№ 43901
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110110867 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД ЕИК ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Й. А. А. ЕГН ********** за вземания в размер на 433,4
лева главница по договор за паричен заем №4064261 от 17.02.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, 214,28 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, 32,44 лева – възнаградителна лихва за периода
17.02.2021 г. до 14.07.2021 г., 28,90 лева – лихва за забава по договора за кредит за периода
17.02.2021 г. до 05.04.2022 г, които вземания са прехвърлени на заявителя договор за цесия
от 31.03.2022 г., за което длъжникът е уведомен по твърдения на заявителя.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва по договора за кредит, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит №4064261 от
17.02.2021 г., сключен между „И.А.М.“ АД и Й. А. А., поради което длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Клаузата от Договора за паричен заем, която вменява на заемополучателя задължение в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните три
обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко
кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат осигурителен доход в размер над 1000 лв.;
2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на договора и 3.
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, а от друга страна
вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от
трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Доколкото е осигурен третия вид
обезпечение следва да се посочи, че е принципно положението поръчителството да е
безвъзмездна сделка и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена
клауза за заплащане на такова. В случая, след служебно извършена справка съдът
констатира, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД е „И.А.М.“ АД – кредитор по договора за паричен заем, въз основа на което може да
се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора. Фактът, че
1
претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство произтича
от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „И.А.М.“ АД
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за поръчителство се
преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи за длъжника и
оскъпяване на кредита за него.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
11.12.2019 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните
по отношение на тази клауза, т. к. за потребителя не е била налице реална възможност да
влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да предостави на
кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с
което да сключи договор за предоставяне на поръчителство. Поради това следва да се
приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител, е неравноправна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 55848/28.02.2023 г. на „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД ЕИК
ЕИК срещу Й. А. А. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 214,28 лева, заявителят претенидра
по договор за поръчителство, сключен на 17.02.2021 г. за обезпечаване на договор за
паричен заем №4064261 от 17.02.2021 г., сключен между „И.А.М.“ АД и Й. А. А..
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2