№ 32
гр. С., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600069 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на глава ХХI от НПК /чл.313 и
сл. от НПК/, т.е. за проверка на невлязла в сила присъда на Районен съд – С..
Образувано е по въззивна жалба на адв. Т.Т. от АК – С., в качеството му
на защитник на Б. Б. К. от гр. С. и лично от подс. Б. Б. К. срещу Присъда №
260084/13.12.2021 год. постановена по НОХД № 345/2020 год. по описа на
Районен съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимият Б. Б. К. е признат за виновен в
извършването на:
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК - за
времето от 29.12.2018г. до 01.01.2019г. в гр.С., в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, се заканил с убийство на ЗЛ. Р. С. от гр.С., с
думите „Ще те убия, ще те запаля“ и това заканване е възбудило у С.
основателен страх за осъществяването му.
На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в
гр.С., се заканил с убийство на ЯН. ЯН. М. от гр.С., с думите „Ще те убия, ще
те затрия, ще те погреба“ и това заканване е възбудило у М. основателен
страх за осъществяването му.
На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
1
месеца.
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в
гр.С., се заканил с убийство на П. ХР. М. от гр.С., с думите „Ще те убия“ и
това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му.
На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
месеца.
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в
гр.С., се заканил с убийство на М. Р. М. от гр.С., с думите „Ще те убия“ и това
заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му.
На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.
- престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в гр.С.,
се заканил с убийство на В. М. Ч. от гр. С., с думите „Ще те убия“ и това
заканване е възбудило у Ч. основателен страх за осъществяването му.
На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Б. Б. К. е наложено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 27, ал.1 от НК , с присъдата си Районния съд е
присъединил към неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“
за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ години по НОХД № 336/2012 год. на Окръжен
съд С. наказанието по настоящото производство изцяло, като му определя
ОБЩО наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ години ДВА
месеца и ОСЕМ дни, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати на ЗЛ. Р. С. сумата от 250
/двеста и петдесет/ лв., представляваща направените от нея разноски.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати на М. Р. М. сумата от 250
/двеста и петдесет/ лв., представляваща направените от нея разноски.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати на ЯН. ЯН. М. сумата от 150
/сто и петдесет/ лв., представляваща направените от него разноски.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати на П. ХР. М. сумата от 150 /сто
и петдесет/ лв., представляваща направените от него разноски.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати на В. М. Ч. сумата от 500
/петстотин/ лв., представляваща направените от него разноски.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР-С. направените по досъдебното производство разноски в
размер на 2772 /две хиляди седемстотин седемдесет и два/ лв.
С присъдата подс. К. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд С. направените в съдебното производство разноски в
2
размер на 360 /триста и шестдесет/ лв.
Във въззивната жалба на подс. Б. Б. К., по повод на която е образувано
настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с атакуваната
присъда, като счита същата за постановена при нарушение на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
присъдата почива изцяло на неверни показания. Посочва, че съдът не е
установил до край истината по делото, а свидетелите са били допуснати и
разпитвани заедно всички в съдебната зала. Във въззивната жалба е направено
искане за получаване от мобилните оператори разпечатка от телефоните „на
свидетелите, които са роднини“. Твърди се, че същите са лъжесвидетелствали.
Жалбоподателят прави искане за отвод на всички съдии от Окръжен съд С. на
осн.чл.29 ал.1 от НПК и желае делото да се разгледа в „друг равен съд в
гр.П.“. Желае разпит на всички негови свидетели по делото.
Във въззивната жалба на адв.Т. защитник на подс .К. се сочи ,че
присъдата е постановена в противоречие със събраните по делото
доказателства, като се прави искане присъдата да бъде отменена и
постановена нова от въззивната инстанция, с която подсъдимия Б. Б. К. бъде
признат за невиновен. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато
за разглеждане от друг състав на Районен съд С..
Постъпило е възражение от адв. Н., повереник на частните обвинители
М. Р. М., ЗЛ. Р. С., П. ХР. М. и ЯН. ЯН. М., с която се оспорва изложеното в
жалбите на подсъдимия и неговия защитник .Сочи се, че не са налице
основания за отвод на съдиите от ОС-С., че пострадалите действително са
присъствали в съдебната зала като такива и в качеството им на частни
обвинители по време на техния разпит, и не е налице допуснато процесуално
нарушение. Иска се жалбите да бъдат оставени без уважение, като се
потвърди присъдата изцяло като правилна и законосъобразна, и се претендира
за присъждане на разноските, сторени във въззивното производство.
В с.з. пред настоящата инстанция подс. Б. Б. К., редовно призован, се
явява лично и със защитника си адв.Т. от АК –С., редовно упълномощен от
първата инстанция и адв.М.Х. от АК-С., редовно упълномощена за въззивната
инстанция. Същият оттегля искането си за отвод на състава на съда.
Защитникът на подсъдимия адв.Т. пледира неговия подзащитен да бъде
оправдан, като заявява ,че липсват доказателства събрани от
първоинстанционния съд доказващи престъпленията в които е осъден, че
неговия подзащитен, както от обективна така и от субективна страна не е
осъществил деянията. Защитникът на подсъдимия - адв.Х. също пледира за
отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на
оправдателна такава. Адв. Х. алтернативно отправя искане делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В личната си защита подс. Б. Б. К. заявява, че не е извършил
престъпленията за които е осъден, коментира показанията на пострадалите,
като заявява, че не отговарят на истината и взаимно си противоречат. Моли да
бъде оправдан.
3
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – С. заяви,
че жалбите на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни,
постановената присъда от първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна, правилно е определен размера на наказанието и моли
същата да бъде потвърдена изцяло.
Окръжен съд С., в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с въззивните жалби и възражението срещу тях, като изслуша
становището на страните в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали, включително събраните и в тази инстанция, и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба на подс. Б. Б. К. и въззивната жалба на адв.Т.,
защитник на подс.К., по повод на които е образувано настоящото въззивно
производство, са подадени в законоустановения срок от страна с правен
интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, въззивните жалби са основателни.
Въззивният съд, за разлика от прокурора от Окръжна прокуратура С., намира,
че в хода на съдебното производство пред Районен съд С. са допуснати
редица съществени процесуални нарушения, които са неотстраними от
въззивната инстанция и които са довели до ограничаване на правата на
страните по делото, а в друга част са от категорията на абсолютните такива.
Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.К. от 21.06.2011 г. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 17 години, по чл.116, ал.1 т.6, вр. чл.115 от НК. По
същото производство подс. К. е бил обвинен и за това, че е нанесъл средна
телесна повреда на ЗЛ. Р. С.. Същата е пострадала и по настоящото
наказателно производство. Подсъдимият и пострадалите пет лица З.С., Я.М.,
П.М., М.М. и В.Ч. живеели в кв.“Надежда“ – гр.С..
През 2011 г. подс. К. е извършил убийство на брата на пострадалата С.,
по особено мъчителен начин и с особена жестокост.
На 29.12.2018 г. свид. З.С. била с двамата си сина – Ради и П. в центъра
на гр. С.. Подс.К. по същото време и той бил в центъра на града и след като
видял свид.С. на отсрещния тротоар, започнал да я псува и да крещи, че ще
излезе условно предсрочно от затвора и ще убие нея, децата й и докато спели,
той щял да ги изгори заедно с къщата им. Съжалявал, че когато убил брат й,
не успял да убие нея и мъжа й. Викал по улицата, че ще си довърши
започнатото, защото затворът не го плашел, присъдата му била само на
хартия. В затвора щял да лежи само 7-8 години. След като чула това свид.С.
веднага се качила в такси и се обадила на тел.112. Като се прибрала в дома си
в кв.“Надежда“, патрулният полицейски автомобил е бил пред тях.
Служителите на РУ-МВ-С. не взели отношение веднага, т.к. не знаели
4
подсъдимият къде се намира. Случилото се разказалата на свид. Я.М., с
когото живеела на съпружески начала.
На 01.01.2019 г. около 23:00 часа свид.С. и семейството й били в дома
си. Чули тропане по вратата. Къщата им била на два етажа. Свид. С.
погледнала през прозореца на втория етаж и видяла подсъдимия с голям нож
в ръце. Той бил гол до кръста и ритал с крака по пътната им врата. С подс.К. е
имало и други хора, включително и майка му З.. Подсъдимият започнал да
вика, че ще й запали къщата заедно с децата й в нея, че щял да довърши
започнатото от него. Крещял на улицата, че ако знаел, че за убийство се лежи
8 години и има отпуски от затвора, щял да убие З. и мъжа й Янаки. Не
съжалявал за нищо. След като спрял да вика си тръгнал. Свидетели на всичко
това са били свид.С., съпруга й свид.М., синовете им и К. Ар., живуща на
ул.“Бачо Киро“ № 24 и техният съсед свид.В.Ч., който преди няколко години
закупил старата къща на подс. К.
Свид.ЯН. ЯН. М. живеел на семейни начала със свид.З.С.. На
01.01.2019г. около 23:00 часа М. бил в дома си на ул.“Пирин“ № 40а, заедно
със семейството си. Чул тропане по пътната врата. От втория етаж на къщата,
през прозореца видял подс.К., майка му З., жена му, първи братовчед на Б. –
Я. и двамата сина на Я.. Навън се чували псувни. Подсъдимият викал на
свид.М. да излезе и да си уредят сметките, а не да се крие. Заканил се на
свид.М., че ще го убие, както убил А.. Подсъдимият бил в ръце с голям нож –
кама в ръце. Заканил се на семейството на свид.М., че ще ги изсели, ще ги
затрие и погребе. Майката на подсъдимия започнала да го умолява да си
ходят и те тръгнали. Свидетели на случилото се били както семейството на
М., така и свид.К. Ар. и В.Ч.. Подсъдимия често го пускали в отпуск от
Затвора – Ст.Загора, ходел в кв.“Надежда“, въпреки че се преместил да живее
в кв.“Комлука и винаги се заканвал с убийство.
Свид.П. ХР. М. живеел в кв.“Надежда“ ул.“Бачо Киро“ № 24. На
01.01.2019г. около 23:00 часа бил в дома си заедно с жена си свид.М. Р. М. и
дъщерите им Лиляна М. и Анхелина М. . Пред къщата им имало доста хора,
чували викове и псувни. Погледнали през прозореца и видели подс.К. заедно
с майка си З., братовчед му Я. с двамата му сина. Подсъдимия започнал да
вика, че много съжалявал че не е довършил убийството и не е убил него – П.,
жена му М. – сестра на З.С. и мъжа й Я.М.. Крещял че ще излезе предсрочно
от затвора и ще вземе дъщеря му за жена. Заканвал се на П. и М., че ще ги
убие така, както е убил А. и ще им събори къщата. Майка му З. го дърпала да
си ходят. От страх П. и М. не отворили вратата и не излезли навън, а стояли
заключени в къщата.
Свид.В. М. Ч. живеел в кв.“Надежда“ – С., ул.“Пирин“ № 35б. На
01.01.2019г. около 22:30 ч. Ч. бил в дома си. Гледал телевизия и по някое
време чул, че викат името му на улицата. Качил се на втория етаж на терасата,
за да види кой вика. Видял подс.К., който псувал. Бил гол до кръста и със
запасан нож. С него били майка му З., братовчед му Я. и двамата му сина.
Обвиняемият викал, че ще вземе къщата на Ч. без пари, не го е било страх от
никой и че ще убие Велико, така както е убил А.. Не го било страх от никой и
5
ще довърши започнатото. След като отправил заканите към Ч., обв.К. се
насочил към дома на свид.С. и М. и започнал да вика по техен адрес.
От заключението на извършената по делото съдебнопсихиатрична
експертиза на свид.ЗЛ. Р. С., се установява, че от отправените закани от
страна на подсъдимия за убийство, С. е преживяла психичен стрес, довел до
възникването на „Разстройство в адаптацията“ и са възбудили основателен
страх за осъществяването му.
Видно от заключението на извършената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на свид.ЯН. ЯН. М., отправените закани от
подсъдимия за убийство е довело до леко повишаване тревожността при М. и
са възбудили основателен страх за тяхното осъществяване.
Видно от заключението на извършената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на свид.П. ХР. М., отправените закани от
подсъдимия, за убийство са довели до поява при М. на изразена тревожност и
страх и са възбудили основателен страх за тяхното осъществяване.
Видно от заключението на извършената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на свид.М. Р. М., отправените закани от
подсъдимия, за убийство М. е преживяла психичен стрес, довел до
възникването на „Разстройство в адаптацията“ и са възбудили основателен
страх за осъществяването му.
Видно от заключението на извършената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на свид.В. М. Ч., отправените закани от
подсъдимия за убийство, са довели до повишаване на тревожността му и са
възбудили основателен страх за тяхното осъществяване.
Така приетата фактическа обстановка от първоинстанционния състав
напълно повтаря описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура С.
фактическа обстановка. Макар формално да са налице "мотиви", по същество
обаче е налице липса на такива, което е в грубо нарушение на закона и
съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал.2 вр.
чл. 348, ал.3, т.2 от НПК.
Фактическата обстановка описана в мотивите по своята същност
представлява буквално, във всяко едно отношение - смислово, стилово и
пунктуационно, преписване на фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт. Това не би било проблем, ако производството по делото
пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т.2 от НПК, което в
случая обаче не е така. Разпитани са били свидетели, подсъдимият е давал
обяснения и дори и на пръв поглед е повече от видно, че при това положение,
първостепенният съд не е имало как да възприеме изцяло, безкритично и
дословно фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, тъй като
свидетелите в хода на съдебното следствие са пресъздали случилото се на
инкриминираните дати по друг начин. Същевременно, видно от материалите
по делото, подсъдимият е давал обяснения пред първата инстанция и е
изразил своята позиция по случилото се. Първостепенният съд обаче вместо
да анализира показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия и да
6
посочи кои от тях възприема и кои не, съответно в коя част, изцяло или
отчасти и въз основа на това да изложи факти по делото, така както той ги е
възприел на база на събраните доказателства, първостепенният съд се е
задоволил да препише буквално фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт, независимо дали тя кореспондира или не на събраните
пред първата инстанция писмени и гласни доказателства.
Повече от очевидно е, че първоинстанционният съд не е сторил това,
тъй като изобщо не е анализирал събраните пред него доказателства и не ги е
обсъдил в мотивите си.
При анализа на показанията на пострадалите се открояват значителни
противоречия, които не са обсъдени и е възприета фактическа обстановка,
които те не установяват.
Така например в показанията си пред първоинстанционния съд /л.163/,
пострадалата свид. ЗЛ. Р. С. относно случилото се на 29.12.2018г., заявява, че
подсъдимият е бил до офиса на „Райфайзен банк“ в гр. С. докато тя с двете си
деца е била от другата страна на булеварда. Подсъдимият, като я видял
започнал да псува и да се заканва и да говори за убийство. Бил тръгнал към
нея, но съпругата му го е спряла. С. се е качила в таксито и се е прибрала в
дома си. Заявява, че тя се е обадила на полицията. Това е единственият и
разказ за случилото се на тази дата. По надолу в показанията си заявява, че се
е случило на 30.12.2019г. около 3-4 часа и заявява, че подсъдимият й казал,
че ще убие нея, мъжът й и семейството й, сестра й. Тези противоречия не са
изяснени в хода на съдебното следствие. Не са били прочетени показанията и
дадени в досъдебното производство /л.75-76/, които са пресъздадени в
обвинителния акт и в приетата за установена от районния съд фактическа
обстановка. В допълнение на установеното противоречие е и изслушаната в
хода на въззивното производство допусната фоноскопска експертиза на
предоставения за изследване запис от обаждането на тел 112 на 29.12.2018г.
Текстът от звукозаписа сочи, че не пострадалата свид.С., както тя твърди в
показанията си пред съда, а свид. Я.М. е позвънил на дежурния оператор на
Център 112 и в обаждането не се съдържа информация от негова страна, че
свид.С. е била заплашена с убийство, а само съобщение за изпитан страх от
подс. Б.ов, който е в гр. С. и оплакване за липса на информация по подадени
преди това жалби в прокуратурата. Същата свидетелка за случилото се на
01.01.2019г. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд твърди, че
подсъдимият на 30.12.2018г около 10 часа е дошъл пред вратата й и започнал
да рита, като викал нецензурни думи и псувал съпруга й Янаки, който
излязъл. По нататък същата свидетелка уточнява, че на 01.01.2019г. е видяла
подсъдимият Б.ов с цялата си рода, включително майка му, която го
насърчавала с думите “давайте не се плашете, няма нищо страшно“ и в
разпита си не посочва какви конкретни заплахи е отправял, не посочва да е
бил въоръжен с нож или друго оръжие.
Тези нейни показания не подкрепят фактическата обстановка приета в
мотивите към присъдата на Районния съд. Не са прочетени показанията й
дадени в досъдебното производство /л.75-76/, които са пресъздадени в
7
обвинителния акт и в приетата за установена от РС фактическа обстановка.
На следващо място не са анализирани показанията на пострадалия
свид.ЯН. ЯН. М. /л.164 от НОХД/, който е във фактическо съжителство с
пострадалата свид.С.. Показанията на двамата за едни и същи факти са
противоречиви. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд той
твърди, че през 2018г. не е уточнено дата и време, но явно става въпрос за
29.12.2018г., жена му се прибрала в къщи и му разказала, че подсъдимият
Б.ов й е отправял заплахи, без да са уточнени какви заплахи, а именно че “не е
довършил започнатото с мъжа й, и още малко остава ще довърша и това“.
Същите думи е отправил и на 01.01.2019г. около 10 часа, когато подсъдимият
дошъл с роднините си и започнали да думкат по вратата. Свид.Янакиев
заявява, че се е качил на втория етаж и видял, че всички били въоръжени с
ножове, брадви и колове, подсъдимият казал, че не е довършил започнатото.
Отправял закани, че ще довърши него и жена му, бълдъзата му и мъжа й, че
ще ги убива. Заявява, че четири пъти годишно подсъдимият е в отпуск и че на
01.01.2019г. е получил закани от подсъдимия чрез Я. Куртев и двете му деца,
които са му съобщили за заканите на подсъдимия, че като излезе от затвора
ще го убие. Сочи, че на 30.12.2018г. той е позвънил на полицията и за
случилото се е подал жалба на 02.01.2019г. Така описаните показания не
подкрепят изложеното в приетата за установена от РС фактическа обстановка.
Не са прочетени показанията му дадени в досъдебното производство /л.78-
79/, които са пресъздадени в обвинителния акт и съответно описани във
фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд.
Другият пострадал свид. П.Х. П.ов, в хода на съдебното
следствие/л.164/ заявява, че подсъдимият е идвал до дома му, но той не го е
виждал. Говори за отправени заплахи, които е чувал, но няма спомен на
01.01.2019г. подсъдимият да е идвал до дома му. На осн. чл.281 ал.4, вр.ал.1,
т.2 от НПК са прочетени показанията му по досъдебното производство /л.81/,
в които заявява, че на 01.01.2019г. около 23 часа започнал да чува хора да
псуват, чувал викове и когато погледнал през прозореца видял подсъдимия
заедно с майка си З., братовчед си Я. и двамата му сина, чувал подсъдимият
да вика, че много съжалявал, че не е довършил убийството и не е „утрепал“
него, жена му и свид.ЯН. ЯН. М.. Подсъдимият се заканвал, че щял да излезе
предсрочно и да вземе дъщеря му за жена, щял да ги убие, както е убил А. и
да им събори къщата. Според този свидетел подсъдимият Б.ов е носил нещо в
ръце, но не е видял добре какво и че според него подсъдимият е бил
„почерпан“, майка му го е дърпала да си ходят, а той викал по тях. След
прочитане на показанията в съдебно заседание свид. П.М. е посочил, че е бил
пиян и ги чувал, твърди че е вярно това което е записано и за пръв път
уточнява, че подсъдимият е бил гол и ножът е бил мушнат на кръста му. Така
прочетени и допълнени показанията на този свидетел също не съвпадат с
посоченото във фактическата обстановка в мотивите на първоинстанционния
съд.
За един и същи факт показанията на свид.П.ов са в противоречие с
показанията на другата пострадала - свид.М. Р. М. /л.165 /, с която са във
фактическо съжителство и на 01.01.2019г. двамата са били заедно в дома им.
8
За случилото се на 01.01.2019г. в съдебно заседание пострадалата свид.М.Р.
заявява, че е видяла подсъдимият пред къщата на свид.В. М. Ч. и нейната
къща, заканвал се е да вземе дъщеря й за жена, да й събори къщата тухла по
тухла. Без някаква конкретика тази свидетелка заявява, че подсъдимият искал
да я убие защото тя го е осъдила със сестра си З. и П., като съдът не е
установил от кога е тази закана, директна ли е била или чрез някого. В
показанията си тази свидетелка сочи: „Чух много закани за мен, че ще ме
убие“, заявява че подсъдимият не се страхувал от затвора , че ги псувал като
казвал думите “ще ви еба, ще ви излежа, аз съм на лагер, когато искам
излизам, когато искам влизам“. Тя твърди, че е видяла на 01.01.2019г.
подсъдимият на вратата на В. М. Ч. гол да се заканва на Велико, че ако не му
върне къщата ще го убие него и сина му, защото къщата била бащината му.
Не сочи подсъдимият да е бил въоръжен, заявява, че не са се обаждали с
оплакване в полицията, а на следващия ден са отишли да подадат жалба. Не
са прочетени показанията на тази свидетелка дадени в досъдебното
производство /л.83-84/, които са пресъздадени в обвинителния акт и в
приетата за установена от РС фактическа обстановка. От показанията и в
съдебното следствие не се доказва описаната от Районния съд фактическа
обстановка. Има противоречие между нейните и на свид.П.М. показания,
относно въоръжен ли е бил подсъдимия, свид.М., възприел ли е обстановката,
която се пресъздава и какви са били точно отправените заплахи.
Последният от пострадалите - свид В. М. Ч. /л.215 -216/ в съдебно
заседание заявява, че през м.януари 2021г. подсъдимият дошъл до дома му,
бил пиян, гол до кръста и с нож на кръста. Подсъдимият е бил заедно с майка
си, сестра си и негов братовчед, като започнал да вика по адрес на свидетеля,
че ще вземе къщата от него и „ще си свърши работата, която не е довършил“.
След което свидетеля разказва за убийството, което е извършил подсъдимият
и за което търпи наказание, за къщата, която е купил от майка му, но
подсъдимият отказал да подпише договора, въпреки че свидетелят е заплатил
уговорената сума на майката на подсъдимия. Свидетелят сочи, че на този ден
подсъдимият е бил в отпуск от затвора и е дошъл да го убие за къщата, че е
заплашвал хората, като не уточнява кои хора. Твърди, че подсъдимият му е
заявил, че ако не му даде доброволно къщата щял да го убие, както е убил
другия човек и че не го е страх от затвора.
На основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК са били прочетени
показанията на този свидетел дадени в досъдебното производство на л.87-88.
Показанията са прочетени по искане на страните поради противоречие
относно годината, когато се е случило събитието. Свидетелят е потвърдил
показанията си от досъдебното производство в които е записано, че случката
е била около 22.30 часа на 01.01.2019г., подсъдимия викал по него, че ще му
вземе къщата без пари, че не го е страх от никой, че и него ще убие, както е
убил А.. С него е била майка му, сестра му, братовчеди и след тези викове
отишъл към дома на Янаки и З.. Заявява, че изпитва страх от него. Сочи, че
подсъдимият е бил гол до кръста с препасан нож.
Същевременно видно от доказателствата по делото подсъдимият е
давал обяснения по случая /л.162-163/, като е отрекъл да е извършил
9
инкриминираните деяния. Тези негови обяснения са в пълно противоречие с
показанията най-малкото на свидетелите, явяващи се пострадали от
инкриминираните деяния. При това положение загадка остава за въззивния
съд дали и до каква степен първостепенният съд е възприел обясненията на
подсъдимия, а ако не ги е възприел каква е причината за това, както и ако се
приеме, че е кредитирал показанията на свидетелите, а не обясненията на
подсъдимия, поради какви причини е сторил това. При всички случаи на
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите, касаещи основни факти и елементи от състава на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, съдът дължи
произнасяне по въпроса в своите мотиви кое е възприел и кредитирал- дали
обясненията на подсъдимия или показанията на свидетелите и по какви
причини. Липсата на изложени мотиви в тази насока не дава възможност за
контрол от страна на въззивния съд върху постановения от първата инстанция
съдебен акт, респ. за преценка дали е правилен доказателственият анализ,
както и дали е налице превратно или не тълкуване на доказателствата от
страна на решаващия съд.
Отделно от това във фактическата обстановка приета от съда се сочи
лицето К. Ар., пред която се е случило описаното на 01.01.2019г. деяние, без
да е направен опит това лице да бъде разпитано като свидетел, за който за
разлика от другите свидетели няма данни да е заинтересован.
По този начин в мотивите на първата инстанция освен, че липсва
собствена фактическа обстановка, установена и възприета от първостепенния
съд, липсва и анализ на доказателствата, въз основа на които е възприета най-
малкото и поне описаната в мотивите фактическа обстановка, преписана
буквално от обвинителния акт.
