№ _________
гр. В. _____________2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Марияна
Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1708 на Административен съд - В. по
описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалбата на М.М.Н.,***,
против Заповед
№ РД – 784/18.04.2018г. на кмета на Община Д.ч., с която на основание чл.44,
ал.1, т.13 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
/ЗМСМА/, чл.129, ал.2 от ЗУТ, чл.17а, ал.3 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/, е одобрен Подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на ПИ 83404.502.31 за УПИ І-31 „за курортно
строителство“ по кадастралната карта на с. Ш., общ. Д.ч., обл. В., според
приложения ПУП-ПРЗ неразделна част от заповедта.
Жалбоподателката твърди, че при
разработването и одобряването на обжалвания
ПУП-ПРЗ не е взето предвид, че няма предвиден достъп до вътрешните имоти, вкл.
за собствения ѝ ПИ 83404.502.30, който граничи с дъното на ПИ
83404.502.31 по КК на
с. Ш.. Твърди нарушение на чл.14, чл.16, чл.17 от ЗУТ, т.к. няма предвиден
пешеходен достъп, връзка с улица, полски път или др.инфраструктура, осигуряваща
свободен достъп до имота ѝ. Счита, че по този начин е лишена от възможността
да ползва имота си пълноценно, в т.ч. да го урегулира. При условие че площта на
имота ѝ отговаря на изискванията на чл.19, вр.чл.16 и 17 ЗУТ твърди, че
неправилно до същия не е осигурен достъп. До одобряване на обжалвания ПУП-ПРЗ
достъп до имота ѝ е осигуряван посредством съществуващите на място алеи и
стълбищни площадки, които не са отразени в обжалвания ПУП. Твърди и че с
действията си административният орган я задължава да приобщи в съсобственост
или да продаде имота си на трето лице, т.к. имотът ѝ остава неизползваем.
В допълнение към жалбата, с
молба вх.№ 21359/10.12.2018г. навежда твърдения за нищожност на заповедта, т.к.
за територията няма одобрен ОУП, а конкретния ПУП трябва да бъде съобразен с
него. В тази връзка твърди, че урегулирането на неурбанизирана територия е
извършено в нарушение на чл.60 от ЗУТ, т.к ПРЗ за имот или група имоти извън
границите на урбанизираните територии може да бъде изработен само при наличието
на ОУП, определящ предназначението на съответната територия, с която
застрояването трябва да е съвместимо. Твърди се също липса на компетентност на
издателя на заповедта като счита, че компетентен е Общинския съвет. Наведени са
и доводи за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в следното: липсва
валидно подадено заявление за разработката, т.к. упълномощеното лице няма право
да извършва разпоредителни дейности, каквото е искането за изработване на ПУП;
заданието не е одобрено от главния архитект на Община-Д.ч.; скица-предложение е
съставена в нарушение на правилата на Наредба № 7 и Наредба № 8 – липсва
предложение за транспортно-комуникационен план и по-точно всички необходими
улици с оглед законосъобразното урегулиране на територията; решението на ОбЕСУТ
и на ОбС за одобряване на ПУП нямат мотиви.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв.В., който поддържа жалбата. Във връзка
с възраженията за недопустимост на оспорването сочи, че след като се променя
предназначението на имота, предмет на разработката, жалбоподателката, като
собственик на съседен имот, има правен интерес от оспорване. Обосновава правния
интерес от оспорване на заповедта и с наведените доводи за нейната нищожност.
По същество твърди, че би следвало да се проведе регулация на цялата територия
и да се реши въпроса с транспортния достъп до всички имоти. Твърди и че
процесната заповед е издадена в нарушение на показателите по чл.10, ал.3 от
ЗУЧК. Иска се отмяна на заповедта.
Ответната страна – кмета на
община - Д.ч., чрез юрк.С., прави възражение за недопустимост на жалбата и иска
прекратяване на производството, т.к. според заключението по приетата СТЕ имотът
на жалбоподателката не е непосредствено засегнат от одобрения ПУП. По същество
оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита, че
законът допуска разработка по чл.16 от ЗУТ и само за отделни имоти от
определена територия, като възложителят на ПУП не е задължен с процедираната от
него разработка да осигурява достъп до път на съседните имоти. Позовава се на
КК на
с. Ш., според отразяванията в която имотът на жалбоподателката е земеделски и е
с начин на трайно ползване „за почивен лагер“, поради което жалбоподателката
може да поиска достъп до път на основание чл.36 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество. Отделно, преди одобряване на процесния ПУП
жалбоподателката също не е имала достъп до имота си, като е минавала по стълби
в близост до имота ѝ. Относно зоната по ЗУЧК, в която попада имота на
жалбоподателката и този, предмет на разработката, сочи, че според представените
извадки и замервания по кадастралната карта разстоянието от морския бряг до
имота, предмет на разработката, е повече от 250 метра и попада в зона „Б“ по
ЗУЧК. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Заинтересованата страна
Министерство за земеделието и храните в представен писмен отговор №
14145/07.08.2018г. сочи, че ПИ с ид.83404.14.204 – в който е съсобственик, не е
засегнат от одобрения ПУП-ПРЗ и не граничи с имота на жалбоподателката. По тези
съображения с молба вх.№ 22287/28.12.2018г. моли МЗХ да бъде заличено от
списъка на заинтересованите лица, поради липса на правен интерес и липса на
пасивна легитимация. В съдебно заседание се представлява от юрк.Д., която
поддържа доводите за липса на пасивна легитимация и моли производството по
отношение на МЗХ да се прекрати. Претендира разноски съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК.
Заинтересованата страна „Трейдафарма“
ЕООД, чрез адв.Я., прави възражение за недопустимост на оспорването поради
това, че жалбоподателката не е активно легитимирана по смисъла на чл.131, ал.2
от ЗУТ. Сочи, че имотът на жалбоподателката е земеделска земя, до която никога
не е имало достъп чрез път и не попада в нито една от категориите, изброени в
чл.131, ал.2 от ЗУТ. По същество счита за недоказани твърденията за
незаконосъобразност на обжалваната заповед. Т.к. в първоначалната заповед не са
наведени доводи за нищожност счита, че допълнително наведените съображения в
тази връзка не следва да се разглеждат от съда. Позовава се на заключението по
СТЕ и твърди, че с процесния ПУП е започнал процеса на градска комасация по
чл.16 от ЗУТ като от имота на дружеството са отнети до 25%. Счита и че след
като дружеството не е длъжно да осигури достъп до път до имота на
жалбоподателката, ПУП не накърнява нейни права и интереси.
Заинтересованите страни
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на
туризма, „С.Х.“ ООД, С.Н.С.,***– Д.ч. и К.Т.В., не изразяват становище по
жалбата.
След преценка на събраните
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2017г. на основание
чл.35, ал.6 от Закона за общинската собственост, Решение № 214 на ОбС – Д.ч. от
Протокол № 17/30.09.2016г., чл.46, ал.5 от НРПУРОИ на Община-Д.ч., както и
влязла в сила заповед № РД-1806/21.11.2016г. на кмета на общината, между
Община-Д.ч. и „Т.“ ЕООД е сключен договор № 122, вх.рег.№ 6087/20.03.2017г.,
акт № 178, том ХІІІ, дело № 886 за покупко-продажба на ПИ с идентификатор
83404.502.31 с площ 9394кв.м. находящ се в с. Ш..
На 07.04.2017г. с вх.№ 3700-202
„Т.“ ЕООД, чрез пълномощник Ю. К., на основание чл.124а, ал.5 от ЗУТ подало
заявление за допускане изработка на ПУП с искане да се разреши изработването на
ПУП-ПРЗ съгласно чл.124а, ал.7 от ЗУТ - за курортно строителство.
Видно от изготвеното на
основание чл.125, ал.2 от ЗУТ задание, искането е ПУП-ПРЗ да се изработи като
застроителните линии се определят от страничните имотни граници по
кадастралната карта, а уличната регулационна линия да бъде съобразена с
действащата нормативна уредба в Република България. Зоната на застрояване да се
посочи с ограничителни линии и начинът на застрояване да е „свободно“. В
заданието са посочени стойностите на устройствените показатели и параметрите на
застрояване, както и ПУП-ПРЗ да бъде изработен в съответствие със ЗУТ, ЗУЧК,
Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове и предоставен за процедиране в
Община-Д.ч.. Приложена е скица-предложение.
Във връзка с подаденото
заявление е взето решение по Протокол № 4/20.04.2017г. от заседание на Общински
експертен съвет по устройство на територията на Община-Д.ч. за допускане
изработването на ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31 по КК на с. Ш., на основание
чл.124а, ал.1 от ЗУТ.
На 25.04.2017г. е изготвено
становище от главния архитект на Община-Д.ч., според което представената
скица-предложение отговаря на изискванията на ЗУТ и може да се разреши
изработването на проект на ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31 по КК на с. Ш..
С Решение № 413 по протокол №
28/28.04.2017г. Общинския съвет – Д.ч., на основание чл.21, ал.2 и във връзка с
чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.124а, ал.1 и ал.7, чл.124б, ал.1 от ЗУТ, дал
разрешение за изработването на ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31 по КК на с. Ш. за
курортно строителство, съгласно представена скица-предложение и одобрил
представеното задание.
Видно от обяснителната записка
към изготвения проект, ПУП-ПРЗ за УПИ І-31
„за курортно строителство“ е изготвен в съответствие и съгласно ЗУТ, ЗУЧК,
Наредба № 8/14.06.2001г. и Наредба № 7/22.12.2003г., като устройствената зона в
която попада е обозначена с ОК съгласно чл.27, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г.
Площта на ПИ 83404.502.31 е 9394кв.м., а редуцираната площ на УПИ І-31 е
9124кв.м., като 270кв.м. /2,87%/ се обособяват за улица съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ. ПИ 83404.502.31 попада в зона „Б“ по чл.10, ал.1 от ЗУЧК, т.к. се намира
на 253,31м. от границата на морския бряг. Изготвен е окончателен проект.
С изх.№
АУ-42-410-(1)/04.07.2017г. и по искане на „Т.“ ЕООД е изготвено становище от
Областна дирекция „Земеделие“ – В., според което ПИ 83404.502.31 е образуван от
част от имот № 557014 с начин на трайно ползване – лагер и не е бил възстановен
по ЗСПЗЗ като земеделска земя. Според КВС върху част от същия имот е имало
изграден паркинг, а в скицата от КК е отразено, че начинът на трайно ползване е
за почивен лагер, а не земеделска земя, от което следва, че за имота се
прилагат разпоредбите на ЗУТ.
На 02.10.2017г. с вх.№ 3700-689
„Т.“ ЕООД подало заявление за разглеждане и приемане на проект за ПУП от
ОбЕСУТ.
С решение от 05.10.2017г. по
Протокол № 8 ОбЕСУТ приел представения проект на ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31 по
КК на с. Ш. - за курортно строителство. С решението е указано заповедта да се
издаде след представяне на тахиметрична снимка и становище на РИОСВ, както и в
извадката да се покаже действащата улична регулация.
В тази връзка с вх.№
3700-733/18.10.2017г. до главния архитект на Община-Д.ч., „Т.“ ЕООД представило
тахиметрична снимка на парцела (изработена през м.05.2017) и становище на
РИОСВ, според което на инвестиционното предложение „Курортно строителство“ в ПИ
83404.502.31 не следва да се извършва оценка на въздействието върху околната
среда, т.к. реализацията му няма вероятност да окаже значително отрицателно
въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове,
предмет на опазване в защитени зони.
С протокол, изготвен от
гл.архитект на Община-Д.ч. е прието, че с така представените допълнително
документи забележките в Решение № 9 от Протокол № 8/05.10.2017г. на ОбЕСУТ са
отстранени и може да се издаде заповед за одобряване на
ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31 по КК на с. Ш. за курортно строителство.
На основание чл.128, ал.1 от ЗУТ
са изготвени съобщения до заинтересованите страни: изх.№ 3700-689/16.11.2017г.
до МРРБ, МТ и МЗХ; изх.№ 3700-689 (3)31.10.2017г. до областния управител на
област с адм.център В., С.С.Х., С.Н.С., „Б.И.Г.“ ЕООД, М.М.Н. и „С.Х.“ ООД.
Изготвено е обявление изх.№ 9100-413/03.11.2017г. от кмета на Община-Д.ч. до „Б.И.Г.“,
„С.Х.“ ООД и С.С.Х.. В съобщението и уведомленията е указано, че може да се
направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за ПУП пред кмета
на общината.
С Акт от 30.03.2018г. комисия
при Община-Д.ч. конС.рала, че във връзка с обявяване на ПУП-ПРЗ на ПИ
83404.502.31 по КК на с. Ш. - за курортно строителство, законовите срокове са
изтекли и не са подадени възражения.
На 18.04.2018г. кметът на
Община-Д.ч. издал Заповед № РД-784, с която на основание чл.44, ал.1, т.13 и
ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.2 от ЗУТ, чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ, е одобрен ПУП-ПРЗ на
ПИ 83404.502.31 за УПИ І-31 „за курортно строителство“ по КК на
с. Ш., според приложения ПУП-ПРЗ неразделна част от заповедта.
В заповедта е посочено, че
площта на ПИ 83404.502.31 по КК на с. Ш. е 9394кв.м., а редуцираната площ на
УПИ І-31 е 9124кв.м. като 270кв.м. (2,87 %) се обособяват за улица съгласно
чл.16, ал.1 от ЗУТ. ПИ 83404.502.31 попада в зона „Б“ съгласно чл.10, ал.1 от
ЗУЧК, т.к. се намира на 253,31кв.м. от границата на морския бряг. За УПИ І-31
„за курортно строителство“ по КК на с. Ш. се отрежда устройствена зона Ок,
съгласно действащия ОУП на община-Д.ч., с градоустройствени показатели:
плътност на застрояване – 30%, интензивност на застрояване (К инт) – 1,5,
озеленена площ – 50%, височина на кота корниз – 15, етажност – 5. Линиите на
застрояване са разположени на 3м. от страничните регулационни линии и на 5м. от
дъното на имота.
По делото е работила комплексна
СТЕ от заключението по която с вх.№ 2743/13.02.2019г. се установява следното:
Имотът, собственост на
жалбоподателката, съгласно действащата КК на
с. Ш., одобрена със Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014г. на н-ка на СГКК-В., представлява
ПИ 83404.502.30, вид територия – земеделска, НТП – за почивен лагер, с площ
1144кв.м., стар номер 7.32. Имотът не е предмет на ПУП, одобрен със Заповед
№ РД-784/18.04.2018г. и не е включен в свързано застрояване. Процесният ПУП предвижда свободно
застрояване и със същия не са допуснати намалени отстояния. Съгласно
действащата КК на с. Ш., ПИ 83404.502.31 – предмет на ПУП, представлява
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за почивен лагер. С
обжалвания
ПУП-ПРЗ, предназначението на имота е за „курортно строителство“, т.е.
предназначението на имота не се променя. С Решение № 739, протокол №
47/24.08.2007г. е одобрена актуализация на ОУП на община Д.ч.. Имотът, предмет
на разработката се намира в зона, която представлява урбанизирана територия и
съгласно ОУП на Община Д.ч., е отредена за рекреационни дейности, курортни и
вилни зони, като най-югоизточния край на имота, както и имота на
жалбоподателката, попадат в горска територия с допустима промяна на
предназначението на земята, което не е отбелязано в процесния ПУП-ПРЗ. Линията,
разделяща двете територии на ПИ 83404.502.31, е отбелязана на комбинираната
скица към заключението със зелен цвят. В
частта на ПИ, която попада в устройствена зона „горска територия с допустима
промяна на предназначението на земята“ се променя предназначението на земята в
съответната част на ПИ 83404.502.31. Имотът на жалбоподателката попада в зона „А“
по смисъла на ЗУЧК, но не попада в
други сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или
в забранени, охранителни или защитни зони, вкл. такива за обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със
специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване
и ползване на поземления имот. В зона „А“ по ЗУЧК попада и имота, предмет на
разработката. За територията, в която попадат ПИ 83404.502.31 и 83404.502.30,
няма разработени предходни регулационни планове. Обжалвания ПУП-ПРЗ се явява
първична регулация. Имотът на
жалбоподателката не попада в границите на съседни ПИ. При урегулиране на имота,
предмет на оспорения ПУП, достъп до имота на жалбоподателката не е предвиден, т.к.
не е предмет на разработката. Такъв достъп няма и в ОУП. Линията за застрояване
е съобразена с допустимите от ЗУТ отстояния към всички граници, вкл. и към
уличната регулация. Имотът на жалбоподателката и този, предмет на ПУП, не
попадат в територии по §4 и съответния текст на Наредба № 7 не касае
разработката, както и нямат отношение към обекти в чл.111 от ЗУТ.
При изслушване на заключението в
с.з. проведено на 26.02.2019г. в.л. Т. посочва, че достъп до имота на
жалбоподателката няма предвиден в ОУП, т.к. е маркиран като горска територия,
макар с право на промяна впоследствие, но такава промяна не е правена. Горските
територии имат горски пътища и достъпа до тях се осигурява по друг ред, а не по
реда на ЗУТ.
Според в.л. П. след като това е
първа регулация би следвало ПУП [за цялата територия] да се разработят по реда
на чл.16 ЗУТ. По отношение имота на жалбоподателката сочи, че за същия няма как
с ПУП по чл.16 от ЗУТ да се осигури достъп до път. Това е възможно само ако
процесният ПУП не е влязъл в сила.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на оспорването:
Съгласно разпоредбата на чл.131,
ал.1 от ЗУТ,
заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и
планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни
права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В
ал.2 на същата разпоредба е посочено кои имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана - имотите, предмет на самия план; съседните имоти,
когато са включени в свързано застрояване, когато се допускат намалени
разстояния и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана;
както и имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни
зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване.
В случая се установява, че
жалбоподателката е собственик на ПИ 83404.502.30 по КК на с. Ш., който е
съседен на имота, предмет на разработката, поради което релевантни са
предпоставките, визирани в чл.131, ал.2, т. 2, 3 или 4 от ЗУТ.
От заключението по СТЕ се
установява, че не са допуснати намалени разстояния спрямо имота на жалбоподателката,
нито същият е включен в свързано застрояване, т.к. процесният ПУП-ПРЗ предвижда
свободно застрояване.
Налице са обаче данни относно
промяна на предназначението на ПИ 83404.502.31 (на най-югоизточната част от
него, както е показано със зелена разделителна линия на комбинираната скица към
СТЕ), като по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ е от значение конкретното
предназначение на имота.
Основното предназначение на
териториите се определя с концепциите и схемите за пространствено развитие и
общите устройствени планове и може да бъде някое от посочените в чл.7, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде някое от изброените в
т.1-7 от посочената разпоредба. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУТ в територии без
устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизане в сила на
плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването
противоречи на закон.
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, предназначението на териториите и на поземлените
имоти се определя с одобрените устройствени схеми и планове. Съгласно ал.3 на
с.р., с районните устройствени схеми и с общите устройствени планове на общини
или части от тях се определят територии с основно предназначение съгласно чл.7
от ЗУТ:
1/ урбанизирани територии (населени места и селищни образувания); 2/ земеделски
територии; 3/ горски територии; 4/ защитени територии; 5/ нарушени територии за
възстановяване; Съгласно ал.4 на с.р. границите и обхватът на териториите по
ал.3 се определят в съответствие с наличното предназначение на териториите
(фактическото им ползване) и в съответствие с предвиждането на одобрена
устройствена схема или одобрен устройствен план. Съгласно чл.5, ал.2 от Наредба
№7/22.12.2003г. за територии с определено основно предназначение по чл.4 ал.3 с
районните устройствени схеми и общите устройствени планове на общини и части от
тях се определя най-общ режим на устройство, който се изразява с цели, мерки,
ограничения и изисквания за опазване, използване, застрояване и развитие на
териториите.
В конкретния случай не се спори,
че за територията, в която попадат имоти с идентификатори 83404.502.31 и
83404.502.30 (както и имотите на останалите заинтересовани страни) няма
разработени предходни регулационни планове и обжалваният ПУП-ПРЗ се явява първа
регулация. Има обаче действащ ОУП на Община-Д.ч., одобрен с решение № 739 по
протокол 47/24.08.2007г. на Общински съвет Д.ч., поради което при липсата на
предходен ПУП, предназначението на имота, предмет на разработката, следва да се
преценява в контекста на предвижданията за територията по ОУП – устройствен
план по смисъла на чл.103, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Видно от заключението по СТЕ
зоната, в която се намира 83404.502.31, представлява урбанизирана територия и
съгласно ОУП на Община-Д.ч. е отредена за „рекреационни дейности, курортни и
вилни зони“, като най-югоизточния край
на имота (линията разделяща двете територии на ПИ 83404.502.31 е отбелязана със
зелен цвят на комбинираната скица към заключението по СТЕ), както и имота на
жалбоподателката, попадат в горска територия с допустима промяна на
предназначението на земята, което не е отбелязано в процесния ПУП-ПРЗ. Както
са посочили и двете вещи лица, от изложеното следва, че в частта, която попада в
устройствена зона „горска територия с допустима промяна на предназначението на
земята“ се променя предназначението на ПИ 83404.502.31 в съответната част.
С оглед изложеното съдът намира,
че жалбоподателката като собственик на имот, попадащ в хипотезата на чл.131,
ал.2, т.4 от ЗУТ има правен интерес от оспорване на процесната заповед. Жалбата
е подадена и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (заповед № РД-784/18.04.2018г. е съобщена на жалбоподателката с писмо
изх.№ 3700-689 (9)/23.04.2018г., по пощата с обратна разписка – известие за
доставяне № ИД PS
9120 002017 3 –
л.110 от преписката, получено на 26.04.2018г., а жалбата до съда е подадена на
10.05.2018г.), поради което
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е започнало по
заявление на „Т.“ ЕООД за допускане изработка на ПУП на основание чл.124а, ал.5
от ЗУТ. Заявлението е било придружено с изискуемото задание по чл.125 от ЗУТ и
скица-предложение. В заданието са посочени стойностите на устройствените
показатели и параметрите на застрояването, като според скицата-предложение
площта на ПИ се редуцира като на основание чл.16 ЗУТ се отнемат 2,87 % или
270кв.м. Заявлението е разгледано на заседание на Общинския съвет по устройство
на територията като по т.5 от Протокол № 4/20.04.2017г. е допуснато
изработването на ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31. Дадено е положително становище от
главния архитект на общината, според което скицата-предложение отговаря на
изискванията на ЗУТ и може да се разреши изработването на проект на ПУП/ПРЗ.
Т.к. част от имота, предмет на
разработката, попада извън урбанизирана територия, на основание чл.124а, ал.1 и
ал.7 и чл.124б от ЗУТ ОбС-Д.ч. е дал разрешение за изработването на искания
ПУП-ПРЗ и е одобрил представеното задание. Представеният проект е разгледан и
приет от ОбЕСУТ с решение по т.9 от Протокол № 8/05.10.2017г. и впоследствие
одобрен със Заповед № РД-784/18.04.2018г. на кмета на Община-Д.ч., който
съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ е компетентния орган да одобрява ПУП за поземлени
имоти извън границите на населените места – какъвто е настоящия случай, т.к.
видно от приложените извадки от ОУП на Община - Д.ч., процесният ПИ е извън територията
(по смисъла на §5, т.6 от ДР на ЗУТ) на населеното място - с. Ш.. Заповедта е
издадена в изискуемата от чл.59, ал.2 от АПК писмена форма и формално съдържа
фактическите и правни основания за нейното издаване.
При издаването на същата обаче
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. В тази връзка съдът съобрази следното:
От заключението по приетата СТЕ
– неоспорено от страните, и от представените от ответната страна извадки от ОУП
на Община-Д.ч. безспорно се установява, че имотът, предмет на разработката
попада в зона „А“ по чл.10 от ЗУЧК.
Към датата на одобряване на ОУП
с Решение № 739/протокол № 47/24.08.2007г. ЗУЧК не е бил в сила, но са
действали разпоредбите на Глава дванадесета „а“ – Устройство на черноморското
крайбрежие от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно чл.48а, ал.2, т.4 от
Наредба № 7, устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват
въз основа на общи устройствени планове за териториите на общините, както и за
части от тях. Съгласно чл.48б, ал.1 от Наредба № 7, с устройствените схеми и
планове по чл.48а, ал.2 на територията на Черноморското крайбрежие се определят
охранителни зони, като по т.1 е предвидена зона „А“, която по буква „д“ обхваща
части от земеделските и горски територии, прилежащи на крайбрежната плажна
ивица и на обектите по букви „б“, „в“ и „г“, с широчина 100м., измерена
хоризонтално. Границите на зони „А“ и „Б“ се определят с ОУП – чл.21, ал.3, т.6
от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените
планове, редакция ДВ, бр.51 от 2005г. – действаща към датата на одобряване на
ОУП на Община-Д.ч..
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗУЧК, в
сила от 01.01.2008г., зона „А“ обхваща частта на акваторията на Черно море по
чл.3, т.2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията,
попадаща в ивица с широчина 100м., измерена по хоризонтала от границите на
морския бряг или на морските плажове.
При така действащата нормативна
разпоредба, както към момента на одобряване на ОУП, така и към момента на
издаване на процесната заповед, безспорно имотът, предмет на разработката –
който граничи с плажа (ПИ 83404.502.36), попада в зона „А“ – както е показано
на извадката от ОУП и е посочено от вещите лица, изготвили СТЕ, а не в зона
„Б“, както е приел административният орган.
Неправилно ответната страна се
позовава на представените в съдебно заседание извадки от КК на с. Ш. с
извършени замервания, т.к. същите са извършени до границата на ПИ 83404.502.31
спрямо морския бряг – както е посочено в самата обжалвана заповед, а при
наличието на плажна ивица – както е в случая, релевантно е разстоянието от плажната
ивица, а не от морския бряг.
Както е видно от извадката от
ОУП в частта за имотите на жалбоподателката и на заинтересованите страни,
най-югоизточната част от ПИ 83404.502.31 – както е показано на комбинираната
скица към СТЕ със зелена линия, както и имота на жалбоподателката, според ОУП
представлява горска територия с допустима промяна на предназначението – което
обстоятелство не е посочено в процесния ПУП – ПРЗ.
В нарушение на т.8.3 към
Приложение № 1 към чл.68, ал.1 от Наредба № 8 от 14.06.2011г. за обема и
съдържанието на устройствените планове ПУП не е придружен от извадка с
параметрите на зоните по ОУП.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗУЧК
промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските
територии, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на
урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени
имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен
план за съответната територия на общината и одобрен по реда на ЗУТ подробен
устройствен план.
В случая ОУП допуска промяна на
предназначението на частта от имота, попадаща в горска територия, но процесният
ПУП е разработен и одобрен в нарушение на ЗУЧК и Закона за горите /ЗГ/.
След като част от имота, предмет
на разработката попада в горска територия съгласно действащия ОУП, неправилно в
обжалваната заповед е извършено позоваване на чл.17а, ал.3 от ЗООЗ, според
която промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди,
предвидено с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на
изпълнение на концесионен договор, се извършва без да се провежда процедура за
утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. При наличието на действащ
ОУП, определящ основното предназначение на териториите по чл.7 от ЗУТ, по арг.
от чл.4, ал.3 и ал.4 от Наредба
№ 7/22.12.2003г. нанесения в кадастъра начин на трайно ползване на територията
е ирелевантен.
При това положение приложими са
не разпоредбите на ЗООЗ, а на ЗГ. В същия липсва разпоредба, аналогична на тази
на чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ.
Съгласно чл.75, ал.1, т.2 от ЗГ,
в редакцията съгласно изм. - ДВ, бр.58 от 2017г., за промяна на
предназначението на поземлени имоти в горски територии, които не са публична
държавна собственост, собственикът или инвеститорът прави искане за
предварително съгласуване пред съответната комисия по чл.74, ал.2. Съгласно
чл.75, ал.4 от ЗГ одобряването на подробен устройствен план по реда на ЗУТ се
извършва след предварително съгласуване промяната на предназначението на
поземлени имоти в горски територии.
В конкретния случай по
преписката липсват данни това изискване да е изпълнено. Налични са доказателства
да е искано становище от Областна дирекция „Земеделие“ – В. (вж. писмо изх.№
АУ-42-410-(1)/04.07.2017г. на стр.44 от пр.), което в случая е неотносимо.
Процесният ПУП-ПРЗ е разработен
и одобрен и в противоречие с материалния закон.
На първо място предвид
обстоятелството, че ПИ 83404.502.31 попада в зона „А“ по чл.10 от ЗУЧК (преди
чл.48б, ал.1, т.1 от Наредба № 7/22.12.2003г.) процесният ПУП-ПРЗ е следвало да
бъде съобразен с устройствените показатели и параметри на застрояването по
чл.10, ал.3, т.2 от ЗУЧК, а в случая това не е сторено.
Видно от Заповед №
РД-784/18.04.2018г., ПУП-ПРЗ на ПИ 83404.502.31 за УПИ І-31 е одобрен при устройствени
показатели и параметри на застрояване, както следва: плътност на застрояване –
30%; интензивност на застрояване (К инт) – 1,5; озеленена площ – 50%; височина
на кота корниз – 15; етажност – 5, а съгласно чл.10, ал.3, т.2 от ЗУЧК в зона
„А“ извън териториите на морските плажове, строителството на обекти, извън
посочените в т.1, се разрешава при: плътност на застрояване – до 20%; К инт –
до 0,5; минимална озеленена площ – най-малко 70%; характер на застрояването –
ниско, до 7,5м.
На следващо място не се спори
между страните и от заключението СТЕ безспорно се установява, че за
територията, в която попадат ПИ 83404.502.30 и ПИ 83404.502.31 няма разработени
предходни регулационни планове и обжалвания ПУП-ПРЗ се явява първа регулация.
Видно от обжалваната заповед
единствената посочена разпоредба, указваща правното основание на процесния план
е чл.16, ал.1 от ЗУТ. Същата е посочена в проекта на заявителя и в таблицата на
окончателния проект, като според обяснителната записка площта на ПИ
83404.502.31 се редуцира като 270кв.м. (2,87 %) се обособяват за улица съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ. По този
начин е мотивирана и заповедта, с която е одобрена разработката. Предвиденото
отчуждително действие на плана за обособяване на улица сочи на извод, че същият
е процедиран по именно по чл.16, ал.1 от ЗУТ.
В този смисъл са и изявленията
на процесуалния представител на „Т.“ ЕООД и на кмета на Община-Д.ч., които
изрично се позовават на това обстоятелство.
Следва обаче да се има предвид,
че плановете по чл.16 от ЗУТ се изработват за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план. Плановете по чл.16, ал.1 ЗУТ се изработват за
територии и устройствени зони, които са незастроени и в които не са изградени
мрежи и съоръжения на транспортната и инженерната инфраструктура.
Благоустрояването на тези територии
и промяната на предназначението им за застрояване налагат плановете да се изработват
за цели устройствени зони или структурни части от тях, за да може да се
предвидят не само урегулирани поземлени имоти за застрояване, но и терени за
обекти за публичната собственост. Обектите, предвидени в чл.16, ал.1 от ЗУТ -
на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична
собственост, трудно могат да се обособят в един или няколко имота, при това
същевременно да бъдат изпълнени и останалите изисквания на разпоредбата, а
именно да бъде предвиден равностоен имот за всеки собственик.
Същият извод се налага и от
дефиницията за територия в §5, т.8 от ДР на ЗУТ, поради което противно на
твърденията на ответната страна, плановете по чл.16, ал.1 от ЗУТ не могат да се
прилагат само за един или за няколко имота, нито да определят начина и
характера на застрояването им, извън имотите отредени за изграждане на обектите
по ал.1.
В нарушение на чл.16, ал.4 от ЗУТ липсва и решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, което да доказва, че
пазарната стойност на урегулирания имот е не по-малка от пазарната стойност на
ПИ преди урегулирането му.
С оглед изложеното процесният
ПУП-ПРЗ е процедиран и одобрен при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
След като територията, в която
попадат имотите на жалбоподателката, на „Т.“ и на останалите заинтересовани
страни, никога не е била урегулирана и процесния ПУП-ПРЗ е първа регулация,
Заповед № РД-784/18.04.2018г. се явява издадена в нарушение на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК и на целта на закона. Нарушена е разпоредбата на чл.3,
ал.1, т.3 от Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените
планове, според която устройствените планове трябва да имат за цел осигуряване
на равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на
инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при
гарантиране на правата им. В случай че процесният ПУП-ПРЗ влезе в сила, предвид
забраната по чл.15 от ЗУТ и разположението на имота на жалбоподателката, за
същата би било невъзможно го урегулира, вкл. с план по чл.16, ал.1 от ЗУТ за
цялата територия. В този смисъл и изявлението на в.л. Р.П. при изслушване на
заключението по СТЕ.
Налице е несъответствие и между
графичната и текстовата част на обжалваната заповед, т.к. планът за регулация
засяга имоти на заинтересованите страни:
ПИ 83404.502.28 – собственост на Община-В. и ПИ 83404.14.204 – собственост на
МЗХ (496кв.м. ид.ч), С.Н.С. (15/16 ид.ч.) и К.Т.В. (1/16 ид.ч.), за които с
обжалваната заповед няма предвидени УПИ.
В този смисъл неправилно
процесуалният представител на МЗХ твърди, че не е заинтересована страна в
производството. Ирелевантно е обстоятелството, че ПИ 83404.14.204 не граничи с
имота на жалбоподателката, т.к. същият граничи с имота предмет на разработката
и е засегнат от графичната част на плана.
По така изложените съображения
обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
Независимо от изхода на спора
разноски за жалбоподателката не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.Н.,*** Заповед
№ РД – 784/18.04.2018г. на кмета на Община Д.ч., с която на основание чл.44,
ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.2 от ЗУТ, чл.17а, ал.3 от ЗООЗ, е
одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ)
на ПИ 83404.502.31 за УПИ І-31 „за курортно строителство“ по кадастралната
карта на с. Ш., общ. Д.ч., обл. В., според приложения ПУП-ПРЗ неразделна част
от заповедта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: