РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500226 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор П. О. против решение №
260000/09.02.2024г. по гр.д. № 27/2019г. на ОС – Силистра, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против М. М. Т. и Н. Ю. Т. искове с
правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 от ЗОНПИ за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност 118 000 лева,
съставляващо подробно описани самостоятелни обекти – жилище с
идентификатор 24030.501.747.8.1, жилище с идентификатор 24030.501.747.8.2
и гараж с идентификатор 24030.501.747.8.3, всички находящи се в гр.Дулово,
ул.“Христо Ботев“ № 118.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и
установеното от доказателствата. Излагат се подробни аргументи за
неправилност на извършения от съда анализ на приходите и разходите на
ответниците, кредитирайки вариант втори на 3СИЕ, както и на обусловения от
този анализ извод за липсата на изискуемото се от закона несъответствие.
Твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че стойността на
притежаваното имущество в края на периода е 153 247.75 лева, а не както е
1
приел първоинстанционния съд /159 037.75 лева/, реализираните приходи са
1 914 083.95 лева, направените разходи са в размер на 2 157 298.03 лева,
поради което нетният доход за проверявания период е отрицателна величина –
минус 243 214.08 лева, а несъответствието също е в отрицателен размер от
402 251.83 лева /съгласно последната СИЕ/, което сочи за несъответнствие над
изискуемия се от закона размер от 150 000 лева.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпили писмен отговор от въззиваемите М.
М. Т. и Н. Ю. Т., чрез адв.Н., с който оспорват въззивната като неоснователна.
Подадена е и частна жалба от КОНПИ против постановеното от
първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение №
260008/28.03.2024г., с което е оставено без уважение искането на Комисията за
изменение на решението в частта му относно присъдените в полза
ответниците разноски за адвокатски възнаграждения. Излагат се оплаквания
за неправилност на така обжалвания съдебен акт, основани на доводи за липса
на доказателства за заплащане от всеки един от ответниците на адвокатско
възнаграждение от по 3 000 лева, за приложимостта на чл.156, ал.6 ЗОНПИ и
релевантната редакция на Наредба № 1/2004г., респ. за незадължителния
характер на посочените в нея минимални размери. Иска се отмяна на
определението и уважаване на искането по чл.248 ГПК.
В с.з. жалбите, съответно отговорът се поддържат. По подадената частна
жалба се излага становище за нейната неоснователност с доводи, изложени в
отговора по чл.263 ГПК.
За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество против М. М. Т. и Н. Ю. Т.
искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ,
ред. ДВ бр.84/2023г./.
В подаденото въз основа на Решение № 49/23.01.2019г. на КПКОНПИ
/сегашно наименование КОНПИ/ мотивирано искане до съда са изложени
твърдения, че по повод уведомление на Софийска градска прокуратура с рег.№
УВ – 1175/19.07.2017г. за внесен обвинителен акт срещу М. М. Т. по
повдигнати обвинения за извършено от него престъпление по чл.311, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК и по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК, попадащо
в обхвата на чл.22, ал.1, т.20 ЗОПДНПИ /отм./, Комисията е образувала
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
лицето, с проверяван период 27.07.2007г. – 27.07.2017г. Твърди се, че в хода на
същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното
2
лице и съпругата му Н. Ю. Т., несъответно на реализирания от тях доход и за
придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са
фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на
проверявания период, извършените от ответниците придобивни и
разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки,
получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна
информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои
от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице
признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на
направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се
твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което
несъответствие за целия проверяван период е в размер на 407 058.70 лева -
значително по см. на §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и съставляващо основание
за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на
тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от М.
Т. на подробно посочени парични суми, съставляващи направени вноски по
банкови сметки и равностойност на придобито и отчуждено през
проверявания период имущество, както и за отнемане от двамата ответници на
подробно индивидуализирани недвижими имоти, съставляващи
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Дулово, ул.“Христо Ботев“
№ 118 и представляващи жилище с идентификатор 24030.501.747.8.1, жилище
с идентификатор 24030.501.747.8.2 и гараж с идентификатор
24030.501.747.8.3.
След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба от
10.10.2023г. и протоколно определение за прекратяване от 24.10.2023г.,
предмет на искането за отнемане, по което е постановено и обжалваното
решение е единствено искането за отнемане на притежаваните от
въззиваемите недвижими имоти – описаните две жилища и гараж, на обща
стойност 118 000 лева.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са
оспорени като неоснователни. Твърди се, че не са налице предвидените в
закона предпоставки за отнемане на имущество – не са придобивали
имущество на значителна стойност, което да обоснове значително
несъответствие, а придобитото такова е изцяло със законни доходи. Сочи се,
че към датата на подаване на отговора е налице висящо наказателно
производство само срещу М. Т., по което единствено повдигнатото срещу него
обвинение по чл.282 НК съставлява основание за извършването на проверка,
както и че следва да бъде отчетено, че това престъпление е за деяние от
13.09.2005г. Изложени са конкретни твърдения за реализирани от тях доходи, в
т.ч. за спестени суми отпреди началото на проверявания период, които не са
изследвани от Комисията и с които е реализирано строителството на
претендираните за отнемане недвижими имоти, че голяма част от
строителните материали са били закупени през 2006г. – 2008г., а през 2010г.
3
само е заплатен труда на изпълнителя, съгласно представен договор, че се
касае за пристрояване. В тази връзка оспорват твърденията на Комисията
относно стойността на направените от тях разходи за СМР. Прави се
възражение, че относно направените разходи за закупените строителни
материали преди проверявания период е налице изтекла погасителна давност.
С подробни аргументи оспорват извършения от Комисията икономически
анализ и крайния й извод за значително несъответствие.
Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено
и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от
Софийска градска прокуратура с рег.№ УВ – 1175/19.07.2017г. за повдигнати
по ДП № 6/2015г. обвинения и внесен обвинителен акт срещу М. Т. за
извършено от него престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК и по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-
10219/27.07.2017г. Комисията е образувала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ
/отм./. Проверяваният период е 27.07.2007г. – 27.07.2017г., съответен и на
предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ.
чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението по чл.282 НК, за което е повдигнатото
обвинение попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.20 ЗОПДНПИ /отм./,
съответно чл.108, ал.1, т.20 ЗОНПИ. В хода на проверката е извършено
обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени
парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/
както на проверявания М. Т., така и на съпругата му Н. Т. и сина им М. М. Т.
/за последния до дата на навършване на пълнолетие – 24.01.2009 г./, в
съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 и т.3 ЗОПДНПИ /отм./,
съответно чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ. Въз основа на изготвения доклад на
директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 953/07.11.2018г.
Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по
чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на
настоящите искове.
Не е спорно и установеното по делото, че с влязла в сила присъда №
12/05.10.2018г., постановена по ВНОХД № 213/2018г. на АпС – Варна,
потвърдена с решение № 19/01.10.2019г. на Върховен касационен съд по к.д.
№ 1223/2018г., М. Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл.282 НК, за това, че на 13.09.2005г. в гр.Дулово, в качеството му на
длъжностно лице – кмет на гр.Дулово, действайки като възложител на открит
конкурс по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, е
нарушил служебните си задължения с цел да набави за другиго облага –
построяването на пътен участък от 3,120 км на цената на пътен участък от
7,300 км и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици –
плащане на сумата от 1 223 293.78 лева, както и за община Дулово –
накърняване на авторитета и доверието в местната изпълнителна власт. За
това престъпление на въззиваемият е наложено наказание като на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК с оглед влезли в сила присъди по НОХД №
4
5760/2010г. но СГС, по НОХД № 4838/2011г. на СГС и по НОХД № 274/2013г.
на ОС – Силистра, е определено да изтърпи най-тежкото му наложено
наказание – лишаване от свобода за срок от 5 години, към което са
присъединени лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност
за срок от 6 години, лишаване от право да упражнява дейност, свързана с
управление и разпореждане на държавни и общински средства и активи за
срок от 5 години, както и глоба в посочен размер.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1,
т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез
КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за
което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да
бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен
извод за размера на несъответствието.
Отговорът на този въпрос се съдържа в задължителните постановки на
постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС,
съдебната практика на касационната инстанция, уеднаквена след приемането
на този тълкувателен акт и легалните дефиниции в разпоредбите на §1, т.3 вр.
§1, т.2, т.4, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно приетото в ТР № 4/2021г. на отнемане подлежи само налично
имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник, придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, както и получените при
отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За
направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в
края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода
имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е
налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните
законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия
проверяван период може да се направи предположение, че наличното
имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е
обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата
незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
5
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ето защо
съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода
възмездно придобито имущество спрямо притежаваното имущество в
началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до
изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3,
доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява
имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след
приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Едва след
направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното
лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва
да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно
разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Съдебната практика е константна, че изброяването в т.2 на §1 от ДР на
ЗОНПИ не е изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране
/обобщено наричани доходи/ е парично постъпление в имуществената сфера
на проверяваните лица с установен законен източник, т.е. което не е
придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност.
Разходите също могат да бъдат от най-различно естество. На първо
място това са т.нар. от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за
издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ.
Всички други разходи, в т.ч. и разходите за издръжка, надвишаващи
определените размери на НСИ, по см. на ЗОНПИ съставляват извънредни
разходи. По аргумент от приетото в ТР № 4/2021г. разрешение относно
преминалите през банковите сметки на лицата неналични суми, следва, че
включването на дадена сума като разход /вън от законово определения размер
на обичаните разходи за издръжка/ следва да е с установено основание.
Изтеглените от банковите сметки суми, за които не е доказано за какво точно
са потребени не следва да участват при изчисленията на нетния доход. В тези
изчисления не се включват и направените разходи за придобиване на
наличното в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната
стойност на последното се отчита при съпоставката по § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ.
С оглед на така изложеното и от съвкупния анализ на ангажираните
по делото доказателства съдът приема за установено, че притежаваното
от въззиваемите имущество в началото на проверявания период
включва:
1. Придобити по наследство от М. М. Т. в съсобственост с трети лица
недвижими имоти, а именно:
- ½ ид.ч. от втори етаж от западната половина на масивна двуетажна
двуфамилна сграда, с вход от запад, със застроена площ от 69 кв.м., ведно със
6
съответните идеални части от сградата, построена в УПИ XII-747в, кв. 34 по
ПУП на гр. Дулово, отчуждена по безвъзмезден начин през проверявания
период съгласно нот.акт № 182/04.09.2007г.
- ½ ид.ч. от земеделска земя - НИВА, находяща се в землището на с.
Йорданово, с ЕКАТТЕ 34134, община Силистра с площ от 7,000 дка. трета
категория, находяща се в местността „Юртлука“, съставляваща поземлен имот
№ 021065, отчуждена с договор за покупко-продажба по нот.акт №
49/17.01.2013г.
Пазарната стойност на отчуждената от въззиваемия ½ ид.ч. от имота към
датата на разпоредителната сделка, съгласно неоспорената СОЕ е 1 750 лева,
която сума следва да бъде отнесена като приход за лицето.
-1/5 ид.ч. от земеделска земя - НИВА, находяща се в землището на с.
Йорданово, с ЕКАТТЕ 34134, община Силистра с площ от 3,001 дка, трета
категория, находяща се в местността „Юртлука“, отчуждена с нот.акт №
87/14.02.2014г.
Пазарната оценка на така отчуждения имот от въззиваемия съгласно
СОЕ е 300 лева, отнесена като приход в анализа за несъответствие.
-други земеделски земи, които са предмет на съдебна делба от 2009г. и в
резултат на която М. Т. е станал съсобственик с трето лице на възложена им в
дял - НИВА с площ от 5,126 дка., пета категория, находяща се в местността
Кънралък, съставляваща № 058031 по план за земеразделяне на гр. Дулово.
- ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 24030.501.747, с адрес гр. Дулово, ул.
„Христо Ботев“ № 118, ведно с построения в него самостоятелен обект в
сграда № 1/едно/ с предназначение жилище – апартамент /източната половина
от първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда/ с ид.
№ 24030.501.747.1.1.
Останалата ½ ид.ч. от така описания имот е придобита от М. Т. през
проверявания период, но по силата на договор за дарение /нот.акт №
19/20.01.2010г./.
- жилище – апартамент, представляващ самостоятелен обект с ид.
№ 24030.501.747.1.3, със застроена площ от 69 кв.м., находящ се в описаната в
предходния пункт жилищна сграда /видно от нот.акт за учредяване на ипотека
№ 84/2010г./.
В началото на проверявания период въззиваемите са притежавали
придобити в режим на СИО следните МПС:
- лек автомобил марка „Заз“, модел „Таврия“, рег. № СС1762СС, с
прекратена регистрация на 18.04.2008г.
Стойността на същия към датата на прекратяване на регистрацията
съгласно САТЕ е 200 лева.
-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СС1010АК,
отчужден през проверявания период съгласно договор от 22.01.2008г.
7
Пазарната стойност на същия към датата на отчуждаването му съгласно
САТЕ е 2 000 лева, съставляваща приход за проверяваното лице.
- лек автомобил марка „БМВ“, модел „735“, рег. № СС7777СС,
отчужден на 01.09.2008г., през проверявания период, за сумата от 80 000 лева,
която цена е приета от Комисията за действителна цена на отчуждаването.
Освен изброените недвижими имоти и МПС, към 27.07.2007г. М. Т. е
притежавал огнестрелно оръжие - пистолет „Берета“, кал. 9x17, № NH122754,
отчужден по възмезден начин на 19.11.2010г., при пазарна оценка на тази
движима вещ по СОЕ – 1 205 лева.
Съпрузите са имали налични средства по банкови сметки в общ размер
на 5 046.28 лева, от които 1 052.40 лева начално салдо по разплащателна
сметка с IBAN: BG 39 FINV 9150 10BGN 0****, с титуляр М. Т., 19.25 лева,
начално салдо по разплащателна сметка с IBAN: BG32 FINV 9150 10BGN
0****, с титуляр М. Т., 2 034.36 лева по разплащателна сметка в лева с IBAN:
BG 39 TTBB 9400 1505 0228***, с титуляр Н. Ю. Т. и 1 940.27 лева в „ОББ“
АД по сметка с титуляр М. М. Т.. Последните две суми са признати от
Комисията като усвоени през проверявания средства, съставляващи получени
отпреди проверявания период доходи от трудови възнаграждения, поради
което и приети от нея като приходи с установен законен източник. По тази
причина съдът ги отняса към началното салдо на проверяваните лица.
През проверявания период въззиваемите са придобили по възмезден
начин следното имущество:
- самостоятелни обекти, намиращи се в триетажна сграда със смесено
предназначение със застроена площ от 80 кв.м., ид. № 24030.501.747.8,
пристроена към съществуваща жилищна сграда с идентификационен
№ 24030.501.747.1 в ПИ 24030.501.747, гр. Дулово, ул. „Христо Ботев“ № 118
и съставляващи жилище - апартамент с ид. № 24030.501.747.8.1, със застроена
площ от 83 кв.м., жилище - апартамент с ид. № 24030.501.747.8.2 и застроена
площ от 37 кв.м. и гараж с ид. № 24030.501.747.8.3, със застроена площ от 83
кв.м., всичките подробно описана в КНА № 15/12.05.2010г.
Строителството на тези самостоятелни обекти е извършено от
въззиваемите върху собствения на М. Т. ПИ 24030.501.747 като към
настоящия момент между страните не е спорно, че независимо от издаденото
Разрешение за строеж № 13/16.04.2010г. и актове по строителството от 2010г.,
строежът е реализиран в периода 2007 – 2010г. на мястото на съществуващ
стар гараж и две стаи към него. Това се установява и от съвкупния анализ на
ангажираните по делото гласни доказателства /показанията на св.Н.М., А.Ч.,
О.С. и св.А./. Стойността на същото, съпоставима със стойността на
направените разходи за построяването, съгласно повторната СТЕ на в.л. М.Ж.е
74 880 лева, от които направените през проверявания период разходи са 72 780
лева. В тази сума са включени и разходите за труд по договор за възлагане на
строителството от 30.04.2010г. и анекс към него от 10.05.2010г., сключени
между въззиваемия Т. като възложител и „Гелит“ ЕООД като изпълнител.
8
Съдът не споделя доводите на въззиваемите, че в оценката на
извършеното строителство не следва да бъдат включвани разходи за труд на
изпълнителя. В отговора по чл.131 ГПК въззиваемите са поддържали, че
разходите им за построяването на тази постройка са съизмерими единствено
със заплатеното възнаграждение на изпълнителя по представения от тях
договор с „Гелит“ ЕООД /съобразен от вещото лице/. Следователно
възражение за безвъзмездност на строителната услуга не е навеждано в срока
за отговор, поради което и посоченото от свидетелката Н.М., че на 90% е
сигурна, че нямало плащане за този обект, не кореспондира на твърденията по
отговора на исковата молба. Отделно от това в тази им част показанията на
свидетелката са изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен
материал.
Ето защо съдът приема, че релевантната придобивна стойност на
процесните три самостоятелни обекта е именно сумата от 72 780 лева.
- лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „С500 4 Матик“, рег.
№ СС8888СА, придобит по договор от 01.09.2008г. за сумата от 80 000 лв.,
приета за действителна стойност на сделката и за произхода на която сума е
признат от ищцовата страна доказан законен източник на средствата
/трансформация на получената сума от продажбата на притежаван от преди
проверката л.а., посочен по-горе/.
- огнестрелно оръжие пистолет „Валтер-РРК“, кал. 7,65, № 153792,
закупен от М. Т. съгласно фактура № **********/12.12.2008г. за сумата от 5
790 лева с ДДС.
Доказателства за друга придобивна цена /предвид изразеното съмнение
от страна на вещото лице по САТЕ/, в частност, че по тази фактура са закупени
и други стоки, не са ангажирани от въззиваемите, поради което и съдът
приема за придобивна стойност цената по фактура.
Оръжието е отчуждено чрез договор за покупко-продажба съгласно
Уведомление № 4720/19.11.2010г., без представен към него или по делото
договор за покупко-продажба.
Съгласно заключението на СОЕ пазарната стойност на пистолета към
датата на отчуждаването му е 1 302 лева.
- в края на проверявания период въззиваемите имат налични средства по
банкови сметки в общ размер на 467.75 лева, установен от проведените по
делото СИЕ.
Следователно в края на проверявания период въззиваемите притежават
неотчуждено наследствено имущество и придобито от тях в периода на
проверката по възмезден начин имущество, последното на обща стойност
153 247.75 лева /стойността на реализираното строителство, л.а. Мерцедес и
наличната сума по банковите сметки/. Това сочи на извод за превишение,
налагащо изследване на техните нетни доходи.
В изготвените по делото заключения на СИЕ липсва противоречие
9
относно констатациите на вещите лица по размера на релевантните суми,
формиращи отделните пера на парични постъпления в патримониума на
въззиваемите с установен законен източник. Разликите в сумарната стойност
на 3СИЕ и последната СИЕ на в.л. Ж. са с оглед поставените и от двете страни
задачи и варианти на изчисления като сбор от различни пера за приходи,
съответно разходи. Как следва да бъдат направени изводите относно нетния
доход, респ. кои пера следва да бъдат включени като доходи и кои като
разходи е въпрос по приложението на закона, който следва да бъде разрешен
от съда.
С оглед на това и отчитайки посоченото по-горе относно понятията
доходи/приходи/източници на финансиране и разподи, съдът приема, че
общият размер на реализираните за процесния период доходи /приходи,
доходи, източници на финансиране по см. на § 1, т.2 ДР на ЗОНПИ, в това
число и усвоени налични в началото на периода по банкови сметки суми,
е сумата от 1 921 583.90 лева. Същият е формиран от доходи от трудови
правоотношения и приравнени на тях /522 547.60 лева/; получени
обезщетения от безработица /13 544.04 лева/; изплатени дневни за
командировъчни /9 660 лева/; приходи от продажба на недвижимо имущество,
притежавано отпреди проверявания период – двете земеделски ниви, съгласно
пазарната стойност към датата на отчуждаването му /2 050 лева/; приходи от
продажба на отчуждени МПС /82 200 лева/; приходи от продажбата на двата
пистолета /2 507 лева/, усвоени начални салда по банкови сметки /т.е. на
налични към началото на проверявания период по банковите сметки суми по
т.6 и т.8 от последната СИЕ - 3 106.01 лева + 1 940.25 лева = 5 046.26 лева/;
усвоени парични заеми и банкови кредити /307 887.24 лева/; усвоени суми по
кредитни карти /963 232.76 лева/; получени суми от сина на въззиваемите
/5 409 лева/ и получената печалба, изплатена от казино „Принцес Свиленград“
/7 500 лева/.
Недоказано е по делото изплащането на печалба от казино в х-л
Интернационал в размер на 18 000 лева.
Не са налице основания за включване в графата приходи и изплатените
на въззиваемия Т. суми за квартирни и пътни по реализирани от него
командировки. Същите съставляват възстановен разход, поради което ако
бъдат отчетени като приход, то същата сума следва да бъде включена и като
разход, при което двете стойности ще се нулират. Отделно от това съдът
съобразява и посочените от 3СИЕ аргументи, че направата на част от тези
разходи е чрез плащания на ПОС с кредитни карти, поради което участват
като част от приходите по усвоени суми по кредитни карти, съответно
направени разходи за погасяване на задълженията по тях, т.е. включването им
би било двойно.
Съдът не споделя доводите на въззиваемите, поради което и не включва
в приходната част сумата от 34 188.47 лева като налични към началото на
проверявания период спестявания в брой. Предвид упражняваните от тях
10
професии и реализирани доходи е логично в началото на периода да
разполагат с такива спестявания. В същото време обаче този размер е
определен от 3СИЕ само въз основа на съпоставката между полученото от
въззиваемите трудово възнаграждение в периода 1991 – 2007г. и издръжката
на семейството по данни на НСИ. Освен че обхваща значителен период преди
проверявания, при този подход не е изследвано какви други разходи са
правени, напр. за пътувания в чужбина или за придобиване на имущество
/каквото безспорно е било придобивано предвид установеното имуществено
състояние/, евентуално разходи за други задължения /данъци, кредити, заеми,
закупуване на строителни материали преди 07.2007г. вр. извършеното
строителство/ и др.
Въз основа на данните на 3СИЕ и последната СИЕ на в.л.Ж. съдът
приема, че направените от въззиваемите обичайни и извънредни разходи
са в общ размер на 1 252 113.67 лева, включващ следните компоненти -
70 151.10 лева разходи за издръжка по данни на НСИ, 6 945.37 лева разходи за
пътувания на семейството в чужбина, без включените по последната СИЕ
разходи за командировката в Белгия, 11 264.58 лева за платени публично-
правни задължения /данъци/, 9 508 лева разходи по застрахователни полици,
сумата от 1 148 454.62 лева направени погасителни вноски по заеми, банкови
кредити и кредитни карти и сумата от 5 790 лева като направен разход за
придобиване на отчужденото през 2010г. огнестрелно оръжие.
В разходната част не следва да бъде включена сумата от 936 531.93 лева,
представляваща размер на извършените от въззиваемите плащания с кредитни
карти на ПОС. Съдът изцяло споделя дадените от вещите лица по 3СИЕ, че
тези разплащания не съставляват разход, а усвояване на отпуснатия кредитен
лимит, т.е. заплащането на закупените и платени на ПОС стоки и услуги не е
направен разход за издръжка, в каквато насока са твърденията на Комисията.
Разход са направените погасителни вноски, заплатени такси и лихви,
включени в сумата от 1 148 454.62 лева.
Предвид горното нетният доход за целия проверяван период,
формиран като разлика между доходите, приходите/източници на
финансиране /1 921 583.90 лева/ и направените обичайни и извънредни
разходи /1 252 113.67/ е 669 470.23 лева. Съпоставен със стойността на
наличното в края на проверявания период възмездно придобито от
въззиваемите имущество /153 247.75 лева/ следва, че не е налице
несъответствие по см. на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, което сочи на извод, за
липса на основание за възникване правото на държавата да иска отнемане на
имущество, за придобиването на което не е установен законен източник.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, е неоснователен.
Поради съвпадането на крайния резултат по спора с постановеното от
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По подадената частна жалба против Определение №
11
260008/28.03.2024г.:
С оглед постановеното отхвърляне на исковите претенции, при отчитане
и на прекратената част по тях поради направен отказ и въз основа на
представените доказателства, с решението си първоинстанционният съд е
осъдил КОНПИ да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за
съдебни експертизи, както и адвокатско възнаграждение в размер на 6 000
лева. Наведените от Комисията оплаквания и доводи в искането по чл.248
ГПК са единствено досежно размера на присъденото адвокатско
възнаграждение, считайки същото за прекомерно. Такова възражение е било
направено своевременно в последното с.з. пред окръжния съд, което
възражение е прието за неоснователно както в решението, така и с
обжалваното определение.
Настоящият състав констатира, че в първоинстанционното производство
е представен договор за правна защита и съдействие с дата 15.06.2023г.
/л.780/, съгласно който уговореното и заплатено от въззиваемите адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния им представител адв.Н. е в размер на
6 000 лева. Цената на първоначално предявените искове е 263 809.08 лева, а
след направения отказ от 10.10.2023г. – 118 000 лева. Съобразно това,
предвидените по Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, при отчитане продължителността на процеса и извършените
от процесуалния представител действия от подаването на отговора по чл.131
ГПК през 2019г. до приключване на спора пред първата инстанция, както и
предвид разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, съдът намира, че присъденото
адвокатско възнаграждение е значително под минималния размер по Наредба
№ 1/2004г., поради което и не е прекомерен.
Неоснователен е наведения в частната жалба довод, че не са
представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското
възнаграждение. В коментирания по-горе договор това обстоятелство изрично
е удостоверено чрез волеизявленията на страните.
Не са налице и сочените основания по см. на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ.
Ето защо частната жалба е неоснователна.
На основание чл.78 ГПК въззиваемите имат право на разноски за
въззивното производство, поради което КОНПИ следва да бъде осъдена да им
заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500
лева. Направеното възражение за прекомерност е бланкетно и неоснователно.
Уговореният и заплатен размер е адекватен както на защитавания материален
интерес, така и на извършените от процесуалния представител действия пред
настоящата инстанция /депозиран отговор и явяване в о.с.з./.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати в полза
на съда следващата се държавна такса за въззивното производство, която
съобразно цената на иска, разглеждан в настоящата инстанция /118 000 лева/ е
в размер на 2 360 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/09.02.2024г. на ОС – Силистра,
постановено по гр.д. № 27/2019г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260008/28.03.2024г. на ОС – Силистра,
постановено по гр.д. № 27/2019г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Т., ЕГН ********** и Н. Ю. Т., ЕГН
********** сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт,
по сметка на съда сумата от 2 360 лева /две хиляди триста и шестдесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, на
основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13