Решение по дело №2655/2020 на Районен съд - Ямбол

                                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 №260231/14.5.2021 г.

14.05.2021 год.                                                                                           гр. Ямбол

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно

заседание, проведено на двадесет и първи април през 2021 г., в следния състав:                                       

                                                                        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при участието на секретаря И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов

гражданско дело № 2655 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София против К.И.С. ***.  С исковата молба се твърди, че на 20.10. 2015 г. в град Я. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между „ОББ“ АД в качеството на кредитор и ответника по делото като  кредитополучател. По силата на този договор, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. за покриване на потребителски нужди, както следва: 1 060 лв. за рефинансиране на кредитни продукти, а останалата част до пълния му размер за задоволяване на други нужди на кредитополучателя от финансови средства. Твърди се, че разрешения кредит е преведен по сметка от банката на името на кредитополучателя, като в същият се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете уговорени в договора. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащането, като останали  непогасени вноски по кредита в размер на 6 749, 65 лв., от които главница 6 065, 10 лв. и мораторна лихва 584, 55 лв. Поддържа се, че на основание чл.19 от договора, кредитът е станал предсрочно изискуем, както и на длъжника му е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на 22.01.2020 г. На следващо място се сочи, че на 23.06.2019 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане, с оглед цесия между „ОББ“ АД и ищцовото дружество. По силата на този договор задълженията на кредитополучателя,  произтичащи от договора за предоставяне на потребителски кредит от 20.10. 2015 г. е изискуемо от ищеца. Твърди се, че длъжникът е уведомен, че  спрямо него по отношение на паричното вземане е ищцовото дружество за което съобщаване ищецът твърди, че е изрично упълномощен от „ОББ“. На следващо  място се сочи, че ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземането по договора, чрез подаване на заявление  до РС – Я. срещу кредитополучателя  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № ***/2020 г. Сочи се, че срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, връчено на ищеца на 16.09.2020 г. С последното обстоятелство по същество, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск, с който се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К.И.С. дължи на ЕОС „Матрикс“ ЕООД сумата от 3000 лв.,  от които 2 315,45 лв. главница, частично от общо дължима главница 6 065,10 лв. и сумата от 684, 55 лв. мораторна лихва върху цялата дължима главница за периода от 28.06.2018 г. до 13.03.2020 г., представляващи част от останало неизплатено задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.  410 от ГПК – 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца, поддържа предявените искове. Представя и сочи писмени доказателства, представени с молба вх.***/21.04.2021 г., както и представени в съдебно заседание погасителен план по договора за кредит.

В скока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който се поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани. На първо място се твърди, че е налице  нередовно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането преди завеждане на настоящото дело. На следващо място се сочи, че както от изложеното в т.14 от заявлението по чл. 410 от ГПК, както и от изявленията не става ясно, нито колко вноски според ищеца са внесени, нито на кои дати са настъпили техните падежи.  Сочи  се, че не е предоставено извлечение от сметки за да се приеме, че по някакъв начин вземанията са установени. Поддържа се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по  договора към датата на  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. На следващо място се твърди, че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.5, 11 и 12 от ЗКП. На следващо място се реализира възражение за погасяване на задължението по давност. Претендира се от съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове изцяло. Претендират се разноски в заповедното и исково производство.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2020 год. по описа на ЯРС, на 13.08.2020 год.  пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София срещу длъжника-ответник К.И.С. за сумите от: 2315,45 лева – главница, частично дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2015 година, частично от общо дължима главница в размер на 6065,10 лева и сумата от 684,55 лева – мораторна лихва за периода от 28.06.2018 год. до 13.03.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/14.08.2020 год. за претендираните по заявлението суми, срещу която е постъпило възражение от страна на ответника-длъжник.

С оглед постъпилото възражение ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства като видно от представения по делото договор, на 20.10.2015 година в гр.Я. между „Обединена Българска Банка“ АД в качеството си на кредитор и ответника К.И.С. в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който кредитора е предоставя на кредитополучателя сумата от 10 000 лева. С договора страните са се съгласили, че общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, при параметрите, залегнали в договора е в размер на 12 235,62 лева. Уговорено между страните е също така, кредитът да се издължи на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви в размер на 199,42 лева всяка, считано от 28.10.2015 година на 28 число на месеца.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на парични вземания и приложение №1А, неразделна част от него, на 25.06.2019 год., „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлила на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането си срещу ответника К.И.С. в общ размер на 6749,65 лева, от които 6 065,10 – главница и 684,55 – лихва.

На основание чл.99 ЗЗД извършената цесия е била потвърдена от цедента, за което до ответника е била изпратено уведомления на адреса му и получено от лицето М.Д.Г., видно от представената по делото пощенска разписка.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че на 21.10.2015 година по Договор за потребителски кредит от 20.10.2015 година е предоставена и усвоена сума в размер на 10 000 лева. След сключване на договора за цесия, по сметка на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД няма извършени плащания по процесния договор. За периода 28.10.2015 год. – 28.12.2017 год. са постъпили суми за погасяване задълженията по процесиня кредит в размер на общо 5 283,40 лева. Общият размер на непогасената главница по договор за кредит от 20.10.2015 год. е 6 065,10 лева. Лихвата за забава върху непогасената главница – 6 065,10 лева за претендирания период от 28.06.2018 год. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 22.01.2020 година е 967,12 лева. Лихвата за забава върху претендирания размер на непогасената главница – 2315,45 лева, за периода от 28.06.2018 год. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 22.01.2020 година е 369,22 лева. Лихвата за забава върху непогасената главница – 6 065,10 лева за претендирания период от 28.06.2018 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.08.2020 год. е 1 0309,16 лева. Лихвата за забава върху претендирания размер на непогасената главница – 2315,45 лева, за периода от 28.06.2018 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.08.2020 год. е 499,79 лева.

С оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице и като съобрази разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК,а именно, че последната падежна дата по кредита е 28.09.2020 година, съдът намира, че предявения иск е доказан по своето основание и размер, поради което следва да се уважи.

По разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото производство за основателно. Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1  ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора  /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.

Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото производство разноски в размер общо на 282,62 лева, от които: 82.62  лева – държавна такса и 200,00 лева – възнаграждение и разноски за вещо лице, както и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 60,00 лева –държавна такса или общо разноски в исковото и заповедното производство в размер на 342,62 лева.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол

                                           

                                            Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на К.И.С. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от *** – Р.И.М.-Т., сумата от 3000 лева, от които: 2315,45 лева – главница, частично от общо дължима главница в размер на 6065,10 лева и 684,55 лева – мораторна лихва върху цялата дължима главница за периода от 28.06.2018 год. до 13.03.2020 год., представляващи част от останалото неизплатено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 13.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № ***/2020 год. описа на Районен съд Я..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К.И.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от *** – Р.И.М.-Т., сумата от 342,62 лева – представляваща сбор от сторените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД разноски в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: