№ 7368
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110110270 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Н. И. ... – Д., ЕГН **********, с
адрес: ... чрез адвокат И. М. срещу И. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: ... с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 280 ЗЗД, във вр. с чл. 36 ЗА за осъждане на
ответника да изплати на ищцата сумата от 9 000 /девет хиляди лева/ лв., представляваща
разликата между полагащото се адвокатско възнаграждение, дължимо по сключен между
страните по настоящото производство договор за правна защита и съдействие от 12.10.2020г.
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева и заплатената вече от него част в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
Ищцата в исковата молба твърди, че на 12.10.2020г. е сключила договор за правна
защита и съдействие с ответника като следвало да го представлява по НАХД № 8090/2020г.
на XVIII касационен състав на АССГ по дело срещу .... Между страните твърди, че било
уговорено възнаграждение в размер на 10 000 лв. за една инстанция. Ищцата заявява, че с
ответника са се уговорили устно, че сумата ще бъде дължима, докато производството по
делото е висящо. Признава, че част от възнаграждението в размер на 1000 лв. е заплатено от
ответника. След постановяване на съдебния акт, с който приключва касационното
производство, ищцата е уведомила ответника, че е изпълнила задълженията си по
сключения договор, като отчетът е бил приет от ответника-доверител и постигнатият
резултат бил положителен за него. Твърди, че е снабдила ответника с изпълнителен лист по
АНД № 18265/2019 г. по описа на СРС, НО, 104 с-в, чието решение е отменено с решение №
3227 от 12.05.2022 г. по КНАХД № 1958/2022 г. по описа на АССГ, който изпълнителен лист
на 09.09.2022 г. депозирала в деловодството на ... заедно с адвокатско пълномощно,
подписано от ответника и по силата на което е следвало да получи по своя сметка сумите по
изпълнителния лист, с което ответника д погаси задължението си по договора от 12.10.2020
г. Пълномощното следвало да бъде нотариално заверено, според изискванията на ... и
ищцата се опитала да се свърже с ответника и му изпратила проект на пълномощното, а той
така и не върнал нотариално заверено пълномощно. Ищцата твърди, че многократно е
канила ответника да заплати доброволно дължимото, но той отказвал комуникация с нея.
Моли за уважаване на исковете. Представя писмени доказателства. Претендира и разноски
по делото.
Ответникът, в срока за отговор и на основание чл. 131, ал. 2 от ГПК, е подал отговор
на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който ответникът счита, че
исковата молба е неоснователна и недоказана по основание и размер.
1
Не оспорва сключването на твърдения договор, както и че е заплатил сумата от 1 000
лв. по същия. Твърди обаче, че не е уговорено до кога следва да бъде изпълнено
задължението. Твърди, че договорът е сключен за представителство по дело, производството
по което е прекратено, и имайки предвид, че не е уговорено кога се дължи
възнаграждението, счита, че исканите от ищцата 9 000 лв. не са дължими след приключване
на устните състезания.
Твърди, че изпълнителният лист за сумата от 7 909, 56 лв. е по разноските в размер на
10 000 лв. по ДПЗС от 12.10.2020 г. Ответникът твърди, че за да бъде уважено искане за
разноски, горното – по което има издаден вече изпълнителен лист, то е доказано че в
действителност такива са направени, платени, съответно това обстоятелство е надлежно
удостоверено по делото, тъй като на възмездяване подлежат само заплатените от страната
разноски, тоест съдът щом е издал изпълнителен лист, следва да се приеме за доказано, че
ищецът е заплатил разноските, едва след това съдът може да осъди заплащане на същите –
както е налице осъдителен диспозитив и издаден изпълнителен лист.
Твърди, че в протокол от 08.04.2022 г. по КНАХД № 1958/2022 по описа на АССГ,
ищцата в качеството си на адвокат претендира разноски, които са заплатени, за които
представя и списък по чл. 80 ГПК. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
След като обсъди доводите на страните и предвид събраните по делото писмени
доказателства съдът приема от правна страна следното:
Налице е сключване на договор за правна защита съдействие между страните.
Договорът е сключен на 12.10.2020г. Безспорно е, че между страните е уговорено
възнаграждение за ищцата, адвокат Н. ... – Д., в размер на 10 000 лв., както. Приема се по
приетия доклад по делото, че ответникът е заплатил сумата от 1000 лв. Съгласно
задължителната за съда съдебна практика, намерила израз в решение на ВКС, постановени
по чл. 290 ГПК, а именно № 495 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
623 от 1. 12. 2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г., ІV г. о., 2ЗЗ от 17. 05. 2011 г. по гр. д. №
1588/2010 г., ІV г. о. и По 224 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., ІV г. о. основните
характеристики на договора за оказване на правна защита и съдействие, включително на
процесуално представителство по дела дават основание тези договори между адвокат и
клиент да се определят като договор за поръчка. Отношенията между адвокат и клиент обаче
са предмет на специална регламентация по Закона за адвокатурата. По начало законът
предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с
договор /чл. 36, ал. 2 ЗА/, но това не е задължително - договор може и да няма, без това да
лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 ЗА/. В решение № 224
от 11. 07. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., ІV г. о. е дадено разрешението, че когато
страните по договора не са определили размера му, то адвокатското възнаграждение е
съгласно действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от
извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни
инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението на
адвоката се определя с договор между него и клиента, а при липсата на договор
възнаграждението се определя от адвокатския съвет съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по искане на
адвоката или клиента /ал. 3 на същата разпоредба/. В настоящия случай е налице представен
сключен договор между страните и е уговорена сумата, представляваща възнаграждение
срещу правната помощ, оказана по ахд № 8090/2020г. по описа на АССГ от адвокат ... – Д. –
видно от изписаното в процесния договор, както и от твърденията в исковата молба. Самото
нахд 8090/2020г.АССГ е свързано със защитата, която ищцата по настоящото производство е
дължала на довереника си по развиващото се НАХД № 18265/2019 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 104-и състав.
2
Самото нахд 8090/2020г. е образувано по частна жалба на И. Я. Д. ( ответникът в
настоящото производство) чрез адв. Н. ... Д. ( ищцата) срещу определение от 22.07.2020 г.
по НАХД № 18265/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение
(НО), 104-и състав, с което е даден ход по същество на делото, като съдът ( АССГ по нахд
8090/2020г.) е констатирал, че с обжалваното определение не се прекратява административно
наказателното производство, нито определението попада в кръга на определенията, които са
изрично изброени в чл. 341, ал. 1 от НПК.
като по изложените мотиви е счел, че частната жалба следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима и образуваното съдебно производство да бъде
прекратено./Определение № 8611 от 19.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8090/2020 г.
/.
Предмет на настоящото производство е възнаграждение за адвокатска защита по явно
недопустимо производство, образувано по молба на адв. Д., в която молба се излагат
възражения, които въззивния съд следва да разгледа в производството по инстуционален
контрол, на който подлежи самото Решение по НАХД № 18265/2019 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 104-и състав, каквото
производство също е образувано.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението, което се
претендира от ищцата в настоящото производство като незаплатено се е явява претенция за
извършена работа на адвоката в производство по НАХД № 18265/2019 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 104-и състав ,в което е подадена
частна жалба срещу протоколно определение, което не подлежи на самостоятелен съдебен
контрол, поради което възнаграждението не се явява и дължимо на самостоятелно
основание, отделно от защитата по НАХД № 18265/2019 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 104-и състав
Производството по КНАХД № 1958/2022г. на ХХ касационен състав на АССГ е
отделно от това по адм. д. 8090/2020г. АССГ, като това по КНАХД № 1958/2022г. на ХХ
касационен състав на АССГ е завършило положително за жалбоподателя Д.– доверителя на
адв. ..., като съдът е отменил Решение № 159967 от 24.07.2020 г. на СРС по а. н. д. №
18265/2019 г., срещу чиито даване ход по същество на спора е подадена недопустима по
посочената по – горе частна жалба, станала повод за образуване на процесното адм. Д.
8090/2020г. АССГ.
Производството е било прекратено като изначално явно недопустимо, инициирано
по молба , подадена от адв. ... срещу акт, който е безспорно в правна теория и практика, че
не подлежи на отделно обжалване – протоколно определение за приключване на съдебното
дирене и даване ход по същество на спора, каквито са мотивите и в определението на съда,
пред който се е развило производството, по което се претендира да е предоставена
незаплатената правна защита.
3
Доколкото адвокатът – ищец в настоящото производство, е следвало да знае това,
както и като се вземе предвид, че е подадена отделна въззивна жалба – какъвто е и
процесуалния ред, – по която е образувано отделно производство (по КНАХД № 1958/2022г.
на ХХ касационен състав на АССГ) съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 35, ал. 4
Задв., доколкото производството по адм. Д. 8090/2020г. АССГе прекратено, поради
подадената недопустима молба срещу акт, който безспорно не подлежи на обжалване,
поради което съдът намира, че ако в настоящия случай, се приеме – че на процесуалните
защитници се дължи възнаграждение за оспорването на всеки акт на съда, в производство
по което така или иначе са ангажирани отделно за защита и съдействие, било то чрез
допустими или недопустими жалби, по които се образуват отделни частни производства,
продължение на производството, за което вече са ангажирани за защита по които се
претендира заплащане на отделни възнаграждения, макар да е ясен изначало съдбата на това
отделно производство, а защитата да е част от общата защита, която дължат на доверителя
си, а самите възражения, изложени в отделните молби да са част от общата защита на
доверителите им във въззивната защита, то би се допуснала злоупотреба с права.
Подобно би била възможността за адвоката да претендира отделно заплащане на
адвокатско възнаграждение за оспорване на всички актове, които не подлежат на отделно
обжалване – например – разпореждания на съда за заплащане на държавата такса или
дадени указания, като се иницират отделни производства, като следва да се вземе предвид, и
че съдът е длъжен да разгледа всяка молба, с която е сезиран, било тя допустима или не, като
в подобен случай би се стигнало до толериране злоупотреба с права, което е недопустимо в
съдебния процес.
Видно от гореизложеното, съдът намира, че претенцията на ищцата за това , че е
предоставила отделна защита на ответника по касационно производство, която е останала
незаплатена, не следва да се уважава, доколкото не е налице отделно производство, в което
да е простиран труда, а посоченото в договора за защита и правно съдействие производство
по адм. Д. 8090/2020г. АССГ е образувано по недопустима жалба срещу акт, който не
подлежи на самостоятелно обжалване, а възражението изложени в самата молба, послужила
за образуване на същото, са част от защитата на страната по въззивно производство по
КНАХД № 1958/2022г. на ХХ касационен състав на АССГ, каквото се е развило и по което е
издаден изпълнителен лист – представения с искова молба, като съдът приема възражението
на ответника, че видно от представените доказателства, съдът е приела, че по КНАХД №
1958/2022г. на ХХ касационен състав на АССГ са представени доказателства за реално
извършени – заплатени разходи за адвокатска защита и е издал изпълнителен лист в полза на
доверителя на ищцата – ответника в настоящото производство.
С оглед изхода на спора искът следва да се отхвърли а на ищеца се не се дължат
претендираните разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
Отхвърля предявения срещу И. Я. Д., ЕГН ********** иск да заплати на Н. И. ... –
Д., ЕГН **********, по иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 280 ЗЗД, във вр. с чл. 36 ЗА
сумата от 9 000 /девет хиляди лева/ лв., представляваща незаплатен остатък от уговореното
адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие по НАХД №
8090/2020г. на XVIII касационен състав на АССГ, дължимо по сключен между страните по
настоящото производство договор за правна защита и съдействие от 12.10.2020г.
Решението подлежи в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5