№ 37407
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110125874 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Б. С. И.
срещу „Т.Б.А.Б.“ЕАД, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че „Т.Б.А.Б.“ ЕАД дължи на Б. С. И. сумата 52,07 лв., представляваща
законна лихва за периода от 27.07.2024 г. до 09.09.2024 г. върху сумата в размер на 3056,40
лв., която сума Т.Б.А.Б.“ ЕАД е осъден да заплати на Б. С. И. с влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
45295/2024 г., 72 състав, ГО, СРС, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.10.2024 г. по ч.гр.д. № 56115/2024 г. по описа на
СРС, 61 състав.
С молба, вх. № 272723/13.08.2025 г. ответникът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД изрично е посочил, че
оттегля възражение № 363451/14.11.2024 г., депозирано срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56115/2024 г., по описа на СРС, 61 състав.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК са налице до момента на оттегляне на
възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
оттеглянето на възражението заповедта съдът, разглеждащ установителния иск, прилага
последиците по чл. 416 ГПК.
С оглед на горното, съдът счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за сумата,
за които е била издадена процесната заповед за изпълнение, и която след оттегляне на
подаденото от длъжника възражение влиза в сила. При това положение кредиторът може да
се снабди с изпълнителен лист по чл. 416 ГПК, без да е необходимо установяване на
вземането по исков път.
Ищецът по делото с исковата молба е заявил искане за присъждане на разноски.
Сторените такива са в размера на 25 лв. – заплатена държавна такса по делото, които с арг.
от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Б. е
осъществила безплатна правна помощ по делото на ищеца Б. С. И. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие, в който страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна,
1
поради това, че ищецът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 400 лв.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и
правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да
откаже да приложи правна норма на вътрешното право, която противоречи на общностното
право. Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
С438/22 г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при определяне на размера на
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, да съобрази вида на осъществената
правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното
двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от
принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи
процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип,
съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. В случая, като
съобрази вида и обема на извършената дейност на процесуалния представител на ищеца,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че с молба от
13.08.2025 г. ответникът е оттеглил възражението по чл. 414 ГПК, поради което
производството по делото подлежи на прекратяване, съдът намира, че справедливото
възнаграждение на адв. Б. за осъществената безплатна правна помощ, се равнява на сумата
от 200 лв.
Предвид изложеното, с арг. от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на адв. К. Б.
следва да бъде присъдена сумата от 200 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 159751/08.05.2025 г., по която е образувано гр.д. №
25874/2025 г. на СРС, 61 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 25874/2025 г. по описа на СРС,
61 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ********** да заплати на Б. С. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: **********, сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ********** да заплати на адв. К. Б. от САК сумата от 200
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от съобщението до ищеца за постановяването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Заверен препис от определението да се приложи по ч.гр.д. № 56115/2024 г. по описа
на СРС, 61 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3