Липсата на собствена фактическа обстановка, възприета и установена
от първостепенния съд, води до липса на мотиви като цяло по смисъла на чл.
348, ал.3, т.2 от НПК, съставляващо абсолютно процесуално нарушение. Това
е така, доколкото по този начин никой не е в състояние да прецени дали
крайните изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни,
съответно въз основа на какво са изградени те. Това съставлява съществено
процесуално нарушение и доколкото липсата на съдържателни мотиви,
включително и дори липсата на отговор на възраженията на подсъдимия и
неговия защитник, не позволява на подсъдимия да организира адекватно
своята защитна позиция по делото. Липсата на тези мотиви, макар и
процесуално нарушение, не би било основание за отмяна на присъдата на
Районен съд С. и връщане на делото за ново разглеждане, единствено и само,
ако бе постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимия, в случая обаче
не е така. В конкретния случай подсъдимият е осъден и на база на тези
мотиви към присъда, не може да се разбере въз основа на какви доказателства
е признат за виновен и му е наложено наказание.
На следващо място се установява, че при анализа на смекчаващите и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въз основа на които
Районен съд С. е определил и индивидуализирал наказанието, са посочени
10
лошите му характеристични данни, което не отговаря на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Действително видно от приобщената
характеристична справка на подс. К., изготвена от полицейския инспектор
отговарящ за квартала, в който е живеел преди лишаването му от свобода и
преместването на семейството му, т.е преди повече от 9 години /приложена
на л.151 в досъдебното производство/, той е бил с основно образование,
живеел на семейни начала, имал три деца, преди да влезе в затвора се е
занимавал с търговия, изкупувал орехи и черни и цветни метали. След
убийството, за което е осъден, семейството му се изселва от гр. С.. По
характер е описан като буен и невъздържан, което не може да бъде отчитано
като отегчаващо отговорността обстоятелства, още повече, че видно от
приобщената характеристична справка, изготвена от началника на Затвора гр.
Стара Загора, където подс. К. изтърпява наказанието си /приложена на л.181
от съдебното производство/, в условията на затвора той е завършил средно
образование, описан е със средно ниво на интелект, образованост и натрупан
значителен социален опит, с добра вербална култура. Мисленето му било
трезво, реалистично, с практическа насоченост. Трудовите му навици били
устойчиви. Сензитивен бил към критика и отхвърляне, с потребност да бъде
уважаван и ценен. Приемал наличието на правила и норми. Опитвал се да е
дистанциран от негативната затворническа субкултура. Не се отчитали
тенденции за агресивно или автоагресивно поведение, нито случаи на
употреба на алкохол или наркотични вещества в условията на затвора. Винаги
се е стремял да работи. Показвал трайно устойчиво поведение и безупречно
справяне с трудовите си задължения. Многократно награждаван, както и с
домашен отпуск. Оценката му на риска от рецидив бил нисък - 32т.
Позоваването на лоши характеристични данни при липса на такива води
до липса на мотиви как точно е индивидуализирано наложеното му наказание.
Следва да бъде посочено още едно процесуално нарушение допуснато
от първостепенния съд, което е основание за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав. В
проведеното разпоредително заседание на 15.07.2020 г. се явили прокурорът,
подс. Б.ов, неговият защитник адв.Т., пострадалите и техните процесуални
представители - адв.Н. и адв.Г.. Съдът дал ход на разпоредителното заседание
и е пристъпил към обсъждане на въпросите посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК,
в което становището си са изразили прокурорът, защитникът на подсъдимия и
процесуалните представители на пострадалите. Настоящият съдебен състав
намира, че при така проведеното разпоредително заседание не са спазени
разпоредбите на глава деветнадесета от НПК – "Предаване на съд и
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание".
Съгласно разпоредбата на чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 от НПК лицата, които могат
да участват в разпоредителното заседание и да изразят становището си по
въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК са подсъдимият, неговият защитник,
прокурорът, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо
лице, както и техният повереник, като същите се уведомят за тези им права
със съобщението за насрочване на разпоредителното заседание. В настоящия
случай, след даване ход на разпоредителното заседание е била предоставена
11
възможност само на прокурора, на защитника на подсъдимия и процесуалните
представители на пострадалите да изразят становището си по въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК. Видно от протокола на проведеното разпоредително
заседание подс. Б.ов се е явил в същото, явили са се и пострадалите, но не са
взели участие при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, както
подсъдимият, тъй и пострадалите. Допуснатото нарушение е съществено,
доколкото е ограничило правата на подсъдимия и пострадалите, а именно
правото им да участват лично в разпоредителното заседание.
Първостепенният съд е допуснал и друго процесуално нарушение. В
съдебното заседание проведено на 12.10.2020г., както и в това на 26.04.2021г.
са били прочетени показанията, дадени пред орган на досъдебното
производство от свидетелите П. П.ов и В.Ч., като в протокола е посочено, че
същите са прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и
липсват мотиви на съда коя от двете хипотези на т. 2 е наложила почитането
им. Въпреки личното участие на подс. К. в съдебното заседание, съгласие за
прочитане на показанията не е искано.
Прочитането на показанията на посочените свидетели, дадени пред
орган на досъдебното производство е извършено в нарушение на
процесуалните правила, без да e спазен законоустановения ред за това.
Систематичното място на ал. 4 в общата структура на чл. 281 НПК (преди ал.
5) само по себе си изключва необходимостта от предварителна проверка на
възможността свидетелските показания да бъдат прочетени по реда на ал. 5,
преди да се приеме наличие на хипотезата по ал. 4. Щом констатира, че има
основания за прочитане показанията на разпитвания свидетел, дадени пред
орган на досъдебното производство в отсъствието на обвиняемия и защитника
му, съдът несъмнено трябва да пристъпи към приобщаването им към
доказателствения материал чрез прочитането им, след като това е важно за
правилното изясняване на фактите. Но когато прави това служебно или по
искане на прокурора, той е длъжен да провери първо възможността за
прилагане на процесуалния ред по ал. 5 на чл. 281 НПК, като положи нужната
активност за изясняване по недвусмислен начин позицията на всяко от
лицата, чието съгласие законът изисква - в конкретния случай на подсъдимия
и на защитника му, предшествано от разясняване, че след прочитането им,
показанията могат да се ползват при решаването на делото. В съдебния
протокол следва да бъдат отразени както направените от съда разяснения на
последиците от прилагането на процедурата, така и становището на всяко от
тези лица. В случая това усилие е спестено от страна на първостепенния съд,
който очевидно по свое усмотрение е преценил да се позове именно на чл.
281, ал. 4 НПК, прочитайки показанията на свидетелите П. П.ов и В.Ч. от
досъдебното производство, като се има предвид, че в съдебния протокол е
отразено единствено становище на защитника на подсъдимия по отношение
прочитане показанията на свид. Ч., но не и на подсъдимия. Т.е., преди да
прочете показанията на свидетелите П. П.ов и В.Ч. от досъдебното
производство, тъй като същите не са дадени пред съдия, районният съд, е
следвало първо да изпълни задължението си по ал. 7 на чл. 281 от НПК и в
случай на неполучаване на съгласие за прочитането им от подсъдимия и
12
неговия защитник – да ги прочете на основание - чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1 от НПК, тъй като видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният
съд е кредитирал показанията на тези двама свидетели, т.е. прочетените в
нарушение на процесуалните правила показания на свидетелите П. П.ов и
В.Ч., дадени пред орган на досъдебното производство са част от
доказателствения материал, въз основа на който е формирано вътрешното
убеждение на съда, като това е довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия.
Посочените по-горе нарушения на процедурата при разглеждане на
делото в първоинстанционния съд са съществени и не могат да бъдат
отстранени в хода на производството пред въззивната инстанция, но са
отстраними при ново разглеждане на делото в първоинстанционния съд. Ето
защо присъдата на РС - С. следва да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание. Присъдата следва да бъде отменена и в частта й
относно направените разноски по делото, по които първоинстанционният съд,
при новото разглеждане на делото, следва да се произнесе в зависимост от
крайния резултат от същото.
Ето защо в рамките на настоящето решение не следва да бъде
обсъждано изобщо обвинението по същество и възраженията на защитника на
подсъдимия в тази връзка, тъй като посочените процесуални нарушения няма
как да бъдат отстранени от въззивния съд.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал.
2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 260084 от 13.12.2021 г. по НОХД №
345/20г. на Районен съд - С..
ВРЪЩА делото на Районен съд – С. за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13