Р Е
Ш Е Н
И Е
No 207
гр. Б., 12.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 2090 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с
правна квалификация чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ
във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “ВиК
Б.” ЕООД, гр. Б., твърди, че дружество е регистрирано в
регистъра на СОС с предмет на дейност “водоснабдяване на населението с питейна
и промишлена вода...”, като на територията на гр. Б. единствено това дружество
осъществява дейност по доставка на питейна и промишлена вода и отвеждане по
канализационна система на отпадните води. Твърди, че
дружеството инкасира суми от абонатите, консумиращи питейна вода, за доставката
на промишлена и отвеждането на канализационни /отпадни/
води, а ответницата е работила в дружеството от 17.02.2003 г. на
отчетническа длъжност - касиер инкасо, до 23.06.2004 г., а оттогава и до предявяване на иска - на
длъжността инкасатор-контрольор. Сочи, че и двете заемани от нея длъжности са
отчетнически и ответницата е получавала суми от абонати на дружеството, които
суми ежедневно е била длъжна да отчита в главната каса на дружеството. При
назначена от управителя със заповед No 100/08.09.2010 г. ревизия на
ответницата за периода от 01.11.2006 г. до 04.09.2010 г. е установена липса на
сумата от 36 731.38 лв., които същата е получила от абонати, но не е отчела в главната каса на дружеството и при проведени
разговори с нея, обещала да възстанови липсващата сума. Поддържа, че въпреки
многократните покани да възстанови сумата, ответницата започнала да ползва
отпуск по болест и не се явявала на работа, като не възстановила сумата. Моли
да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на
дружеството сумата от 36 731.38 лв., която е присвоила от дружеството и с
която неоснователно се е обогатила, както и сумата от 8441.55 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от момента на възникване на липсите 01.11.2006 г. до 09.12.2010 г.,
както и законната лихва до окончателното заплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът- С.Н.В. в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не са налице твърдените в исковата
молба липси в имуществото на дружеството-ищец, а дори и да са налице твърдените
липси, те не се дължат на нейно виновно поведение, тъй като винаги е отчитала
всички суми, които са постъпвали при нея на касата. Оспорва твърдението, че е
обещавала да възстанови сумата, посочена в исковата молба. Излага, че работата
й като касиер-инкасо се изразявала в това да събира парични суми от абонати на
дружеството-ищец, събраните суми се отчитали ежедневно. Начинът на отчитане бил
следният: срещу сумата, платена от абоната, се издава касова бележка за
получената сума, а с касовия апарат, с който се издават касовите бележки за
платените суми работели всички касиери -инкасо, т.е. общо три касиера.
Получените на касата суми се отчитали ежедневно в главната каса в края на
работния ден пред касиер-счетоводителя И. М. Д.. За отчетените суми се издавал
приходен касов ордер (ПКО), който оставал в счетоводството на дружеството,
квитанцията към него също оставала в дружеството а, И. М. Д. от своя страна се
е отчитала пред Д. В. В. - счетоводител, която осчетоводявала ПКО и извършвала
проверка и установявала наличността на сумите. Д. В. от своя страна се отчитала пред главния
счетоводител - В. Г. М., която приключвала счетоводството на дружеството за
месеца - накрая на всеки месец се съпоставяли сумите получени на каса и сумите
от месечната справка.
Сочи, че от 07.09.2010 г. до 19.01.2011
г. е била в болничен, поради извършена операция, като по време на престоя си в
болница и в следоперативния период, трябвало да получи трудовото си
възнаграждение за м. август 2010 г. и дните от 01.09.2010 - 03.09.2010 г. До
средата на м. Януари 2011 г. не получила дължимите й се възнаграждения по
дебитната й карта, по която винаги получавала заплатата си и поради
незаплащането на дължимото й се възнаграждение на 17.01.2011 г. подала във “ВиК-Б.” ЕООД молба с
вх. No 049/17.01.2011 г. за напускане на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ и договорът й бил прекратен със заповед от 01.02.2011 г.
Твърди, че през периода, в който се
възстановявала от операцията (преди извършването на твърдяната проверка), била
посетена от управителя на “ВиК-Б.” ЕООД, който твърдял, че дължи пари на дружеството,
като й предлагал да заложи апартамента си срещу заем, с който да плати сумите,
които според него дължи. Предвид неоснователността на иска за главницата, оспорва
като неоснователен и искът за законна лихва върху нея. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Не се спори между страните и от
представените по делото заверени копия на трудов договор от 17.02.2003 г. и допълнителни споразумения към него, и длъжностни
характеристики, се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по
което до 23.06.2004 г. ответницата е заемал длъжността “касиер инкасо”, а след тази дата длъжността “инкасатор-контрольор” в ищцовото дружество. Не е спорно, че заеманата от
ответницата длъжност съгласно приложените длъжностни характеристики, е
отчетническа. Със заповед No 003/01.02.2011 г.
на управителя на ищцовото дружество трудовото правоотношение с ответницата е
прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради забавяне изплащането на
трудовото възнаграждение.
Видно от заверено копие на Протокол от
07.12.2010 г. на комисия, назначена със заповед No 100/08.09.2010 година на управителя на Вик-Б.,
в същия комисията е обективирала резултата от
извършена ревизия на ответницата С.Н.В. – инкасатор-контрольор в звено “Инкасо и КЗ” за
периода 01.11.2006 г. – 04.09.2010 г., при което са установени липси в размер
на 36 731.38 лв., посочени по отделно за 6 периода. Приложени са и 8 броя
доклади от председателя и членовете на назначената комисия до управителя на
дружеството-ищец във връзка с извършената ревизия.
По делото е представено и заверено
копие на Справка частно инкасо с приложени към същата множество счетоводно
документи – касови бонове касови бележки и фактури.
От заверено копие на Присъда No 5 от
27.02.2019 г. по НОХД No 125/2018 г.
по описа на РС- Б. е установява, че със същата
съдът е признал С.Н.В. за невиновна в
това, че в периода от 01.11.2006 г. до 04.09.2010 г. в гр. Б., обл. Софийска,
при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице
- “Инкасатор контрольор” във фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., е присвоила чужди
пари - сумата от 36 731.38 лв., връчени й в това качество, като не ги е
внесла в главната каса на фирма “В и К Б.” ЕООД – гр. Б., и длъжностното
присвояване е в големи размери, като я е оправдал по така повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201, ал. 1 във
вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 15.03.2019 г., видно от направеното върху същата отбелязване.
По делото са събрани и множество гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В. Г. М., Л. К. С., И. М. Д. и Д. В.
В..
От показанията на свидетелите се
установява, че в процесния период ответницата е работила в ищцовото дружество
като инкасатор-контрольор. Основното й задължение било да събира парите от
абонатите на касата, която се намира в сградата на дружеството, а в края на
работния ден да внесе инкасираните суми в касата на дружеството, т.е. да отчете
парите на касиера на дружеството – свид. И. Д., с приходен
касов ордер.
От показанията на свид.
М. се установява, че в края на м. август 2010 г. направила проверка на
ответницата във връзка с отчитането на апаратите, при която установила, че има
разлика между сумата в касата, на фискалния бон и на приходния касов ордер, а
именно разлика във взетите суми и отчетените от ответницата в края на работния
ден и конкретно неотчетени в касата пари. Установили, че почти всеки ден има
разлика между получените пари и сумите, отчитани в касата на дружеството. Била
извикана програмистката, която констатирала, че има изтривани фактури.
Ответницата прибирала парите, които абонатите плащали, изваждала фискален бон,
но в края на деня изтривала част от плащанията, а в касата отчитала разликата. След
установяване на разликите била направена ревизия за периода от 2006 г., когато
ответницата започнала тази работа, до 04.09.2010 г., при която били установени
липси в размер на 37000.00 лв. Свид. М. сочи, че достъп до програмата и възможност да
изтрива данни от нея имала само ответницата. Всяка от работещите там три
колежки си имала парола и код за влизане, но само ответницата имала парола и
код за изтриване при грешки. Съгласно показанията на свидетеля М., във “В и К - Б.” основно
ответницата е работила на тази длъжност, а когато е била отпуск и е била
замествана, няма нито един ден, в който да има разлика в отчетените суми.
От показанията на свид.
С. се установява, че работи във фирмата, която е разработила използваната във “В и К - Б.” система за
отчитане на водите и плащанията, като тя е разработила компютърната програма.
