№ 244
гр. Шумен , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500301 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с рег. №
3331/09.06.2021г. депозирана от длъжника С.К. Д. с ЕГН ********** от гр.
Ш. против определение № 496/02.06.2021г., постановено по ч. гр. д. №
20213630100671 по описа на РС – Шумен, с което заповедния съд е оставил
без уважение искането на молителката по чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК за
спиране на принудителното изпълнение по ИД № 2021*0400064 по описа на
ЧСИ Я.Б. с рег. № * с район на действие ОС – Шумен. В жалбата се твърди,
че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи
се, че липсват доказателства извършената цесия да е била надлежно съобщена
на длъжниците, както и че, доколкото взискателят не е банка, то същият не
може да се ползва от облекчената процедура по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Навеждат се твърдения и за наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит и анексите към него, противоречащи на ЗЗП. Моли съдът да отмени
определение № 496/02.06.2021г. постановено по ч. гр. дело №
20213630100671 по описа на РС – Шумен, като неправилно и постанови
друго, с което да уважи молбата по чл. 420 от ГПК за спиране на образувано
изпълнително производство № 2021*0400064 по описа на ЧСИ Я.Б.,
образувано по издаден изпълнителен лист от 10.03.2021 г. по допуснатото
незабавно изпълнение със Заповед № 51/10.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
20213630100671 по описа на РС - Шумен.
В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от заявителя
"Колект" БГ (предишно наименование „Свети Георги Груп“) с ЕИК
*********, със седалище в гр. София, чрез адв. А.Н. от АК - Т., с който се
заявява становище, че постановеното определение, с което е оставено без
уважение искането за спиране е правилно и се моли съда да остави жалбата
1
без уважение.
Съдът след като се запозна с частната жалба и отговора, както и с ч. гр.
д. № 20213630100671 по описа на РС – Шумен, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
частната жалба е основателна.
Ч. гр. д. № 20213630100671 по описа на РС – Шумен е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК със
заявител "Колект" БГ - гр. София и длъжници С.К. Д. и И.Л. Д. за
задължение, в размер на 10000 лева – главница, представляваща част от
цялата главница от 90 000лева, произтичащо от договор за кредит с ипотека
№ HL34948 от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“
АД и С.К. Д. и И.Л. Д., ведно с прилежащите към него допълнителни
споразумения от 19.03.2009г. и 24.03.2010г. и НА за договорна ипотека № 20,
том. ІІ, дело 1022/2008г. В заявлението се сочи, че вземанията по договора са
прехвърлени в полза на "Колект" БГ - гр. София по силата на договор за
цесия от 27.03.2020г.
Съдът е издал заповед № 51/10.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
против двамата длъжници солидарно за претендираната със заявлението
сума. В законоустановения срок длъжницата С.К. Д. е подала възражение по
чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение, като е депозирала и искане по чл. 420 от ГПК за спиране на
изпълнението по издадената заповед, тъй като за вземането не била настъпила
предсрочна изискуемост, цесията не била надлежно съобщена на длъжниците,
както и, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител. С обжалваното определение, първоинстанционния съд
е оставил без уважение молбата на жалбоподателката С.К. Д. по чл. 420 от
ГПК да бъде спряно ИД № 2021*0400064 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. № *,
образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение №
51/10.03.2021г. по ч.гр.д. № 671/2021г. на РС – Шумен и издаденият
изпълнителен лист, тъй като е приел, че искането не е подкрепено с писменни
доказателства.
Настоящия въззивен състав намира, обжалваното определение на
заповедния съд за неправилно. Предпоставките за спиране изпълнението на
издадена заповед по чл. 417 от ГПК са регламентирани в чл. 420, ал. 1 и ал. 2
от ГПК. В случая е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК, според
която съдът, постановил незабавното изпълнение може да го спре и без да е
необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
2
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Представеният договор за потребителски кредит с ипотека, за
вземането по който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е
сключен с физически лица, които по процесния договор за кредит са
потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Договорът безспорно е потребителски и като
потребител длъжницата - жалбоподател има защитата по ЗЗП и може да иска
спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 от
ГПК. В искането за спиране длъжницата е навела защитни възражения
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, които се поддържат
и в частната жалба пред настоящата инстанция. Оспорени са, като
неравноправни клаузи (нищожни) разпоредбите в договора по чл. 3, ал. 1, ал.
5 чл. 13, ал. 1, като противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 10 т. 11, т. 12 от ЗЗП и
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО, като напр. относно едностранното променяне
на лихвения процент, без предоставяне на обективна информация и всички
допълнителни споразумения по договора за кредит, с които дългът е
преструктуриран (анатоцизъм). Оспорено е и вземането по размер, поради
отсъствието на предсрочна изискуемост.
По делото са представени многобройни писмени доказателства, които в
достатъчна степен съответстват на изискването по чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК –
договор за кредит, общи условия, допълнителни споразумения, изпълнителен
лист, покана за доброволно изпълнение, уведомление от ЧСИ за насочване на
изпълнението върху недвижим имот собственост на молителката.
Спирането на принудителното изпълнение представлява основен
елемент от всяко ефективно правно средство за защита на длъжника. Правото
на ефективни правни средства за защита трябва да включва възможност за
спиране на изпълнителното производство, докато се извършва съдебната
преценка относно потенциално нарушение на потребителското право, а
именно ефективни привременни мерки така, че принудителното изпълнение
да може да бъде спряно, докато се извършва преценка относно евентуалния
неравноправен характер на договорни клаузи, въз основа на които се
претендира определено вземане – предмет на изпълнителното производство.
Съдът намира, че клаузи от представените допълнителни споразумения
към договора за кредит, определящи дълга към момента на сключване на
всеки от тях, в които е договорено, че олихвяваната главница по кредита се
променя с прибавяне към нея на просрочените лихви, са нищожни като
водещи до анатоцизъм, тъй като с решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г., II т. о., ВКС е приел, че уговорките в сключените допълнителни
3
споразумения със страни потребители за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД
вр. чл. 146 от ЗЗП. Като не е съобразил това, заповедният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 420,
ал. 2, т. 2 от ГПК по отношение на молителката - жалбоподателка и искането
и за спиране на принудителното изпълнение е основателно и подкрепено с
писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, породи което й, жалбата следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 496/02.06.2021г., постановено по ч. гр. д. №
20213630100671 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение
искането на С.К. Д. по чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК за спиране на
принудителното изпълнение по ИД № 2021*0400064 по описа на ЧСИ Я.Б. с
рег. № * с район на действие ОС – Шумен, и вместо него постановява:
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед № 51/10.03.2021г. по ч.гр.д. №
671/2021г. на РС – Шумен за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по отношение на С.К. Д. с ЕГН ********** от
гр. Ш., въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано ИД
№ 2021*0400064 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. № * с район на действие ОС –
Шумен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4