№ 13683
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110117444 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от *** БВИГ , ЕИК
**** против ** ДБЖЗ, ЕИК ****, иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1779,09 лева - регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, образувано по образувана щета №
*******, ведно със законна лихва от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 03.06.2024 г., около 13:20 ч. в гр. ***, на
кръстовището на ул. „***“, е настъпило пътнотранспортно произшествие
(ПТП). Водач на МПС „***“ с рег. № ***, застрахован при ответника, е ударил
от** изчакващ за ляв завой МПС „***“ с рег. № ***, управляван и
собственост на М. И. К.. В резултат на ПТП били причинени имуществени
вреди на МПС „***“. Твърди се, че бил съставен е двустранен констативен
протокол, в който водачът на МПС „***“ признал вината си. Излага се, че
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответника ** ДБЖЗ АД по застрахователна полица № *******.
Сочи се, че увреденото МПС „***“ с рег. № *** е било имуществено
застраховано при ищеца по застраховка „***“. Във връзка с причинените
вреди, при ищеца била образувана щета № *******. Бил извършен оглед и
опис на причинените вреди, като бил съставен опис на претенция №
***/05.06.2024г. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3563.18 лв. за отстраняване на вредите, както по увреденото МПС и
25 лв. разходи по обработка на претенцията, или общо 3588.18 лв. Плащането
е извършено по банков път към автосервиз „***“ ЕООД.
Твърди се, че до ответника била изпратена е регресна покана за
възстановяване на сумата от 3588.18 лв., който уважил претенцията частично,
като е заплатил сумата от 1809.09 лв., а остатъкът от 1779.09 лв. е останал
неплатен.
С оглед на изложеното, ищецът предявява регресен осъдителен иск срещу
ответника ** ДБЖЗ АД за сумата от 1779.09 лева, представляваща остатък от
1
вземането по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Алтернативно,
оспорва размера на иска като завишен. Оспорва механизма на ПТП, като
твърди, че не се реализирал по описания в исковата молба начин и не
кореспондира с действителния, по който се е случило събитието. Твърди, че
причината за ПТП и вината за същото има водача на лек автомобила „***“,
който поради рязко намаляване на скоростта на движение е станал инициална
причина за ПТП. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че
водачът на л.а. „***“, е намалил рязко скоростта и е спрял в нарушение на чл.
24 от ЗДвП, с което е обусловил реализирането на инцидента. Оспорва и
размера на вредите, както и причинната връзка. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
**ължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на МПС „***“ с рег. № *** е била застрахована при ответника. Не е
спорно, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1809.09 лв.,
включваща и 15 лв. - ликвидационни разноски, по застрахователно
обезщетение, образувано по образувана щета № *******. Не се спори, че
относно увреденото МПС „***“ с рег. № *** е налице валиден договор за
застраховка „***“ с ищеца, както и че ПТП-то е настъпило в срока на
застрахователното покритие и съставлява покрит риск.
Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и дали е
налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, както и какъв е
размерът на последните.
За установяване на механизма на процесното ПТП са допуснати и
разпитани по делегация от РС-*** свидетелите М. К. (водач на увредения
автомобил) и В. В. (водач на виновния автомобил), както и е назначена САТЕ.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. К. се установява,
че на процесната дата е управлявала собствения си автомобил „***“. На Т-
образно кръстовище на ул. „***“ в гр. ***, тя е спряла автомобила си, за да
изчака и да извърши маневра „ляв завой“, като е подала светлинен сигнал
(мигач). Докато е била в спряло състояние, е усетила удар в **ната част на
автомобила си от л.а. „***“. Видимите щети, които е констатирала, са счупена
**на броня и охлузвания по боята. Свидетелката категорично заявява, че е
била спряла, а не в процес на рязко спиране.
2
От показанията на разпитания по делото свидетел В. В. се установява, че
той е управлявал лек автомобил „***“. Той потвърждава, че е имало ПТП,
като описва, че се е движил ** автомобила на г-жа Ж, видял е стоповете , но
не е „регистрирал“, че тя е спряла, а само че намалява. В момента, в който е
видял мигача , е натиснал спирачка, но въпреки това е последвал лек удар.
Свидетелят изрично заявява, че е поел вината за ПТП и е подписал
двустранния констативен протокол. Показанията му относно момента на
подаване на мигача са противоречиви – в отговор на въпроси на ищеца заявява
„тя пусна мигач“, а по-късно, на въпроси на ответника, твърди „Подаде като
спря, а преди това не беше подал“ и „Жената намаля, нямаше пуснат мигач“.
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява,
че механизмът на произшествието е следният: на 03.06.2024 г. в гр. ***,
водачът на МПС „***“ е спрял на Т-образно кръстовище на ул. „***“ за
предприемане на маневра „ляв завой“. Движещият се ** него водач на МПС
„***“ го застига и с предната си част реализира удар в **ната габаритна част
на автомобила „***“. Вещото лице заключава, че уврежданията по автомобила
„***“ са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Действителната
стойност на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП е изчислена
на 3563,21 лв.
В експертизата се посочва, че водачът на МПС ***, рег.№ *****, е
спрял движението си с намерение да осъществи маневра на ляв завой. Същият
не е можел със свои действия/бездействия да предотврати удара доколкото
същият настъпва в **ната му габаритна част, нанесен от МПС „***“ с рег.№
***.
Вещото лице посочва, че по отношение на водача на МПС *** с рег.№
***, не се констатират ограничения и препятствия за видимостта му спрямо
предно находящите се ППС в посоката му на движение. Същият е имал
обективната възможност да възприеме наличието на л.а.***.
В експертизата е посочено, че водачът на л.а. свидетелката „***“ не е
заявила внезапно възникнала за нея опасност на пътното платно, поради което
да е извършила екст*** спиране. Същата е спряла автомобила на Т-образно
кръстовище на ул.*** с намерение за предприемане на маневра на ляв завой.
С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника
относно недоказаността на механизма за настъпване на произшествието.
Колкото до възражението в отговора на искова молба касаещо
възражението за съпричиняване. Не се посочва и въз основа на какво
ответника счита, че е налице съпричиняване на резултата от водача на л.а.
„***********“, като това твърдение е голословно.
Съгласно **ължителната и трайно установилата се съдебна практика,
обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г.
на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 2009
г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е налице
съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
3
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото.
В конкретния случай, от събраните доказателства безспорно се
установи, че водачът на МПС „***“, М. К., е спряла на кръстовище с
намерение да извърши позволена маневра – ляв завой. Това нейно действие е в
съответствие с правилата за движение по пътищата. Липсват каквито и да
било доказателства тя да е извършила рязко или внезапно спиране, което да е
създало неочаквана опасност за движещия се ** нея автомобил. Напротив,
показанията са последователни и ясни, че е била спряла и е изчаквала.
Самият водач на виновното МПС, г-н В., признава, че е видял стоповете на
предния автомобил, но не е „регистрирал“, че е спрял. Това сочи на негова
собствена разсеяност или неправилна преценка на дистанцията и скоростта, а
не на противоправно поведение от страна на увредената. Противоречивите му
показания относно момента на подаване на мигача допълнително разколебават
достоверността на твърденията му, които биха могли да вменят някакъв
принос на другия водач. Вещото лице също не констатира действия или
бездействия от страна на водача на „***“, с които да е допринесла за ПТП,
освен ако се приеме хипотезата за късно подаден мигач, която обаче не е
безспорно доказана и противоречи на показанията на самата водачка.
Причината за настъпилото ПТП е изцяло поведението на водача на МПС
„***“, който не е спазил безопасна дистанция и не е съобразил скоростта си с
пътната обстановка, в резултат на което не е успял да спре своевременно и е
допуснал удар в спрял пред него автомобил. Липсват каквито и да е
доказателства по делото, че с действията си водачът на „***“ е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е изцяло основателен и
доказан. Размерът на претенцията от 1779.09 лв. представлява неплатения
остатък от общия размер на щетата, определен от вещото лице на 3588,21 лв.
(3563,21 лв. за ремонт и 25 лв. ликвидационни разноски), след като
ответникът е заплатил 1809.09 лв. Искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството от ищеца са в размер на 1026,16 лв.,
4
представляващи заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и свидетели и адв.
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „** ДБЖЗ АД, с ЕИК ****, с адрес в гр. ***********, да
плати на ищеца ** БВИГ с ЕИК ****, с адрес в гр. *******, на осн. чл.411 КЗ
– 1779.09 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и девет стотинки),
представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по щета № ******* и ликвидационни
разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на
вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от
предявяване на исковата молба – 26.03.2025 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ** ДБЖЗ АД, с ЕИК ****,
с адрес в гр. ***********, да заплати на „** БВИГ с ЕИК ****, с адрес в
гр.************, сумата в размер на 1026,16 лв., представляваща съдебни
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5