МОТИВИ:
Внесена е тъжба от Р.П.П. *** против Г.Я.Г. *** това, че на 08.10.2015
година, в жалба с входящ № 2707 от 08.10.2015 година до Военно-окръжна
прокуратура – София, публично приписала на Р.П.П. престъпление, а именно: че
„През месец септември 2015 година, в село Ясен, Плевенска област, се срещнал
със сина й Я., попитал го: „Кога ще се видим?” и тъй като бил военен и всички
военни имали пистолети, целял да го извика вероятно, за да го убие.”, както и разгласила
за Р.П.П. позорни обстоятелства„Че е престъпник“, от които са настъпили тежки
последици за пострадалия– престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 147
ал. І предложение първо и второ от НК.
До откриване на съдебното следствие и на основание
чл. 85 НПК в наказателното производство е приета за съвместно разглеждане
граждански иск от Р.П.П. *** против подсъдимата Г.Я.Г. да заплати на
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 147 ал. І предложение ІІ от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 08.10.2015 година до окончателното й изплащане.
В съдебно
заседание тъжителят се представлява от повереник – адвокат А.Д.,***. Подържа
изцяло така предявеното на подсъдимата Г. обвинение за извършено престъпление по
чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 147 ал. І предложение първо и второ от НК. Счита същото за доказано
по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Моли
съда да постанови осъдителна присъда и наложи справедливо наказание в границите,
предвидени от закона. Моли да бъде уважен изцяло така предявеният граждански
иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
доверителя й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Подсъдимата Г.Г. се явява лично и с адвокат Л.Г.,***.
Подсъдимата дава обяснения по така повдигнатото и обвинение, като твърди, че
всичко описано от него в жалбата до полицията отговаря на истината и е изписано
от нея, защото истински се страхувала за живота на сина си Я.А.. Моли да бъде
призната за невинна.
Защитникът на подсъдимата
- адвокат Г. взема становище, че така
повдигнатото по реда на частното производство обвинение против подзащитната му
е недоказано и моли съда същата да бъде оправдана. Твърди, че цитираната в
тъжбата жалба не съдържа конкретни и персонално насочени клеветнически твърдения
спрямо тъжителя. Написаното в нея е израз на гражданската и позиция и тази на
майка, която не е имала съзнателната воля да навреди на тъжителя. Твърди, че
жалбата не съдържа каквито и да е клеветнически и позорни обстоятелства, което
от обективна страна изключва осъществен състав на престъпление. Ето защо моли
съда да постанови оправдателна присъда, както и да отхвърли предявения срещу подсъдимата Г.Я. граждански иск като
неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата Г.Я.Г. е родена
на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно-специално
образование, разведена, пенсионер, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата
Г. *** със сина си свидетелят Я.Ц.А.. Тъжителят Р.П. ***. Понастоящем живее в
град Плевен и служи във в. ф 42 800
– град Плевен, на длъжност „ заместник командир на взвод, командир на отделение
в Първи механизиран взвод, Първа механизирана рота, Бойни подразделения в
Четвърти механизиран батальон“.
Подсъдимата
познавала родителите на тъжителя П., а и него като дете отраснало в село
Търнене. Между тъжителя и Я.А. били установени приятелски отношения.
На
28.02.2011 година свидетелят Я.А. предоставил в заем на тъжителя П. сумата от
6000 лева. За обезпечаване на вземането на А., тъжителят П. учредил договорна
ипотека върху недвижим имот, находящ се в *** заедно с построена в него жилищна
сграда, лятна кухня и стопански сгради. Ипотеката била обективирана в *** на
Нотариус ***, вписан по надлежния ред в Служба по вписванията на 28.02.2011
година. Тъжителят П. се задължил да върне на А. сумата от 6 000 лева в
срок до 28.07.2011 година.
Тъжителят
П. не успял да върне в срок дадената му в заем от А. парична сума. По този
повод взаимоотношенията им се влошили.
След няколко години и провеждането на исково производство пред
гражданският съд, установените между тях облигационни отношения били уредени
посредством продажбата на ипотекираният имот на публична продан, от чиято цена
бил удовлетворен заемодателят А.. Понастоящем същите нямат неуредени парични
взаимоотношения.
Подсъдимата Г., като
майка на свидетеля Я.А. била запозната с горните взаимоотношения между двамата
и неуредиците във връзка с тях. На 08.10.2015 година / в момент когато
тъжителят все още бил длъжник на Я.А./, същата депозирала жалба с входящ № 2707
от 08.10.2015 година до Военно-окръжна прокуратура – София, в която написала, че
„През месец септември 2015 година, в село Ясен, Плевенска област, се срещнал
със сина й Я., попитал го: „Кога ще се видим?” и тъй като бил военен и всички
военни имали пистолети, целял да го извика вероятно, за да го убие“.
По повод на така
депозираната от страна на Г. жалба била образувана преписка № 2707/2015 година
по описа на ВОП – София. Същата била изпратена за проверка по компетентност на
военен прокурор във военно – следствен участък град Плевен. В хода на същата
били снети обяснение от свидетелите Я.Ц.А., Г.В. В., Г.Г./ подсъдима в настоящото
производство/, Павел П. – баща на тъжителя, както и от самия Р.П., били
приобщени и редица относими към случая писмени доказателства.
Посредством горните
доказателствени способи било установено, че действително между тъжителят и Я.А.
били установени облигационни отношения; че за обезпечаване вземане на А. била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на тъжителя П.. В
хода на проверката било установено и това че, през месец септември на 2015
година двамата случайно се срещнали в питейно заведение в село Ясен, Плевенска
област и минавайки покрай него/ на път към изхода на заведението/ тъжителят
попитал Я.А. кога ще се видят, за да поговорят. Свидетелят Я.А. на свой ред не
му обърнал каквото и да е внимание, тъй като говорел по телефона, с което
срещата им приключила.
С оглед така установени
обстоятелства, преписка № 2707/2015 година по описа на ВОП – София приключила с
постановление за отказ от 25.11.2015 година да се образува наказателно
производство против тъжителят Р.П. поради липса на данни за извършено през
месец септември 2015 година в село Ясен Плевенска област престъпление от общ
характер, а именно закана с убийство на Я.Ц.А. ***.
Горните факти
установяват по категоричен начин приобщените към делото писмени доказателства
като част от преписка № 2707/2015 година по описа на ВОП – София, както и
гласните доказателства по делото, обективирани в показанията на разпитаните
свидетели Я.Ц.А.,
Г.В.В. пряко и косвено тези на свидетелите З. Йорданова В. и А.П. – съпруга на тъжителя.
Показанията
на свидетеля Я.А. и *** В., снети непосредствено в съдебно заседание
установяват по категоричен начи, че през месец септември и двамата били в
питейно заведение в село Ясен. Същите посочват и това, че там бил и тъжителят
със семейството си, като минавайки към изхода на заведението отправил въпрос
към А. кога ще се видят, за да си поговорят, но същият не обърнал внимание на
думите му и продължил да говори по мобилния си телефон. А. е категоричен, че
спрямо него не са били отправяни каквито и да е заплахи спрямо
неприкосновеността на личността му от страна на тъжителя П.. В този смисъл са и
показанията на свидетелката А.П..
Показанията на
свидетелката З.В. на свой ред не установяват пряко релевантни за предмета на
доказвате в делото обстоятелства. Същата съобщава, че била чула от дъщеря си Г.
за това, че при посещението си на заведението в село Ясен видяла Р.П. и
съпругата му. Тъжителят попитал Я.А. кога ще се разберем или „ оправяме“ и си
заминал, но не се били карали. Това и
споделила с подсъдимата Г..
Свидетелката А.П.
установява, че след като започнала проверката от Военно окръжна прокуратура
против съпругът и, поведението му рязко се променило. Същият станал затворен и
потиснат, притеснявал се от колегите си, които по един или друг начин разбрали
за случващото се. Почувствал здравословно неразположение, което провокирало
посещение при личния му лекар. На 11.11.2015 година последният установил, че Р.П.
страда от главоболие, пищене в ушите, установени са високи стойности на
кръвното му налягане. Била диагностицирана есенциална хипертония като след
консултация с кардиолог на тъжителя била назначена терапия, която трябва да
спазва постоянно. В подкрепа на тези обстоятелства са и приетите към
доказателствата по делото справка от здравното досие на лицето Р.П.П. от ЕТ „***”,
състоящи се от копие от амбулаторен лист № 2639 от 11.11.2015 година и два броя
амбулаторни листа, изходящи от кардиолог с номера: 30 от 12.11.2015 година и 60
от 19.11.2015 година.
Преценявайки
горните доказателства, събрани посредством посочените доказателствени средства СЪДЪТ
прие, че действително в в жалба с входящ № 2707 от 08.10.2015 година до Военно-окръжна
прокуратура – София/ изпратена по компетентност и разгледана от прокурор
при военно
– следствен участък град Плевен/ публично приписала на Р.П.П. престъпление, а
именно: че „През месец септември 2015 година, в село Ясен, Плевенска област, се
срещнал със сина й Я., попитал го: „Кога ще се видим?” и тъй като бил военен и
всички военни имали пистолети, целял да го извика вероятно, за да го убие.”. Резултатите от последвалата проверка, именно въз
основа на цитираната жалба, установили липсата на данни за извършено
престъпление от общ характер от страна на тъжителя , в качеството му на
военослужещ, поради което и същата приключила с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство.
СЪДЪТ прие, че с изписването в жалбата от страна
на подсъдимата на конкретните посочени по горе думи, Г.Г. осъществила от
обективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 148 ал. І т. 1
във вр. с чл. 147 ал. І предложение ІІ от НК. Същата публично приписала на Р.П.
престъпление, а именно закана с убийство спрямо Я.А. като тези обстоятелства
впоследствие били опровергани по категоричен начин от резултатите по
извършената проверка от Военно окръжна прокуратура София. Същите факти се опровергават и от събраните в
хода на проведеното пред първата инстанция гласни и писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че така извършеното деяние от страна
на подсъдимата осъществява признаците на горния престъпен състав и от
субективната му страна. Подсъдимата извършил горното деяние при наличието на
ясни представи в съзнанието си за
обществената опасност и противоправността на извършваното и на неговият
резултат, като искала настъпването на последния, тоест при наличието на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. В подкрепа на този факт е
демонстрираното от нейна страна поведение и преди депозирането на конкретната
жалба намерило израз в изписването и на други такива с подобно съдържание, водена
от личните си характеровите особености на собствената си избухлива и конфликтна
личност.
При така приетото за
установено от фактическа страна СЪДЪТ намери така повдигнатото против Г.Г.
обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. І т. 1 във вр. с чл. 147 ал.
І предложение ІІ от НК.за доказано както от обективна, така и от субективна
страна.
Ето защо СЪДЪТ
призна подсъдимата Г. за виновна в извършване на престъпление по чл. 148 ал. І
т. 1 във вр. с чл. 147 ал. І предложение ІІ от НК.
За така извършеното от страна на подсъдимата Г. престъпление
законът предвижда наказание глоба от 3 хиляди до 7 хиляди лева и обществено
порицание. Съдът като съобрази възрастта на подсъдимата, личната и сравнително
ниска степен на обществена опасност, причината за извършване на престъплението
– а именно проявеното по недопустим с оглед на установените норми в обществото
начин „ да се погрижи“ за интересите на сина си и ги прие като смекчаващи
отговорността и. Кат оттегчаващи отговорността на подсъдимата съдът възприе
факта на предишните и осъждания. Ето в процеса на индивидуализация на
наказанието съдът определи и наложи на подсъдимата наказание при превес на
смекчаващите отговорността и при условията на чл. 54 НК я осъди на ГЛОБА в
размер на 3 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане
на присъдата по местния радиовъзел в село Търнене, Плевенска област.
След преценката на всички
обсъдени по горе доказателства съдът намери, че в цитираната в тъжбата жалба с
входящ № 2707 от 08.10.2015 година до Военно-окръжна прокуратура – София не се съдържат конкретни думи и изрази като „
престъпник“ и други по адрес на тъжителя, поради което прие, че повдигнатото и
обвинение за извършено престъпление при първата хипотеза на чл. 147 ал. 1
предложение първо от НК е недоказано.
Липсват данни и за това вследствие на депозираната тъжба и извършената проверка
да са настъпили тежки последици за пострадалия, поради което и на основание чл.
304 предложение ІІ от НПК я ОПРАВДА в тази част на повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1 във вр. с чл. 147
ал. І предложение І от НК.
ПО ТАКА
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК съдът съобрази следното:
Гражданският иск, предявен
от Р.П.П. против подсъдимата Г.Я.Г. за сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението по чл. 148 ал. І т. 1
във вр. с чл. 147 ал. І предложение ІІ от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 08.10.2015
година до окончателното й изплащане е основателен. Налице
е извършено виновно, противоправно деяние от страна на подсъдимата, в резултат на което е причинена
вреда на тъжителят П.. Същите се намират в пряка причинно – следствена връзка
помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимата да
възмезди причинената вреда.
При определяне на дължимото на П. обезщетение
съдът взе предвид спецификата на извършеното спрямо него противоправно деяние и
засягането на доброто му име на обществена личност, но едновременно с това и
възрастта и социалното положение на подсъдимата Г.. Преценявайки горните обстоятелства и воден от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че така предявеният граждански иск е
доказан до размер на 500 лева. Ето защо
съдът осъди подсъдимата Г. да заплати на Р.П. същата сума като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди като за разликата до 3000 лева отхвърли гражданският иск като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата Г.Я.Г.
да заплати сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимата Г.Я.Г.
да заплати на Р.П.П. сумата от 12 лева, представляваща направените от негова
страна разноски за образуване на дело и сумата от 200 лева, представляваща
направените от неговата страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат
Д..
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: