост“, така както е изяснено в практика на ВС.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца относно сключването на
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
водача на л.а. Фолксваген Голф – Д.Д., че двамата водачи Д. и Р.С., чиято
гражданска отговорност е застрахована от ищеца, са осъдени с влязла в сила
присъда, както и твърденията за извършените от ищеца плащания на
застрахователни обезщетения.
В допълнителните искова молба и отговор не се въвеждат нови
твърдения/възражения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно настъпване на
ПТП по твърдения от него механизъм, настъпването в причинна връзка със
същото на неимуществените вреди в конкретния размер, които твърди да е
обезщетил, твърденията си за поведение на водача Д.Д., чиято отговорност е
застрахована от ответника, което с оглед конкретното си проявление е
допринесло в по-висока степен за настъпване на обезщетените вреди.
Възраженията на ответника не обуславят възникване на доказателствена
тежест.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са обявени следните обстоятелства: че Д.Д. е имал валидно сключена
застраховка „ Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на
настъпване на ПТП, че Д.Д. и Р.С. са осъдени с влязла в сила присъда в
условията на независимо съизвършителство за причиняване на смъртта на
В.И. и средна телесна повреда на Д.М. в резултат на нарушаване на правилата
за движение при управление на МПС; извършените от ищеца плащания в
размер на 105000 лв. полза на всеки един от тримата наследници на В.И.,
както и в размер на 30000 лв. в полза на Д.М..
Спорни по делото са въпросите относно приносът на застрахования от
ответника водач Д.Д. за настъпване на ПТП, както и дали платените от ищеца
обезщетения отговарят на критериите за справедливост.
По първия въпрос съдът на основание чл.300 ГПК е длъжен да зачете
влязлата в сила присъда по НОХД №2319/2018 г. на СГС като приема за
установени фактите, които са приети от наказателния съд относно механизма
и поведението на участниците в пътно-транспортното произшествие и
неговата противоправност и следователно е длъжен да приеме, че ПТП на
11.05.2016 г. е настъпило с участието на Р.С., чиято гражданска отговорност е
била застрахована към онзи момент от ищеца и Д.Д. Д., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника, като Р.С. при управление на лек
автомобил " Мерцедес ГЛ“ по бул.“ Ботевградско шосе“, с посока от улица „
Челопеченско шосе“ към ул. „ 8-ма“ и в района на № 431 нарушил правилата
3
за движение по пътищата по чл.21, ал.1 ЗДвП, като се движел с превишена
скорост – 86 км/ч. при разрешена скорост за населено място 50 км./ч. и по
непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с Д.Д., който
нарушил чл.25,ал.1 ЗДвП като управлявал лек автомобил „ Фолксваген Голф“
и предприел маневра „завой наляво“, като навлязъл в пътната лента, по която
се движел автомобила на С., в резултат на което настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което настъпила смърт и телесни повреди на пътниците,
пътували в управлявания от Д. лек автомобил, като в резултат от получените
при произшествието травми починала В.Т.И., на Д.М.М. била нанесена средна
телесна повреда, изразяваща в разместено счупване на ябълчна/скулна лицева
кост в ляво, което представлява счуване на челюст, както и тежка телесна
повреда на още едно лице, като и двамата водачи са осъдени за едно и също
престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, буква „б“, вр.ал.1, буква „в“ и „б“,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от Наказателния кодекс.
Други факти и изводи не са част от състава на престъплението, за което
се е произнесъл наказателния съд, поради което и независимо от обсъждането
им в мотивите на присъдата не могат да бъдат приемани за доказани въз
основа нея, а подлежат на пълно и главно доказване в настоящия процес, като
такива факти са посочените от ищеца във връзка с приноса на водачите за
настъпване на ПТП, както и твърденията относно липса на предпазен колан на
пътниците в автомобила, управляван от водача, застрахован от ответника.
Въз основа на установения с присъдата механизъм на настъпване на
ПТП съдът приема, че действително по-голям принос за настъпване на ПТП
има водачът Д., тъй като именно неговата маневра е довела до навлизане на
управлявания от него автомобил в лентата за движение на водача Р.С., с което
е задействана веригата от причинно -следствени връзки довели до настъпване
на смърт и телесни увреждания на повече от едно лица – пътници в
автомобила на Д.. Без противоправната маневра на Д. произшествието изобщо
не би настъпило, независимо от скоростта на автомобила, управляван от
другия водач, поради което и именно поведението на Д. е определящо в по-
голяма степен за настъпване на ПТП, като съдът счита, че неговия принос
следва да се оцени на 75 %, макар и ищецът да счита да е налице по –ниска
степен.
Неоснователни са възраженията на ответника, че осъждането на двамата
водачи за „независимо съизвършителство“ следва да се счита за определящо
от присъдата със задължителна сила на равен принос на двамата водачи.
Изводът за независимо съизвършителство в присъдата е относим към вината
на подсъдимите и касае липсата на съучастие, т.е. на целенасочени и
съгласувани общи действия помежду им във връзка с осъществяване на
престъпното деяние и няма отношение към степента, в която поведението на
всеки един от тях е допринесъл за извършването му и настъпване на
престъпния резултат.
По отношение на размера на платените от ищеца обезщетения за децата
4
на починалата в причинна връзка с ПТП В.И., както и на Д.М. за претърпяната
от нея средна телесна повреда, съдът намира, че установените по делото
факти сочат същите да отговарят на критериите за справедливост и да
съответстват и на съдебната практика в сходни случаи.
По делото са разпитани като свидетели И. Г.,Л. Г.а и М. Д., от чиито
показания се установява да са имали с майка си В.И. обичайните отношения
на семейна привързаност и подкрепа, като в различни периоди майката е
живяла при сина си и дъщеря си М. Д., на която помагала с децата, като
произшествието е настъпило на път към посещение с дъщерята Л. Г.а. Не се
установява да са имали конфликти или отчуждение в отношенията си,
съответно смъртта на родителя се приема от свидетелите с тъга и чувство на
загуба. Съответно с оглед икономическите условия към датата на настъпване
на ПТП, отношенията на починалата с децата й, възрастта й към датата на
смъртта, съдът приема, че изплатеното от ищеца обезщетение от 105000 лв. на
всеки от наследниците справедливо възмездява загубата на родител, с когото
децата му поддържат обичайните отношения на привързаност и взаимопомощ
в семейството без наличие на извънредни факти относно емоционална или
житейска зависимост.
По отношение на пострадалата от ПТП Д.М. по делото се установява от
представените медицински документи и заключението на медицинската
експертиза, че в резултат на ПТП тя е претърпяли закрити черепно-мозъчна
травма, довела до мозъчно сътресение и лицево-челюстна травма, изразяваща
се в счупване на скулна кост, която е изисквала хирургична интервенция, като
съчетанието от увреждания е било интензивно в първите една-две седмици,
съответно съпроводено с болки, като обичайният срок за възстановяване от
мозъчно сътресение в лека степен е около 20-25 дни като изисква почивка,
прием на обезболяващи и целебропротективни медикаменти, докато
възстановяването от лицевата травма е по-продължително около 45 дни, като
за период от около месец са били налице затруднения в дъвченето и
преглъщането, съответно налагащи необходимост от прием на течно-кашава
храна, а хирургичната интервенция оставя незаличим белег на лицето.
Посочените увреждания, произтичащите от тях болки и страдания,
съчетаването и продължителността им, както и възстановителния период без
да са установени конкретни факти относно последващи усложнения съответно
обуславя извод за справедлив размер на обезщетението от 40 000 лв., която
сума е по-висока от платената от ищеца.
Следователно ответникът, който отговаря за причинените от
застрахования от него водач в същата степен и спрямо приноса му за
настъпване на вредите в отношенията си с другия делинквент, респективно
неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи 75 % от изплатените обезщетения и предявените
искове ,които са в по-малък размер са изцяло основателни.
Съответно ответникът е поканен да изпълни доброволно с покана,
получена на 14.09.2022 г., с която му е даден срок, а именно посочения в
чл.412, ал.3 КЗ, който срок е 30 дневен, съответно е изтекъл на 15.10.2022 г.,
5
от която дата дължи обезщетение, като ищецът сам е определил срок в
поканата, респективно не може да се позовава на настъпила забава преди
изтичането му. Съответно дължимото обезщетение за забава във връзка с
вземанията за платени обезщетения на И.Г., Л. В. и М. Д. са в размер на
9906,77 лв., а по отношение на обезщетението, платено на Д.М. – 2830,51 лв.,
или общ сумата от 32550,82 лв., като за разликата над тази сума акцесорните
искове подлежат на отхвърляне.
Ищецът е платил вместо ответника, поради което и предявеният иск за
възстановяване на платените суми е основателен.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са
ги претендирали, като съответно на ищеца, съобразно уважената част от
исковете, следва да се присъдят разноски от 10378,98 лв. за държавна такса,
депозит за съдебно-медицинска експертиза, депозит за един свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, а на ответника – 1,72 лв. за депозит и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената час от исковете,
като съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.Симеоновско шосе, № 67 А да заплати на ДЗИ-
Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша, № 89 б на основание чл.499,ал.7 КЗ във
вр. с чл.127 ЗЗД сума в размер от 207 000 лева, явяваща се 60% от общо
изплатените от ищеца, в качеството му на застраховател на по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на Р.С. С. суми за
обезщетения за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
11.05.2016 г., съответно на приноса на застрахования от ответника водач Д.Д.
Д. в настъпването на ПТП и вредите от него, която сума включва по 63000 лв.
за обезщетенията, платени на Л. В., И. Г. и М. Г.а, понастоящем Д. във връзка
със смъртта на В.Т.И. и 18000 лв. за платеното на Д.М., ведно със законната
лихва върху дължимата сума, считано от 29.01.2024 г. до окончателното и
заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 32550, 82 лв.,
представляваща общ размер на дължимите обезщетение за забавено плащане
на горните суми за период на забава 15.10.2022 г. – 28.01.2024 г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 10378,98 лв. за
държавна такса, депозит за съдебно-медицинска експертиза, депозит за един
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетение за забавено плащане за разликата над 32550, 82 лв. до 33470,81
лева и за периода 29.09.2022 г. – 14.10.2022 г.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша, № 89 б да заплати на ЗК Лев
6
Инс, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.Симеоновско шосе, № 67 А разноски по делото в размер на 1,72 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7