От показанията й се установява, че ответницата била определена за администратор
на системата в дружеството и единствено тя имала право при допусната грешка да сторнира извършени плащания, за което имала парола само
ответницата. Сочи, че през м. август 2010 г. била извикана от главния
счетоводител на дружеството и тогава установила, че има фактури, по които има
отразено извършено плащане в системата и след това тези записи са изтрити логически,
но физически съществуват в системата. Излага, че върху фактурите има полета, в
които при плащане се записва кодът на касиера и датата на плащане, които данни
могат да се запишат във фактурата, само ако е платено на определено място.
От показанията на свид.
Д. се установява, че ответницата отчитала парите на нея с приходен касов ордер,
без да се носи касов бон. Свид. Д. вписвала
приходните ордери в главната касова книга с отразената в тях сума. Сочи, че
през 2010 г. се установило, че приходните касови ордери съвпадали, а касовите
книги на ответницата и нейната не съвпадали.
От показанията на свид.
В. се установява, че на място в дружеството абонатите плащали само на дежурна
каса, на която работела ответницата. В края на деня същата попълвала касова
книга. Ако е имало заличавания, само ответницата е можела да ги направи. Там
имало и други служителки, които са приемали пари, но установените заличавания
са правени само от ответницата. За влизане в компютъра има кодове и всяка от
служителките си влиза с нейния код, като и бележките излизат с нейното име.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите, при отчитане наличието на фактор за тяхната заинтересованост по
делото с оглед служебната им ангажираност в ищцовото дружество, като намира
показанията им за непосредствени, обективни и логични, и същевременно кореспондоращи по между си.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото
лице М. Б. по изгответната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че за периода 01.11.2006 г. до 04.09.2010 г. общо
размерът на неотчетените от ответницата суми е 36 661.16 лв. Установените “липси”, допуснати от
ответницата, се свеждат обобщено до следното: различие между “Описа за платени партиди” и “Рекапитулация”, като сумата в “Рекапитулация” е в
по-малък размер от тази в “Описа за
платени партиди”, отчитана е сумата в “Рекапитулация”; има
издавани по два и повече “Описи за
платени партиди” в различни часове и различни
суми; има издадени “отрязъци от фактури” и “касов бон”, които не са отразени в “Описите за платени партиди”; сумите в “Описите
за платени партиди” за деня не съответстват на
сумите в “Дневния касов бон”, в който сумите са в по-голям размер. От заключението
се установява, че за посочения период освен ответницата парични суми на “гише” на работното
място на ответницата са получавали Б. В. и В. Х., като са посочени отчетените
от всяка от тях суми за дните, в които са работели, посочени в таблица в
заключението. Съгласно същото, ежедневно събираните суми са отчитани на касиера
на “главна каса”, като
за отчетените суми е изготвян приходен касов ордер, който се съхранява в
счетоводната документация на дружеството. В заключението е посочено, че при
проверката на документите, съставяни от ответницата, от Б. В. и В. Х., се
установяват неотчетени парични суми само от ответницата.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 203,
ал. 2, предл. 2 от КТ във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Основанието на иска се определя
служебно от съда въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства, на
които той се основава, и на искането /петитума/. В случая съдът намира, че е
предявен осъдителен иск за осъществяване на пълна имуществена отговорност на
ответника в качеството й на служител, полагащ труд по трудово правоотношение с
ищеца, поради причиняване в резултат на престъпление – присвояване, на
имуществени вреди на работодателя. Независимо от твърденията, че ответницата е
заемала отчетническа длъжност, то фактическите твърдения на ищеца не обхващат
обстоятелства, от които би възникнала пълна имуществена отговорност на прекия
отчетник за причинени вреди от липси, доколкото липсите представляват вреда, на
която произходът не е установен и не може да се установи, а се излагат доводи
за причиняване на вреди с точно определен произход - вследствие на съзнателно
поведение от страна на ответницата по присвояване на получени от нея суми от
абонати на дружеството, които същата е била длъжна, но не е отчела в главната
каса на дружеството-работодател. Предвид това и съдът квалифицира предявените
главни искове като такива по чл. 203, ал. 2, предл. 2
от КТ, съгласно която норма за вреда, която е причинена в резултат на престъпление,
отговорността на работника или служителя се определя от гражданския закон. В
случая се претендират имуществени такива, определящи и реда за защита по чл. 45
от ЗЗД.
По така предявения иск ищецът следва да
докаже обстоятелствата, че ответницата е извършила твърдяното в исковата молба
деяние, че деянието е извършено неправомерно, от същото е причинена вреда на
ищеца, наличието на причинна връзка между деянието и вредата, както и нейния
размер. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на трудово правоотношение
между него и ответницата към момента на увреждането, както и че причиняването
на вредата е в резултат на престъпление – присвояване. Съдът намира, че в
настоящото производство посочените предпоставки за основателността на иска не
се доказаха от ищеца в тяхната кумулативна даденост.
От събраните доказателства безспорно се
установява, че страните са били във валидно трудово правоотношение към
процесния период - от 01.11.2006 г. до 04.09.2010 г., когато се твърди да са
причинени имуществените вреди от ответницата, изразяващи се в присвоени от нея
суми от дружеството-работодател, и обезщетение за които се претендира.
Безспорно се установява също, че с
влязла в сила присъда No 5 от
27.02.2019 г. по НОХД No 125/2018 г.
по описа на РС- Б. ответницата е призната за невиновна в извършване на
престъплението, обезщетение за причинени вреди от което се претендират. С
цитираната присъда ответницата е призната за невиновна в това, че в периода от
01.11.2006 г. до 04.09.2010 г. в гр. Б., обл. Софийска, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - “Инкасатор
контрольор” във фирма “В и К Б.” ЕООД - гр. Б., е присвоила чужди пари - сумата
от 36 731.38 лв., връчени й в това качество, като не ги е внесла в главната
каса на фирма “В и К Б.” ЕООД – гр. Б., и длъжностното присвояване е в големи
размери, като съдът я е оправдал по така повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201, ал. 1 във вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
По силата на чл. 300 от ГПК, влязлата в
законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието и от кого, неговата противоправност
и виновността на дееца. Поради това в настоящия случай съдът намира за
категорично установено с влязла в сила присъда липсата на извършено от
ответницата противоправното деяние – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във
вр. чл. 201, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за причинените вреди от което е
предявен искът в настоящото производство. Съгласно трайната съдебна практика на
ВС и ВКС, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на
престъпния състав, включително и причинената вреда и нейния размер, когато е
елемент от фактическия състав на престъплението, какъвто е и в настоящия случай
/в този смисъл т. 6 от Постановление No 7/80 г. по гр. д. No 7/80 г. на
ВС, Решение No 135 от 13.10.2014 г. по
гр. д. No 3945/2013 г., І т.о. на ВКС, Решение No 437/23.08.2010 г. по гр. д. No 1405/2009 г., ІV г.о. на ВКС, Решение No 356 от
20.10.2010 г. по гр. д. No 1712/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./.
Следователно, предвид наличието на
влязла в сила присъда, с която ответницата е призната за невиновна в извършване
на деянието, за причинените вреди от което се претендира вземането в настоящото
производство, то съдът намира за доказано обстоятелството, че процесните вреди в
размер общо на сумата от 36 731.38 лв. не са причинени виновно от
ответницата. При това не са налице всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
за уважаване на иска. Предявеният иск с правна квалификация чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ във вр. чл. 45 от ЗЗД се явява поради това неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна
квалификация чл. 86 от ЗЗД.
При неоснователност на главното вземане,
неоснователен се явява искът и по отношение на акцесорното
вземане за обезщетение за забавено плащане на главното вземане.
С
оглед изхода на спора и направеното от
ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да му заплати направените от
него по делото разноски в размер на 910.00 лв.,
от които 30.00 лв. за депозит за призоваване на свидетели, 80.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 800.00 за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “В и К Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.” No *, представлявано от
управителя Ц. П. Г., срещу С.Н.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ във вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 36 731.38
лв. /тридесет и шест хиляди седемстотин тридесет и един лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за причинени от нея имуществени вреди на
дружеството-работодател в резултат на престъпление- присвояване, и изразяващи
се в получени от нея от абонати на дружеството в периода от 01.11.2006 г. до
04.09.2010 г. и неотчетени в главната каса на “В и К Б.” ЕООД суми, и иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8441.55 лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.11.2006 г. до 09.12.2010 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА “В и К Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.” No *, представлявано от
управителя Ц. П. Г., на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на С.Н.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 910.00 лв. /деветстотин и десет лева/ за направените
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :