№ 193
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100313 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове за обезщетяване на
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, както
и за законна лихва върху тях.
Ищецът ЛЮБ. Д. Т. твърди, че е лекуван в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД през
2020 г. от д-р В.Г., който е следвало да извърши медицинска процедура за
ендоскопско отстраняване на камък от уретера и на 19.02.2018 г. е постъпил в
Отделение “Урология“. На 21.02.2020 г. е извършена манипулацията, която
според него или неправилно като диагностика, или неправилно като лечение,
вследствие на което е загубил органи - уретер, бъбрек, надбъбречна жлеза,
апендикс. Преживял е седем операции, три от които представлявали голяма
сложност, продължителност и пряка опасност за живота му. Твърди, че
всичко това е вследствие на манипулацията - ендоскопско отстраняване на
камък в уретера, което е довело до пробиване на уретера и загубата му
впоследствие. Счита, че вследствие на това, освен че е загубил описаните
органи, получил и голяма херния, бил е 8 месеца с нефростома, ще носи до
края на живота си медицински колан, ще спазва диети. Изцяло е ограничена
физическата му активност, правото му на придвижване, правото му на
пълноценен живот като член на семейството си. Лишен е от правото на труд,
тъй като не може да управлява фирмата и да упражнява трудова дейност.
Това е довело до умерено тежък депресивен епизод, като се налага да лекува
1
и това заболяване. Счита, че няма оптимистична прогноза за хода на
лечението му и всичко това е довело до претърпени от него неимуществени
вреди, които остойностява в размер на 200 000 лева, като в исковата молба
предявява частичен иск за 30 000 лева., изменен в съдебно заседание на 170
000 лв. Наред с претърпените неимуществени вреди, които ищецът
претендира със законната лихва от датата на предявяване на иска, твърди, че е
претърпял и имуществени вреди, които се изразяват в заплащане на разходи
по лечението и претендира да му бъде изплатена сумата от 3 836 лева, ведно
със законната лихва от предявяване на иска. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, в отговор на исковата молба, не
оспорва обстоятелствата и признава същите относно извършената оперативна
манипулация и разкъсването на уретера, т. нар. авулзия, но възразява относно
вината на лекуващия лекар като счита, че е било налице непредвидимо и
неочаквано събитие за медицинските специалисти, каквото не се е случвало в
практиката на уролозите. Признава, че след разкъсването на десния уретер на
ищеца се е наложило незабавно преминаване към спешна отворена
интервенция. Счита, че са извършени всички необходими действия съобразно
медицинската практика за отстраняване на така възникналото усложнение,
което не може да бъде квалифицирано като неправилно или грешка, а е
случайно събитие. Възразява, че то е част от непредвидимия професионален
риск. Счита, че не е било необходимо отстраняването на бъбрека и
надбъбречната жлеза на ищеца, което е извършено в А.ска болница. Счита, че
заразяването с коронавирусна инфекция също не е следствие от действие или
бездействие на лекарите в УМБАЛ “КАНЕВ“ АД. Възразява, че хипертонията
не е възникнала и не е в причинно следствена връзка с претърпяното скъсване
на уретера. Счита, че не са налице противоправни и виновни действия или
бездействия на служители на болничното заведение - ответник по делото,
поради което исковете са изцяло неоснователни.
Третото лице - помагач, конституиран по делото, оспорва предявените
искове. Депозирало е писмена молба, в която не оспорва наличието на
сключен договор за застраховка „професионална отговорност“ на лицата
упражняващи медицинска професия“. Счита, че не е налице настъпил покрит
риск по сключената застраховка, тъй като не са налице вреди, които да са
настъпили вследствие на грешка или пропуск при изпълнение на
2
професионалните задължения на лекар - служител при ответника. Изцяло се
присъединява към изложените в отговора аргументи и моли исковете да
бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 19.02.2020 г. ищецът ЛЮБ. Д. Т.
постъпва в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД в отделение „Урология“ с болки в дясната
поясна област. Проведени са диагностични изследвания, на база на които е
поставена диагноза „камък в уретера“. Предложеният от лекуващия лекар д-р
В.Г. метод за лечение бил ентероскопска процедура (уретроскопия) за
отстраняване на камъка. Пациентът не е информиран за възможни
усложнения при този вид процедури. Не е спорно и от приложената по делото
медицинска документация се установява, че на 21.02.2020 г. по време на
манипулацията при екстракция на уретроренескопа е настъпила пълна
авулзия на десния уретер като същият се намерил надянат около
уретероскопа по цялата му дължина. Наложило се извършване на спешна
отворена оперативна интервенция, продължила повече от седем часа, с цел
възстановяване (двустранно реимплантиране) на извадения уретер. Поставен
бил нефростомен катетър, изведен на кожата в лумбалната област. Ищецът
престоява в интензивно отделение на болничното заведение до 24.02.2020 г.,
след което е преведен в отделение „Урология“. На 29.02.2020 г. лекуващият
лекар д-р В. Г. е взел решение за корекция на нефростомната тръба под
местна анестезия и рентгенов контрол, а на 06.03.2020 г. под обща анестезия и
повторно отваряне на коремната кухина, извършил уретеректомия
(премахване) на уретера, поради некротирането му.
На 01.04.2020 г. ищецът е изписан за домашно лечение, но на три пъти,
в рамките на по малко от четири месеца, се наложило да постъпва в отделение
„Урология“ на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД за смяна на нефростомния катетър,
поради запушвания - манипулации извършвани под местна анестезия и под
рентгенов контрол. На 09.11.2020 г. ищецът е приет в УМБАЛ „А.ска“, гр.
София с диагноза „хидронефроза“ вдясно и наличие на постоперативна
херния и на 17.11.2020 г. му е извършена оперативна интервенция, отново
чрез отваряне на коремната кухина, при която е установено наличие на голям
херниален сак с прирастнали няколко тънкочревни бримки, тежки
3
възпалителни промени на десния бъбрек и възпалителни промени на
апендикса. Отстранени били десният бъбрек заедно с надбъбречната жлеза и
апендикса, а тънкочревните бримки били освободени. При преглед на
05.04.2021 г. е установена компенсаторна хипертрофия с киста на
единствения ляв бъбрек, а на 28.06.2021 г. ищецът е приет в УМБАЛ „А.ска“,
гр. София, поради оплаквания от болки и тежест в дясната коремна половина,
където е установена по лабораторни данни хронична бъбречна
недостатъчност I степен. При преглед, извършен на 18.10.2021 г. е поставена
нова диагноза „херния вентралис постоперативна“ с преценка, че се налага
последващо оперативно лечение.
По делото не се спори, че към процесния период д-р В.Г., извършил
спорната манипулация и който е бил лекуващ лекар на ищеца при всяка от
хоспитализациите му в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, е бил в трудовоправни
отношения с ответника.
От релевираната застрахователна полица № 19002L10007 от 07.10.2019
г. между УМБАЛ „КАНЕВ“ АД и ЗК „УНИКА“ АД се установява, че за
периода 20.10.2019 г. – 19.10.2020 г. е имало сключена застраховка
„Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“
към посоченото медицинското заведение, страна по застрахователния
договор.
От събраните по делото писмени доказателства – фактура №
**********/16.11.2020 г. и фактура № **********/16.11.2020 г. относно
размера на заплатени от ищеца суми за извършване на оперативните дейности
в УМБАЛ „А.ска“ ЕАД и за консумативи, се констатира, че ищецът е
направил разходи в размер на 3836,00 лв.
В назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещи лица доц. А.А., д. м. – ръководител Катедра по съдебна медицина и
деонтология, проф. д-р Д.М., д. м .н. – уролог, проф. д-р Р.Д., д. м. – общ,
детски и гръден хирург, е дадено заключение, че преди предприетата
първоначално ендоскопска екстракция на уретален камък, са извършени
всички необходими за диагностициране и избор на лечение изследвания.
Диагнозата е поставена правилно и избраният метод за лечение е адекватен,
макар и не единствен, като е било възможно и изчакване с цел спонтанна
елиминация на камъка. По време на ендоскопската процедура е настъпило
4
най-тежкото увреждане на уретер - V степен лезия съгласно Класификацията
на уретерна травма по ААСТ. Първоначалното разкъсване е настъпило в
зоната на прехода между уретера и легенчето на бъбрека, след което при
изваждане на уретероскопа е авулзиран по цялата си дължина и напълно
откъснат и в долния си край – в зоната на преход с пикочния мехур. Вещите
лица дават заключение, че разкъсване на уретера в некомпрометирана зона
може да настъпи единствено при неправилно изпълнение на процедурата. В
съдебно заседание д-р Д. и д-р М. уточняват, че увредата е настъпила на
място, различно от патологично уязвимото, т. е. в здравите зони – в основата,
където се влива пикочният мехур и в началото, където уретерът е свързан с
бъбрека, а не в средата, където се е намирал камъкът. Евентуално увреждане
на кръвоснабдяването и тъканта на уретера, би могло да бъде там, където се
намира камъкът, но там не е настъпило разкъсване. Според д-р А. при
проникване на уреда е установена и стеноза, която била преодоляна, защото е
допуснала уретероскопа да премине през нея и да се достигне до бъбречното
легенче, от което следва, че тя също няма отношение към скъсването на
уретера. Ако причината е била стенозата, то би трябвало лезията да е на това
място. Д-р Д. е категоричен, че както е влязъл ендоскопа, така е трябвало да
излезе без да бъде наранен съответният тръбест орган, в случая уретер - това е
нормалната и правилна процедура и това са критериите на добрата
медицинска практика. Експертизата установява, че след настъпилата авулзия
се налага спешна животоспасяваща операция чрез отваряне на коремната
кухина, целяща спиране на острия кръвоизлив, причинен от разкъсване на
множество кръвоносни съдове, както и поради компрометиране на
пикочопроводната система и нарушаване функцията на десния бъбрек.
Според вещите лица е нормално при разкъсване на уретер да се предприеме
възстановяване на целостта му, но в случая поради пълната авулзия и спиране
на кръвоснабдяването му, опитът за реимплантиране не е бил медицински
оправдан - това е изключително трудно и с много малка вероятност за успех.
Спешното извеждане на нефростома (в съдебно заседание в.л. д-р Д.
уточнява, че „стома“ е извеждане на кух орган на повърхността на кожата) е
бил единственият възможен избор за запазване на дренажа на урина на десния
бъбрек, което формално възстановява функцията му по неестествен път.
Загубата на уретера е довела до постоянно разстройство на здравето на ищеца
и до последващи хирургични интервенции, които са пряко свързани с
5
авулзията – във връзка с наличието на нефростома се е оформила голяма
постоперативна херния, обхващаща цялата дясна лумбална и коремна област,
сраствания в коремната кухина и хронично възпаление на десния бъбрек,
поради което се наложило отстраняване на този бъбрек, дясната надбъбречна
жлеза и апендикса. Индикацията за извършване на нефректомия са били
тежките възпалителни промени и дифузно кървене от цялата повърхност на
бъбрека, което според вещите лица е било най-правилното и адекватно
решение и опитът за съхранението му би бил животозастрашаващ.
Отстраняването на надбъбречната жлеза поради анатомичната близост с
бъбрека и множеството сраствания е било неизбежно. Загубата на бъбрека е
основна причина и за повишените стойности на серумния креатинин, както и
може да е причина за покачване стойностите на пикочната киселина. По
отношение на апендикса в експертизата е посочено, че според съвременните
изследвания той играе важна роля при чревния имунитет. В хирургията е
прието, при установяване на патология на апендикса по време на коремна
оперативна интервенция, същият да се отстранява. Експертите обобщават, че
след настъпилата авулзия, Л.Т. е имал общо осем стационарни лечения, 101
дни болнично лечение, едно от които (с 16 дни престой за лечение на SARS
CoV2) според тях не може да се свърже пряко с процесния инцидент. В
резултат на възникналия кръвоизлив във връзка с авулзията на уретера и
настъпилата остра кръвозагуба, наложила кръвопреливане, пациентът е бил в
контролирано състояние, опасно за живота му. По време на болничните
престои ищецът е трябвало да спазва определен от лекуващите лекари режим
- диета, добра лична хигиена и избягване на физически натоварвания.
Оперативните интервенции, свързани с отваряне на коремната кухина в
следоперативния период са свързани с болки в областта на разрезите, за което
е необходим прием на обезболяващи средства. Голямата постоперативна
херния е била свързана с болки, чувство за тежест и други неприятни
усещания, както и със значителни ограничения във физическата активност на
ищеца. Към момента Л. Т. продължава да има оплаквания от болки в дясната
коремна половина. Наличието на нефростома също е свързано с неприятни
усещания, болки и неудобства. Според заключението на експертизата към
момента по отношение на рецидивиралата постоперативна херния прогнозата
е да прогресира, което ще наложи нова оперативна интервенция, а по
отношение на бъбречната функция прогнозата е несигурна. В съдебно
6
заседание в.л. д-р М. допълва, че са необходими периодични прегледи, за да
не се допусне увреждане на вече единствения бъбрек и преминаване към
диализно лечение.
Според заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична
експертиза и допълненията на в. л. С.Т. в съдебно заседание от 11.10.2021 г.,
претърпените медицински интервенции и усложнения в продължение на
повече от месец са стресогенни (ищецът ги е приел като опасни за живота и
здравето му) и заедно с продължаващите неблагоприятни обстоятелства,
свързани със здравословното му състояние, са причина за развитие на
посттравматично стресово разстройство, което не би възникнало без тяхното
въздействие. На ищеца е предписвано медикаментозно лечение с
антидепресанти от психиатър. Към момента това разстройство е с умерено
изразени симптоми, в комбинация с умерено изразен депресивен епизод –
преобладават постоянна тревожност и депресивни изживявания. Влошена е
семейната, трудовата и социалната сфери. Преживяното от Т. (силни емоции
на страх, уплаха, загуба на достойнство, обществено положение) има
характер на хронична психотравма.
По делото е разпитан св. д-р В.Г. – лекуващ лекар на ищеца в УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД. От показанията му се установява, че е обсъдил с ищеца
възможностите за лечебното поведение като предложил да бъде направена
ендоскопска процедура за отстраняване или разбиване на камъчето, което
било с размери 5 на 3 мм. Самият той бил направил над 1000 такива
манипулации. По време на процедурата имало леко затруднение при
проникване на инструмента в началната част на уретера, която била
преодоляна. Навлизайки по хода на уретера не се е визуализирал
конкремента, затова предприел изваждане на работния инструмент. При
излизането установил, че уретерът почти по цялата си дължина е вклинен в
работния елемент, т.е. установил, че е настъпило тежко нарушаване на
целостта му. Предполага, че диаметърът на уретера е бил по-тесен и е
настъпил спазъм по време на манипулацията. Такъв инцидент в практиката
му не се е случвал. След като установил настъпилата сериозна травма на
уретера, преминал към отворена операция, като решил да направи
автотрансплантация и постави уретера отново на мястото му, с ясната
представа, че това крие риск. Такава автотрансплантация правел за първи път.
В следоперативните дни се наложила втора оперативна интервенция за
7
отстраняване на вече загиналия уретер. Това довело до необходимост
пациентът да остане с постоянен нефростомен катетър на бъбрека, който след
това бил подменян три пъти. Тези подмени са вид оперативни интервенции.
От показанията на свидетелите С.Т. - съпруга на ищеца, П.Д. - зет на
ищеца и в трудови правоотношения с ответника и С.М., който е работил с
ищеца, се установява, че инцидентът е нанесъл сериозни травми на Т.. В
първия момент, когато разбрал какво се случило, се виждало какъв абсолютен
стрес и шок изпитва, защото нагласата била, че няма да влиза в интензивно
отделение, а когато излезе от упойка ще се прибере. След случилото се,
ищецът изпадал в тежки психични състояния, съжалявал, че е причина за
неприятните преживявания на семейството си, заявявал, че не иска да живее и
че няма да живее с тази нефростома, която го потиска жестоко. От здравия,
силен, едър мъж, какъвто бил преди операцията, който помагал в
домакинството, полагал грижи за отглеждането на внука си, обработвал
лозето си, обичал да плува, се превърнал в една трудноподвижна сянка.
Свидетелите изнасят данни, че ищецът се затворил в себе си, изпаднал в
депресия, чувствал се непригоден, неспособен, че близките му гледат на него
като на инвалид, което го изнервяло. Не трябвало да вдига тежки предмети,
шофирал рядко и на малки разстояния, не можел да пътува с автобус, косата
му започнала да побелява и да пада, наложило се да сменят целия му
гардероб, спазвал диета, носел колан. При всяко запушване на тръбичката,
вдигал температура и изпитвал болки в бъбрека. Наложило се да прекрати
търговската си дейност с климатична техника, поради физическа
невъзможност да изпълнява функциите си. В началото имал нужда от помощ
при поддържане на хигиената си, при обличане и обуване. През нощта му
било трудно да спи и се случвало да плаче, тъй като тръбичката, която
мислел, че ще носи цял живот му пречела. Престанали да спят заедно със
съпругата си от страх тя да не го нарани. Неприятни били моментите при
махане на торбичка - разлагаща се плът, която миришела и която трябвало да
се дезинфекцира. Случвало се тръбичката да се отпушва и тогава ищецът се
събуждал в урина. Виждало се огромно страдание в очите му и нежелание да
живее. Изпратили запитвания до лекари „светила“ в хирургията във Франция
и Турция, консултирали се с няколко български клиники, но всички отговори
били изключително обезнадеждаващи, а възможните варианти по-скоро
непрепоръчителни, непосилно скъпи и самите лекари не се наемали да ги
8
осъществят. Отнемането на тази надежда, е пореден удар и срив за ищеца.
След всяка интервенция разбирал, че няма начин да се възстанови, а след като
загубил бъбрека си, започнал да се притеснява да не се случи нещо с другия
бъбрек и да мине на хемодиализа. Към момента продължавали оплакванията
от подуване и болки в корема, а от последните прегледи станало ясно, че
отново започва да се образува херния, както и че бъбрекът не се справя добре
с функцията си.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и съобразно приетите по
делото комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертизи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като отчита
възможната заинтересованост на съпругата на ищеца и неговия зет, но ги
възприема като обективни, защото се подкрепят от показанията на
незаинтересованите свидетели и от писмените доказателства. Кредитират се и
приетите експертизи предвид специалните знания на вещите лица, като се
взема предвид, че и двете експертизи са изготвени компетентно, обективно,
изчерпателно и задълбочено, и кореспондират с писмените доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане от действия на служител на ответното болнично
заведение, претенция с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са
налице следните предпоставки: да има възлагане на работа на физическо
лице; това лице виновно да е причинило вреди на ищеца; увреждащото деяние
да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; да е
налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и
има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата. Съобразно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното.
От установената фактическа обстановка, предвид правната
9
релевантна рамка за спора, следва да се обсъдят спорните и относими към
правния спор обстоятелства. Генерално те са: налице ли е виновно и
противоправно поведение и причинно-следствената връзка между деянието и
претендираните неимуществени и имуществени вреди, т.е. дали служителят
на ответника – д-р В.Г. неправилно е извършил манипулация, с която да е
увредил ищеца Л.Т., свързано ли е това увреждане с последващите
оперативни интервенции и увреждания и ако да - какъв е размерът на
причинените вреди.
Отговорът на тези въпроси е категорично и изчерпателно даден в
приетата съдебномедицинска експертиза. Установи се, че е налице такова
неправилно действие на д-р Г., служител при ответника, при изпълнението на
възложената му работа, което е довело до пълно откъсване (авулзия) на
уретера, в пряка причинна връзка от което ищецът получил увреда на
пикочопроводната система, наложила спешна животоспасяваща операция.
Именно противоправното поведение на служителя на ответника, изразяващо
се в неправилно изпълнение на урологична ендоскопска процедура на
21.02.2020 г., е причина както за болките и страданията на ищеца, така и за
последвалите допълнителни операции – общо седем на брой, довели до тежки
и необратими телесни увреждания на Л.Т. – загуба на десен уретер, загуба на
десен бъбрек, загуба на десен надбъбрек, загуба на апендикс, рецидивираща
постоперативна херния, хронична бъбречна недостатъчност I степен, наличие
на нефростома за 8 месеца. Според съда, а това се посочва и
съдебномедицинската експертиза, заразяването на ищеца с Ковид-19 по време
на лечението му в УМБАЛ „А.ска“ не може пряко да се свърже с
причинените от процесния инцидент увреждания.
Описаните неправомерни действия безспорно са нарушили правото на
пациента по чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето да
получи своевременна, достъпна и качествена здравна помощ. Съдът не
приема тази теза на ответника, че не е налице нарушение на правилата за
добра медицинска практика и задължителните медицински стандарти,
обуславящи противоправност на деянието, а е налице случайно събитие,
което опериращият лекар не е в състояние да предвиди. Съобразно принципа
на адекватните очаквания, когато пациент има здравословен проблем и се
нуждае и поиска медицинска помощ, лекарят следва да предложи и
осъществи медицинска помощ и лечение, адекватни на състоянието на
10
пациента, като бъдат съблюдавани и спазени всички гарантирани права на
пациента и медицинската помощ и лечение да бъдат съобразени с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии,
основани на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика,
приети, утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина и съответстващи на основните
принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ за
своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Всяко друго,
различно от дължимото поведение на лекаря е противоправно и възниква
отговорност за вреди, какъвто е и настоящият случай.
Не се установиха по никакъв начин в процеса възраженията на
ответника за случайно събитие, изключващо отговорността на болницата,
като възложител на работата на лекаря, допуснал грешка в извършването на
манипулацията.
Несъмнено се доказаха претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на причинените увреждания, които са били съпроводени с
усещания за силни болки, продължителни страдания, ограничения на
физическата активност и чувство за дискомфорт на ищеца.
При определяне размера на обезщетението, което би възмездило
претърпените от пострадалия страдания, съдът съобрази практиката на ВКС и
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. На обезщетение подлежат всички вреди - както
имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като последните се определят от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Несъмнено се доказа хаКато взе предвид
конкретните и специфични особености в казуса през значителните по
интензитет и продължителност физически болки, свързани с преживените
седем оперативни интервенции, продължителният болничен престой, свързан
с тях, изпитаните и продължаващи тревоги, страх и стрес, неблагоприятните
прогнози за бъдещото развитие на състоянието му – образувалата се нова
херния, както и несигурната прогноза относно функцията на другия бъбрек,
11
отстраняването на важни анатомични органи – бъбрек, надбъречна жлеза. От
събраните гласни доказателства, както и от приетата съдебно психиатрична
експертиза се установи, че Т. е преживял случилото се като внезапно
настъпило травмиращо събитие, с изключителна тежест, като заплаха за
живота, а впоследствие още няколко последователни травмиращи събития
довели до настъпване на посттравматично стресово разстройство. В резултат
на това е изпаднал в депресия, продължително състояние на страх и неяснота
за бъдещото му здравословно състояние, нарушени са семейното и социално
функциониране. Вследствие причинените увреждания ищецът не може да
води нормален живот, не може да помага в домакинството, да упражнява
професията си, да се занимава с хобитата си, да пътува. При преценката
следва да се отчете и възрастта на Т. – 64 години към датата на увреждането,
на която възраст поддържането на нормални жизнени функции и добро
здравословно състояние след отстраняване на жизненоважни органи,
приемането на множество медикаменти и анестезии, би било значително
затруднено. От изложеното следва, че са налице множество и съществени
неимуществени вреди, които по справедливост съдът определя в размер на
120 000 лева. В останалата част до претендирания размер от 170 000 лева,
предявен като частичен от 200 000 лв., съдът намира исковата претенция за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, съдът счита, че
след като по делото се установи, че проведената в УМБАЛ „А.ска“ ЕАД
операция е била неизбежна и в причинно-следствена връзка с първоначално
причиненото увреждане – авулзия на уретера, то претенцията в размер на
3836,00 лв. е изцяло основателна и доказана.
Върху присъдените обезщетения се дължи и законна лихва, считано от
деня на деликта - 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38
от ЗА в полза на пълномощника на ищеца адв. П.И. от АК София следва да
бъде присъдена сумата от 4007 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената от нея безплатна правна помощ,
определено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно уважената
част от исковете.
12
На ищеца следва да се признаят направените в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част, в размер 7432 лв. (от
общо 10180.62 лв.) за депозити за вещи лица и държавна такса.
Ответната страна не е направила искане за разноски и такива не следва
да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА УМБАЛ "КАНЕВ“ АД, ЕИК ********* представлявано
от изп. директор д-р И.И., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
Независимост № 2, да заплати на Л.Т. Д. с ЕГН ********** от гр. Русе, ул.
********, на основание чл. 49 от ЗЗД сумата в размер на 120000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане – авулзия на десен уретер по време на
ендоскопска процедура на 21.02.2020 г., сумата от 3836 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от 21.02.2020 г. до окончателното им изплащане,
както и 7432 лева - деловодни разноски и ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 120 000 лева до претендирания размер
от 170 000 лева, предявен като частичен от 200 000 лева.
ОСЪЖДА УМБАЛ "КАНЕВ“ АД, ЕИК ********* представлявано
от изп. директор д-р И.И., със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
Независимост № 2, да заплати на адвокат П.И., ЕГН ********** от АК-Русе с
адрес: гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ № 31, ет. 2, възнаграждение за
процесуално представителство на Л.Т. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 4007 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗК
„УНИКА“ АД гр. София, ЕИК *********, на страната на ответника УМБАЛ
13
"КАНЕВ“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14